Р Е Ш Е Н И Е
№
………..
гр. София, 31.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: А. БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 10887/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 113691/07.09.2016 г., предяВ.
от „А.И.“ ЕООД , ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, против А.
– М.Ф.Н., гражданин на Р.И., род. на *** г., Р.Р.М.Х., гражданин на О.К.В.и С.И., род.
на *** г., Л.Р., гражданин на О.К.В.и С.И., род. на *** г., С.Б.,
гражданин на О.К.В.и С.И., род. на *** г., Р.П.Д.,
гражданин на О.К.В.и С.И., род. на *** г., С.У.Д.,
гражданин на О.К.В.и С.И., род. на *** г., Р.Д.’А.,
гражданин на О.К.В.и С.И., род. на *** г., Б.К.,
гражданин на О.К.В.и С.И., род. на *** г., Д.М.,
гражданин на Р.И., род. на *** г., М.В. (В.) М., гражданин на Р.И., род.
на *** г., Ш.Б., гражданин на Р.И.,
род. на *** г., Ш.Д., гражданин на Р.И.,
род. на *** г., П.А.Р., гражданин на О.К.В.и С.И., род. на *** г., К.Т., гражданин на О.К.В.и С.И., род.
на *** г., М.А., гражданин на О.К.В.и С.И., род. на *** г., П.Р., гражданин на О.К.В.и С.И., род.
на *** г., С.Л., гражданин на Р.И.,
род. на *** г., Ф. К., гражданин на Р.И.,
род. на *** г., К.Г., гражданин на О.К.В.и
С.И., род. на *** г., С.М., гражданин на О.К.В.и С.И., род.
на *** г., Е.С.Б.А., гражданин на О.К.В.и
С.И., род. на *** г., Р.Д.В.Г., гражданин
на О.К.В.и С.И., род. на *** г., Е.Х.,
гражданин на Г., род. на *** г., М.Д.Б.,
гражданин на Р.И., род. на *** г., Р.М.Б.,
гражданин на Р.И., род. на *** г., Ф.Р.Х.,
гражданин на О.К.В.и С.И., род. на *** г., М.Г.
ИСТУРИЗ, гражданин на Кралство И.,
род. на *** г., Ф.Д.Б., гражданин на
Кралство Б., род. на *** г., Ж.Д.Б.,
гражданин на Кралство Б., род. на 24.11. в Б., Р.П., гражданин на Л., род. на *** г.
Ищецът
„А.И.“ ЕООД твърди, че на 21.05.2014 г., ответниците са предявили против него молба по чл. 625 ТЗ
за откриване на производство по несъстоятелност. Въз основа на исковата молба
било образувано т.д. № 3132/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-13
състав. С определение от 14.09.2015 г. производството по т.д. № 3132/2014 г. на СГС, ТО, VІ-13 състав, било
прекратено, поради липса на правен интерес от воденето по чл. 625 ТЗ и сл. Съдът приел, че молителите не се легитимират
като кредитори на „А.И.“ ЕООД по
търговска сделка. Определението от 14.09.2015 г., влязло в законна
сила на 10.10.2015 г.
Ищецът твърди, че ответниците целенасочено и
умишлено са предприели съдебни действия срещу него по реда на търговската
несъстоятелност, с ясното съзнание за неоснователността и дори недопустимостта
и на претенциите си. Ищецът сочи, че е налице
злоупотреба с процесуално право, а именно - правото да се иска откриване на
производство по несъстоятелност. От противоправното
поведение на ответниците, изразяващо се в иницииране на производство по
несъстоятелност, ищецът претърпял вреди, тъй като бил накърнен авторитета и доброто име на търговеца пред
неговите доверени търговски партньори. В резултат на завеждането на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, дружеството било вписано в
публичния регистър към Министерство на правосъдието за водените производства по
несъстоятелност и тази информация станала публично достояние на неограничен
кръг лица. След завеждане на молбата по чл. 625 ТЗ, в дружеството били получени
множество обаждания от негови контрагенти, които изразявали притеснение относно
финансовото състояние на „А.И.“ ЕООД, което наложило да се дават ненужни
обяснения за това, че дружеството не е
нито неплатежоспособност, нито свръхзадължено. Чрез
извършената от ответниците злоупотреба с процесуално право (чрез неоснователно
заведената молба по чл. 625 ТЗ), същите са целели и постигнали един-единствен
резултат - неправомерно упражняване на натиск срещу търговеца и накърняване на
доброто му име и авторитет сред партньорите му.
С молба от 27.11.2017 г. (л. 809 от делото),
ищецът уточнява, че вредите се изразяват в накърняване на авторитета и доброто
име на търговеца пред неговите доверени търговски партньори, за периода от
21.05.2014 г. до 07.09.2016
г.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно
сумата от 100 000 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на
авторитета и доброто име на ищеца пред неговите търговски партньори. Сумата се претендира ведно
със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното
плащане.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответниците са
депозирали отговор на исковата молба. Ответниците не
оспорват, че на 21.05.2014 г. са подали молба по чл. 625 ТЗ
за откриване на производство по несъстоятелност на „А.И.“ ЕООД , както и че с
влязло в сила на 10.10.2015 г. определение от 14.09.2015 г. производството по т. д. № 3132/2014 г. на СГС, ТО, VІ-13 състав, е било
прекратено. Ответниците оспорват исковете с
възражението, че са неоснователни. Сочат, че в случая, не е налице нито една от
предпоставките за ангажиране на отговорността им по реда на чл. 631а ТЗ. Не било налице нито неоснователно
упражняване на правото за предявяване на молба по чл. 625 ТЗ, нито
недобросъвестно упражняване на права. Излагат съображения, че преди
производството по посоченото от ищеца дело е имало друго производство по
несъстоятелност на ищеца, и че дори и „ръководството“ на „А.И.“ ЕООД да е „получило множество обаждания от
контрагенти“, на които му се е наложило да дава обяснения, то това е станало по
причина на образуваното по-рано производство по чл. 625 от ТЗ и по негова вина,
доколкото самото дружество (в противоречие на изразените в исковата молба
доводи) е подало молба за налагане на предварителни обезпечителни мерки в
образуваното срещу него производство по чл. 625 от ТЗ, както и впоследствие
само е обжалвало решението на съда по несъстоятелността, с което е отхвърлена
молбата за откриване на производството по несъстоятелност по чл. 625 от ТЗ. Ответниците сочат и че от публикувания от „А.И.“ ЕООД в ТР баланс и ГФО към 31.12.2014 г. се
установява, че дружеството е декларирало текуща загуба в размер на
1 044 000 лева, поради което и било недоказано твърдението, че
търговецът разполага с „добра репутация“. Молят, исковете да бъдат отхвърлени.
Третото
лице помагач на страната на ответниците – „П.Б.“ ЕООД, не изразява становище по
исковете.
От фактическа страна се установява следното:
С решение от 04.01.2010 г. на едноличния собственик на капитала на „И.-**“ ЕООД, ЕИК ********- С.С.Г.,
е било учредено „А.И.“ ЕООД. Видно от
представения по делото протокол от 04.01.2010 г., е
взето решение капиталът на „А.И.“
ЕООД да е в размер на 2 лева,
разпределени в дяла, по 1 лева всеки един от тях, собственост на „И.-**“ ЕООД (л. 756 от делото).
На 22.07.2010 г., едноличният собственик на капитала на „И.-**“ ЕООД, е взел решение, да се приеме „Б.Д.“
ЕООД за съдружник в „А.И.“ ЕООД, както и „И.-**“ ЕООД да продаде собствените си
1 100 002 дяла по 1 лев от капитала на „А.И.“ ЕООД на „Б.Д.“ ЕООД. На същата дата (22.07.2010 г.), едноличният собственик
на капитала на „А.И.“ ЕООД е взел
решение, да се приеме „Б.Д.“ ЕООД за съдружник.
На 13.05.2014 г., по ч.гр.д. № 12959/2014 г. по описа на СРС, 32 състав, е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, с която „А.И.“ ЕООД е осъдено да заплати на ответниците в настоящото
производство, сумата от 50 000 евро, въз основа на нотариален акт № 188,
дело № 614/2007 г. на нотариус с рег. № 210 от РНКРБ и договор за цесия от
19.03.2010 г.
С определение от 17.06.2014 г. по ч.гр.д. № 12959/2014 г. по описа на СРС, 32 състав, принудителното
изпълнение на издадената по делото заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, е спряно.
С определение от 24.11.2014 г. по ч.гр.д. № 17206/2014 г. по описа на СГС,
ГО, ІV състав, е отменено разпореждането от 13.05.2014 г. по ч.гр.д. №
12959/2014 г. по описа на СРС, 32 състав, в частта за незабавното изпълнение в
полза на А.Ф.Н., искането за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е било
отхвърлено, а заповедта за незабавно изпълнение е била обезсилена в останалата
част.
С решение от 12.07.2016 г. по гр.д. № 13226/2014 г. по описа на СГС, ГО 21
състав, са отхвърлени предявените от ответниците в настоящото производство против „А.И.“ ЕООД, искове по чл. 422 ГПК за
приемане за установено, че „А.И.“ ЕООД
им дължи сумата 50 000 евро, представляваща част от главницата от 883044
евро, дължима на основание т. 1 и раздел II от нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижими имоти № 188, том IV, рег. № 4762/2007 г.,
дело № 614/2007 г. по описа на нотариус № 210 от РНКРБ, във вр.
с т. I.1. от договор за кредит № 512/29.10.2007 г., сключен между „Банка ДСК“
ЕАД и „И.-**“ ЕООД, във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 от
Договор за продажба на вземане, сключен на 19.03.2010 г. с нотариална заверка
на подписите, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
13.05.2014 г. по гр.д. № 12959/2014 г. на СРС, 32 състав, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 11.03.2013 г. до
окончателното изплащане.
Междувременно, на 19.11.2013 г.,
„П.Б.“ ЕООД е подало срещу „А.И.“
ЕООД молба за откриване на
производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ, въз основа на която е било
образувано дело по несъстоятелност № 7405/2013 г. по описа на СГС, ТО,
VІ-8 състав,
С определение № 1376/22.05.2015 г. по ч.гр.д. по несъстоятелност №
1928/2015 г. по описа САС, ТО, 11 състав, е отменено определение №
8688/03.09.2014 г. по т.д.н. № 7405/2013 г. по описа на СГС, VІ ТО, 8 състав, с
което съдът служебно е допуснал предварителни обезпечителни мерки по реда на
чл. 629а, ал. 1, т. 3 ТЗ, изразяващи се в спиране на производството по изп.д. № 20108440402928 по описа на ЧСИ с рег. № 844
от КЧСИ.
С решение от 04.09.2015 г., е отхвърлена предяВ.та
от „П.Б.“ ЕООД против „А.И.“ ЕООД, молба с правно
основание чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на
ответника, поради неплатежоспособност, като неоснователна. Видно от разпечатка
от интернет-страницата на Софийски градски съд, решението е влязло в сила на
02.02.2016 г.
На 21.05.2014 г., ответниците по настоящото дело също са предявили
против „А.И.“ ЕООД молба по чл. 625 ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност. Въз основа на тази молба било образувано дело по несъстоятелност № 3132/2014 г.
по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-13 състав. С определение от 14.09.2015 г. производството по т.д. № 3132/2014 г. на СГС, ТО,
VІ-13 състав, е било прекратено, поради липса на правен интерес от воденето по
чл. 625 ТЗ и сл. Съдът приел, че молителите не се легитимират
като кредитори на „А.И.“ ЕООД по
търговска сделка. Определението от 14.09.2015 г., влязло в законна сила на 10.10.2015 г. Тези факти са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните по делото (с определението от 17.09.2018 г.), а и се
установяват от представените по делото писмени доказателства – искова молба,
допълнителна молба по т.д. № 3132/2014 г. на
СГС, ТО, VІ-13 състав, определение от 14.09.2015 г.
по т.д. № 3132/2014 г.
на СГС, ТО, VІ-13 състав и справка от
интернет-сайта на СГС.
По делото се установява също, че въз основа на изпълнителен лист от
01.10.2010 г., издаден по гр.д. № 44955/2010 г. по описа на СРС, 31 състав и по
молба на ответниците в настоящото производство, е било образувано изп.д. № 20108440402928 по описа на ЧСИ с рег. № 844
от КЧСИ, длъжници по което са били „И.-**“ ЕООД, „С.-БГ“
ЕООД и С.С.Г..
С решение от 23.02.2012 г. по в.гр.д. № 11150/2011 г. по описа на СГС, ІV-А
въззивен състав, е остаВ.
без уважение жалбата на „А.И.“ ЕООД, в частта й срещу
действия на ЧСИ с рег. № 844 от КЧСИ по изп.д. №
20108440402928, представляващи наложена възбрана върху недвижими имоти (паркоместа, находящи се в УПИ
VІІІ-10, 10А, в гр. София, СО-район „Оборище“, ул. „******Със същото решение, е остаВ. без разглеждане жалбата на „А.И.“ ЕООД, в частта й срещу действия на ЧСИ с
рег. № 844 от КЧСИ по изп.д. № 20108440402928,
представляващи опис и оценка на недвимимите имоти.
С решение № 8304/02.12.2015 г. по в.гр.д. № 12936/2015 г. по описа на СГС,
ГО, са оставени без уважение жалбите против действия на ЧСИ с рег. № 844 от КЧСИ по изп.д.
№ 20108440402928, представляващи девет броя постановения за възлагане на
недвижими имоти (без дата) във връзка със състояла се публична продан от
29.06.2015 г. до 29.07.2015 г. В останалата част, жалбите са оставени без
разглеждане. Решението е потвърдено с определение № 1430/25.04.2016 г. по
ч.гр.д. № 1587/2016 г. по описа на САС, ТК, 4 състав.
Видно от удостоверение, издаден по изп.д. № 20108440402928, към 10.07.2015 г., дългът на длъжниците
по изпълнителен лист от 01.10.2010 г., издаден по гр.д. №
44955/2010 г. на СРС, 31 състав, срещу „И.-**“ ЕООД, „С.-БГ“ ЕООД и С.С.Г., възлиза на
сумите: 3 017 085.67 лева – главница, 1 177 255.23 лева – законна лихва от
15.09.2010 г. до 10.07.2015 г., 92 879.21 лева – разноски в исковото
производство и 55 674.55 лева обикновени такси и сумата от 106 757.25
лева – пропорционални такси (в изпълнителното производство).
През 2014 г., ответниците в настоящото
производство са предявили и против „И.-**“ ЕООД молба за откриване на
производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ. Въз основа на тази молба е било
образувано дело по несъстоятелност № 8538/2014 г. по описа на СГС, ТО,
VІ-14 състав, по което с решение № 487/12.03.2016 г. е била обяВ.
неплатежоспособността на „И.-**“ ЕООД, определена е
начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2011 г., открито е производство
по несъстоятелност по отношение на „И.-**“ ЕООД, назначен е временен синдик и е
наложен общ запор и възбрана върху имуществото на дружеството.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Л.Д.К..
Свидетеля заявява, че е управител на „Д.“ ЕООД, което притежавало недвижим имот в сграда, находяща се на ул. „*******, като останалата
част от имотите в тази сграда били собственост на „А.И.“ ЕООД. Свидетелят сочи, че
„Д.“ ЕООД е извършило
строително-монтажни работи, за които „А.И.“ ЕООД следвало да плати. Тогава отношенията им се развалили, тъй като „А.И.“ ЕООД не могло да вземе
банков кредит. Свидетелят сочи, че ищецът не е могъл да вземе банков кредит,
тъй като срещу него е имало производство по несъстоятелност. Това производство по несъстоятелност се отразило и на отношенията с останалите партньори на „А.И.“ ЕООД, защото ищецът бил в невъзможност както да разплаща старите вземания, така и да получава нови. Управителят на „А.И.“ ЕООД се оплаквал, че „с тези лица не е имал никакви
отношения и не ги познава, а го вкарват в производство по несъстоятелност“. Свидетелят
уточнява, че говори за периода преди 4 - 5 години, когато е имало производство по несъстоятелност (свидетелят е разпитан на 25.02.2019 г.). Заявява, че срещу
„А.И.“ ЕООД е имало едно производство
по несъстоятелност, през 2014 или 2015 г. За това
производство свидетелят разбрал от В.К., който бил управител на ищеца.
При така устаноВ.та фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 631а, ал. 1 ТЗ.
Съгласно чл. 631а, ал.
1 ТЗ, когато с влязло в сила решение молбата
на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност бъде отхвърлена,
длъжникът-физическо или юридическо лице, има право на обезщетение, ако
кредиторът е действал умишлено или с груба небрежност. Ал. 2 на чл. 631а ТЗ предвижда, че обезщетение се
дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредстВ. последица от увреждането. Следователно, разглежданите искове биха били
основателни, ако ищецът докаже, при условията на пълно и главно
доказване, действия от страна на
ответниците, изразяващи се в подаване на молба по чл. 625 от ТЗ, отхвърляне
на молбата с влязло в сила решение на съда, противоправност
на деянието, изразяваща се в недобросъвестно упражняване на процесуални права
при форма на вината - умисъл или груба небрежност, вреди, причинно-следстВ.
връзка между последните и деянието.
Първата предпоставка е налице – установи се по делото, че на 21.05.2014 г.,
ответниците в настоящото производство са предявили против „А.И.“ ЕООД молба по чл. 625 ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност, въз основа на която е било
образувано дело по несъстоятелност № 3132/2014 г. по описа на СГС, ТО, VІ-13
състав.
Нито една от останалите предпоставки, обаче, не е налице.
На първо място, не е налице влязло в сила решение, с
което да е била отхвърлена молбата за откриване на производство по
несъстоятелност. В настоящия случай, въпросното дело по несъстоятелност № 3132/2014 г. на СГС, ТО,
VІ-13 състав е било прекратено с определение от 14.09.2015 г. (влязло в сила на 10.10.2015 г.), по
което дело съдебно решение изобщо не е
било постановявано. Разпоредбата на чл. 631а, ал. 1 ТЗ е императивна,
съдържанието й е ясно, поради което и нито се нуждае от тълкуване, нито може да
прилагана разширително. Постановяването на съдебно решение
предполага, че производството по несъстоятелност се е развило, с всичко
последици от това, поради което и именно отхвърлянето на молбата с влязло в
сила решение е предвидено като основание за ангажиране на отговорността на
кредитора по чл. 631а,
ал. 1 ТЗ. В случая тази предпоставка не
е налице, поради което и предявените искове чл. 631а, ал. 1 ТЗ са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Отделно от това, не се
установява и следващата предпоставка, а именно, че „кредиторът до е действал умишлено или с груба
небрежност“.
Отговорността по чл. 631а ТЗ
е отговорност за непозволено увреждане от кредитор, при посочени форми на
вината: умисъл, или груба небрежност. За разлика от деликтната
отговорност, регламентирана с общата норма на чл. 45 ЗЗД,
при която вината се предполага до доказване на противното, в хипотезата на
специфичната деликтна отговорност в тежест на ищеца е
да докаже всички елементи от фактическия и състав на чл. 631а ТЗ. Т.е. да установи и конкретната форма на вина в
действията на ответниците, към които самото упражняване правото на иск, респ.
подаване на молба по чл. 625 ТЗ
е неотносимо, освен ако кредиторите са действали с
ясното съзнание, че предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност отсъстват и тези им действия, квалифицирани като злоупотреба с
процесуални права са противоправни.
Преди всичко, обаче, за
ангажиране на отговорността по чл. 631а ТЗ
следва да се установи соченото
в исковата молба противоправно поведение на
ответниците, тъй като само при наличието на такова, стои въпроса за
обезщетяване на вредите, респ. и за
причинната връзка. По принцип за да е
налице противоправно поведение, то следва да е
предприето въпреки установен в закон запрет за
неговото извършване, който запрет охранява абсолютни
субективни права, като изводът за противоправността
представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях
от гледна точка на действащите разпоредби.
Злоупотреба с право е налице, когато правото се
упражнява недобросъвестно, за да бъдат увредени права и законни интереси на
други, предвид нормата на чл. 57, ал.2 от Конституцията на РБ. Такава ще бъде налице и в
случаите, когато субективното право се упражнява в противоречие с интересите на
обществото, в нарушение на чл. 8, ал.2 ЗЗД. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК
решение № 257/14.07.2011 г., по гр. д. № 1149/2009 г. на ВКС, ГК, IV ГО,
превратното упражняване на субективните права е укоримо,
с оглед обществения интерес и правните последици от защитата им, като
увреденият може да иска обезщетение за това. Добросъвестността е налице, когато
процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува. Няма
злоупотреба с право, ако страната, която инициира съдебното производство, има
съзнанието, че защитава съществуващо свое субективно право. Без значение е дали
предприетата защита е адекватна, съществува или не в действителност заявеното
субективно право, евентуално нейната грешка при преценка на правото дали е
извинителна или неизвинителна.
Подаването на молба по чл. 625 ТЗ
– за откриване на производство по несъстоятелност срещу неизправен длъжник,
само по себе си е правно действие, което не може да се третира като противоправно действие. След като е уредена от закона възможност,
то само по себе си не е противоправно.
В случая, твърденията на ищеца са, че „ответниците целенасочено и умишлено
са предприели съдебни действия срещу него по реда на търговската
несъстоятелност, с ясното съзнание за неоснователността и дори недопустимостта
и на претенциите си“.
Молбата по чл. 625 ТЗ е била подадена от ответниците на 21.05.2014 г. - след
като в тяхна полза, на 13.05.2014 г., по ч.гр.д. № 12959/2014 г. на СРС, 32
състав, е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК, с която „А.И.“ ЕООД е било
осъдено да им сумата от 50 000 евро
и преди решение от 12.07.2016 г. по гр.д. № 13226/2014 г. по
описа на СГС, ГО 21 състав, с което са били отхвърлени искове по чл. 422 ГПК за установяване на вземането,
за което е била издадена заповедта за изпълнение. Други доказателства, в тази връзка, по делото на са
ангажирани доказателства, поради което и не може да се приеме, че при
подаването на молбата си по чл. 625 ТЗ, ответниците са действали умишлено или с
груба небрежност.
На следващо място, и самостоятелно основание за отхвърляне на исковете е,
че претенцията на ищеца е за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, а ищецът е юридическо лице и няма основание да му се присъжда обезщетение за
неимуществени вреди. Предвидената в ал. 2 на чл. 631а ТЗ възможност за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е относима само
към посочения в ал. 1 на чл. 631а
ТЗ длъжник - физическо лице и ищецът неправилно се позовава на нея. Това
е така, тъй като всички права на търговците са имуществени (вкл. и тези,
свързани с маркетинговия имидж, търговски марки и др.), поради което и няма как
да бъдат накърнени неимуществени права на търговеца. Търговското предприятие е
съвкупност от права и задължения с паричен еквивалент - чл. 1, ал. 3 ТЗ.
Вредите, които търговското предприятие търпи се отразяват в патримониума
му, съставен от права и задължения с имуществен еквивалент. То няма
неимуществени активи и пасиви. Тази принципна постановка е възприета и в трайно
устаноВ.та съдебна практика - ППВС № 4/61 г., ППВС №
4/68 г., ППВС № 5/69 г. и ППВС № 2/84 г., възприета и в решение №
197/19.02.1997 г. по гр. д. № 250/1995 г. на ВКС, V ГО, определение № 271/19.03.2010 г. по гр.
д. № 8/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО,
определение № 91/17.02.2011 г. по гр. д. № 615/2010 г. на ВКС І ТО, и др.,
според която, право на обезщетение за претърпени от деликт
неимуществени вреди имат физическите лица, но не и юридическите такива.
Подаването на молба по чл. 625 ТЗ може да има негативен ефект върху
търговеца, но във всички случаи този негативен ефект следва да има имуществен
израз, като пряка загуба и/или пропусната полза, каквито в случая не се
твърдят.
Така или иначе, не се установява нито твърдяното накърняване на авторитета и доброто
име на ищеца пред неговите търговски партньори, нито причинна връзка между подаването на молбата по чл. 625 ТЗ от ответниците и твърдяното накърняване на авторитета и доброто
име на ищеца.
Като се остави настрана въпросът, че разпитаният по делото свидетел възпроизвежда твърдения на управителя
на ищеца, които сами по себе си подлежат на доказване в производство, от
показанията на св. К.се установява единствено, че ищецът не е могъл да вземе
банков кредит, тъй като срещу него е имало производство по несъстоятелност,
което се отразило и на отношенията на ищеца с останалите му партньори. Установи се по делото, че срещу ищеца е имало още едно
производство по несъстоятелност (по д.н. № 7405/2013 г. на СГС, ТО, VІ-8
състав), което е било образувано по
молба на „П.Б.“ ЕООД, подадена
на 19.11.2013 г. - преди молбата на ответниците по чл. 625 ТЗ от 21.05.2014 г., като и двете
производство са протекли и приключили в близък интервал от време – първото – на
04.09.2015 г., а второто – на 14.09.2015 г. Не е ясно кое точно производство визира свидетеля и как всяко едно от тях се е отразило на
ищеца.
Визираните предпоставки са правопораждащи правото на ищеца юридически
факти, а правопораждащите факти следва да са
установени по изключващ каквото и да е съмнение начин – при условията на пълно
и главно доказване, каквото по делото не е проведено.
По изложените съображения, исковете са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.И.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, против А. – М.Ф.Н., гражданин на Р.И., род. на *** г., Р.Р.М.Х.,
гражданин на О.К.В.и С.И., род. на *** г.,
Л.Р., гражданин на О.К.В.и С.И.,
род. на *** г., С.Б., гражданин на О.К.В.и С.И., род. на *** г., Р.П.Д., гражданин на О.К.В.и С.И., род.
на *** г., С.У.Д., гражданин на О.К.В.и С.И., род. на *** г., Р.Д.’А.,
гражданин на О.К.В.и С.И., род. на *** г., Б.К.,
гражданин на О.К.В.и С.И., род. на *** г., Д.М.,
гражданин на Р.И., род. на *** г., М.В. (В.) М., гражданин на Р.И., род.
на *** г., Ш.Б., гражданин на Р.И.,
род. на *** г., Ш.Д., гражданин на Р.И.,
род. на *** г., П.А.Р., гражданин на О.К.В.и С.И., род. на *** г., К.Т., гражданин на О.К.В.и С.И., род.
на *** г., М.А., гражданин на О.К.В.и С.И., род. на *** г., П.Р., гражданин на О.К.В.и С.И., род.
на *** г., С.Л., гражданин на Р.И.,
род. на *** г., Ф. К., гражданин на Р.И.,
род. на *** г., К.Г., гражданин на О.К.В.и
С.И., род. на *** г., С.М., гражданин на О.К.В.и С.И., род.
на *** г., Е.С.Б.А., гражданин на О.К.В.и
С.И., род. на *** г., Р.Д.В.Г.,
гражданин на О.К.В.и С.И., род. на *** г., Е.Х.,
гражданин на Г., род. на *** г., М.Д.Б.,
гражданин на Р.И., род. на *** г., Р.М.Б.,
гражданин на Р.И., род. на *** г., Ф.Р.Х.,
гражданин на О.К.В.и С.И., род. на *** г., М.Г.
ИСТУРИЗ, гражданин на Кралство И.,
род. на *** г., Ф.Д.Б., гражданин на
Кралство Б., род. на *** г., Ж.Д.Б.,
гражданин на Кралство Б., род. на 24.11. в Б., Р.П., гражданин на Л., род. на *** г., всички със съдебен адрес: ***,
офис 8, искове по чл. 631а, ал. 1 ТЗ, за заплащане на сумата от 100 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на авторитета и доброто име на ищеца пред неговите
търговски партньори, от това, че на 21.05.2014 г., ответниците са предявили
против ищеца молба по чл. 625 ТЗ, въз основа на която било образувано т.д. №
3132/2014 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-13 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на „П.Б.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, като трето лице – помагач на страната
на ответниците.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: