№ 492
гр. Тетевен, 07.08.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330100563 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от М. Х. Г., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „улица“ № 29, ет. 7, ап. 28, чрез
пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. М.
срещу „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК: *********, адрес на управление: гр. София, р-н
Слатина, ж.к. „Гео М.“, ул. „Манастирска“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от Лилия
Иванова Богоева – Гърбатова.
Предявен е иск за прогласяване Нищожност на Договор за предоставяне на
поръчителство № хх кк, сключен между М. Х. Г. и „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК:
********* като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК.
Излага се в исковата молба, че на 27.04.2022 г. М. Г. е сключила договор за паричен
заем № хх кк с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. Страните са се договорили отпуснатия заем да
бъде в размер на 500 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 24,
посочено е лихвен процент в размер на 36% и ГПР в размер на 42,58%.
Сочи, че в чл. 1 ал. 2 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова
гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на
следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото
възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1
500 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да
представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. Заявява, че на
датата на сключване на договора, между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД ищцата и ответното
дружество сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Кредит
Гаранция“ ЕООД с ЕИК: ********* поело задълженията да обезпечи пред „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД задълженията на ищцата Г.. Обезпечението се изразявало в „да отговаря
солидарно за всички задължения на Клиента при условията и за срока на договора за
потребителски кредит тип № хх кк от 27.04.2022 г.“. Въз основа на сключения договор за
поръчителство, г-жа Г. се задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в
размер на 1187,38 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по
договора за кредит.
Сочи се, в исковата молба, че между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД като заемодател и Г.
като заемател, възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в
размер от 500 лева. излага, че заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла
1
на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановим и средства. Ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Заявява, че
от горното следва, че с характеристики на потребителски договор е и Договорът за
предоставяне на поръчителство от 27.04.2022, сключен между ищцата и ответника „Кредит
Гаранция“ ЕООД, с ЕИК: *********. Сочи се от ищцата, че доколкото договорът за
поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието
на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното
правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство
от страна на ответното дружество, било обусловено от валидността на договора за кредит,
или отделни негови клаузи, включително и чл. 1 ал. 2, и поради тази причина следва да се
разгледат съвместно и двете правоотношения.
В исковата молба се излага, че клаузата на чл. 1 ал. 2 от Договора за кредит възлага в
тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители
(които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или
банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя
дружество - поръчител). Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й
с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето
същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и
на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение,
така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за
потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че
последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (500 лева). Предвид това, не
само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със
съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора (за което
съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две лица- поръчители,
които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към. Поставяйки
изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели
да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би
могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД дружество. Сочи, че това дружество е именно ответникът в настоящия процес
- „Кредит Гаранция“ ЕООД който е и свързано лице с кредитора по договора за заем.
На следващо място ищцата заявява, че кредиторът не е включил възнаграждението по
договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му бил по този начин да заобиколи и
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
2
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Счита, че е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 42,58%, но от съдържанието на договора
потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв
начин е формиран ГПР. Предвид предпоставките, при които възниква задължението на
потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на
сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая,
акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането
на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху
обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване
в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи
договора.
Ищцата счита, че всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в
лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явявало и в директно противоречие с чл. 3, nap.
1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. В конкретния договор потребителят на практика било в
невъзможност да провери и запознае с индивидуалните компоненти, от които се формира
ГПР и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
На последно място, в исковата молба се сочи, че както в договора за кредит, така и в
договора за поръчителство е посочена една и съща банкова сметка, а именно, че
възнаграждението се заплаща по сметка на кредитора - BG8хххххххх. В случая търговецът -
кредитор е обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което
се дължи от момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е
изправна страна по същия. Счита, че клаузата на чл. 2, ал. 1 от Договора за предоставяне на
поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда
права и задължения за страните, като договорът следва да се прогласи за нищожен поради
накърняване на добрите нрави. На практика със сключване на договора за поръчителство се
цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство
се уговаря възнаграждение, което впоследствие отново ще бъде заплатено на „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора
за заем, сключен с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, доколкото, плащайки задължението на
потребителя в полза на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, кредиторът плаща вземането си сам на
себе си. Със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е
уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
Моли съда да прогласи Нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство №
хх кк от 27.04.2022 г., сключен между М. Х. Г. и „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК: *********
като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК.
Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „Кредит
Гаранция“ ЕООД, ЕИК: *********, в който изразява становище за неоснователност и
недоказаност на исковете. Обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са
изложените данни за възникнали облигационни правоотношения между страните на
3
основание сключен договор за потребителски кредит и предоставяне на гаранция от дата
27.04.2022 г. и твърденията на ищеца за това, че целият договор е недействителен, поради
накърняване на добрите нрави, поради заобикаляне на Закона по съображения изложени в
ИМ са недоказани. Ответникът оспорва претендираното право и предявеният иск от ищеца.
Претендира сторените съдебни разноски.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл. 146 от ГПК:
Предявен е иск за признаване на недействителност на правна сделка поради
противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е
с правна квалификация чл. 26 ал. 1 предл. първо, второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл.
143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожен, като
противоречащ на закона на Договор за предоставяне на поръчителство № хх кк от
27.04.2022 г., сключен между М. Х. Г. и „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК: *********.
Съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите.
В тежест на ищеца е да докаже посочените факти в ИМ, а именно възникнали
облигационни правоотношения между страните с източник договор за потребителски кредит
и договор за предоставяне на гаранция от дата 27.04.2022 г., клаузите на договора и сочените
основания за недействителност на този договор, като по отношение на наличие на
неравноправни клаузи в договора, съдът в настоящото производство дължи служебно
произнисане.
В тежест на ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, включително и че е изправен.
Представените с исковата молба и отговора на ИМ доказателства, следва да
бъдат допуснати.
Следва да се задължи ответника да представи справка относно извършени плащания,
вкл. и платежни документи от ищеца по процесния договор.
На страните следва да се укаже, че страните могат да уредят отношенията помежду
си като се спогодят при изгодни да двете страни условия, предвид изложеното от ответника
в отговора на исковата молба.
Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гражданско дело № 563 по описа за 2024 година на РС - Тетевен, за
разглеждане в открито заседание на 24.09.2024 г. от 14.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ДОПУСКА КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВА приложените с Исковата молба и Отговор на
Искова молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвяне на СЪДЕБНО – СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, с подробно
определена задача в Исковата молба, по която вещото лице, след като се запознае с
материалите по делото и извърши необходимите оглед и справки, за което при необходимост
да му бъдат издадени съдебни удостоверения да даде заключение, по формулираните в
исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА като вещо лице Радослав Михайлов Христов от гр. Тетевен като му
4
УКАЗВА, че съобразно разпоредбата на чл. 199 от ГПК следва да представи заключението
си най-малко една седмица преди съдебното заседание.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер 200 лева., вносим от
ищеца М. Х. Г., в 7-дневен срок от съобщението.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД,
ЕИК: ********* да представи Договор за предоставяне на поръчителство № хх кк от
27.04.2022 г. ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за представянето му, от получаване на
съобщението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД,
ЕИК: ********* да представи справка относно извършени плащания, вкл. и платежни
документи от ищеца по Договор за предоставяне на поръчителство № хх кк от 27.04.2022 г.
ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за представянето му, от получаване на съобщението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 от ГПК дружеството „Кеш Кредит Мобайл“
ЕАД, ЕИК: ********* да представи копие от Договор за паричен заем № хх кк от 27.04.2022
г. на М. Г., погасителен план и СЕФ по цитирания договор. ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за
представянето му, от получаване на съобщението.
УКАЗВА на страните на основание чл. 161 от ГПК, че с оглед на обстоятелствата по
делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки
за събиране на допуснатите доказателства.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
На основание чл. 146, ал. 3 от ГПК предоставя на страните възможност най-късно в
първото по делото съдебно заседание да изложат становище относно дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Като указва
на същите, че ако в предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите на чл. 147 от ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че спора може да се реши чрез съдебна спогодба по чл.
234 от ГПК, чрез медиация или извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на
спора.
УКАЗВА на страните:
Съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК Страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
Съгласно чл. 40, ал. 2 ГПК Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да
бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
5
Съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната.
Съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от
съда при връчване на първото съобщение.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, Като на ищеца се връчи и копие
от Отговора на Исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6