№ 5412
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Н.а
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507253 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 19.04.2022 г., постановено по гр.д. № 44299/2020 г. по описа
на СРС, частично са уважени предявените от „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК**** искове с правно
основание по чл. 422, във вр. с чл. 79,ал.1, пр.1 ЗЗД, и чл. 430, ал.2 ТЗ, че ответникът Г. Н.
А., ЕГН **********, дължи на ищеца, както следва: сумата от 1 496,87 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № 940043 от 22.08.2012 г., сключен между
„У.К.Ф.“ ЕАД и ответника, вземанията по който са прехвърлени на „К.И.И. БГ“ ЕАД
впоследствие с договор за цесия от 08.07.2014 г. и Приложение № 1, ведно със законната
лихва от 20.03.2019 год. до изплащане на вземането, като отхвърля иска по чл.430, ал.2 ТЗ за
сумата от 10,86 лв., представляваща договорна лихва за периода от 22.08.2012 г. до
08.07.2014 г. поради погасяването му по давност, за които е издадена заповед за изпълнение
от 19.04.2019 год. по ч. гр. д. № 15950/2019 по описа на СРС, 66 с-в. Съобразно с изхода на
правния спор е осъдил ответника да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на
„К.И.И. БГ“ ЕАД сумата от 178,85 лв., представляваща направени разноски в настоящото
производство, както и сумата от 79,57 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. №
15950/2019 по описа на СРС, 66 с-в.
Недоволен от съдебното решение в неговата осъдителна част е останал ответникът- Г.
Н. А., който в законоустановения срок е подал въззивна жалба, с която твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице задължение в негова тежест, като
твърди, че е правил плащания по отношение на цитирания договор за потребителски кредит,
1
за които плащания, обаче, не представя доказателства. Позовава се и на изтекла в негова
полза 10-годишна давност. Твърди и че се намира във финансова невъзможност за
заплащане на посочените задължения. Във връзка с това моли съда да отмени
първоинстанционното съдебно решение.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „К.И.И. БГ“ ЕАД, с който се
излага становище за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение,
съответно се иска неговото потвърждаване.
Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
Жалбата, подадена в законоустановения срок и при отстранени в срок нередовности по
изрични указания на съда, а именно за довнасяне на дължимата държавна такса, се явява
допустима и редовна, и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата като следи служебно единствено за нарушения при
приложението на императивни материалноправни норми.
Съдебното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на
нейната правилност съдът намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна, поради
следните причини:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание по чл. 422, във вр. с чл.
79,ал.1, пр.1 ЗЗД, и чл. 430, ал.2 ТЗ, като въз основа на събраните по делото доказателства
съдът е приел за безспорно, че между „У.К.Ф.“ ЕАД и ответника е сключен договор за
кредит, по силата на който кредитодателят е предоставил на ответника и същият е усвоил
паричната сума от 2 000 лв. Не се спори и относно основанието и размера на вземанията.
Първоинстанционният съд е приел, че въззиваемият има материалноправна легитимация да
претендира плащането по договора за кредит, тъй като цесията, по силата на която е
придобил правата на кредитополучателя, надлежно е съобщена на длъжника.
В тази връзка неоснователно е възражението на въззивника, че е изтекла погасителната
давност относно процесните задължения.
При преценка на събраните по делото доказателства и твърденията на страните
настоящият съд намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и
законосъобразни.
Доколкото съобразно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба оплаквания, а същите
са неоснователни, то първоинстанционното съдебно решение, в обжалваната част следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
2
По разноските:
При този изход на правния спор само въззиваемият има право на направените от него
разноски в хода на въззивното производство в размер на 150 лв.юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение 19.04.2022 г., постановено по гр.д. № 44299/2020
г. по описа на СРС, в частта, с която признава за установено по предявените от „К.И.И. БГ“
ЕАД против Г. Н. А., ЕГН ********** искове с правно основание по чл. 422, във вр. с чл.
79,ал.1, пр.1 ЗЗД, и чл. 430, ал.2 ТЗ, че ответникът дължи на ищеца както следва: сумата от
1 496,87 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 940043 от
22.08.2012 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и ответника, вземанията по който са
прехвърлени на „К.И.И. БГ“ ЕАД впоследствие с договор за цесия от 08.07.2014 г. и
Приложение № 1, ведно със законната лихва от 20.03.2019 год. до изплащане на вземането,
РЕШЕНИЕТО в останалата си част е влязло в сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА Г. Н. А., ЕГН ********** да заплати на „К.И.И. БГ“ ЕАД на основание чл.
78, ал.8 ГПК сумата от 300 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3