Решение по дело №497/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260051
Дата: 11 март 2021 г.
Съдия: Мирослав Георгиев Маринов
Дело: 20203600500497
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№260051

 

гр.Шумен, 11 Март 2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                  Председател: М. Маринов

                                                                                           Членове:1. Р. Хаджииванова

2. С. Стефанова

 

при секретаря Т. Кавърджикова, като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №497 по описа за 2020 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260014 от 04.09.2020г. по гр.д.№70/2020г. Районен съд - гр.Нови Пазар е признал за установено спрямо „Електроразпределение Север“ АД, гр. В., бул. „„№ , с ЕИК , че ищеца Н. М.Й. с ЕГН ********** не му дължи сумата от 2627,99 лв. (две хиляди шестстотин двадесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки) по фактура № ********** от 16.01.2020 г., и на ищцовата страна са присъдени деловодни разноски в размер на 573,12 лева.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва решението на районния съд, и моли съда да го отмени по подробно изложени съображения.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата. Преди съдебно заседание представя становище, в което сочи, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено, по изложени съображения.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Нови Пазар е бил сезиран с искова претенция от Н. М.Й. срещу "Електроразпределение Север" АД, гр. В. с ЕИК , по чл.124, ал.1, т.1 от ГПК. От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Ищецът е потребител на електрическа енергия, по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, и отношенията му с ответника се уреждат от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Енерго-Про Продажби” АД и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на "Електроразпределение Север" АД /преди “Енерго-Про Мрежи” АД/, в съответствие с чл. 98а от същият закон. На 19.12.2019 г., служители на "Електроразпределение Север" АД, пълномощници на „Енерго-про продажби“АД, са извършили проверка на СТИ на ищеца, за което бил съставен Констативен протокол №1301638/19.12.2019, подписан от тях и трето лице, като съгласно отразеното в протокола измервателното устройство било демонтирано и подменено с ново, изправно СТИ. От представения констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №7/07.01.2020г. - АУ - Е - 000029-67/02.01.2020г., се установява че, липсвали механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера. Налице били необходимите обозначения на табелката на електромера. При софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала енергия на тарифа Т3-013404,4 кВТч, която не била визуализирана на дисплея. Електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, но не съответствал на техническите характеристики. Въз основа на констатациите в протокола и становище от 14.01.2020г., била извършена корекция на сметка за консумирана ел. енергия, като на ищеца е начислена сумата от 2627,99 лева, с фактура № **********/16.01.2020г. за периода 02.03.2018г. - 19.12.2019г., при корекция на сметки при неточно измерване на електрическа енергия на основание чл.55 от ПИКЕЕ. От изготвената по делото съдебно техническа експертиза се установява, че процесният електромер бил преминал първоначална метрологична проверка, като срокът на метрологичната му годност е до края на 2023г., и към датата на проверката бил метрологично годен. Вещото лице сочи, че било възможно чрез отчитане записите в регистрите на електромера, да бъде измерена цялата, потребена от абоната електрическа енергия, в периода, посочен в корекционната сметка. Съществували данни за техническа неизправност и неправомерно вмешателство върху средството за търговско измерване. Електромерът бил препараметризиран, част от преминалата през него електрическа енергия се натрупвала в невидимия на дисплея регистър Т3. За препараметризирането на СТИ не било необходимо осъществяването на пряк контакт и да се проникне в него. Налице било неотчитане на измервателната схема на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната електроенергия в процесния период, като неотчетеното количество било отразено в регистър Т3. Възможно било, количеството електроенергия определено в справката за корекция да бъде доставено до обекта на абоната като се съобразят пропускателната способност на присъединителната линия и присъединителните съоръжения. Извършените математически изчисления по извършената корекционна процедура били аритметически точни, съгласно методиката на ПИКЕЕ и действащите през периода цени на електроенергията, одобрени от КЕВР. Неизмерените количества електроенергия, преминали през СТИ по регистър Т3 били остойностени по действащите за процесния период цени на електроенергия като технологичен разход. Причината да не се визуализира регистър Т3 е софтуерно препараметризиране на СТИ.

Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ответната страна следва да установи наличието на договорни отношения между страните за продажба на електрическа енергия през процесния период за процесния обект, задълженията по договора, обема на доставената енергия, както и че нейната стойност е в претендирания размер, съответно ищцовата - че е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на цената на доставеното количество енергия.

В настоящия случай не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че страните се намират в облигационно правоотношение по повод продажбата на ел.енергия през претендирания период за сочения обект. В това си качество, ищецът е обвързан от публично известни Общи условия на „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД и „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ” АД /сега "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД/ , които са влезли в сила, след одобряването им от ДКЕВР /сега КЕВР/, и публикуването в един централен и един местен всекидневник и на интернет страницата на доставчика.

Основният спорен момент между страните по делото  е въпросът били ли са налице предпоставките, даващи основание на ответното дружество да извършва едностранно корекция на потребената електроенергия за процесния период - на посоченото в отговора основание - чл.55 от ПИКЕЕ /обн. ДВ бр. 35/30.04.2019г./. На първо место е необходимо да бъде отбелязано, че съобразно тази норма, приложима в конкретния случай в съответствие с §2 от ПЗР на ПИКЕЕ, в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри, а в ал.2 е посочено, че преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. Ето защо следва да се приеме, че ответника, в качеството си на оператор на мрежата е материално правно легитимиран да извършва корекцията по горния текст.

Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е предвидено посочените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да се приемат от комисията, т. е. ДКЕВР, понастоящем Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, и да се публикуват от комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83, т. 1, б. "г" от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, както в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия /в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по  чл. 120, ал. 3 ЗЕ - б. "а"/, така и в полза на клиента за потребена електрическа енергия /в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по  чл. 120, ал. 3 ЗЕ - б. "б"/. По приложението на посочените правни норми създадената постоянна практика на ВКС е обективирана в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 115/20.05.2015 г. по т. дело № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 164/24.11.2015 г. по т. д. № 2446/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 166/11.05.2016 г. по т. д. № 1797/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове. В решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на сметките за предоставената електрическа енергия. Създаването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и общите условия на договорите с крайния потребител със съответното съдържание, предвидено в посочените правни норми, е вменено от законодателя изрично като задължение на електроразпределителното дружество, а приемането на предложените от енергийните предприятия правила е задължение на ДКЕВР, понастоящем КЕВР. По силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /редакция след ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ за периода след влизане в сила на новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ е предвидено законово основание крайният снабдител /доставчикът/ едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия. Правото на крайния снабдител /доставчика/ на електрическа енергия да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на електрическата енергия, поради това, че целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение.

Независимо от горното е необходимо да се отбележи и, че с Решение №90/06.01.2016г. на САдмС по адм.д.№2731/2015г., потвърдено с решение №798/20.01.2017г. по адм.д.№3068/2016г. на ВАС, е отменено решение ОУ - 06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общите условия за продажба на електрическа енергия на ищцовото предприятие, поради което и през процесния период /13.08.2018г. - 17.08.2018г./, са били действащи предходните Общи условия, одобрени с решение №ОУ-06/07.11.2007г. на ДКЕВР. Последните са били заварени от изменението на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ в сила от 17.07.2012г., съобразно което е необходимо задължително съдържание на ОУ уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ. В чл.24, ал.2 от ОУ от 2007г. е предвидено задължение на снабдителя за уведомяване на потребителя, но не е изрично уреден начина, реда на уведомяването, съобразно изискването на ЗЕ. От изложеното следва, че в конкретния случай не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл.98а ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. В горния смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о., решение № 111/17.07-2015 г. на ВКС, Първо т. о. по т. д. № 1650/2014 г., Решение № 203 от 15.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 2605/2014 г., I т. о., и др.

Не на последно място следва да се посочи, че правото на корекция на сметката на ищеца в качеството му на краен клиент е упражнено от крайния снабдител при неспазване правилата на ПИКЕЕ, в частност при неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ, доколкото в случая не се установява фактическият ѝ състав. Безспорно е установено, че доставяната ел. енергия до процесния обект на потребление на ищеца е измервана единствено с процесното СТИ /до датата на техническата проверка и демонтажа му/, в което са отчетени посочените по горе количества преминала електроенергия. Вярно е, че съобразно разпоредбата на чл.183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата, като този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Според преобладаващата практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО,  решение № 487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер /определение №159/21.02.2019г., ІVг.о., определение №490/05.06.2019г. по гр.д.№4696/2018г., ІV г.о., и др./. В настоящия случай такова надлежно доказване не бе осъществено. Не бе установено по безспорен начин от ответната страна, че въздействието върху СТИ е в резултат на действия на ответника. Не може да се установи и датата на въздействието върху СТИ. Липсват и доказателства, че начисленото количество електрическа енергия е било доставено и реално потребена от ответника, поради което и не може да се приеме, че последния дължи нейното заплащане. В случаите, когато отклоненията в показателните на консумираната електрическа енергия се дължат било на неправомерно действие от страна на потребителите, било на техническа неизправност, доставчикът на електрическа енергия следва да установи периода на грешното измерване в резултат на неправомерното действие на потребителя, съответно на техническата неизправност. В противен случай, без да се държи сметка за този период и без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, би се стигнало до едностранно изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период от време, което от своя страна ще позволи на доставчика да получи цена за недоставена от него електрическа енергия. Дори и да се приеме, че с оглед установената външна намеса в тарифната схема на електромера, натрупаните в скрития регистър на тарифа Т3 количества ел. енергия са реално доставени и потребени, и е приложима в конкретната хипотеза разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ, единствената информация за тази енергия касае моментното състояние на регистъра към датата на проверката му, но няма техническа възможност да се определи за кой период е натрупана отчетената ел. енергия в невидимия регистър. Т.е. по делото липсват каквито и да било доказателства служебно начислените от ответника на ищеца 13404 КВч. ел. енергия да са му доставени реално и потребени от него именно през процесния период 02.03.2018 г. до 19.12.2019 г., както и дали въобще са потребени от него. От представения протокол за първоначален монтаж на процесното СТИ е видно, че в него са отразени единствено нулевите показания на регистрите за дневна и нощна енергия Т1 и Т2, но няма данни за това какви са били показателите на скритите регистри, в това число и Т3. По никакъв начин не се установява от коя дата е започнал записът в процесния скрит регистър, както и конкретната причина за това и дали изобщо се касае за реално потребление на ел. енергия, още повече, че преди монтирането на адреса на ищеца, СТИ /произведено през 2008г./ е било монтирано и отчитало ел.енергия на адрес на друг абонат в гр.Велико Търново на 17.11.2009г., като и тогава при демонтажа, и при последващия монтаж не са отчитани данните в скритите регистри. Липсата на конкретен момент, от който е започнало неточното отчитане, води до невъзможност да се определи реално доставената електрическа енергия за минал период. Не се установяват точно причините за натрупване на показания в скрития регистър Т3 В протокола на БИМ, е отразено, че тези показания касаят преминала през СТИ електрическа енергия, но натрупването на енергията не е станало в присъствието на съставилите протокола лица, поради което само въз основа на този документ не може да се обоснове извод, че съдържащите се и установени при софтуерното четене на електромера показания са на реално преминала през него енергия. В процесния случай, ответника не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които задължават съда да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Предвид изложеното, съдът намира, че предявената установителна претенция следва да се уважи.

Обжалваното решение като краен резултат се явява правилно, макар и не по изложените в него мотиви, поради което и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски за въззивното производство в размер на 450 лева, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, и ангажираните доказателства за направата им.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260014 от 04.09.2020г. по гр.д.№70/2020г. на Районен съд - гр.Нови Пазар.

ОСЪЖДА "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, гр.В. с ЕИК , да заплати на Н. М.Й. с ЕГН **********, сумата от 450 лева /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.

На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                     2.