Определение по дело №159/2019 на Окръжен съд - Перник

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

          №      233                 18. 03. 2019г.                             град Перник

 

 

Пернишкият окръжен съд

на 18. 03. 2019г.,

в закрито съдебно заседание в следния състав :

                                                          Председател :  Методи Величков

                                                                  Членове:  Димитър Ковачев

                                                                    мл. с-я Симона Кирилова                                                                         

като разгледа докладваното от съдия Величков въззивно гражданско дело № 159 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

          Производството е по реда на чл. 419 ГПК.

          Образувано е по частна жалба на Н.Г.Д., с ЕГН **********, срещу разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 2893 / 2013г. по описа на Пернишкия районен съд, въз основа на което е издадена Заповед № 2295 / 20. 05. 2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, за заплащане от длъжника Н.Г.Д. на кредитора „Райфайзенбанк (България)” ЕАД гр. София, на описаните в нея суми. С частната жалба моли то да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

          Навежда довод, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и нищожно : че липсва връчване на атакуваното разпореждане; че е нарушена разпоредбата на чл. 418, ал.5 от ГПК и не са връчени копия; че в изпълнителния лист не е посочено конкретното изпълнително основание, че липсва номер на заповедта и ясната й индивидуализация; че на практика липсва самото разпореждане, въз основа на което е издадена Заповедта за незабавно изпълнение; че заявителят е представил запис на заповед, като е бил напълно наясно, че менителницата е създадена въз основа на каузална сделка и по този начин заявителят, който е търговец цели да се обогати по неправомерен начин, както и че е настъпила погасителна давност на търсеното вземане. С частната жалба се оспорва като прекомерно присъденото юрисконсултско възнаграждение.

          Противната страна „Райфайзенбанк (България)” ЕАД гр. София, не е подала писмено възражение

Пернишкият окръжен съд приема за установено следното :

          Въз основа на заявление от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД гр. София, е образувано ч. гр. д. № 2893 / 2013г. по описа на Пернишкия районен съд. По него е издадена Заповед № 2295 / 20. 05. 2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. Въз основа на нея е издаден изпълнителен лист от 20. 05. 2013г. и е било образувано изпълнително дело № 20138410407486/2013г. на ЧСИ Н.М., с рег. № *** и с район на действие – района на Софийски градски съд. Поканата за доброволно изпълнение за процесните суми е изпратена от същия ЧСИ и е получена на 24. 01. 2018г. от длъжника Н.Г.Д.. Частната жалба е подадена заедно с възражение по чл. 415, ал.1 от ГПК на 04. 02. 2019г., поради което тя се явява подадена в двуседмичния срок по чл. 419, ал.1 от ГПК. Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, като заедно с нея е подадено и възражение, приложено към заповедното производство. С оглед изложеното Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Изхождайки от разпоредбата на  чл. 279, вр. с 278, ал.4 вр. с чл. 269 от ГПК,  Пернишкият окръжен съд намира следното  :

Обжалваното разпореждане не е нищожно /както се твърди в частната жалба/ и не е недопустимо.

Доводите, че е нарушена разпоредбата на чл. 418, ал.5 от ГПК и не са връчени копия, се явяват неоснователни. Заповедта за незабавно изпълнение е постановена през 2103г., а разпоредбата на чл. 418, ал.5 ГПК беше създадена впоследствие. Доводите, че в изпълнителния лист не е посочено конкретното изпълнително основание, както и че липсва номер на заповедта и ясната й индивидуализация, също се явяват неоснователни. Към частната жалба не е приложен изпълнителен лист, за да може да се направи преценка на същия, а Заповедта носи номер 2295 / 20. 05. 2013г.  По делото не е постановявано отделно разпореждане за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, поради което в съответствие с константната съдебна практика Пернишкият окръжен съд, намира, че разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение е корпорирано в самата заповед. Доводът, че заявителят е представил запис на заповед, е несъотносоми към предмета на делото и доказателствата по същото, от които е видно, че е представено извлечение от сметка, заедно с договор за банков кредит от 24. 03. 2008г. и два анекса към него. Обстоятелството дали е настъпила погасителна давност на търсеното вземане не може да се установява в настоящето производство по чл. 418, ал.4 от ГПК, а в бъдещо исково производство и то само при надлежно направено възражение за изтекла погасителна давност. Същото се отнася и до възражението за прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

Извършвайки служебно проверка на обжалваното разпореждане, с оглед правомощията си служебно да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза в заповедното производство, / Определение N 974/07.12.2011 г. по ч.т.д.N 797/2010 г., ІІ т.о., ВКС и решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/, Пернишкият окръжен съд намира следното :

С клаузите на чл.4.1. и чл.4.7. от договора, клаузите на чл.3, 3.1. , чл.3.2. и чл.3.2.1. от Анекс 1 от 25. 06. 2009г. и от Анекс № 2 от 31. 03. 2010г., се предоставя възможност на банката едностранно да променя лихвите за забава. В случая е нарушение на разпоредбата на чл. 143, т. 10 от Закона за защита на потребителите, в редакцията му с ДВ. бр. 59 от 20. 07. 2007г., в сила от 01. 03. 2008г. /без да е налице хипотезата на чл. 144, ал.2, т.1, предл. последно от ЗЗП, както и е нарушение на на чл. 58, ал.3 от Закона за кредитните институции, в редакцията му с ДВ бр. 59 от 20. 07. 2007г., в сила от 01. 03. 2008г., /без да е налице хипотезата на чл. 58, ал.4 от ЗКИ. Следователно цитираните клаузи от Договора за кредит и двата анекса, представляват неравноправни клаузи и като такива са нищожни.

Промяната на лихвите за забава пък влияе на поредността на погасените вземания от главницата, а от там рефлектира и върху размера на дължимите лихви и върху размера на дължимата главница, които разлики съдът не е в състояние да установи в настоящето закрито заседание.

Следователно частната жалба се явява основателна по други съображения, поради което, разпореждането за издаване на Заповед № 2295 / 20. 05. 2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, инкорпорирано в същата, следва да бъде отменено, а издадения изпълнителен лист въз основа на тази Заповед следва да бъде обезсилен.

Водим от гореизложеното съдът

 

  О П Р Е Д Е Л И   :

 

Отменя разпореждане постановено по ч. гр. д. № 2893 / 2013г. по описа на Пернишкия районен съд, инкорпорирано в Заповед № 2295 / 20. 05. 2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е допуснато предварително изпълнение на същата Заповед.

Обезсилва изпълнителния лист издаден на 20. 05. 2013г., въз основа на Заповед № 2295 / 20. 05. 2013г. по ч. гр. д. № 2893 / 2013г. по описа на Пернишкия окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

Председател :          

 

 Членове  :   1.                 

 

                      2.