РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 06.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на девети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Кристина
Първанова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 9667 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Ю.Ю.Ю. против ЗАД „ОЗК – З.“, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за З.то.
Ищецът Ю.Ю.Ю. твърди, че на
05.01.2018 г., около 18.05 ч. в гр. Козлодуй, на ул. „Г. Димитров“ е вървял по
пътното платно от крайната му лява част, тъй като заради силно затревения
тротоар не е могъл да го използва, когато бил блъснат от управлявания от П.Р. лек
автомобил „Хюндай Лантра“ рег. №*********, движещ се срещу него. Твърди, че от
ПТП получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, фрактури
на 5 и 9 ребро (дясно), 6 и 7 ребро (ляво), полифрагментни фрактури в горните
краища на дясната тибия и фибула.
Претърпял операция, носил фиксиращо усторйство, изпитвал болки и
страдания, не можел да се обслужва сам. Неудобствата ги търпи и до ден днешен.
По повод лечението си е направил разход в размер на 360 лв. Поддържа, че
отговорността на виновния водач е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество. Твърди, че е предявил
извънсъдебно искане за обезщетение спрямо застрахователя, но то останало
неудовлетворено. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 70 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 360 лева – имуществени вреди ведно със законна
лихва върху горните суми от 23.06.2018 г. (изтичането на тримесечния срок за
произнасяне) до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК – З.“ АД оспорва
исковете по основание и размер. Твърди липса на
елементи от фактическия състав на деликтната отговорност. Сочи, че
ищецът сам се е хвърлил върху колата. Поддържа, че има разминаване между
твърденията в исковата молба и приложените към нея документи, в частност констативния
протокол за ПТП, където било посочено, че пострадалият е предприел неправилно пресичане на платното.
Сочи, че и преди произшествието ищецът не е имал необходимите битови условия,
за да се обслужва сам. Счита, че сумата от 360 лв. не е била действително
платена, тъй като липсва представен касов бон. Прави възражение за
съпричиняване въпреки че е имал качеството на пешеходец не е вървял по
обозначеното място. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Решение №
85/04.10.2018 г. по анд № 254/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Козлодуй П.Г.Р.
е призната за виновна в това, че на 05.01.2018 г. около 18.10 часа в гр.
Козлодуй, на ул. „*******като водач на лек автомобил „Хюндай Лантра“ с рег. №*******ВА,
след като нарушила правилата за движение по пътищата по непредпазливост е
причинила средна телесна повреда на Ю.Ю.Ю., изразяваща се в счупване на костите
на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение на движенията на снагата за
период повече от един месец. Решението е
влязло в сила на 07.01.2019 г.
От събраните
по делото писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П.Г.Р.
и приетото заключение на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на
05.01.2018 г. около 18.05 часа лек автомобил „Хюндай Лантра“ с рег. №*******ВА
се движел по ул. Георги Димитров в гр. Козлодуй със скорост от 38 км.ч., с
посока на движение с. Хърлец, на платното за движение на разстояние от 1,20 –
1,40 метра вдясно от левия му край. Установява се, че на разстояние от около 24
метра водачът на лекия автомобил е възприел пешеходеца, отклонил е автомобила
вляво като едновременно с това е предприел спиране, но настъпил удар между
предната дясна част на автомобила и десния крак на пешеходеца. Установява се,
че вследствие на удара тялото на пешеходеца е било отхвърлено напред и на ляво.
От събраните доказателства и заключението на съдебно-автотехническата
експертиза се установява, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, на
прав участък, суха пътна настилка и видимост от мястото на водача от 65 метра.
Вещото лице от съдебно-автотехническата експертиза установява, че причина за
настъпване на ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил, който
при разстояние на видимост пред себе си от 65 метра не е възприел своевременно
намиращия се пред него и движещ се срещу посоката му на движение пешеходец,
както и субективните действия на пешеходеца, който се е движел по платното,
предназначено за автомобили на разстояние от 1,20 – 1,40 метра от левия му
край.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена, въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 05.01.2018
г. Ю.Ю.Ю. е получил следните травматични
увреждания – черепно-мозъчна контузия, контузия на глава, мозъчно сътресение с
краткотрайна загуба на съзнание, фрактури на 5 и 9 ребра вдясно, и на 6-то и
7-мо ребро в ляво, многофрагментарно счупване на двете кости на дясната
подбедрица в горната им част, охлузвания по главата. Установява се, че спешна
медицинска помощ пострадалият е получил в хирургичното отделение на МБАЛ Враца.
След стабилизиране на общото му състояние на 12.01.2018 т. ищецът е бил
преведен за продължаване на лечението в Ортопедичното отделение на болницата,
като е опериран под епидурална анестезия.
Било извършено открито наместване на счупените кости и обездвижване на костните
фрагменти с метална плака и спонгилозни винтове. Пострадалият бил изписан на
16.01.2018 г. Вещото лице посочва, че мекотъканните увреждания на главата са
отзвучали за срок от 2 седмици, проявите на мозъчно сътресение – за срок от
около 30 дни, фрактурите на ребрата – за срок от 25 дни, като лечението е
продължило с дихателна гимнастика, а счупените кости на дясната подбедрица са
зараснали за срок от 5 месеца. Общо възстановителния период при ищеца е
продължил около 8 месеца. Вещото лице установява, че наред с болките в първите
5 месеца ищецът не е можел да стъпва на десния си крак, тъй като счупването на
костите е било вътреставно и ранното натоварване е можело да доведе до
смачкване на костната структура. Установява се, че ищецът е почнал постепенно
да натоварва десния си крак в началото на 6-тия месец, като до пълно
натоварване е стигнал в края на 8 месец. Вещото лице дава заключение, че към
настоящия момент здравословното състояние на ищеца е стабилизирано, като от
охлузванията не са останали козметични белези, не са налице негативни неврологични
последици от мозъчното сътресение, а счупените ребра са зараснали и дихателната
дейност е напълно възстановена. Посочва, че счупените кости на дясната
подбедрица са зараснали окончателно с малка остатъчна деформация и депресия на
вътрешната ставна повърхност на колянната става. От извършената операция
останал малък белег, като предстои изваждане на металната плаща, което ще наложи
нова операция и допълнителни болки за срок от 30 дни. Експертът установява, че
към настоящия момент ищецът все още има затруднения при клякане и изкачване на
стълби, но се придвижва без помощни средства с леко накуцваща походка. Дава заключение, че прогнозите за
възстановяване са оптимистични по отношенията за самостоятелно придвижване и
работоспособност, но с оглед на това, че счупването е вътреставно в бъдеще биха
могли да настъпят артрозни изменения и ошипявания, които пораждат периодични
болки, както и по-бързо износване на ставния хрущял.
Във връзка с
установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля С.Д.Х. –син на ищеца. В показанията си свидетелят
установява, че за пръв път видял баща си в болницата на 06.01.2018 г. около
12.30 часа през нощта във Враца. Бил в количка, в ужасно състояние. Панталонът
му бил разкъсан, главата и коляното му били в кръв. Бил в съзнание. Около 6 дни
бил в клиниката, след което го преместили в другата. През този период
свидетелят виждал баща си ежедневно. Не можел да става. Имал някаква подложка
на крака. При местене кракът му излизал от подложката. Оплаквал се от болки в
ребрата, крака и корема. На шестия ден му направили операция, като това седял
още шест дена. Свидетелят преместил после баща си в София, за да се грижи за
него. Една година изобщо не можел да си стъпва на крака. От около 4-5 месеца
вече можел. Не можел да се движи повече от час-два. Движел се с количка. Преди
инцидента ищецът ровел по кофите и за това имал пръчка, с която да си помага,
но не и за да се движи. Не бил имал проблеми с ходенето преди това.
По делото е
представена Фактура № **********/10.01.2018 г. за сумата от 360 лева за
остеосинтезен материал за Ю.Ю.Ю..
Не е спорно между
страните, че между ЗАД „ОЗК-З.“ АД и собственика лек автомобил „Хюндай Лантра“
с рег. №*******ВА е сключена застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна
полица № BG/23/117002492010, по силата на която застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
На 25.06.2018 г. Ю.Ю.Ю.
е подал молба до ЗАД „ОЗК-З.“ АД, с която е направено искане да бъде заплатено
обезщетение за причинени в резултат на ПТП неимуществени вреди.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за З.то (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние,
извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, при което Ю.Ю.Ю. е получил увреждания –
черепно-мозъчна контузия, контузия на глава, мозъчно сътресение с краткотрайна
загуба на съзнание, фрактури на 5 и 9 ребра вдясно, и на 6-то и 7-мо ребро в
ляво, многофрагментарно счупване на двете кости на дясната подбедрица в горната
им част, охлузвания по главата. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка
между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства и приетите
медицинска и автотехническа експертизи. Съдът намира, че Решение по нахд №
254/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Козлодуй, с което подсъдимата П.Г.Р.
е призната за виновна и й е наложено наказание при условията на чл. 78а от НК е
задължително за гражданския съд относно извършеното деяние, неговата
противоправност и вината на дееца по смисъла на чл. 300 от ГПК. Актът по чл.
78а от НК е постановен в рамките на наказателно производство, образувано срещу П.Р..
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди и
решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е
деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. На основание чл. 300
от ГПК и чл. 413, ал. 2 от НПК следва да се съобрази със задължителната сила на
решението по чл. 78 а от НК относно това, че описаното в исковата молба деяние
е противоправно и извършено виновно от П.Г.Р. при управление на застрахования
при ответника лек автомобил „Хюндай Лантра“ рег. №*******ВА. Съдът е обвързан и
от констатациите за настъпилите вредоносни последици и относно причинната
връзка с деянието, тъй като те са елемент от състава на престъплението, за
което е осъдено застрахованото лице.
Установява се, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика
на лек автомобил „Хюндай Лантра“ рег. №*******ВА е съществувало застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на
застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно
предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди се явява основателен, като
следва да бъде обсъден техния размер, както с оглед събраните по делото
доказателства, така и с оглед направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането лечебният и възстановителен
период е продължил около 8 месеца, като ищецът е имал нужда от помощ от близки,
тъй като в първите месеци не е можел да стъпва на крака си. Следва да бъде взета
предвид и възрастта на пострадалия, която предполага по-трудно възстановяване.
Съдът взема предвид и това, че на ищеца предстои и нова операция за
отстраняване на метални остеосинтези, както и благоприятните прогнози за
възстановяването му. С оглед на изложеното, съдът намира, че справедливото
обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 50 000 лева.
Установява
се от събраните по делото доказателства, че ищцата е направила разходи за
лечение в размер на 360 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване. Съгласно разпоредбата на чл. 108 от Закона за
движение по пътищата пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета
на пътното платно, като могат да се движат по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по
възможност най-близо до лявата му граница, когато когато няма тротоар или
банкет или е невъзможно те да бъдат използвани. При разпита си в съдебно
заседание, вещото лице от съдебно-автотехническата експертиза е посочило, че на
мястото, на което е станало ПТП няма тротоар, а е имало тревна площ и банкет. От
събраните по делото доказателства се установява, че ищецът се е движел по
пътното платно, като не е съобразил движението си с това на лекия автомобил и
се е намирал на 1,20 – 1,40 метра от левия край на пътното платно, т.е. той не
се е движел плътно до тревната площ или до банкета. Следователно пострадалият е
създал сам предпоставки за настъпване на ПТП като се е движел в нарушение на
разпоредбата на чл. 108 от Закон за движение по пътищата. Следователно
направеното възражение за съпричиняване се явява основателно и определеното
обезщетение следва да бъде намалено с 1/5 или до размер от 40000 лева, а
обезщетението за имуществени вреди до размер от 288 лева.
Като законна последица от
решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и
законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.
3 от Закона за задълженията и договорите делинквентът се счита в забава от деня
на непозволеното увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на
застрахователя, но законна лихва е дължима от по-късен момента, тъй като
съгласно изричната уредба на чл. 497 от Кодекса за З.то застрахователят изпада
в забава от датата на уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в
кодекса срок по чл. 496, ал. 1 за
произнасяне на застрахователя или от датата на отказа да бъде платено
застрахователно обезщетение. В конкретния случай, лихва за забава е дължима от
датата на отказа за заплащане на застрахователно обезщетение – 25.06.2018 г.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1611,52 лева,
представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 400 лева,
представляващи направени от бюджета на съда разноски за възнаграждения за вещи
лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на И.Н.Ж. сумата от 1738,64 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
основание чл. 432
от Кодекса за З.то ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. ********, ет. 5 да заплати на Ю.Ю.Ю., ЕГН-**********,*** сумата от 40 000
(четиридесет хиляди) лева, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – черепно-мозъчна
контузия, контузия на глава, мозъчно сътресение с краткотрайна загуба на
съзнание, фрактури на 5 и 9 ребра вдясно, и на 6-то и 7-мо ребро в ляво,
многофрагментарно счупване на двете кости на дясната подбедрица в горната им
част, охлузвания по главата и сумата от 288
(двеста осемдесет и осем) лева- имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, причинено
на 05.01.2018 г. от П.Г.Р., водач на лек
автомобил „Хюндай Лантра“ рег. №*********, застрахован със застрахователна полица
№ BG/23/117002492010, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2018 г. до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска за
разликата над сумата от 40000 лева до предявения размер от 70000 лева, както и
за разликата над сумата от 288 лева до предявения размер от 360 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАД „ОЗК – З.“
АД, ЕИК-********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ********, ет. 5 да заплати
по сметка на Софийски градски съд сумата от 2011,52 лева (две хиляди и единадесет лева и петдесет и две ст.), представляваща дължима
държавна такса и платени от бюджета на съда разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК-********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. ********, ет. 5 да заплати на И.Н.Ж., със съдебен адрес *** сумата от
1738,64 лева (хиляда седемстотин
тридесет и осем лева и шестдесет и четири ст.), представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: