Р Е Ш Е Н И Е
Номер 05.11.2019 г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 15.10. 2019
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР Х.
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1334 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 363/18.03.2019г.,
постановено по гр.д. № 2184/2018г. по описа на РС – гр.С.З. в частта, с
която е отхвърлен предявения по чл. 422 от ГПК иск да се признае за установено,
че Х.Д.Х. дължи на „А.“ ЕАД, гр. С., сумата 261.72 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор № М 4497741/25.03.2015г., за
което е издадена сметка № *********/18.11.2016г., като неоснователен.
Въззивникът „А.“ ЕАД излага подробни
съображения във въззивната жалба за неправилност на решението, с искане да се
отмени решението в обжалваната част и да се уважи иска. Претендират разноски.
В законния срок отговор на
въззивната жалба не е постъпил.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск, с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК.
Ищецът „А.” ЕАД /с предишно наименование “М.”/ гр.С., чрез упълномощения си
представител, твърди в исковата си молба,
че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Х.Д.Х. е образувано
ч.гр.д № 6880/2017г, по описа на PC - С.З., по което има издадена заповед за
изпълнение. В рамките на предвидения от законодателя двуседмичен срок е
постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок и на основание чл.
415 предявяват настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо
вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.
Твърди, че по силата на сключен с
ответника договор – М4497741/25.03.2015г. за далекосъобщителни услуги, ищецът е
изпълнил задълженията си по него, като ответникът му дължи плащане, както
следва:
- по данъчна фактура № ********* от 13.06.2016 г., за месечна абонаментна
такса и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 09.05.2016 до
09.06.2016 - сумата от 25,61 лв., с включен ДДС;
- по сметка № ********* от 18.11.2016г., издадена за неустойка за
неизпълнение по договор № М4497741 от 25.03.2015г. - сумата от 261,72 лв.;
- по данъчна фактура № ********* от
13.07.2016 г. за месечна абонаментна такса и ползвани електронни съобщителни
услуги за периода от 09.06.2016 до 09.07.2016г. - сумата от 28,07 лв., с
включен ДДС;
- по данъчна фактура № ********* от 11.11.2016г., за месечна абонаментна
такса и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 09.10.2016г. до
09.11.2016г. - сумата 41.88 лв., с включен ДДС, за която е издадено кредитно
известие на стойност 14.66 лв., като непогасеното задължение в размер на 27.22
лв.
Ищецът моли, след установяване
основателността на претенцията съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът Х.Д.Х.
му дължи сумата в общ размер от 342.62лв., представляваща сбор от главниците по
цитираните по-горе фактури, ведно със законната лихва върху сборната сума
342.62 лв., считано от датата на образуване на ч. гр. д. № 6880/2017 г. по
описа на Районен съд - гр. С.З. до окончателното изплащане на задължението,
които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 6880/2017
г. по описа на Районен съд - гр. С.З.. Претендира за направените разноски по
настоящото производство, ведно с юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лв., съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.
Сочи също, че в хода на производството процесната сума в размер на 342.62
лв., както и разноските може да бъдат заплатени от ответника в брой в
магазините и партньорите на „М." ЕАД, както и по банков път, по банковата
сметка на "М." ЕАД в "Р.", IBAN: ***, BIC: ***.
В законоопределения срок ответникът Х.Д.Х. не е депозирал писмен отговор на
исковата молба.
В открито съдебно заседание ищецът
не изпраща представител. Депозирал е молба, с която взема становище по
основателността на предявения иск. Претендира за направените в настоящото и в
заповедното производство разноски.
Ответникът не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Депозирал е молба, с която уведомява, че е в невъзможност да се яви по делото,
не взема становище по спора.
Видно приложеното ч.гр.дело № 6880/2017г. по описа на СтРС, се установява, че на основание чл.411, ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение № 4382/22.12.2017г., съгласно която е
разпоредил длъжникът Х.Д.Х. да заплати на кредитора „М.” ЕАД С. сумата от
342.62 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуги по Договор № М
4497741/25.03.2015г., по издадени дан. фактури № *********/13.06.2016г.; по сметка № *********/18.11.2016г., издадена
за неустойка за неизпълнение на цитирания договор; дан. фактура №
*********/13.07.2016г. и дан. фактура № *********/11.11.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 21.12.2017г.г. до окончателното
плащане, както и сумата от 75 лв., разноски по делото.Съобщението за издадената
заповед за изпълнение е връчено на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. На
заявителя е дадена възможност да предяви в едномесечен срок от получаване на
съобщението установителен иск. В срока по чл. 415 от ГПК заявителят предявява
настоящия установителен иск.
По делото е представен договор № М4497741 от 25.03.2015г., сключен между „М.”
ЕАД и Х.Д.Х., ведно с Приложение № 1 относно промоционални условия за ползване
на тарифни планове. Представени са и фактури № **********/13.06.2016г., №
**********/13.07.2016г.; **********/11.11.2016г., относно предоставени на
ответника далекосъобщителни услуги за периода 09.05.2016г. – 09.11.2016г., на
обща стойност от 113.26 лв. Представена е сметка от 18.11.2016г. относно
начислена неустойка в размер на 261.72лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
От представения договор № М4497741 от 25.03.2015 г., ведно с Приложения 1 и
3 подписан от страните се установява, че между тях е възникналото облигационно
правоотношение.
Ищецът претендира в настоящото производство неустойка в размер на 261, 72
лв., като твърди в исковата молба, че същата е начислена за предсрочно
прекратяване на горепосочения договор, като се позовава на клаузи от същия
(6.3.1 от Приложение 1) и чл. 54 от Общите си условия. Видно от съдържанието на
тези клаузи ако в рамките на срока на договора абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от договора или Общите условия, ако по негово искане или вина бъде
прекратен договора, операторът има право да прекрати договора, както и/или да
получи неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси (без отстъпки ),
дължими от датата на прекратяване на договора до изтичане на определения в
договора срок.
По настоящото дело не са представени никакви доказателства изявлението на
ищеца за прекратяване на договора да е достигнало до ответника, поради което
искът за заплащане на неустойка се явява неоснователен. Отделно от това, видно
от съдържанието на данъчната фактура, в която е начислена неустойката, същата
по никакъв начин не може да бъде обвързана с представения по делото договор,
нито пък става ясно за какво е тази неустойка.
Въпреки извода за недължимост на претендираната неустойка по гореизложените
съображения, съдът намира за необходимо да отбележи, че счита клаузите, с които
е уговорена неустойката за неравноправни и оттам за нищожни на основание чл. 146, ал.
1 и ал. 2 от ЗЗП
във връзка с чл. 143, т. 5,
т. 9
и т. 14 от ЗЗП
във връзка с чл. 3, пар. 1
от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка
в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се
създава значителна неравнопоставеност между страните по договора. В случая с
оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се
попълват от представител на ищеца-търговец говори, че ответникът не е имал
възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка,
така че не може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза между
страните. Отделно от това, неустойката в размер на оставащите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на
услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г, ал.
1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика, предвид което
мобилните оператори бяха задължени да предприемат промяна в тази насока.
Допълнителен аргумент, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор
при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна и поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД, е, че по този начин мобилният оператор по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на
услугата по договора. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №
110/21.07.2016 по дело № 1226/2015 на ВКС, ТК, I т. о., Решение №
219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о. и др. Поради това
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 363/18.03.2019г., постановено по
гр.д. № 2184/2018г. по описа на Районен съд – С.З. в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.