Определение по дело №2472/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3813
Дата: 28 октомври 2021 г. (в сила от 28 октомври 2021 г.)
Съдия: Светлана Тодорова
Дело: 20213100502472
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3813
гр. Варна, 27.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502472 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 295939 от 09.08.2021г. на „ИЗВОРОВО
АГРО“ ЕООД ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Майор
Димитриев № 35, представлявано от управителя Петрус Йоханес Герардус Гуссенс, чрез адв.
Т.Н.С. АК Варна, срещу Решение № 262225 от 09.07.2021г., постановено по гр.д.№ 12198 от
2020г. по описа на ВРС, 19-ти състав, с което „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД ********* е
осъдено да заплати на да заплати на „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: област Сливен, община Нова Загора, с.
Млекарево, стопански двор, сумата от 16302.28 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в
неполучена и нереализирана био продукция за стопанската година 2016/2017г., както следва:
15095.11кг бали люцерна от обработката на поземлен имот № ***, представляващ нива с
площ от ***дка, четвърта категория, в местност „***", по плана за земеразделяне на с.
Изворово, общ. А. и поземлен имот № ***, представляващ нива с площ ***дка, седма
категория/2.394/ и четвърта категория/***/, в местност „***", по плана за земеразделяне на
с. Изворово, общ. А., поради неизпълнение на договора за наем 27.03.2012г., с нотариална
заверка на подписите рег.№ 2681, акт № 45, том 3, изразяващо се в неосигуряване на
спокойното и безпрепятствено ползване на поземлените имоти в резултат на
незаконосъобразно заличаване на вписването на договора за наем в Служба по вписванията
– Омуртаг, ведно със законното лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
30.09.2020г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 82 ЗЗД.
1
В жалбата си процесуалният представител на въззивника „ИЗВОРОВО АГРО“
ЕООД ********* счита, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено при противоречие с материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че кредитираните от исковия съд
писмени доказателства, представени от ищеца, сега въззиваем, не удостоверяват
формулираните правни изводи. Счита, че доколкото през стопанските 2014/2015г. и
2015/2016г., сътов.2016/2017г. ищцовото дружеството е било лишено от правото да ползва
имотите, то следва извода, че през целия период от 2013-2017г. имотите не биха могли да
бъдат под контрола на биосертифициращото дружество, съотв. не е доказано, че там е
отглеждана биосертифицирана продукция. Оспорва се относимостта на частен договор от
10.11.2014г. към предмета на доказване, тъй като в него е договорена доставка на фураж за
животни, смески от зърно и люцерна, а не на монокултура, какъвто е предмета на исковата
претенция. Оспорва се кредитирането на приетия по делото дневник на стопанството (чл.27
от Наредба №4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за
периода 2014-2020г.) като се сочи, че същият не е прошнурован и прономерован в единна
книга и съответно не е проверяван от сертифициращия орган и ДФ Земеделие. Съотв.
оспорват се изводите на вещото лице по проведената САТЕ като се сочи, че вещото лице е
ползвало данни от дневника, както и от ОС Земеделие гр.Антонови и ОД Земеделие
гр.Търговище, но които са общи, а не разделени за биологична продукция и такива за
стандартна. Сочи се, че липсва основание добивите за стоп. 2016/2017г. да бъдат по-високи
от тези за предходните две години, съгл. решението, поставено по т.д. № 97/2018г. по описа
на Окръжен съд гр.Търговище. Оспорва се извода на исковия съд относно размера на
уважената претенция като се твърди, че неправилно съдът не е отчел стойността на
разходите за извършени мероприятия, посевен материал, наемна цена на имотите, разходите
за доставка на продукцията, вкл. и факта, че предмет на доставка е фураж, а не люцерна,
чиято цена е определена като сбор от смеските от зърно и люцерна. Настоява се за отмяна на
решението отхвърляне на заявената искова претенция в цялост.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД
ЕИК ********* депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на
въззивната жалба. Настоява се за потвърждаване на постановения съдебен акт. Сочи се, че
представения договор със сертифициращата фирма за биологичен контрол удостоверява
биологичното производство през периода, когато имотите са ползвани, като в решението не
е посочено, че при липса на правно основание площите са били биосертифицирани за
процесния период. Служебната бележка удостоверява периодите на включване и
изключване на имотите. Пояснява се, че договорът с гръцкият контрагент удостоверява
трайните търговски отношения и доказва осигурения пазар на биологичните култури, като
неразделна част от договора са имотите върху които е пропусната възможността да се добие
конкретната продукция. Дневникът за агротехническите мероприятия (ATM) установява
добивите и извършените ATM за конкретните култури за имоти за стопанската 2016/2017г.
извън процесните и относно тях, когато са ползвани, като дневникът е заверен на всяка
2
страна от сертифициращата фирма. По отношение размер на удовлетворената претениция се
сочи, че делата са решавани според вътрешното убеждение на всяка инстанция и събраните
по конкретното дело доказателства, като това оспорване е преклудирано, тъй като се заявява
едва с въззивната жалба.
Настоява се за потвърждаване на обжалвания съдебен акт изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 162 от ГПК, когато искът е установен в своето
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя
преценка или взема заключението на вещо лице. Предмет на иска е претенцията на ищеца за
присъждане на паричната равностойност на пропусната полза, представляваща печалбата,
която дружеството би реализирало от произведената продукция след приспадане на
разходите, необходими да произвеждане на тази продукция. За да бъде определена чистата
печалба от търговска сделка, от получените в резултат на сделката приходи следва да бъдат
приспаднати всички разходи, извършени от търговеца по повод на производството и
реализацията й. Доколкото исковият съд не е предприел действия по установяване на тази
стойност, то с оглед произнасянето по същество на спора в резултат на въззивната проверка,
настоящия състав следва да предприеме провеждането на експертиза (поради липса на
необходимата компетентност в специфична сфера), която да даде заключение за средна
пазарна стойност на био култура люцерна за стопанската 2016/2017г. във варианти – в
България и в Гърция след приспадане на разходите за производство и транспорт, като се
съобрази със статистическите данни и данни, съдържащи се в счетоводството на ищеца,
отнасящи се за процесната и предхождащи стопански година. Съответно следва да се посочи
и каква би била чистата печалба от реализацията на био люцерна, отглеждана в имоти №***
и №***, предмет на договор за аренда от 27.03.2012г. – в България и в Гърция.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх.№ 295939 от 09.08.2021г. на
„ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.Майор Димитриев № 35, представлявано от управителя Петрус Йоханес Герардус
Гуссенс, чрез адв. Т.Н.С. АК Варна, срещу Решение № 262225 от 09.07.2021г., постановено
по гр.д.№ 12198 от 2020г. по описа на ВРС, 19-ти състав, с което „ИЗВОРОВО АГРО“
3
ЕООД ********* е осъдено да заплати на да заплати на „Константинос Анастасиу – 98“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: област Сливен, община Нова
Загора, с. Млекарево, стопански двор, сумата от 16302.28 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи,
изразяващи се в неполучена и нереализирана био продукция за стопанската година
2016/2017г., както следва: 15095.11кг бали люцерна от обработката на поземлен имот №
***, представляващ нива с площ от ***дка, четвърта категория, в местност „***", по плана
за земеразделяне на с. Изворово, общ. А. и поземлен имот № ***, представляващ нива с
площ ***дка, седма категория/2.394/ и четвърта категория/***/, в местност „***", по плана
за земеразделяне на с. Изворово, общ. А., поради неизпълнение на договора за наем
27.03.2012г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 2681, акт № 45, том 3, изразяващо се
в неосигуряване на спокойното и безпрепятствено ползване на поземлените имоти в
резултат на незаконосъобразно заличаване на вписването на договора за наем в Служба по
вписванията – Омуртаг, ведно със законното лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 30.09.2020г., до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД.

НАЗНАЧАВА СЪДЕБНО АГРОТЕХНИЧЕСКА ЕКПЕРТИЗА, по която вещото
лице след като се сдобие с необходимите статически данни в съответните институции и
извърши справка в счетоводството на ищеца относно данни, отнасящи се за процесната и
предхождащи стопански година да даде заключение
1. за средна пазарна стойност на био култура люцерна за стопанската 2016/2017г. във
варианти – в България и в Гърция след приспадане на разходите (семена, видове
агротехнически мероприятия, разходи по повод реализация и др.) за производство и
транспорт;
2. да изчисли каква би била чистата печалба от реализацията на био люцерна,
отглеждана в имоти №*** и №***, предмет на договор за аренда от 27.03.2012г. – в
България и в Гърция.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лева, вносим от въззивника „ИЗВОРОВО
АГРО“ ЕООД ********* в едноседмичен срок от съобщаването.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.И.Б. от гр.Варна, на която да се съобщи след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл. 199 от ГПК, да представи
заключението се най – късно една седмица преди съдебното заседание.

4


НАСРОЧВА производството по в.т.д № 2472/2021 год. на ВОС за 17.11.2021 год.
от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5