РЕШЕНИЕ№ 262403
гр.
Пловдив, 25.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 1162 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от “УниКредит
Булбанк” АД против Д.М.В. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ за заплащане на сумата от 17 400 лв.
– представляваща главница по договор за банков револвиращ кредит № *** г.,
сключен с “Д М Интернешънъл” ООД в качеството му на кредитополучател и
ответника – в качеството му на солидарен длъжник, вземанията по който са предсрочно
изискуеми от 05.06.2015 г., сумата от 11 337, 81 лв. – лихва, дължима за
периода от 20.06.2014 г. до 30.05.2017 г. и сумата от 216 лв. – дължими такси
по тарифата на банката към 25.05.2017 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 31.05.2017 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че на 08.10.2012 г. сключил
с „Д М Интернешънъл” ООД в качеството му на кредитополучател и ответника – в
качеството му на солидарен длъжник договор за банков револвиращ кредит № *** г.,
по силата на който в полза на кредитополучателя била предоставена сумата в
размер от 12 000 лв., с възможност за многократно усвояване на суми от
определения в т. 6 от Договора лимит и в посочения срок. в договора било
установено, че крайната дата за усвояване на сума по договора е 08.10.2013 г. В
т. 4 на Договора за кредит е определен размера и вида на дължимия годишен
лихвен процент в размер на 12, 50 % върху редовна главница, а върху просрочена
главница – годишният лихвен процент плюс 5 %. Сочи, че с Анекс № 1 от
07.10.2013 г. страните уговорили крайният срок за усвояване на суми по
кредитната линия да се промени от 07.10.2013 г. на 13.10.2013 г., като е
променена и датата на падежа от 08.10.2013 г, на 14.10.2013 г. На 11.10.2013 г.
бил подписан Анекс № 2 към Договора, с който бил променен размерът на кредита
на до 21 000 лв. и крайният срок за погасяване на усвоените суми –
08.10.2016 г. С подписване на анекса А.М.В. встъпил като солидарен длъжник по
договора. Твърди, че на 20.04.2014 г. длъжникът преустановил изпълнение на
задълженията си и изпаднал в забава, поради което на основание т. 17 от
договора и ОУ към него вземането по договора за кредит било обявено за
предсрочно изискуемо на 05.06.2015 г., като на 08.10.2016 г. изтекъл и крайният
срок за погасяване на задълженията по договора. На длъжниците била връчена
нотариална покана по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Твърди, че на 06.11.2017 г. бил
сключен договор за цесия, съгласно който ищецът прехвърлил вземането си към
ответните страни в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. в
уточнителна молба изяснява, че ищецът в качеството му на цедент е легитимиран
да предяви посочените искове, макар вземането да е прехвърлено с договор за
цесия, тъй като към момента на депозиране на исковата молба, длъжникът не е бил
уведомен за прехвърляне на вземането и последното следва да се вземе предвид в
производството на основание чл. 226 ГПК. По така изложените съображения моли за
уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д.М.В. е депозирал отговор на исковата молба, в
който излага доводи за нейната неоснователност. Не оспорва, че между ищеца и „Д
М В Интернешънъл“ ЕООД е сключен Договор за банков револвиращ кредит № *** г.
за сумата от 12 000 лв., че в качеството си на солидарен длъжник е подписал
Анекс № 1 от 07.10.2013 г., както и че договорът е изменен с Анекс № 2 от
11.10.2013 г. Не оспорва и
обстоятелството, че вземането по договора за кредит е прехвърлено с договор за
цесия от 06.11.2017 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Счита,
че предявените осъдителни искове са допустими, но неоснователни, поради тяхната
недоказаност. Твърди, че ищецът не е посочил на какво основание счита, че
следва да бъде ангажирана солидарната отговорност на ответника. Счита, че е
поел задължение да осигури лично обезпечение на задължението в качеството си на
поръчител. Твърди, че след като не е съкредитополучател по договора, не е поел
задължение в качеството му на солидарен длъжник. Твърди, че с подписване на
договора за кредит е предвидено, че солидарният длъжник встъпва в задълженията
на кредитополучателя, но за да е налице валидно встъпване в дълг следва
задължението да е определено, което в случая не е така, тъй като в договора е
предвидено, че се предоставя револвиращ кредит до 12 000 лв., като със сключен
анекс размерът на задължението е завишен, като отново е условно определен. По
така изложените съображения твърди, че е поел задължение в качеството му на
поръчител по смисъла на чл. 138 ЗЗД. Твърди, че отговорността на ответника е
отпаднала на основание чл. 147 ЗЗД, тъй като заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е депозирано на 30.05.2017 г. – след изтичане на шестмесечния
срок от настъпване на падежа на задължението – на 08.10.2016 г. Счита, че съдът
следва на основание чл. 20 ЗЗД да тълкува действителната воля на страните, като
ако не възприеме горните изводи, да приеме, че ответникът е поел задължение в
качеството му на поръчител досежно увеличението на размера на задължението с
още 9 000 лв. с анекса. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на
предявените искове.
Трето лице – помагач на страната на
ищеца – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, не е депозирал становище в
предоставения му за това срок.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.
При така релевираните твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на две групи материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за кредит, по силата на което кредитодателят се е задължил да отпусне
на кредитополучателя кредит в твърдения размер при уговорена възнаградителна
лихва, такси и застрахователна премия и 2) кредитополучателят да е получил
паричната сума, предмет на договора за кредит. Тези обстоятелства следва да
бъдат установени от ищеца-кредотодател.
От договор за банков револвиращ кредит № ***
г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД с „Д
М Интернешънъл” ООД в качеството му на кредитополучател и Д.М.В. – в качеството
му на солидарен длъжник договор, по силата на който в полза на
кредитополучателя е предоставена сумата в размер от 12 000 лв., с
възможност за многократно усвояване на суми от определения в т. 6 от Договора
лимит и с краен срок за усвояване до 07.10.2013 г. В договора е установено, че
крайната дата за усвояване на сума по договора е 08.10.2013 г. В т. 4 на
Договора за кредит е определен размера и вида на дължимия годишен лихвен
процент в размер на 12, 50 % върху редовна главница, а върху просрочена
главница – годишният лихвен процент плюс 5 %.
По делото е представен Анекс № 1 от 07.10.2013 г., по
силата на който страните уговорили крайният срок за усвояване на суми по
кредитната линия да се промени от 07.10.2013 г. на 13.10.2013 г., като е
променена и датата на падежа от 08.10.2013 г., на 14.10.2013 г. С Анекс № 2 от
11.10.2013 г. към Договора е променен размерът на кредита на до 21 000 лв.
и крайният срок за погасяване на усвоените суми – 08.10.2016 г. С подписване на
посочения анекс солидарна отговорност за погасяване на задълженията по договора
е поел и длъжникът А.М.В..
По делото е представен Договор за цесия от 06.11.2017
г., сключени между “УниКредит Булбанк” АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
от който се установява, че страните са уговорили, че продавачът “УниКредит
Булбанк” АД прехвърля на купувача - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
вземанията спрямо всеки отделен длъжник и неговите солидарни длъжници, заедно с
всички привилегии, обезпечения и други принадлежности на вземанията,
включително изтекли лихви. Установено е, че
договора, ведно с Приложение № 1 към него индивидуализират вземанията и
представляват потвърждение на сключения договор.
По делото е представено Приложение № 1 от 06.11.2017
г. към договора, в което е посочено вземането на цедента “УниКредит Булбанк” АД
против „Д М Интернешънъл” ООД и солидарните
длъжници Д.М.В. и А.М.В. по договор №
*** г., което е в общ размер от 16 024, 21 евро.
По делото е представено пълномощно, по силата
на което, цедентът – ищец е упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
правата си, включително да подава уведомления за прехвърляне на вземането (т. 3
от пълномощното).
Към
исковата молба е приложено уведомление за прехвърляне на вземането, отправено
до ответника Д.М.В., от ищеца “УниКредит Булбанк” АД чрез пълномощника му „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД. Уведомлението е изпратено до длъжника с писмо с
обратна разписка, която се е върнала с отбелязване „непотърсена“.
Препис от уведомителното писмо е приложени към
исковата молба и е получено от ответника с получаване на препис от исковата
молба, ведно с приложенията, по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК.
В случая в исковата молба ищецът е изложил
твърдения, че ответникът е надлежно уведомен за прехвърляне на вземането в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, преди депозиране на исковата
молба в съда, като е направено искане за конституиране на цедента в качеството
му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Съдът намира, че в производството по делото са
налични данни за уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането преди
датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.09.2019 г.
По заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, депозирано от заявителя “УниКредит Булбанк”
АД, е била издадена Заповед № 1240/07.06.2017 г. за изпълнение на парично
задължение, поправена с Разпореждане № 7003/23.06.2017 г., по ч.гр.д. №
1994/2017 г. на Районен съд – Пазарджик, по силата на която е разпоредено “Д М
В Интернешънъл” ЕООД и Д.М.В. да заплатят солидарно на “УниКредит Булбанк” АД
сумата от 17 400 лв. – представляваща главница, сумата от 11 337, 81 лв. –
лихва, дължима за периода от 20.06.2014 г. до 30.05.2017 г. и сумата от 216 лв.
– дължими такси по тарифата на банката към 25.05.2017 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 31.05.2017 г., до окончателното изплащане
на задължението. Съдът е разпоредил незабавно изпълнение на задълженията и
издаване на изпълнителен лист за вземанията.
По възражение на ответника – длъжник, депозирано по
реда на чл. 423 ГПК е постановено Определение № 330/01.07.2019 г. по ч.гр.д. №
369/2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което заповедта за изпълнение е
обезсилена по отношение на длъжника Д.М.В..
С Определение № 4143/13.04.2020 г., постановено по
делото, съдът е прекратил производството по отношение на предявения
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, като последното продължава по
предявения при условията на евентуалност осъдителен иск. В този смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 78/06.06.2012 г. по т.д. № 511/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
в което се приема, че правен интерес от воденето на осъдителния иск може да
възникне единствено в хипотезата на обезсилване на заповедта по чл.410 ГПК /при
предпоставките на чл. 415, ал. 2 ГПК или по искане на кредитора/, извършено от
заповедния съд преди приключване на исковото производство. В тази хипотеза
осъдителният иск остава единственият възможен способ за защита на спорното
вземане и поради това сезираният съд - първоинстанционният, ако обезсилването е
настъпило преди неговото произнасяне, или въззивният, ако обезсилването следва
по време решението на първата инстанция, следва да съобрази отпадането на
процесуалната пречка за присъждане на вземането, предмет на вече обезсилената
заповед за изпълнение, и да разгледа иска.
В случая следва да се посочи, че
производството по делото се развива по общия исков ред, доколкото
заповедта за изпълнение, издадена по реда на чл. 417 ГПК против ответника, е
обезсилена с Определение № 330/01.07.2019 г. по
ч.гр.д. № 369/2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик. Предявеният осъдителен иск не е такъв по смисъла на
чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото в случая е била издадена заповед за
изпълнение, като впоследствие последната е обезсилена, тъй като не са били
налице предпоставките по чл. 411, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за издаването й.
Следователно в
случая не намира приложение разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, която
постановява, че искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента
на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което
съдът следва да се счита сезиран, считано от депозиране на исковата молба в
съда – 02.09.2019 г.
В случая от
представените в производството по делото доказателства се установява, че преди
депозиране на исковата молба в съда процесното вземане е прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – участващ в производството в качеството
му на трето лице – помагач на страната на ищеца, с договор за цесия от 06.11.2017
г.
Договорът за цесия е
произвел правните последици, към които е насочен, считано от датата на неговото
сключване – 06.11.2017 г., като правното действие на договорът за прехвърляне
на вземането се консолидират с уведомяването на длъжника за прехвърлянето по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, но настъпват по отношение на стария кредитор –
цедент, към момента на сключване на договор.
Договорът за цесия се дефинира като такъв, при
който се осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната
страна в нея или това е договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния
му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Със сключване на договора, т.е. с постигане на
съгласие, вземането преминава от цедента /неговия носител към същия момент/
върху цесионера /приобретателя на вземането/. Към този момент цедентът престава
да бъде кредитор във вътрешните му отношения с цесионера, тъй като съобразно
предмета на договора, цесионера с постигане на съгласието придобива вземането в
състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му
права – арг. чл. 99, ал. 2 ЗЗД, така както нормата легално определя предметния
обхват - обем и състав на цедираното право. Следователно, за да премине
вземането върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между
него и досегашния носител на вземането и съответно със самото прехвърляне,
договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му.
В константната съдебна практика липсва спор
относно действието на цесията по отношение на страните - прехвърленото вземане,
в състоянието му към момента на сключване на договора,
преминава от предишния кредитор /цедент/ към новия кредитор /цесионер/
към момента на сключване на цесионния договор. Предвиденото
в чл. 99, ал. 3 ЗЗД адължение на цедента да съобщи на длъжника за цесията
е релевантно само с оглед действието на цесията по отношение на трети за
договора лица. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор.
Съобразявайки правната характеристика на
цесията, както и съдебната практика по приложение на чл. 99, ал. 2 ЗЗД,
съгласно която, цесионерът придобива вземането в състоянието му към момента на сключване на
договора за цесия, следва да се изведе извод, че съобщаването на цесията на
длъжника по предвидения в закона ред не е елемент от фактическия състав на
цесията.
В този смисъл с Решение № 40/13.05.2010 г.
по т. д. № 566/2009 г., ТК, І т. о. на ВКС, се приема, че в хипотеза на чл.
99 ЗЗД, вземането преминава върху цесионера със
самото сключване на договора за цесия и той става от същия момент негов
носител, докато договорът има действие спрямо цедирания длъжник и трети лица
след съобщаването й, което поражда действие само след осъществяването му от
цедента.
В случая длъжникът е уведомен за прехвърляне
на вземането с получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията,
доколкото към исковата молба е приложено уведомление, изходящо от цедента –
ищец „УниКредит Булбанк“ АД, чрез пълномощника му „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД. В по-новата практика на Върховния касационен съд – така Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014
г. на II т. о. на ВКС, се приема, че предишният кредитор има правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. В случая в производството по делото е представено пълномощно, по
силата на което „УниКредит Булбанк“ АД упълномощава „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД за изпращане на уведомления до длъжника за прехвърляне на
вземането.
Следва да се посочи, че в производството по
делото са налице данни относно обстоятелството, че длъжникът – ответник е
уведомен за прехвърляне на процесното вземане в полза на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, преди датата на депозиране на исковата молба в съда – т.е.
преди 02.09.2019 г. Това е така, тъй като в производството по ч.гр.д. № 1994/2017 г. на Районен съд – Пазарджик,
ответникът Д.В. е депозирал молба от 14.09.2018 г., с което уведомява съда по
реда на чл. 423 ГПК, че е разбрал за издадената заповед за изпълнение на
15.08.2018 г., когато получил поканата за доброволно изпълнение, ведно със
заповедта и други документи, които прилага, включително договор за цесия от
06.11.2017 г. Към молбата на длъжника е приложена поканата за доброволно
изпълнение, с която длъжникът е уведомен за дължимата сума към взискателя
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, договорът за цесия от 06.11.2017 г. и
съобщение от съдебния изпълнител до длъжника от 18.06.2018 г., с което
длъжникът е уведомен, че в хода на изпълнителното производство в качеството му
на взискател е конституирана „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в
качеството й на правоприемник на „УниКредит Булбанк“ АД.
Следователно, с уведомяването на длъжника –
ответник за прехвърляне на вземането в хода на производството по делото, което
обстоятелство следва да се вземе предвид по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, се
консолидира фактическия състав на прехвърленото вземане с договора за цесия от
06.11.2017 г. и считано от датата на сключване на договора – ищецът –
кредитодател, не е титуляр на вземането. Фактът на прехвърляне на спорното
материално право преди депозиране на исковата молба в съда, не може да бъде
съобразено по реда на чл. 226 ГПК, поради което следва да се приеме, че към
датата на депозиране на исковата молба в съда по осъдителния иск, предмет на
настоящото съдебно производство, ищецът не е кредитор на длъжника – ответник,
тъй като е прехвърлил вземането в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД.
Следователно и доколкото в производството по
делото се установи, че вземането е надлежно прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, преди датата на предявяване на процесната искова
претенция, ищецът не установява, че е материланоправно легитимиран да предяви
процесните искове срещу длъжника, тъй като не е носител на вземането по
процесния договор, надлежно прехвърлено в полза на цесионера.
Материалноправната легитимация на страната е
свързана с принадлежността на субективното право, като нейната липса
представлява основание за отхвърляне на предявените искове.
По така изложените съображение предявените
искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, без да се пристъпва към обсъждане
валидността на правоотношението по договора за потребителски кредит и дали
последното е породило правните последици, към които е било насочено.
При този изход на правния спор на ответника и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени сторените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 400 лв.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “УниКредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, против Д.М.В., ЕГН **********, с адрес ***,
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ за заплащане на сумата от 17 400 лв. – представляваща главница
по договор за банков револвиращ кредит № *** г., сключен с “Д М Интернешънъл”
ООД в качеството му на кредитополучател и ответника – в качеството му на
солидарен длъжник, вземанията по който са предсрочно изискуеми от 05.06.2015
г., сумата от 1 188, 38 лв. – договорна лихва, дължима за периода от
20.06.2014 г. до 20.03.2015 г., сумата от 7 549, 10 лв. – лихва върху
просрочена главница за периода от 20.06.2014 г. до 30.05.2017 г., сумата от
2 600, 33 лв. – наказателна лихва при просрочие за периода от 20.05.2014
г. до 30.05.2017 г. и сумата от 216 лв. – дължими такси по тарифата на банката
към 25.05.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.05.2017
г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “УниКредит
Булбанк” АД, ЕИК *********, да заплати на
Д.М.В., ЕГН **********, сумата от 1 400
лв. – съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. № 1162/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ граждански състав.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, в качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца “УниКредит Булбанк” АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
ПМ