Р Е Ш Е Н И Е    №  260028

                                        гр.Габрово, 04.03.2021г.

                                        В ИМЕТО  НА  НАРОДА

Габровският окръжен съд в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година ,в състав:

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Пенкова

                                                                        ЧЛЕНОВЕ 

при участието на секретаря В.Килифарева ,като разгледа докладваното от  съдията   Пенкова гр.д.№13 по описа за 2020г. и за да се произнесе ,взе  предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба  от  „УЪРЛД ГЕЙМ”ООД, чрез пълномощника адв.С.Ч. срещу Р.З.Г. за заплащане на сумата от 37 200лв., ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на исковата молба.

Ищецът  твърди в исковата  молба ,че  през 2018г, от обява в сайт  харесал  автомобил  марка „Ауди”А3, с ДК№ЕВ ***ВК,с рама №WAUZZZ8V4HA019543 . След като се свързал с продавача – ответникът Р.З.Г. ***, се уговорили да го закупи. Преди сделката му е казано ,че всичко е наред с автомобила и той е изряден, както и всички документи. На 16.01.2018г. в гр.София ищецът закупил автомобила, за което е сключен договор за покупко-продажба. Договорената цена  от 37 200лв.,  е била заплатена от купувача   на ответника по банков път. Впоследствие се оказало ,че закупеното МПС , което ответникът е продал ,не е било негова собственост .Лек автомобил марка „Ауди”А3, с ДК№ЕВ ***ВК,с рама №WAUZZZ8V4HA019543 , е принадлежал на трето лице – австрийско дружество Порше Банк АГ, поради което е било обявено за откраднато и впоследствие отнето от компетентните органи  по реда на чл.84 от ЗМВР и върнато на действителния му собственик – Порше Банк АГ в Австрия. След като автомобилът е отнет и върнат в Австрия, ищецът многократно се е опитвал да се свърже с ответника  чрез неговия представител – А.И., който го е представлявал при продажбата на автомобила. Последният,  на няколко пъти убеждавал ищеца ,че първо ще докара друг автомобил, а впоследствие ,че ще бъдат върнати парите. В един момент контактите прекъснали и никой не отговарял на обажданията на ищеца. Това го принудило да отправи нотариална покана към ответника, с която развалил сключения между страните договор за покупко-продажба  от 16.01.2018г. на лек автомобил марка Ауди А3, с рама №WAUZZZ8V4HA019543 и номер на двигателя СХХ813197. Ответникът бил поканен в десетдневен срок , считано от получаване на нотариалната покана, да възстанови  заплатената от купувача по банков път сума от 37200лв., представляваща договорната продажна цена за автомобила. Поканата е получена от Р.З.Г. по реда на чл.47,ал.5 във вр. с ал.1 ГПК. След изтичане на 10 дневния срок,  и до момента, сумата за закупуване на автомобила не е възстановена на ищеца. Същият се позовава на чл.189 ЗЗД и че след разваляне на договора от изправната страна ,продавачът е длъжен да върне  на купувача заплатената от него цена  и да му заплати разноските по договора. Ищецът се е възползвал от възможността да развали процесния договор  за продажба  по реда на чл.87 ЗЗД  с отправената нотариална покана до продавача ,с която последният е уведомен за развалянето на договорната връзка и последиците от развалянето – да бъде възстановена заплатената сума от 37 200лв. Поканата е получена и  е изтекъл 10 дневния срок за връщане на сумата.

 Претендира се да бъде постановено решение ,с което ответникът бъде осъден да заплати на ищцовото дружество  сумата от 37 200лв.,дължима на отпаднало основание - след разваляне на договора за покупко –продажба на лек автомобил Ауди А3,  с рама WAUZZZ8V4HA019543 и номер на двигателя СХХ813197,бял на цвят, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба и разноските по делото .

 В писмения отговор ответникът ,чрез   назначения на основание чл.47,ал.6 ГПК процесуален представител по делото – адв.К. ,оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Излагат се доводи, че от представяния договор за покупко –продажба от 16.01.2018г. е видно, че ответникът се е легитимирал като собственик  със свидетелство за регистрация №*********. Ищцовото дружество е извършило регистрация на закупеното МПС в звено „Пътна полиция” към ОДМВР-гр.Кърджали. Позовава се на чл.16 от Наредба №1-45/24.03.2000г. ,както и че МВР прави справка и в ШИС. Всичко това е било извършено и не са били налице данни  за права на трети лица  върху продавания автомобил ,регистриран с №К8404 ВС. Подобна проверка е извършена и преди това, при регистриране на автомобила  от ответника след вноса от Австрия ,като МПС е регистрирано с №ЕВ0508ВК . Заявяването от Порше Банк АГ е направено едва на 27.02.2019г., повече от година и половина след т.нар.” престъпление”- придобиването  му от ответника ,видно от писмо УРИ453600-1399/ 26.09.2019г. на МВР-ГД „Гранична полиция”.Твърди се,че ответникът е придобил на законно основание  собствеността върху автомобила , предвид чл.78,ал.1 ЗС. Извършената на 16.01.2018г. сделка има валиден транслативен ефект в полза на ищцовото дружество. Предвид изложените обстоятелства  не може да настъпи целеният ефект от волеизявлението на ищеца за разваляне на процесния договор за покупко-продажба. Сочи се ,че от приложените към исковата молба доказателства е видно, че ищецът не е упражнил правото си да обжалва издадения административен акт - разпореждане  за изземване на вещ ,издадено на основание чл.64 ЗМВР / евентуално друг акт  по ЗМВР в този смисъл/.Не са правени и опити за привличане на ответника като помагач в инициирано  административно производство за обжалване  от страна на ищеца актове и действия по изземване на автомобила и предаването му  на представителя на Порше Банк АГ-Австрия. Така ответникът е обвързан от последиците от бездействието на ищеца  в производство, в което не е взел участие.

  Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи ,прие за установено следното от фактическа страна:

Със сключен на 16.01.2018г., в гр.София , договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите на страните, продавачът  Р.З.Г. ,чрез пълномощника си А.Г. И.е продал на купувача  „Уърлд гейм „ООД  лек автомобил , марка Ауди, модел А 3, рег.№ ЕВ*** ВК, рама №WAUZZZ8V4HA019543,двигател № СХХ813197, за сумата от 37 200лв. В договора е удостоверено с подписите на страните, че сумата е получена от продавача по банков път.

От приложеното свидетелство за регистрация част І е видно, че автомобилът е регистриран от ищцовото дружество с рег.№К8404ВС.

От представените писмени доказателства се установява ,че процесният автомобил е бил обявен за международно издирване в ШИС с шенгенски идентификационен номер от Република Австрия ,  като обект на  извършено престъпление против собствеността  на 30.08.2017г. в Австрия и заявено пред австрийските власти на 27.02.2019г. При извършеният обмен на информация между  бюро „СИРЕНЕ – ДМОС” Австрия и България по образуваната преписка  рег.№4536р-22822/24.09.2019г. по описа на ГПУ-Свиленград,   е установено ,че издирваният автомобил е собственост на Порше Банк АГ, гр.Залцбург ,която е заинтересована страна за връщането му.  Автомобилът е бил предоставен на фирма „С.З./, с управител Ц.Д.К., гр.Виена, Австрия, на която е отпуснат  финансов заем за закупуването му ,като вноските по договора не са изплатени  и  щетите възлизат на  14,901 евро. Заявяването на права от Порше Банк АГ към кредитополучателя фирма „С.З.” /е обективирано в искане от 30.08.2017г. за плащане на покупната цена  и запазване правото на собственост , приложено към преписката рег.№4536р-22822/24.09.2019г. по описа на ГПУ-Свиленград.

 След установяването на автомобила на територията на Република България, е предаден на полицейските органи  с  протокол за доброволно предаване от 21.09.2019г. от Х.Ф.М.и върнат чрез упълномощеното лице на австрийското дружество „ Порше Банк АГ „ съгласно  постановената заповед УРИ 4536з-457/10.09.2019г. на началника на ГПУ-Свиленград и протокол за връщане на вещ от 14.10.2019г.

Ищецът е отправил  до ответника нотариална покана  за разваляне на сключения между страните на 16.01.2018г. договор за покупко-продажба на процесния лек автомобил Ауди А3,поради това ,че принадлежи на трето лице ,на което е върнат от органите на реда /заверен препис е приложен към исковата молба ,л.18 от делото/. С нея  е направено и искане за връщане от продавача на получената цена по сделката – сумата от 37200лв., в указания в нотариалната покана срок. Поканата е заведена в регистъра на нотариус А.Ц. под рег.№***  от 20.12.2019г. В констативния протокол от 11.02.2020г.  ,от нотариуса е удостоверено връчване на нотариалната покана на ответника по реда на чл.47,ал.5 ГПК, с извършено залепване на уведомлението на 24.01.2020г. на адреса в гр.Габрово ул.”***”№6.

По делото не се твърди, нито са представени доказателства в указания с нотариалната покана срок ,както и към момента ,ответникът да е престирал на ищеца исковата сума от 37 200лв.

От събраните по делото доказателства се установява, че праводателят на ищеца е закупил процесния автомобил от „Галерия 2016“ООД, представлявано от пълномощника А.Г. И., със сключен на 16.01.2018г. писмен договор с нотариална заверка на подписите. Автомобилът е бил предмет на няколко прехвърлителни сделки на територията на Република България Първоначалната регистрация на автомобила в Република България е извършена от П.Ц.В., с подадено заявление на 13.09.2017г. В декларацията за придобиване на МПС П.Ц.В. е декларирал, че е закупил автомобила на 10.09.2017г. в Австрия, гр.Виена от „С.З. „ ЕООД. Представен е договор от 10.09.2017г., сключен в гр.Виена ,между „С.З.  КГ/  в оригинала  „С.З.” /, като продавач и П.Ц.В. ,като купувач на процесния автомобил. Последващата промяна в регистрацията е по подадено заявление на 23.10.2017г., със собственик на МПС „Галерия 2016”ООД и дата на придобиване 29.09.2017г. На 16.01.2018г. са вписани следващите две промени относно собствениците на процесното МПС ,съгласно поредността – първо е вписан ответникът Р.З. Г., а  с последващото вписване – „Уърлд гейм”ООД.

При така събраните доказателства съдът прие ,че исковата претенция е основателна и доказана, предвид осъществяването на фактическия състав по чл.189,ал.1 ЗЗД.

В случая не се твърди ,нито се установява по делото, ищецът при сключване на 16.01.2018г. на процесния договор за покупко –продажба на МПС ,да е знаел ,че вещта принадлежи на трето лице .Това обосновава, че като купувач по сделката ,е бил добросъвестен  и продавачът  по договора – ответникът по делото ,не е освободен от отговорността по чл.188 ЗЗД. Тази разпоредба не обвързва отговорността на продавача с наличието на знание ,че продава чужда вещ. С оглед на това продавачът не може да се освободи от отговорността по чл.188 ЗЗД с противопоставяне на възражение ,че не е знаел при сключване на договора ,че трето лице има право на собственост върху вещта. Поради това е ирелевантно за спора наведеното от пълномощника на ответника твърдение ,че при сключването на процесния договор не е имало данни за права на трети лица върху лекия автомобил ,предмет на прехвърлителната сделка, нито такива са били налични при придобиване на автомобила от ответника  и че същият е бил регистриран по надлежния ред в Република България .

 Съгласно чл.188 ЗЗД  и установената съдебна практика ,отговорността на ответника като продавач  следва да се  ангажира ако трето лице има собственически права върху автомобила ,предмет на процесната прехвърлителна сделка, които могат да с противопоставят на купувача, без значение  дали евикцията е реализирана или предстояща.

От доказателствата по делото се установява ,че продадения на ищеца автомобил ,принадлежи на трето лице – австрийското дружество „Порше Банк АГ”, което като собственик, на 27.02.2019г. е сигнализирало компетентните австрийски органи за извършено престъпление кражба на 30.08.2017г. на посочен адрес  в Австрия ,които са предприели действия по обявяването му за международно издирване и връщането му на дружеството, от което е бил противозаконно отнет. Тези данни са установени при извършения обемен на информация по ШИС и между  бюро „СИРЕНЕ – ДМОС“ Австрия и България във връзка с извършеното издирване и установяване на МПС, по водената преписка рег.№4536р-22822/24.09.2019г. по описа на ГПУ-Свиленград, приключила с връщане на процесния автомобил на  собственика Порше Банк АГ, чрез упълномощеното за  това лице / заверен препис от която е представен по делото/.

Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника ,че е обвързан от бездействие на ищеца, който  не е упражнил правото си да обжалва издадения административен акт - разпореждане  за изземване на вещ ,нито е правил опити да го привлече като помагач в инициирано  административно производство за обжалване  от страна на ищеца актове и действия по изземване на автомобила и предаването му  на представителя на Порше Банк АГ-Австрия.

В развилото се административно производство  по преписката рег.№4536р-22822/24.09.2019г. по описа на ГПУ-Свиленград, е неприложима разпоредбата на чл.191,ал.2 ЗЗД .Тя касае производство по чл.191,ал.1 ЗЗД, а в случая такова производство не е било образувано. Преценката дали да се обжалва административен акт в производството по предаване на вещта на собственика чрез извършеното международно издирване на обявения за откраднат автомобил , по никакъв начин не влияе на отговорността на продавача по процесния договор по чл.189,ал.1 ЗЗД. Негова е тежестта да докаже ,че е изпълнил договорното си задължение  да прехвърли собствеността върху продадената вещ на ищеца ,като това не е обвързано от действията или бездействията на купувача при изземването на МПС по административен ред и предаването му на трето лице като негов собственик.

Правата ,които ответникът би могъл  да противопостави на лицето ,на което е предадена веща по административен ред – „Порше Банк АГ”,такива са  заявени в настоящото производство като възражения спрямо наведените от ищеца твърдения за неизпълнение на договорното задължение на ответника като продавач по сключения между страните договор -  направените от  процесуалния представител на страната възражения ,че ответникът  е  бил собственик на процесния автомобил към датата на сключване на договора с ищеца 16.01.2018г.  и сделката е породила транслативния си ефект по прехвърляне на собствеността  върху  вещта .Основателността на тези възражения не се установява от доказател ствата по делото.

Не са доказани права на собственост  връху процесния автомобил на фирма С.З. КГ / „С.З. KG” /,с която първия регистрирал в Република България процесното МПС- П.В., е сключил договор за покупко-продажба, като ответникът се явява последващ приобретател чрез прехвърлителната сделка , сключена  на 16.01.2018г.с „Галерия 2016“ООД.

Праводателят на лицето ,което е регистрирало автомобила в Република България , е именно дружеството „С.З. KG” /вписаното наименование в приложените в оригинал документи към заявлението на регистрация на П.В./ ,което в документите по преписка рег.№4536р-22822/24.09.2019г. по описа на ГПУ-Свиленград се сочи, че не е върнало вещта на австрийското дружество с оглед съществуващите между тях договорни правоотношения и противозаконно се е разпоредило с нея. Доказателства ,от които да се установява, че към посочената от австрийското дружество  дата на кражбата 30.08.2017г. , респективно на сключване на договора за покупко – продажба с П.В., фирма „С.З. KG”  е  била собственик  на обявения за откраднат  лек автомобил  марка Ауди А3 , не са представени, нито ответникът се позовава на такива права  .Същият се позовава на придобивно основание в хипотезата на чл.78,ал.1 ЗЗД ,легитимиращо купувача по договора от 10.09.2017г. П.В.като собственик ,тъй като този договор  не попада в изключенията ,визирани в тази разпоредба – по отношение на него е неприложимо изискването да е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните.

Съдът намира, че в случая  не е осъществена хипотезата на чл.78,ал.1 ЗС и ответникът  не е доказал, като последващ купувач ,да  е придобил собствеността и  към 16.01.2018г. да  е бил собственик на процесния автомобил. Договорите с нотариална заверка на подписите са изключени от приложното поле на чл.78,ал.1 ЗС, предвид на което ,на това основание  ответникът не е придобил правото на собственост със сключения на 16.01.2018г. с неговия праводател „Галерия 2016”ООД, договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите на страните . Проследявайки  прехвърлителните сделки,  е видно ,че не е налице придобиване на права с предходните прехвърлителни сделки от купувачите по тях ,включително от праводателя на ответника – „Галерия 2016”ООД, предвид  разпоредбата на чл.78,ал.2 ЗС. Същата   не признава възможността да се придобие собствеността при условията на фактическия състав на чл.78,ал.1 ЗС ,когато движимата вещ е открадната или загубена , в течение на три години от кражбата  или изгубването .В този период собственик на вещта продължава да е  лицето, от което тя е открадната ,респективно  я е загубило / р.№66 по гр.д.№5967/2015г.1 ВКС,ІІ г.о/.В течение на три години от датата на кражбата или изгубването собственикът може да иска вещта си.

В случая, в тригодишния срок по чл.78,ал.2 ЗС  съгласно установените данни  по преписка рег.№4536р-22822/24.09.2019, австрийското дружество Порше Банк АГ  като собственик е поискал връщането на процесния автомобил, като обект на кражба, извършена на 30.08.2017г.  и към момента същият е иззет и върнат на дружеството чрез пълномощника му. При тази хипотеза ,всеки последващ приобретател на вещта, на основание договор за покупко-продажба на МПС, не може да се лигитимира като собственик , предвид на това ,че не може да я придобие на оригинерно основание по  чл.78,ал.1 ЗС,по изложените по-горе съображения .Валидната форма на договора по чл.144 ЗДВП за регистрираните в страната автомобили , е писмена с нотариална заверка на подписите на страните, какъвто е и настоящия ,както и предходните за процесния автомобил след регистрирането му в България ,включително договора, сключен от П.В.,като продавач и „Г. 2016”ООД ,като купувач.Продавачът по този договор П.В.  също  не може да се позове на оригинерно придобивно основание по чл.78,ал.1 ЗС,независимо,че  се легитимира като купувач  със сключен само в  писмен договор с фирма „С.З. KG”  , при предприетите от действителния собственик Порше Банк АГ действия, попадащи в хипотезата на чл.78,ал.2 ЗС.

На основание гореизложеното ,ответникът, като продавач по процесни договор ,не е доказал,че е изправна странна по него и е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността  върху продадената вещ на ищцовото дружество , тъй като не е бил собственик на вещта към датата на сключване на договора между страните.

Реализирането на права на трето лице върху процесния автомобил  сочи на пълно неизпълнение на задължението на ответника по процесни договор да прехвръли като продавач собствеността върху вещта на купувача. Това е и основание  ищецът, като страна по сделката, да упражни правото си по чл.87,ал.1 ЗЗД да развали договора.

По процесната сделка ищецът е изправна страна ,като е престирал дължимата продажна цена от 37 200лв., за което  продавачът е направил изрично волеизявление в договора и което обстоятелство не се оспорва по делото.

Доказано е и едностранното разваляне на договора от ищеца поради права на трети лица върху вещта.

С решение №254 от 06.04.2020г.  по гр.д.№1403/2019г. ,ВКС ,IV г.о се е произнесъл ,че сключен договор за покупко-продажба на МПС  в изискуемата по чл.144,ал.2 ЗДвП писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните може да бъде развален  по реда на чл.87,ал.1 ЗЗД , извънсъдебно  с отправено писмено предупреждение  от кредитора до длъжника.

В случая развалянето на  процесния договора от 16.01.2018г., е осъществено с отправената до продавача Р.З.Г.  нотариална покана от ищеца с рег.№6487,том III,№48 от 20.12.2019г  ,връчена  чрез залепване при условията на чл.47,ал.5 ГПК  съгласно удостовереното от нотариус А.Ц. в съставения на 11.02.2020г. констативен протокол. С развалянето на процесния  договор е отпаднало и основанието ,на което на ответника е платена продажната цена от купувача по сделката  „Уърлд гейм”ООД  – исковата сума от 37 200лв. Същата е дължима на  ищеца , на  основание чл.189,ал.1 ЗЗД.

По изложените съображения предявеният иск по чл.189,ал.1 във вр. счл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК ,ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1488лв. внесена за производството държавна такса, 1000лв. внесени разноски за назначения на основание чл.47,ал.6 ГПК особен представител на ответника .По делото са представени доказателства и за направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца на процесуалния му представител адв.Ч. в размер на 3420лв. с ДДС. / 2850 лв. без ДДС/. Съдът намира за неоснователно направеното от пълномощника на ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Заплатеното такова е под двукратня на минималния размер  по чл.7,ал.2,т.4 от НМРАВ, който в случая е 1646лв. без ДДС Съобразявайки цената на исковата претенция, фактическата и правна сложност на спора, извършените процесуални действия от пълномощника на ищеца по делото , участието му в проведените три съдебни заседания, ангажирането на доказателства и становище по представените от насрещната страна, не дава основание да се приеме ,че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед вида и обема на осъщественото от пълномощника на ищцовото дружество процесуално представителство по делото.С оглед изложеното ответникът следва на основание чл.78,ал.1 ГПК да заплати на ищеца и сумата от 3420лв. – разноски по делото  за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.

Ответникът следва да заплати по сметка на Габровски окръжен съд сумата от 128лв. разноски за направения превод на представените по делото документи на немски език.

По изложените съображения, съдът

                  Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Р.З.Г., ЕГН**********,*** да заплати на „УЪРЛД ГЕЙМ”ООД, ЕИК106598299, със седалище и адрес на управление гр-София, бул.”Симеоновско шосе” №85з, на основание чл. 189,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД, сумата от 37200лв. , представляваща заплатената от ищеца продажна цена по развален договор от 16.01.2018 за покупко-продажба на лек автомобил Ауди А3,  с рама WAUZZZ8V4HA019543 и номер на двигателя СХХ813197, ведно със законната лихва  върху сумата от датата на предявяване на иска 04.03.2020г.  до окончателното изплащане, както и сумата от 5908лв.-  разноски по делото.

Указва на ответника Р.Г. ,че присъдената на ищеца сума следва да се преведе  на посочената в исковата молба банкова сметка.

*** Р.З.Г., ЕГН**********,*** да заплати по сметка на Габровски окръжен съд сумата от 128лв. – разноски по делото., както и държавна такса от 5лв. в случай на  служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните, като на ответника се връчи чрез особения представител и на вписания в НБД адрес.

 

 

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: