№ 1018
гр. София, 09.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110163512 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. Д. М., ЕГН **********, срещу „С.В.“ АД, ЕИК
******, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 296,91 лв., начислена в две
последователни фактури: във фактура № **********/16.09.2024 г. – като лихва за периода
17.06.2022 г. – 26.11.2022 г. и във фактура № **********/08.10.2024 г. – като „старо салдо“
без посочен период, за който се дължи, за предоставени ВиК услуги по партида с клиентски
№ **********, за сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр.
С..........
Ищцата твърди, че през май 2022 г. служебно й е издаден клиентски № **********.
Счита, че сумата не може да се дължи едновременно като лихва за периода 17.06.2022 г. –
26.11.2022 г., поради липса на главен дълг, нито пък може да е старо задължение –
главница, предвид факта, че ищцата не е потребител на ВиК услуги и няма облигационна
връзка между нея и ответника в периода 17.06.2022 г. – 26.11.2022 г., както и до
19.07.2024 г., когато сградата в режим на етажна собственост е водоснабдена чрез
изграждане на връзка към водопроводната мрежа от ответника. Твърди, че за периода
17.06.2022 г. – 26.11.2022 г. в многофамилна жилищна сграда, разположена в поземлен имот
с адрес: гр. С......... е имало 6 отделни самостоятелни обекта, в режим на етажна собственост.
Титуляр на партидата за вода на процесното УПИ (за целия имот) е бил А.О.Д.А.К..
Главният и единствен водомер на имота се е намирал вътре в неговото жилище. Навежда, че
никой от останалите съсобственици не е имал индивидуални водомери или партиди. Сочи,
че фактът, че ищцата не е била в облигационно правоотношение с ответника се установява и
от влязлото в сила решение по гр. д. № 24439/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, с което е
признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 6556,66 лв. по фактура
№ **********/17.05.2022 г. за имот, находящ се в гр. С........., клиентски № **********.
Освен това в периода 29.04.2022 г. – 19.07.2024 г. сградата в режим на етажна собственост
не е ползвала студена вода, защото водоснабдяването е било прекъснато на 29.04.2022 г.
от „С.В.“ АД поради необходимост от изграждане на ново водопроводно отклонение към
УПИ, поради което няма как да се формира задължение за лихва (поради липса на главен
дълг) или задължение за старо салдо в размер на 296,91 лв. до тази дата. С оглед на всичко
изложено, ищцата моли съда да признае за установено, че не дължи на ответното дружество
сумата от 296,91 лв., начислена в две последователни фактури: във фактура №
**********/16.09.2024 г. – като лихва за периода 17.06.2022 г. – 26.11.2022 г. и във фактура
№ **********/08.10.2024 г. – като „старо салдо“ без посочен период, за ВиК услуги по
партида с клиентски № **********. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски, в
1
това число адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който признава иска.
Моли за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК. Оспорва дружеството да е дало
повод за предявяване на иска, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК моли разноските
за водене на делото да бъдат възложени в тежест на ищцата, с позоваване на съдебна
практика. Евентуално оспорва размера на претендираното от ищцата адвокатско
възнаграждение като прекомерно.
С молба с вх. № 421156/30.12.2024 г. ищцата взема становище по отговора на
исковата молба, като излага подробни съображения, че извънпроцесуалното поведение на
ответника е причина за завеждане на делото, съответно не са налице кумулативните
предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаването му от отговорност за разноските по
делото, а цитираната съдебна практика не е относима към фактическата обстановка по
настоящия казус. Твърди и представя доказателства, че процесната сума продължава да се
претендира от ответника и да се включва като задължения по фактури и след подаване на
исковата молба, като също така ответникът отказва да открие индивидуални партиди на
собствениците на коооперацията след възстановяване на водоснабдяването заради
неплащане на процесната сума. Счита, че спрямо ищцата е осъществена извънпроцесуална
принуда – чрез начисляване на сумата от 6556,66 лв., призната от съда за недължима поради
липса на облигационна връзка между страните в периода 01.01.2017 г. – 19.07.2024 г.,
съответно и исковата сума като лихва, спиране на водоподаването на жилищната кооперация
в периода 29.04.2022 г. – 19.07.2024 г. и отказ за откриване на индивидуални партиди на
собствениците за присъединяване към водопреносната мрежа на 19.07.2024 г. – общо 6
физически лица, живущи на адрес: гр. С........., което обуславя както правния й интерес от
иска, така и неприложимост на правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК. Моли за присъждане на
разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Разпределение на доказателствената тежест:
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищцата е да
докаже наличието на правен интерес от исковата защита - че ответникът претендира
процесната сума от ищцата за доставени ВиК услуги през исковия период.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение, че за процесния период ответникът е
доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза на претендираната сума или че сумата е начислена като лихва за забава върху
валидно възникнало главно задължение и неговия размер.
С оглед признанието на иска от страна на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 ГПК съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
сумата от 296,91 лв., начислена в две последователни фактури: във фактура №
**********/16.09.2024 г. – като лихва за периода 17.06.2022 г. – 26.11.2022 г. и във фактура
№ **********/08.10.2024 г. – като „старо салдо“ без посочен период, за който се дължи, за
ВиК услуги по партида с клиентски № ********** за периода 17.06.2022 г. – 26.11.2022 г., за
сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. С........., не се дължи от
ищцата поради липса на облигационно правоотношение между страните за посочения
период и поради липса на доставка на ВиК услуги за периода 29.04.2022 г. – 19.07.2024 г. до
сградата в режим на етажна собственост.
По доказателствата:
Представените от ищцата писмени доказателства са допустими, относими и
необходими, поради което следва да бъдат приети.
Останалите искания на ищцата по чл. 190 ГПК следва да се оставят без уважение, тъй
като не са необходими за изясняване на спора, с оглед признанието на иска от ответника.
Искането да бъде изискано и присъединено гр. д. № 24439/2023 г. по описа на СРС,
35 състав също следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е необходимо за
изясняване на спора, а и решението по посоченото дело е приложено в копие.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 12.02.2025 г. от
11,20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените от ищцата с исковата молба, с молба с вх. №
393731/04.12.2024 г. и с молба с вх. № 421156/30.12.2024 г. писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищцата.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на ищцата, че може да иска постановяване на решение при признание
на иска по реда на чл. 237 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищцата – и препис от отговора
на исковата молба, а на ответника – и препис от молба с вх. № 393731/04.12.2024 г. и молба с
вх. № 421156/30.12.2024 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3