О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2022 г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Шести тричленен състав, в закрито
съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
като разгледа докладваното
от съдия-докладчик Веселина Чолакова ЧКАД № 2110 по описа за 2022 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на § 4б, ал. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИЗНС/.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от П.К.П.,
ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора – Варна, против Определение № 2315/04.08.2022 г., постановено по адм.
дело № 1461/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, XXIX състав, в частта, с която
e
оставена без разглеждане жалбата на П.К.П. срещу Заповед № Л-731/14.07.2021 г.,
издадена от Началника на Затвора – Ловеч и е прекратено производството по делото.
Съдът при проверка на допустимостта и
основателността на подадената частна
касационна жалба намира следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалба е подадена срещу
подлежащ на обжалване акт на Административен съд – Варна, от надлежна страна,
депозирана е в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима. Определението
е връчено на частния жалбоподател на 09.08.2022 г. видно от приложено на л. 86
от адм. дело № 1461/2022 г. съобщение. Жалбата е подадена на 15.08.2022 г.
видно от поставения върху нея печат от деловодството на Административен съд – Варна.
Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред
Административен съд – Варна е образувано по жалба на П.К.П., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна, срещу Заповед №
Л-731/14.07.2021 г., издадена от Началника на Затвора – Ловеч, с която, за
нарушение на чл. 96, т. 3 и 4 от ЗИНЗС, на основание чл. 101, т. 2 и чл. 102,
ал. 1 от ЗИНЗС, на П. е наложено дисциплинарно наказание „извънредно дежурство
по поддържане на чистотата и хигиената“ за срок от 7 /седем/ дни. С жалбата е
отправено искане за прогласяване нищожността на оспорената заповед, а в
условията на евентуалност – за отмяната ѝ като унищожаема. Съдът е
констатирал, че П.П. е обжалвал Заповед № Л-731/14.07.2021 г., издадена от
Началника на Затвора – Ловеч, пред Административен съд – Варна, във връзка с
което е образувано адм. дело № 781/2022 г., приключило с постановяването на
Определение № 1061/04.04.2022 г. на Административен съд – Варна, XVII състав, с което жалбата е
оставена без разглеждане, прекратено е производството по адм. дело № 781/2022
г. по описа на Административен съд –
Варна и е изпратена жалбата на П.К.П. против Заповед № Л-731/14.07.2021 г.,
издадена от Началника на Затвора – Ловеч, по подведомственост на Главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/. Установил е, че
по повод постановеното Определение № 1061/04.04.2022 г., по адм. дело №
781/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, е издадена Заповед №
Л-2477/16.06.2022 г. на Главния директор на ГДИН, с която е оставена без
разглеждане жалбата на П.К.П. срещу Заповед № Л-731/14.07.2021 г., издадена от
Началника на Затвора – Ловеч, поради просрочие, на основание чл. 110, ал. 2 и
ал. 4 във връзка с ал. 1 и чл. 11, ал. 3 от ЗИНЗС.
При горната фактическа
установеност решаващият едноличен състав на Административен съд – Варна е
приел, че жалбата, с която е сезиран, е недопустима, тъй като след проведеното
оспорване на Заповед № Л-731/14.07.2021 г., издадена от Началника на Затвора –
Ловеч по административен ред и издаването на Заповед № Л-2477/16.06.2022 г. на
Главния директор на ГДИН, с която жалбата на П.П. е оставена без разглеждане,
съдът има компетентност да разгледа единствено заповедта на горестоящия
административен орган /Заповед № Л-2477/16.06.2022 г. на Главния директор на
ГДИН/ по реда на чл. 88, ал. 3 от АПК/. Счел е, че при липса на жалба срещу
тази заповед не е налице годен за оспорване административен акт, поради което, на
основание чл. 159, т. 1 от АПК, е оставил жалбата на П.К.П. против Заповед №
Л-731/14.07.2021 г., издадена от Началника на Затвора – Ловеч, без разглеждане
и е прекратил производството административно дело № 1461/2022 г. по описа на
Административен съд – Варна.
Определението на Административен съд – Варна е неправилно
постановено.
Заповед № Л-731/14.07.2021
г., издадена от Началника на Затвора – Ловеч, с която, за нарушение на чл. 96,
т. 3 и 4 от ЗИНЗС, на основание чл. 101, т. 2 и чл. 102, ал. 1 от ЗИЗНС, на П.К.П.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, е наложено дисциплинарно наказание
„извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената“ за срок от 7
/седем/ дни, представлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който, на основание § 4б, ал. 2 от ДР на ЗИНЗС, подлежи на съдебен контрол
пред административния
съд по местоизпълнение на наказанието. В случая това е Административен съд – Варна,
доколкото към момента на подаване на жалбата П.П. изтърпява наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора – Варна.
С жалбата, с която е
сезиран едноличният състав на Административен – Варна, постановил обжалваното
определение, се съдържа петитум за прогласяване нищожността на Заповед №
Л-731/14.07.2021 г., издадена от Началника на Затвора – Ловеч.
Съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК административните
актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение
във времето. Систематическото място на
посочената разпоредба е в Раздел I
„Оспорване на
индивидуални административни актове“ от Глава десета „Оспорване на административни актове пред първата
инстанция“ на
АПК. Тоест в компетентността на съда, а не на административния орган, е да се
произнесе по валидността на административния акт, като по аргумент от чл. 149,
ал. 5 от АПК искането за това не е обвързано със срокове.
С оглед горното и доколкото
в случая съдът е бил сезиран с искане за обявяване нищожността на първоначално
издадения административен акт – Заповед № Л-731/14.07.2021 г., издадена от
Началника на Затвора – Ловеч, с която на жалбоподателя, по реда на ЗИНЗС, е
наложено дисциплинарно наказание, неправилно решаващият едноличен съдебен
състав, позовавайки се на разпоредбата на чл. 88, ал. 3 от АПК, е приел, че не
е налице годен за оспорване административен акт, тъй като притежава
компетентност да разгледа единствено акта на горестоящия административен орган
/Заповед № Л-2477/16.06.2022 г. на Главния директор на ГДИН/, с който жалбата
на П. срещу Заповед № Л-731/14.07.2021 г. е оставена без разглеждане като
просрочена.
В хипотеза като настоящата, при
която с жалбата е
формулирано искане за прогласяване на нищожност на обжалвания административен
акт, което не е
обвързано със срок, съдът е длъжен
да се произнесе по довода за нищожност. Предвид горното, Административен
съд – Варна е следвало да се произнесе по основателността на искането за
прогласяване на нищожност
на акта.
Обжалваното определение е неправилно, поради което същото следва да се отмени,
а делото да се върне на същия съдебен състав на Административен съд – Варна за
продължаване на съдопроизводствените действия съобразно задължителните указания
по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото
определение.
Водим от горното и на
основание чл. 235 от АПК, във връзка с § 4б, ал. 2 от ДР на ЗИЗНС, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 2315/04.08.2022 г., постановено по адм.
дело № 1461/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, XXIX състав, само в частта, с която e оставена без разглеждане
жалбата на П.К.П. срещу Заповед № Л-731/14.07.2021 г., издадена от Началника на
Затвора – Ловеч и е прекратено производството по административно дело №
1461/2022 г. по описа на Административен съд – Варна във връзка с направеното
искане за обявяване на нищожност на акта.
ВРЪЩА делото на същия съдебен състав на
Административен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на П.К.П.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна, срещу Заповед №
Л-731/14.07.2021 г., издадена от Началника на Затвора – Ловеч, с която, за
нарушение на чл. 96, т. 3 и 4 от ЗИНЗС, на основание чл. 101, т. 2 и чл. 102,
ал. 1 от ЗИНЗС, на П. е наложено дисциплинарно наказание „извънредно дежурство
по поддържане на чистотата и хигиената“ за срок от 7 /седем/ дни, във връзка с направеното искане
за обявяване на нищожност на акта.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 2315/04.08.2022 г. постановено по
адм. дело № 1461/2022 г. по описа на Административен съд-Варна в останалата
част, във връзка с направеното искане за
отмяна на акта.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2.