Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 218
гр. Пловдив, 17 октомври 2017 год.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав,
на двадесет и първи септември две хиляди и седемнадесета година, в открито
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
с
участието на секретаря ЗЛАТКА СТОЙЧЕВА и в
присъствието на прокурора АТАНАС ГИЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Х.
КРАЧОЛОВ, въззивно наказателно общ характер дело № 474 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на глава 21 НПК.
С присъда № 13/14.
07. 2016 г. по НОХД 169/2015 г. К.
окръжен съд е признал подс. П.Ж.П. за ВИНОВЕН в това,
че на 06. 07. 2014 г. в гр. М., обл. Х., в м. „С. л.“,
умишлено е умъртвил Н.Ш. ***, поради което и на основание чл. 115 вр. чл. 54 НК
го е ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ
режим за изтърпяване на наказанието в затвор на основание чл. 61 т. 2 вр. чл.
60 ал. 1 ЗИНЗС.
Със същата присъда подс. П.Ж.П.
е признат за ВИНОВЕН в това, че на 06. 07. 2014 г. в гр. М., обл. Х., в бунгало в м. „С. л.“, е държал огнестрелно
оръжие – пневматична /въздушна/ пушка с оптичен мерник калибър 5,55 мм, видоизменена
в огнестрелно оръжие и пистолет самоделно устройство, пригодено за стрелба с
патрони 22 калибър, както и боеприпаси - 184 бр. патрони марка „V.“ 22 калибър и 5 бр. ловни патрони марка „C.“ 16 калибър, без да има за това надлежно разрешение,
поради което и на основание чл. 339 ал. 1 вр. чл. 54 НК го е ОСЪДИЛ на
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ при първоначален СТРОГ
режим на изтърпяване на наказанието в затвор на основание чл. 61 т. 2 вр. чл.
60 ал. 1 ЗИНЗС.
На основание чл. 23 ал. 1 НК е ОПРЕДЕЛИЛ едно общо
най-тежко наказание от ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
подсъдимият следва да изтърпи при първоначален СТРОГ режим на основание чл. 61
т. 2 вр. чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС.
Съдът е приложил разпоредбата на чл. 59 ал. 1 и 2 НК,
като е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража.
На основание чл. 68 ал. 1 НК съдът е постановил подс. П.Ж.П. да изтърпи ОТДЕЛНО и наказанието лишаване от
свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, наложено му по присъда № 51/22. 03. 2012 г.
по НОХД № 2/2012 г., по описа на РС гр. Ст. З., чието изпълнение е било
отложено на основание чл. 66 ал. 1 НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизането на присъдата в сила, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в
затворническо общежитие от „закрит“ тип на основание чл. 61 т. 2 вр. чл. 60 ал.
1 ЗИНЗС.
Със същата присъда подс. П.Ж.П.
е осъден да заплати на Ю. А.Ш. 90 000 лв., а на Н.Н.Ш.
и А.Н.Д. сумата от по 70 000 лв., представляващи обезщетение за
претърпените от престъплението неимуществени вреди за всеки от тях, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 06. 07. 2014 г. до окончателното им
изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ гражданските искове за обезщетение за претърпени от
престъплението неимуществени вреди в останалата им част и за разликата до
пълните им предявени размери, като неоснователни и недоказани.
Съдът
се е произнесъл по приложените по делото веществени доказателства и направените
разноски.
Недоволен от така посочената присъда е останал
подсъдимият, който чрез своя защитник я обжалва с искане тя да бъде отменена и
се постанови нова, с която деянието да бъде преквалифицирано в такова по чл.
122 ал. 2 НК.
Като алтернативна позиция се поддържа становище за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд или се намали размерът на наложеното наказание.
Към жалбата на защитника е представено и допълнително
възражение към присъдата от подс. П.П., с което се поддържа искането за ново разследване по
делото.
Депозирана е и саморъчна жалба от подс.
П.П. с искане делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Присъдата е обжалвана от гражданските ищци и частни
обвинители с искане наказанието на подсъдимия да бъде завишено и се увеличи
размерът на присъдените обезщетения до пълния предявен размер.
Прокурорът даде заключение, че жалбите са
неоснователни.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания в жалбите, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.
За да постанови атакуваната присъда, К. окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че подс. П.П. и семейството му притежавали пет дървени бунгала, находящ се в местността „С. л.” в землището на гр.М.. Имотът бил ограден с ограда от мрежа и метални колове.
Пострадалият Н.Ш. и съпругата му - св. Ю. Ш. притежавали съседен поземлен имот. Още преди закупуването му, отношенията между Н.Ш. и подсъдимия били приятелски. След закупуването на имота чрез търг от Община М., Н.Ш. и съпругата му ползвали и тревист участък /поземлен имот/ с трафопост, който граничел северно с имота на подс. П.П.. През него превеждали животните си на паша, а подсъдимият имал претенции, че е негова собственост. По този повод между двете семейства често възниквали спорове. От известно време отношенията им били силно влошени. От своя страна подс. П.П. завел две граждански дела, които били прекратени от съда, поради допуснати нередовности на исковите молби. Изгражданата от Н.Ш. телена ограда с железни колове на имота му била събаряна, поради което след извършено геодезическо заснемане пострадалият изградил бетонна ограда.
Първоинстанционният съд е приел, че на 04.07.2014 г. /петък/ подс. П.П. отишъл на бунгалата заедно със св. Т. Т. и св. Е. Т., които подсъдимият бил наел за почистване на имота. На бунгалата отседнали и семейство с деца, които на следващия ден си тръгнали.
На 06.07.2014 г. /неделя/ сутринта, около 06.30 - 07.00 ч., св. Т. Т. излезнал пред бунгалото. Видял в съседното място, представляващо тревист участък с трафопост, Н.Ш. и Ю. Ш. да преминават с кравите си, за да ги откарат на паша. Те се върнали около 07.30 - 08.00 ч., вече без животните. Тогава Н.Ш. предупредил св. Т. Т. да не копае дупки за поставяне на оградни колчета. Н.Ш. и св.Ю. Ш. започнали да чупят, вадят и изхвърлят импровизираните оградни колчета, представляващи порцеланови изолатори от ел.стълбове, които св. Т. Т. поставял по поръчение на подсъдимия. Те трябвало да обозначат граница на имота, който подс. П.П. считал за негов собствен.
Според мотивите на атакуваната присъда свидетелят събудил подс. П.П., който излязъл от бунгалото, което ползвал. Предупредил Н.Ш. и св.Ю. Ш. да не пипат нищо. Последната държала в ръка дървена пръчка, с която карала кравите. Попитала П.П.: „Защо правиш мръсотии, знаеш че мястото е наше“. Заявила му, че имат документ за местото. Подсъдимият отговорил, че също има документ за местото и че ще се видят в съда. При това Н.Ш. показал на подсъдимия среден пръст, а св.Ю. Ш. ударила с тоягата си други две порцеланови колчета.
В този момент подс. П.П. казал на Н.Ш.: „Сега ще видиш какво ще стане“ и влезнал в бунгалото си. В същото време пострадалият и съпругата му тръгнали към трафопоста. Свидетелката вървяла напред, а Н.Ш. след нея.
От бунгалото подсъдимият взел притежаваното от него самоделно огнестрелно оръжие, пригодено за стрелба е патрони 22-ри калибър, представляващ две тръби, намиращи се една над друга и завити на резба за ръкохватка. Във всяка от двете цеви бил поставен по един патрон марка „У.”, 22-ри калибър. Подсъдимият излязъл навън, застанал на ъгъла на бетонната площадка, върху която се намирало ползваното от него бунгало, вдигнал ръката си хоризонтално, на нивото на гърдите си, насочил пистолета към пострадалия Н.Ш.. В този момент последният се намирал на разстояние от около 30 метра от подсъдимия, зад оградната мрежа. Подсъдимият П.П. произвел един изстрел и куршумът проникнал в черепа на пострадалия странично, а не с върха си. Получила се входна рана отляво на главата слепоочно, с посока на нараняването от ляво на дясно, леко отзад - напред, почти хоризонтално.
В този момент Н.Ш. паднал на земята. Свидетелят Ю. Ш. чула звука „туп“ на изстрела. Обърнала се и видяла, че съпругът й е паднал на земята. Навела се към него, хванала го за главата и видяла, че има дупка над лявото ухо, от която изтичала кръв. Свидетелката извикала на подсъдимия: „Какво направи, бе?“, при което последният произвел втори изстрел във въздуха, за да я изплаши. След това заявил на св. Т. Т., който стоял до него по време на развитието на конфликта, да отива да си събира багажа и да вземе жена си, тъй като трябва да си тръгват бързо. Влязъл в ползваното от него бунгало и скрил пистолета под хладилник, намиращ се в стая, обособена като хол, където се намирали и две кутийки е патрони 22-ри калибър. Отправил се към бунгалото, в което били настанени св. Т. Т. и св. Е. Т.. Казал им да оставят багажа и да тръгват веднага, защото ще ги убият. Свидетелите излезли от бунгалото, което подсъдимият заключил, заключил и помещението, което ползвал той самият, а така също и вратата на оградата на имота. Тримата се качили на автомобила на П., марка „Ф.”, модел „Е.”, е рег. № „“ и потеглили по пътя за гр. М..
В мотивите към атакуваната присъда е прието, че след като лежал известно време на земята Н.Ш. се надигнал, казвайки на св.Ю. Ш. да го премести до трафопоста. Там пострадалият седнал на бетонното стълбище. Свидетелката позвънила на тел. 112 и съобщила за случилото се. Уведомила сина си - св. Н.Ш., казвайки му, че баща му е ударен, без да уточнява от кого и с какво. Той от своя страна съобщил на сестра си - св.А.Д. и на приятеля си - св. Й. К..
Свидетелите Н.Ш. и А.Д. тръгнали пеша към местността „С. л.”, по пътя в посока краварника. По пътя срещнали управлявания от подсъдимия автомобил. Свидетелката А.Д. застанала в средата на пътя, принуждавайки подс. П.П. да спре автомобила. Поискала той да слезе от колата и каже какво иска от баща й, понеже предположила, че подсъдимият е ударил баща й. Подсъдимият не слязъл от автомобила и не казал нищо. Свидетелката А.Д. заобиколила автомобила, отишла до шофьорската врата, която била заключена и чийто прозорец бил вдигнат. Опитала се да отвори вратата на водача. След като не успяла, започнала да удря с ръце по прозореца на вратата, отново настоявайки подсъдимия да излезе от автомобила. От своя страна св.Н.Ш. поискал брадва от св.С. А., който имал градина до пътя, за да сплаши подсъдимия. На два пъти вдигнал брадвата нагоре във въздуха, без да замахва или да нанася с нея удари по автомобила, след което я пуснал на земята.
Подсъдимият подал газ и потеглил рязко. Преминал с управлявания от него автомобил покрай полицейския участък в гр. М., но не спрял и не съобщил за случилото се, обяснявайки на спътниците си, че полицията не работи в неделя. Спрял на бензиностанция в гр. М. и заредили гориво. Насочил се към град Х., използвайки машрут с. К., с. М. и с. М.. Свидетелят Т. Т. се учудил, понеже досега не били минавали от този път. В с. К. спрели отново на бензиностанция да заредят гориво. Подсъдимият казал на свидетелите да не казват на никого, че е стрелял и че той ще се оправя. Ако някой ги пита, да казват, че е хвърлял „пиратки”.
Междувременно св. А.Д. и св. Н.Ш. стигнали до трафопоста, където намерили баща си седнал на бетонните стъпала на трафопоста, а майка им била до него и държала главата му, цялата обляна в кръв. Там св.Ю. Ш. им споделила, че именно подс. П.П. застрелял баща им в главата. На мястото на инцидента пристигнал и св. Й. К.. Пред него св.Ю. Ш. също казала, че подс. П.П. е стрелял по пострадалия Н.Ш., улучвайки го в главата. Пострадалият бил преместен пред краварника, където седнал, за да бъде превързан.
Свидетелят Й. К. се обадил на тел. 112. Уговорил се с диспечера да качат пострадалия Н.Ш. на техен автомобил и да тръгнат към град Х., като по пътя ще се срещнат със специализиран автомобил - линейка. Той и св. Ю. Ш. и св. Н.Ш. качили Н.Ш. в микробус „Ф. Т.” и потеглили към град Х.. До с. С. срещнали линейката и Н.Ш. бил прехвърлен на нея и откаран за лечение в МБАЛ – Х.. Направен му бил скенер и транспортиран с линейка в УМБАЛ „С. Г.”***, където въпреки проведеното му лечение, вкл. и оперативно такова, починал на 09.07.2014 г.
При извършено претърсване в ползваното от подс. П.П. бунгало са намерени и иззети: 152 бр. патрони е надпис на дъното „V”; 1 брой пушка е оптичен мерник, поставена в камуфлажен калъф; 5 броя ловни патрони е надпис на дъното “СНЕ001ТЕ 16”; 1 бр. гилза, корозирала; 2 броя гилзи е надпис на дъното “V”; 1 брой гилза е надпис на дъното “10 54”, за което бил съставен протокол за претърсване и изземване от 06.07.2014 г.
При проведения следствен експеримент на 10.07.2014 г. подсъдимият по своя инициатива посочил укрития под хладилника самоделен пистолет, в затвора на цевите на който са открити две гилзи от патрони 22-ри калибър е надпис на дъното „V”. На същото място били намерени в две кутийки 32 броя патрони 22-ри калибър, от които 31 бр. с надпис на дъното „V” и 1 бр. е надпис на дъното „С”. Посочените вещи подс. П.П. предал на органите по разследването е протокол за доброволно предаване от 10.07.2014 год. В него вписал като пояснения, че с предадения пистолет стрелял на 06.07.2014 г. по Н.Ш., а пистолетът останал след банкет на горските от Южна б. преди повече от година и патроните също останали от тях.
Описаната по-горе фактическа обстановка е установена
след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства: обясненията
на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, както и от обясненията му, дадени на
досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 279 ал.2, във вр. е ал.1 т.3 НПК, показанията на свидетелите А.Д., Н.Ш., Й. К., С. З., В. П., К. И., С. Ю. А.,
С. М. А., М. Д. и Г. З., показанията на св. Ю. Ш., дадени в хода на съдебното
следствие, както и от показанията й, дадени на досъдебното производство пред
орган по разследването, прочетени по реда на чл.281 ал.4, във вр. е ал.1 т.1 от НПК, на св. Т. Т., дадени при разпита му пред съда и показанията му, депозирани
в хода на досъдебното производство, прочетени на основание чл.281 ал.4 във вр.с
ал.1 т.1 и т.2, предл.2-ро НПК, и пред съдия от Х. окръжен съд, приобщени по
реда на чл.281 ал.1 т.1 НПК, частично от показанията на св. Е. Т., дадени пред
съда, както и показанията й, от досъдебното производство прочетени по реда на
чл.281 ал.4, във вр. е ал.1 т.1 и т.2, предл.2-ро НПК. Посочените по-горе
гласни доказателства кореспондират с
останалите писмени доказателства по
делото: протоколи за оглед на местопроизшествие,
за претърсване и изземване, за следствен експеримент, за доброволно предаване,
справка за съдимост на подсъдимия, характеристична справка и др., приети по
делото чрез прочитането им от съда по реда на чл.283 НПК, а така също и от веществените
доказателства, приложени по делото.
Според съдебномедицинска експертиза на труп, изготвена от вещото лице д-р С.С., при огледа и аутопсията на трупа на Н.Ш. са установени: едно огнестрелно нараняване, проникващо в черепната кухина; входна огнестрелна рана с продълговата форма и кръвонаседнати ръбове отляво слепоочно, която е хирургически обработена; кръвоизливи под твърдата и меката мозъчна обвивки на мозъка, което е наложило декомпресивна оперативна интервенция; тежък оток на мозъка е вклиняване на малкомозъчните сливици в големия тилен отвор; наличие на раневи канал от огнестрелно нараняване с начало отляво слепоочно и край - отдясно на границата предна-средна черепни ямки, с наличен деформиран оловен проектил в този десен край; наличие на чуждо тяло /оловен проектил без обвивка, кал. 5,6 или 22-ри по инчовата система/, иззет при аутопсията и предоставен на разследващия полицай.
Вещото лице е категорично, че смъртта на Н.Ш. се дължи на пронизващо мозъка огнестрелно нараняване на главата, което е довело до разрушаване и притискане на жизненоважни центрове в мозъка с развитие на патогенетично свързани процеси на угнетяване на почти всички жизнени функции до смъртта на пострадалия. Налице е пряка причинно-следствена връзка между огнестрелното нараняване и настъпването на смъртта.
Характеристиката на раната и входното отвърстие на черепа дават основание да се направи заключението, че проектилът е навлязъл в главата странично, а не с върха напред, като това е вероятно и възможно при изстрел от цев без нарези, т.е. от гладкоцевно оръжие, което за такъв вид проектили значи, че оръжието е самоделно или преправено. Посоката на нараняването при анатомично положение на главата на пострадалия е отляво надясно, леко отзад-напред, почти хоризонтално. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че е допусната техническа грешка в писменото заключение по експертизата, като е записал, че раната над лявата ушна мида е отдясно слепоочно, а в действителност раната е отляво слепоочно; докато оперативния срез, който е хирургически зашит, е отдясно, където е намерен и проектила.
Според заключението на вещото лице П.К. по изготвената от него балистична експертиза, изследваната пушка с оптически мерник представлява пневматична /въздушна/ пушка, калибър 5,5 мм, преработена да произвежда изстрели с патрони 22-ри калибър, и същата е годно огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. Намерените и иззети при претърсването и изземването в ползваното от подс. П.П. бунгало 152 бр. патрони, с надпис на дъното „V” представляват патрони 22-ри калибър с периферно запалване, марка „У.”, годни за употреба; представените 5 бр. ловни патрони с надпис на дъното „СНЕ001ТЕ16” представляват патрони 16-ти ловен калибър, марка „СНЕБ01ТЕ”, годни за употреба; представените 2 бр. гилзи са от 7,62x25 мм патрони, предназначени за стрелба с пистолет „Т.” и някои видове леки автомати, и не е възможно да са изстреляни с представената за изследване пушка; а представените 2 бр. гилзи с надпис на дъното „V” представляват гилзи от патрони 22-ри калибър с периферно запалване, марка „У.”, и е възможно да са изстреляни с представената за изследване пушка.
Според заключението на вещото лице П.К. на балистичната експертиза се установява, че представеният за изследване пистолет представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, като същия е годен да произведе изстрел и да поразява цел. Представените за изследване 32 бр. патрони, от които 31 бр. с надпис на дъното „V” и 1 бр. с надпис на дъното „С”, са годни за употреба боеприпаси 22-ри калибър; а представените 2 бр. гилзи с надпис на дъното „V” са гилзи от патрони 22-ри калибър и е възможно да са изстреляни с представения пистолет.
Видно от писменото заключение на вещото лице П.К. по извършената на досъдебното производство балистична експертиза, изследваният проектил, намерен в черепа на пострадалия Н.Ш. е от патрон 22-ри калибър с периферно запалване марка „У.”, произведен в бившия С. с..
От заключението на вещите лица П.К. и Х.Е. по комплексна балистична и съдебномедицинска експертиза, се установява, че при изстрел със самоделния пистолет върху куршума не остават следи, по които да се определи дали от предоставеното за изследване оръжие е изстрелян куршумът, прострелял пострадалия Н.Ш.. Поради множеството побитости и деформации по повърхността на проектила, непозволяващи сравнителен анализ с повърхността на някоя от предоставените гилзи, не е възможно да се отговори категорично дали предоставеният куршум е бил едно цяло с някоя от предоставените гилзи, открити в оръжието. С предоставеното оръжие може да се води прицелна стрелба, като за целта се използва изрязаният отгоре канал, наподобяващ мерна линия; далекобойността на оръжието е по-голяма от 30 метра и по- малка от 140 метра, като до 30 метра се запазва височината на полета /разстоянието на правия изстрел/; точна групираност на попаденията не може да се определи поради това, че при всеки произведен изстрел попаденията в мишената са различни, а средната точка на попадение след всяка серия изстрели е различна; липсва стабилизиран полет, като проектилът хаотично се превърта спрямо оста си.
За точка, от която е произведен изстрелът, се приема мястото, посочено от участниците в следствения експеримент на 10.07.2014 г. и това, посочено в протокол за разпит на свидетел от 06.07.2014 г., като тези две места осигуряват идентична /сходна/ посока на изстрела спрямо пострадалия, като при първото място на стрелба, разстоянието да пострадалия е около 30 метра, а при второто е около 15 метра.
В момента на изстрела главата на пострадалия е била обърната с лявата си страна към оръжието; няма данни за рикошет на куршума, причинил нараняването; след прострелването пострадалият е можел да извършва самостоятелни действия и да се придвижва на неголямо разстояние, от порядъка на няколко метра, което отговаря на мястото на намирането му; нараняването е от един изстрел с направление отляво-надясно, леко отзад напред, почти хоризонтално.
Причината за смъртта на Н.Ш. е огнестрелното нараняване, което е с такава тежест, че е направило безрезултатни усилията по спасяването му. В съдебно заседание експертите са разяснили, че са изключили възможността за рикошет на куршума, причинил нараняването на пострадалия, тъй като са приели, че посочените две места за стрелба по изготвената в заключението скица определят две траектории, всяка представляваща права линия, както и че на посочените места няма предмет, който да промени движението на проектила е рикошет.
Експертите са заявили, че констатираните по
повърхността на проектила находки, представляващи
плитки, успоредни, дъговидни и прави следи е частично отнемане на материала на проектила, са следи от телената мрежа, т.е. че е възможно проектила да е закачил телената ограда, но считат, че в
случая този контакт с телената мрежа не е довел до значителна промяна на
траекторията на куршума, предвид хаотичното му движение с превъртане в
пространството по надлъжната и напречната му ос след напускането на цевта. Възможно
е контакта с телената мрежа да е увеличил или намалил въртеливото движение на
куршума, но не и да му е променила посоката на движение. Становището си вещите
лица обясняват с ефекта на прякото попадение със запазена кинетична енергия на
куршума и запазената траектория на движение и с оглед само повърхностните
деформации по тялото на куршума.
От заключението на вещото лице П.К. по назначената в хода на съдебното следствие допълнителна балистична експертиза се установява, че е налице съвпадение на следите от ударниците на самоделно направения пистолет с гилзите 22-ри калибър, намерени на 06.07.2014 г. при извършеното претърсване и изземване на бунгалото, ползвано от подс. П.П.; налице е съвпадение на следата от ударника на преработената пневматична пушка с 12 бр.гилзи 22-ри калибър, използвани при проверка годността на преправената пушка и годността на патроните, описани в Протокол за извършена балистична експертиза № 14/25.07.2014 год.; налице е съвпадение на следите от ударниците на самоделно направения пистолет с 4 бр. гилзи 22-ри калибър, използвани при проверка годността на самоделния пистолет, описани в Протокол за извършена балистична експертиза № 15/25.07.2014 год.; налице е съвпадение на следата от ударниците на самоделно направения пистолет с 28 бр. гилзи 22-ри калибър, използвани при експериментална стрелба със самоделния пистолет, описани в Протокол за извършена комплексна балистична и съдебномедицинска експертиза № 3/18.02.2015 год.; както и е налице съвпадение на следата от ударниците на самоделно направения пистолет с двете гилзи 22-ри калибър, намерени в цевите на пистолета при намирането му в бунгалото, използвано от подс. П. П..
Видно от заключението на вещото лице Н. В. по извършената на досъдебното производство физикохимическа експертиза се установява, че в отривките от лява и дясна ръка на П.Ж.П. не са регистрирани капсулни микрочастици.
Според заключението на вещите лица д-р В. В., д-р П. В. и Г. К. по извършената на досъдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична, подсъдимият не страда от психично заболяване; към момента на извършване на деянието същият е бил способен да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си; равнището на развитие на интелекта и личностната структура на П.П. са в параметрите на широката норма. Вещите лица са дали заключение, че се касае за базово структурирана личност, характеризираща се с трудолюбивост, изобретателност, искреност и известна наивност в интерперсоналните взаимоотношения. Налице са данни за стабилизирани вследствие на неотработени психотравмени преживявания личностови черти като: повишена раздразнителност, повишена обидчивост, повишена взискателност към околните, неотстъпчивост, склонност за влизане в спор, стабилизирано песимистично отношение към проблемите и тяхното разрешаване. Преживяванията на подсъдимия, свързани с извършеното деяние, са неболестни, които е необходимо да бъдат анализирани в три етапа.
Етапът, предхождащ деянието се характеризира с раздразнение, чувство на несправедливост, негативни емоции към пострадалия, когото подсъдимият преживява като натрапник, който нарушава правата и собствеността му.
Към момента на деянието доминира раздразнение и гняв, възможно е и страх, но вещите лица категорично изключват афектно реагиране.
След извършване на деянието доминира притеснение, бягство, опити за себезащитни мерки.
Основният довод, който се развива от подсъдимия е свързан с това, че по делото нямало събрани достатъчно доказателства, въз основа на които да се направи извод, че той е автор на инкриминираното деяние. В обясненията си пред първостпенният съд не е отрекъл да е произвеждал изстрели, но е заявил, че това е сторено с друго оръжие, което не е приложено по делото. Пред настоящия състав подс. П.П. разви тезата, че приложеният по делото проектил е въз основа на изстрел, получен по друг начин, а причината за смъртта на пострадалия е свързана с причинени по неясен механизъм увреждания при друг инцидент. Лансираната защитна теза подробно е била обсъдена от първоинстанционния съд. Твърденията на подсъдимия пред Апелативния съд, станаха предмет и на обсъждане и основание за събиране на нови доказателства в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция.
И настоящият съдебен състав счита, че след прецизен анализ на събраните по делото доказателства единственият възможен и категоричен извод, който може да бъде направен по делото е, че именно подсъдимият П.П. е автор на инкриминираните деяния. Действията му по време на конфликта са били наблюдавани от двама очевидци. Това са съпругата на пострадалия Ю. Ш. и от свидетеля Т..
В разпита си пред първостепенния съд свидетелката Ю.Ш. /л. 92 и сл. НОХД/ пространно и обстойно е разказала за хронологията на развилите се събития, своите действия и тези на съпруга си, а така също и стореното от подсъдимия. Не е спестила обстоятелството, че конфликтът е започнал след като са изкарали животните на паша по повод поставените колчета от страна на подс. П.П. на спорното място. След като е разменила реплики със св. Т. тя е тръгнала пред мъжа си, а той е вървял след нея. Чула шум, обърнала се е и видяла, че мъжът й е паднал. Непосредствено след това е възприела как подсъдимият П.П. се намирал до последното бунгало и е държал в ръката си пистолет. Тя била изпъната напред, а оръжието директно насочено срещу съпруга й и нея. След това чула още един звук, който наподобила като „туп“. Нещо повече, тази свидетелка първоначално помислила, че са стреляли срещу мъжа й с газов пистолет, но веднага след това видяла раната по главата на мъжа си.
Тези нейни показания изцяло кореспондират с казаното от св. Т. /л. 95 гръб НОХД/. Първоначално той уклончиво разказал пред съда за случая, но след като показанията му са били прочетени /л. 97 гръб/ откровено споделил, че поддържа тези, които е депозирал в хода на досъдебното производство. Потвърдил, че е чул изстрел, зад него, където в този момент се намирал единствено подс. П.П.. Именно поради специфичния звук се обърнал рязко назад. Ясно възприел как подсъдимият държи две тръбички с нещо черно.
В протокола за разпит от досъдебното производство, досежно последвалите събития, св. Т. пред съдия /л. 36 т. 1 ДП/ е много по-обстоятелствен по отношение на случилото се. Описал е възникналия конфликт между пострадалия и подсъдимия, включително и това, че първият се опитал да развали направената ограда. Потвърдил, че е чул изстрел и след като се обърнал видял подсъдимият, който държи две тръбички. След това възприел и втори изстрел. Подробно разказал за действията на подсъдимия след това. Последният инициирал внезапното им отпътуване от местопроизшествието. Освен това откровено доверил, че по време на пътуването, с избран нетипичен маршрут, подсъдимият уговарял свидетелите да не разказват какво е станало, понеже той щял да се оправи. Дори отклонил предложението на св. Т. да уведомят за случая полицията, понеже в неделя никой не работи.
В идентична насока са и думите на св. Е. Т., която също в разпита си пред съдебния състав на първоинстанционния съд се опитала повърхностно да предаде фактите, които лично е възприела, но и нейните показания, дадени в хода на досъдебното призводство, са били прочетени. Там ясно и недвусмислено е споделила, че също чула два изстрела, намирайки се вътре в бунгалото. След това съпругът й дошъл и заявил, че подсъдимият гръмнал и трябва да си събира багажа.
И тази свидетелка е заявила, че по време на пътуването са минали по необичаен маршрут. Не е спестила и поведението на подс. П.П. относно искането му двамата да не споделят за случая, а той щял да се оправи.
Пловдивският апелативен съд счита, че правилно показанията на тези свидетели вкл. и след прочитането им са били кредитирани от първостепенния съд, понеже те са логични, кореспондират едно с друго, а освен това съответстват и на останалите доказателства, събрани по делото.
Веднага след инцидента на мястото на произшествието са пристигнали близките на пострадалия, които също пряко са възприели разказа на св. Ю. Ш. и думите на пострадалия преди да бъде откаран в болница. Свидетелката А.Д. споделила, че по пътя срещнала автомобила, управляван от подсъдимия. Застанала пред него и принудила последният да преустанови движението си. Към този момент все още не е била уведомена какво точно се е случило с баща й, но била наясно с конфликта, който е имало между него и подсъдимия. Решила, че именно това било и мотива в конкретния случай да се стигне до инцидента. След като е пристигнала разговаряла със св. Ю. Ш., която веднага я уведомила, че именно подсъдимият П.П. е застрелял баща й.
В своите показания св. Й. К. също потвърждава описаната по-горе хронология на развилите се събития. Той бил на мястото, когато се срещнали автомобилът, управляван от подс. П.П.. Узнал, че пострадалият бил прострелян.
В идентична насока са и думите на св. Н.Ш. /л. 94 НОХД/, която също е пристигнала на местопроизшествието и веднага била уведомена от майка си, че именно подс. П.П. е прострелял баща й.
Показанията на посочените по-горе свидетели кореспондират и със заключението на комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза на в. л. П.К. и Х.Е. /т. 1 л. 123 ДП/. При отговора на въпрос № 4 вещите лица са направили и скица на мястото, където е бил произведен изстрела и изрично са отразили, че от местоположение 1, посочено от участниците в следствения експеримент, проведен на 10. 07. 2014 г. разстоянието от мястото на стрелбата до местоположението на пострадалия е 30 м. Наред с това експертите са направили и вариант при местоположение 2, посочено на въпросната скица. Разстоянието, което било измерено и прието като 30 м, от местоположение 1, почти съвпада с заявеното от свидетелите, които на око са определили, че между подсъдимия и пострадалия е имало около 25 м. Отделно от това, в посочената експертиза изрично е упоменато, че далекобойността на въпросното оръжие е по-голяма от 30 м. и по-малка от 140 м. Нещо повече, до 30 м. се запазва височината на полета респ. разстоянието на правия изстрел. Това становище на експертите изцяло кореспондира със заявеното от св. Ю. Ш., че подсъдимият държал пистолета с изпъната право напред ръка, директно насочен към тях.
Не може да бъде игнорирано обстоятелството, че при първоначалния оглед на местопроизшествието е открита пушка и патрони, които подробно са били описани в протокола за претърсване и изземване /л. 2 ДП/ и приложения към него фотоалбум, фотос № 10. Това действие е извършено на 06. 07. 2014 г.
След като разследването се насочило към подсъдимия е извършен следствен експеримент на 10. 07. 2014 г. /т. 2 л. 37 ДП/. По време на този следствен експеримент, за да онагледи действията си по време на инцидента, подсъдимият П.П. използвал макетен пистолет.
В протокола за следствен експеримент на /т.2 л. 39/ е описано, че след като посочил мястото на стрелбата бил поканен да обясни какви действия е предприел след това. Насочил се е към хладилника и поставил макетния пистолет под него. В този момент, органите на досъдебното производство са забелязали пистолет с две цеви, разположени една над друга и черна дръжка. До него са открити и пластмасови кутийки с патрони.
При развиване цевите на пистолета са наблюдавани 2 бр. гилзи с надпис на дъното „V“. Както беше посочено по-горе от заключението на в. л. П.К. /т. 1 л. 74 ДП/ е установено, че въпросния пистолет представлява огнестрелно оръжие, годен е да произведе изстрел и да поразява цел. Представените 32 бр. патрони са годни за употреба и са 22 калибър, а представените 2 бр. гилзи с надпис на дъното „V“ са гилзи от патрони 22 калибър и е възможно да са изстреляни с представения пистолет. Също от заключението на в. л. П.К. /т.1 л. 82 ДП/, че представения проектил е от патрон 22 калибър с периферно запалване марка „В.“.
Видно от протокол за доброволно предаване /т. 2 л. 53 ДП/ въпросният пистолет е приобщен към делото, тъй като доброволно е предаден от подсъдимия П.П.. За него същият е, че именно с този пистолет на 06. 07. 2014 г. е стрелял по Н.Ш., като оръжието е останало у него след някакъв банкет.
С оглед на всички посочени по-горе доказателства Пловдивският апелативен съд счита, че единственият възможен и категоричен извод, който може да бъде направен е, че с мотив за имуществени спорове, на 06. 07. 2014 г. именно подс. П.П. е произвел два изстрела с открития при следствения експеримент самоделен пистолет. Първият изстрел се оказал фатален по отношение на пострадалия Н.Ш.. Твърденията на подсъдимия, според които той не е автор на инкриминираното деяние са категорично опровергани и те не намират подкрепа и остават изолирани от останалите, събрани по делото доказателства.
И в хода на въззивното производство от страна на защитата се направи възражение относно траекторията на куршума, изстрелян от подсъдимия. Няма спор, че по посока на пострадалия се е намирала телена ограда, на коловете на която били поставени пласмасови бутилки.
Според комплексната съдебно - балистична и медицинска експертиза, направена по време на досъдебното производство /т. 1 л. 123 ДП/ в отговора на въпрос № 5 вещите лица са отразили, че по принцип думата рикошет означава отскачане на куршум от повърхността, в която той се е ударил след изстрела. Изразили становище, че между мястото на пострадалия спрямо подсъдимия е такова, че е нямало предмет, който да има свойството да отклони проектила по типа на рикошета. При наблюдение с микроскоп са установени плитки посичания, успоредни, дъговидни и прави следи с частично отнемане на материал, а не деформации. Това е обяснено от вещите лица като резултат от преминаването на куршума през телената ограда, която е разделяла стрелящия и пострадалия. От изключително важно значение е констатацията, че контактът с мрежата не е променил траекторията, но е изиграл ролята на допълнителен фактор за хаотичното превъртане на куршума, спрямо неговата ос.
По времето на въззивното съдебно следствие беше назначена и изслушана петорна комплексна съдебнобалистична химическа и медицинска експертиза. Изискаха се съответните веществени доказателства от първоинстанционния съд.
Според заключението на вещите лица Н.Б., Г.М., С.С., Х.Е. и П.К. по куршума има следи от съприкосновение с твърд предмет, със значителна сила и още няколко следи от по-слаби съприкосновения. Вещите лица са заявили, че не може да се отговори дали при тези съприкосновения се е изменила траекторията на куршума и по какъв начин. Най-масивната следа по проектила не е оставена от оградната мрежа. По отношение на представените като веществени доказателства 3 бр. пласмасови бутилки, същите са преценили, че най-вероятно следите оставени по тях са от патрони калибър 5,6 флобер, като не може да се отговори дали някоя от тези следи е от курушума, който е обект на експертизата. Самоделният пистолет няма конструктивно изпълнен предпазен механизъм и не може да бъде произведен случаен изстрел, необходимо е след зареждане да бъде упажнено достатъчно голямо усилие в определена точка и с определена посока.
От съществено значение в случая е, че експертите отговориха на въпроса - възможно ли е при произвеждане на изстрел с процесното самоделно оръжие да не бъдат отложени барутни частици по ръцете на стрелящия. Това обстоятелство трябваше да бъде изяснено, понеже според заключението на в. л. Н.В. /л. 141 т. 1 ДП/ при отривката на лявата и дясната ръка на П.П. не са били установени капсулни микрочастици. Пред въззивния съд експертите са категорични, че при стрелба с представения самоделен пистолет не могат да се отложат барутни частици по ръцете на стрелящия, тъй като единственото място, от което барутните газове се изхвърлят е напред. Такива частици е възможно да полепнат по ръцете при презареждане на оръжието.
Предвид посочените по-горе доказателства Пловдивският апелативен съд счита, че по време на инцидента подсъдимият е произвел първия изстрел с ръка, протегната напред директно насочена към пострадалия. Независимо от това, че куршумът е излетял от самоделно направения пистолет е имал хаотично движение, то очевидно траекторията му е била по права линия. Съприкосновението с оградната мрежа не е било от такъв характер, че да бъде рикошет, което да промени тази негова траектория. Действително, с оглед заключението на петорната експертиза, която беше изслушана по време на съдебното заседание пред въззивния съд експертите са уточнили, че с въпросното огнестрелно оръжие не може да се води прицелна стрелба предвид конструкцията на оръжието. Впрочем според заключението на експертизата, която беше обсъждана по-горе и е била назначена по време на досъдебното производство - върху оръжието има отрязан канал, който наподобява мерна линия. Непроменен обаче остава извода за далекобойността на самоделното огнестрелно оръжие, с което е произведен фаталния изстрел и то далеч надхвърля разстоянието, на което са се намирали подсъдимия и пострадалия.
Тезата за рикошет от приложените като веществени доказателства пласмасови бутилки, също не може да бъде споделена предвид обстоятелството, че експертите са посочили, че деформациите по тях са получени от патрони с калибър 5,6 флобер. Според комплексната съдебно - балистична и медицинска експертиза, направена по време на досъдебното производство и цитирана по-горе /т. 1 л. 123 ДП/ между мястото на пострадалия спрямо подсъдимия е такова, че е нямало предмет, който да има свойството да отклони проектила по типа на рикошета. При наблюдение с микроскоп са установени плитки посичания, успоредни, дъговидни и прави следи с частично отнемане на материал, а не деформации.
Ето защо и тезата, която беше представена от страна на защитата за евентуален рикошет на изстреляния куршум не може да бъде възприета.
Твърдението на подсъдимия, че оръжието, което е открито при следствения експеримент неясно по какъв начин се е озовало там, също е категорично опровергано.
Пред К. окръжен съд е разпитан св. С. З. /л. 99 гръб НОХД/, който като полицейски служител се е озовал на местопроизшествието и е разговарял с присъстващите там лица. Още тогава е изяснено от беседите с тях, че изстрелът е произведен от подс. П.П., след което пострадалият паднал на земята. Извършено е претърсване в бунгалата, като е извикан представител на общината вкл. и лице, което е разполагало с ключове от тях, а действията по разследване са извършени с поемни лица.
По делото е приложен протокол за доброволно предаване /т. 2 л. 67 ДП/, от който е видно, че на 06. 07. 2014 г. лицето А. Г. е предало на органите на полицията въпросните ключове, като е обяснил, че същите са му били дадени от подс. П.П., за да наблюдава имота му, когато го няма. В същата насока са и показанията на полицейските служители В. П. /л. 192 гърба НОХД/, който също е пристигнал на местопроизшествието и св. К. И. /л. 193 гърба НОХД/.
И по време на въззивното производство подсъдимият
изрази съмнение към коректността на вещото лице, изготвило моноекспертизата
на труп /т. 1 л. 45/ д-р С.С.. С оглед гарантиране
правото на защита на подсъдимия това вещо лице отново беше изслушано от
Апелативния съд, като беше изяснено, че тялото на починалия е било докарано в
Съдебна медицина в П., тъй като е лекуван тук. При аутопсията е установено едно
огнестрелно нараняване. Освен това е открит и проектил
в главата на пострадалия, иззет е с мек предмет, за да не се нарушат трасологичните характеристики. Проектилът
е поставен в контейнер, след което предаден на разследващите полицаи за
по-нататъшни експертизи.
Експертът коректно обясни за допуснатата техническа грешка досежно посоката на раневия канал, което обстоятелство е било изяснено и коригирано още по време на съдебното следствие пред първостепенния съд. Изрично заяви, че това е проектилът, който е бил открит в тялото на пострадалия. Предявена беше и снимката по приложения към експертизата фотоалбум. Изясни се характерът на раната отдясно слепоочно, предвид твърденията на подсъдимия, че тя е получена приживе и е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт. Установено е, че това е оперативна рана, получена по време на лечението. И пред настоящата инстанция беше изяснено, че огнестрелната рана е отляво слепоочно, а оперативният срез е отдясно, където е намерен и проектилът.
При така установената безспорна фактическа обстановка
законосъобразно К. окръжен съд е преценил, че подс. П.П. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл. 115 НК, понеже на 06. 07. 2014 г. в гр. М., обл. Х., в м. „С. л.“, умишлено е умъртвил Н.Ш. ***.
Подсъдимият П.Ж.П. е осъществил и признаците на
престъплението по чл.339 ал.1 НК, понеже на 06. 07. 2014 г. в гр. М., обл. Х., в бунгало в м. „С. л.“, е държал огнестрелно
оръжие – пневматична /въздушна/ пушка с оптичен мерник калибър 5,55 мм,
видоизменена в огнестрелно оръжие и пистолет самоделно устройство, пригодено за
стрелба с патрони 22 калибър, както и боеприпаси - 184 бр. патрони марка „V.“ 22 калибър и 5 бр. ловни патрони марка „C.“ 16 калибър, без да има за това надлежно разрешение.
Не може да бъде възприет доводът на защитата, който се
поддържа пред настоящата инстанция, че в конкретния случай деянието следва да
бъде преквалифицирано в такова по чл. 122 НК, съответно причиняване смърт по
непредпазливост. К. окръжен съд е положил необходимите усилия и подробно е
изложил съображения защо в конкретния случай от субективна страна е налице
деяние по чл. 115 НК, извършено при евентуален умисъл.
При евентуалния умисъл деецът преследва една
определена правомерна или неправомерна цел, като съзнава че от действията,
които извършва има вероятност да настъпи и друг страничен общественоопасен
резултат. За постигане на своята цел той обаче не се отказва да извърши
намисленото деяние или да го осъществи така, че да избегне този допълнителен
резултат. Следователно той съзнателно се съгласява с настъпването му. В
мотивите на първоинстанционния съд е направен подробен и задълбочен анализ на
всички доказателства и е даден ясен и убедителен отговор на това каква цел е
преследвал деецът и какъв допълнителен резултат съзнателно е допускал
евентуално да настъпи. Вдигайки оръжието на нивото на гърдите, насочвайки го
пряко към пострадалия, възпроизвеждайки изстрел към него, подсъдимият ясно е
съзнавал, че наред с преследваната цел - по някакъв начин да бъде респектиран,
е допускал и настъпването на смъртта му.
С оглед цитираните по-горе балистични експертизи
безспорно е установено, че преминавайки през телената ограда куршумът е имало
възможност да се отклони от контакта с мрежата, но без да променя своята
траектория. Такъв контакт е изиграл единствено ролята на допълнителен фактор за
хаотичното превъртане на куршума спрямо оста си. Впрочем, в моноекспертизата
на в. л. доц. д-р С. този извод за пореден път е потвърден. Експертът изрично е
подчертал, че характеристиката на раната и входното отвърстие на черепа дават
основание да се направи извод, че проектилът е навлезнал в главата странично, а не с върха напред. Това е
вероятно и възможно при изстрел с цев без нарези т. е., гладкоцевно
оръжие респ. когато то е самоделно или преправено.
Пловдивският апелативен съд назначи комплексна
съдебномедицинска психиатрична и психологична експертиза, която подробно ще
бъде коментирана по-долу. Предвид възраженията на подсъдимия за ортопедично
заболяване на пръстите на ръцете беше поставен и такъв въпрос на експертите. В заключението
си те посочват, че при подс. П.П.
в различна степен са засегнати всички пръсти на дясната ръка, като средният
пръст е най-малко засегнат. На лявата ръка най-тежко са засегнати 4 и 5 пръст.
Заболяването е дифузно, т. е. разпространено в двете дланноподкожни
структури. При засегнатите пръсти във висока степен е нарушен захватът и в много редки случаи чувствителността, като
успешното лечение е свързано с оперативното премахване на подкожните изменения.
В тази насока експертите /л. 326 ВНОХД/ изрично
поясниха, че проблемът е свързан с нарушен захват в
една степен, но подсъдимият може да свива и изпъва пръстите, тъй като свивът обхваща флексорите на
пръстите. Не е без значение, във връзка с обсъждания довод и отговорът на
въпрос № 3 от изслушаната комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза
/л. 247 ВНОХД/. В нея експертите изрично са подчертали, че с въпросния
самоделен пистолет не може да бъде произведен случаен изстрел, необходимо е
след зареждане да бъде упражнено достатъчно голямо усилие в определена точка и
с определена посока.
Разликата между евентуалния умисъл и съзнаваната
непредпазливост се изразява в това, че в първия случай деецът съзнателно
допуска настъпването на обществено опасните последици, а във втория - лекомислено
се надява, че те няма да настъпят, защото е взел мерки за предотвратяването им
/Р 172-73-1н.о./
Ето защо съдът не може да възприеме тезата на
защитата, че в случая деянието следва да бъде квалифицирано при хипотезата на
чл. 122 НК.
Не може да се възприеме и твърдението на подсъдимия,
че в конкретния случай се намирал в състояние на афект, респ. да бъде приложена
нормата на чл. 118 НК.
Въпросът за психическото му състояние е бил предмет на
обсъждане още в хода на досъдебното производство, респ. в първата инстанция. Изслушана
е комплексната съдебно - психиатрична и психологична експертиза /т. 1 л. 87/ на
в. л. доц. д-р В. В., д.м., д-р П. В. и Г. К..
Също с оглед обективното, всестранно и пълно
изясняване на фактите по делото пред въззивната инстанция беше назначена и
изслушана комплексна съдебномедицинска и психологическа експертиза с оглед
актуалното здравословно състояние на подсъдимия /л. 295 ВНОХД/. Според в. л.
д-р Д.М., Д.К. и А.Д. подсъдимият П.П. не страда от
психично заболяване. При същия е налице параноялна акцентуация на характера с последващо
параноялно развитие. Подсъдимият е със запазена
психическа годност правилно да възприема фактите от значение за делото, да дава
достоверни обяснения по тях и да участва в наказателното производтво.
Не са налице данни за разстройство на съзнанието или изключително състояние на
съзнанието към момента на случилото се, поради което се приема, че същият е бил
в състояние да разбира свойството и значението на случилото се.
Към датата на последното съдебно заседание пред
въззивния съд експертите подробно са описали ситуацията около изготвянето на
експертизата. Те потвърждават своите изводи към тези направени към месец април
2017 г., включително и фактът за устойчивост на психичните промени с параноялна картина. П. не само е некритичен към поведението
си, но са налице и данни за влошаване на афективните
разстройства - раздразнителност, гневни отреагирания.
Въз основа на всички тези констатации вещите лица и пред съдебния състав на
въззивния съд бяха категорични, че независимо от направените констатации към
момента на извършване на деянието личностновите
разстройства не са били във фаза на някаква психоза, психотична
декомпенсация и не е наблюдавано някакво състояние на
афект. Въпреки констатираните разнообразни негативни емоции, като гняв,
раздразнение и т. н. те не достигат този афектогенен
стимул, с който да се стесни съзнанието и да му се попречи правилно да разбира
действителността.
По отношение престъплението по чл. 339 ал. 1 НК
правилно е преценено, че подсъдимият е действал с пряк умисъл. Той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Несъстоятелен е и доводът на защитата, че по време на
досъдебното и първоинстанционното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, които дават основания за отмяна на съдебния акт и
връщането му за ново разглеждане от прокурора, респ. от Кърджалийският окръжен
съд. Фактическата обстановка по случая е била установена буквално за три дни.
Подсъдимият сам е обяснил инцидента по време на проведения следствен
експеримент. По време на досъдебното производство и при разглеждане на делото
пред първостепенния съд е дадена пълна възможност той да реализира правото си
на защита. Събрани са всички доказателства, независимо от доброволното
предаване на огнестрелното оръжие, с което е прострелян пострадалия и са
уважени всички законосъобразни искания. Представените писмени доказателства от
страна на подсъдимия са свързани със собствеността на спорния имот и не внасят
нови факти и обстоятелства относно развилите се събития по време на деянието.
Те единствено потвърждават мотива за неговото извършване.
При така посочената правна квалификация К. окръжен съд
подробно е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Подробно са обсъдени частичните самопризнания на подсъдимия, направени в хода
на досъдебното производство, и съдействието му за разкриване на обективната
истина. Отчетено е влошеното му здравословно състояние, неговото социално
положение, субективния елемент при извършване на деянието по чл. 115, което предупределя и една по-ниска степен на обществена опасност
на деянието извършено при евентуален умисъл. Правилно са преценени характеровите особености, повишена раздразнителност,
обидчивост, повишена взискателност към околните, склонност към влизане в спор.
Не е без значение обстоятелството, че мотивът за извършване на престъплението е
стар конфликт досежно имуществени спорове със семейството на пострадалия, който
е бил възобновен именно чрез действията на Н. Ш. и неговата съпруга, породен от
събарянето на колчетата и отправянето на обиден жест към подсъдимия. От друга
страна, като отегчаващи отговорността обстоятелства, също така обстойно, са
били обсъдени предишните му осъждания, недобрите характеристични данни и
извършените две престъпления в условията на реална съвкупност.
Според Пловдивския апелативен съд не може да бъде
игнорирано и последващото му поведение, свързано с бързото отдалечаване от
местопроизшествието вкл. и опитът му за въздейстие
върху свидетели, които са и очевидци на инцидента. Всичко това правилно е
довело до извода, че предвид смекчаващите, отегчаващите отговорността
обстоятелства санкцията, която трябва да бъде наложена на подсъдимия П.П. е необходимо да бъде определена при хипотезата на чл. 54 НК. Наложените наказания са наложени при лек превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и напълно справедливо за престъплението по чл. 115 НК той е осъден на лишаване от свобода за срок от 14 години, а за деянието по
чл. 339 НК на 4 години лишаване от свобода.
Очевидно е налице законна пречка за приложението на
чл. 66 НК.
Законосъобразно е приложена и хипотезата на чл. 23 ал.
1 НК, като на подс. П.П. е
определено едно общо най-тежко наказание от ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим.
Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 59 ал. 1 и
ал. 2 НК, като е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан под
стража и който срок трябва да му бъде зачетен като изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода.
Налице са и основанията на чл. 68 ал. 1 НК, като също
законосъобразно К. окръжен съд е постановил подсъдимият да изтърпи изцяло и отделно
и наказанието лишаване от свобода в размер на четири месеца, наложено по
присъда 51/22.03. 2012 г. по НОХД 2/2012 г. по описа на РС Ст. З., изпълнението
на което е било отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила, при първоначален СТРОГ режим.
Не могат да бъдат споделени доводите на частните
обвинители по депозираната от тях жалба за увеличаване размера на наложеното
наказание. Както беше посочено по-горе. Всички обстоятелства, които са посочени
от страна на частното обвинение, свързани с личностни качества на подсъдимия и
характеристични данни, са обсъдени от първостепенния съд. Изложени са
достатъчно и убедителни съображения защо санкциите следва да бъдат определени
при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което и
Пловдивският апелативен съд счита, че този довод на частните обвинители не може
да бъде споделен.
Гражданските искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД.
При определянето на техния размер първоинстанционният
съд е подходил изключително задълбочено. В детайли са обсъдени показанията на
разпитаните свидетели Ю. Ш., А.Д., М. Д. и Й.К.. Правилно е посочено, че Н.Ш. и
съпругата му Ю. Ш. живеели заедно със семейството на сина си Н.Ш., а А.Д. и
съпругът й живеели в Т., като всяка година идвали на гости. Били задружно и
сплотено семейство, разчитали взаимно на моралната подкрепа един на друг, а
пострадалият, макар и пенсионер, допринасял за финансовото осигуряване на
семейството. Смъртта му била внезапна и шокираща за неговите близки.
С основание е отчетено, че гражданските ищци са
преживели тежко смъртта на пострадалия, преценена е обективно и всестранно
близостта и родствената връзка на всеки един от тях.
С оглед на всичко изложено по-горе е приложена
хипотезата на чл. 52 ЗЗД и определените обезщетения действително са в
справедлив размер. В оптимална степен определените суми като обезщетение за
причинените неимуществени вреди ще репарират претърпените болки и страдания. В
тази насока обезщетението в размер на 90 000 лв. по отношение на Ю. Ш., на
по 70 000 лв. на Н.Ш. и А.Д., ведно със законната лихва считано от 06. 07.
2014 година до окончателното им изплащане.
Пловдивският апелативен съд счита, независимо от това,
че не се правят доводи в тази насока, е необходимо да се има предвид, че след
произнасянето на присъдата със ЗИДЗИНЗС /обн.ДВ
бр.13/07.02.2017 г./ с § 8 е променена разпоредбата на чл.57 от закона, с § 12
е отменен чл. 61, а с § 52 т.1 е променена и нормата на чл.301 ал.1 т.6 НПК. Тези
изменения са по-благоприятни за подсъдимия.
Според тях основанието за определяне на СТРОГ режим
досежно приложението на чл. 23 ал. 1 НК /настоящиятг
съдебен състав счита, че не е необходимо да се определя режим за изтърпяване на
наказанията за всяко от престъпленията по чл. 115 НК и чл. 339 НК/ е чл.57 ал.1
т.2 б.А ЗИНЗС.
Режимът за изтърпяване на наказанието по реда чл.68
ал.1 НК по присъда №51/22.03.2012 г. по НОХД №2/20112 г. също следва да бъде
СТРОГ, но на основание чл. 57 ал.1 т.2 б.В ЗИНЗС
Присъдата
следва да бъде изменена в наказателно-осъдителната част, в посочения по-горе
смисъл, като не се определя и типа на затворническото общежитие, предвид актуалната
норма на чл.301 ал.1 т.6 НПК
Тази корекция е необходима поради промяната на закона,
без да се счита за пропуск на
първоинстанционния съд.
Законосъобразно е процедирано
с приложените веществени доказателства.
Направените по делото разноски са изчислени правилно и
законосъобразно са възложени в тежест на подсъдимия на основание чл. 189 ал. 3 НПК.
Пред настоящата инстанция такива са направени в размер
на 3169 лв. и 44 ст., които подсъдимият следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен съд.
Предвид на изложеното Пловдивският апелативен съд и
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 13/14. 07. 2016 год., постановена по НОХД № 169/2015
год. по описа на К. окръжен съд, като я ОТМЕНЯ
само в ЧАСТТА, в която на основание
чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 ЗИНЗС наказанията ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за извършените
престъпления по чл. 115 НК и чл. 339 НК и определеното на основание чл. 23 ал.1 НК следва да бъдат изтърпяни при първоначален СТРОГ
режим в затвор, а наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за което е приложена
разпоредбата на чл. 68 ал.1 НК по присъда №51/22.03.2012 г. по НОХД 2/2012 г.
на Районен съд Ст. З. да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим в
затворническо общежитие от закрит тип и ВМЕСТО
ТОВА:
-
На основание чл. чл.57
ал.1 т.2 б.А ЗИНЗС определеното на основание чл. 23 НК общо най-тежко наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ да бъде изтърпяно при
първоначален СТРОГ режим;
-
На основание чл.
чл. 57 ал.1 т.2 б.В ЗИНЗС наказанието по присъда №51/22.03.2012 г. по НОХД
2/2012 г. на Районен съд С. З. следва да се изтъпри
при първоначален СТРОГ режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й ЧАСТ.
ОСЪЖДА подс. П.П. да заплати 3169 лв. и
44 ст. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския
апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжлаване или протест пред Върховния
касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщението му до страните, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ1.
2.