№ 6
гр. Момчилград, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20215150100391 по описа за 2021 година
Производството е по чл.49 ал.1 от СК- развод по исков ред.
В искова молба ищцата Н. ДЖ. АХМ.А заявява, че със ответника М.
М. АХМ. са сключили граждански брак през 2002г. От брака са имали родено
едно дете Т.М. А., роден на 08.07.2003г., понастоящем пълнолетен. Същата
твърди, че в самото начало бракът им протичал добре. Заживяли в с.Свобода,
общ.Момчилград, в къщата на родителите на ответника. Споровете между тях
са възниквали поради обстоятелството, че ответникът не е работел и не се
грижел за семейството, и е злоупотребявал с алкохола, в резултат на което
проявявал агресия спрямо ищцата, като я псувал, обиждал и унижавал. От 4-5
години се устроили в Англия, като ответникът изкараните от работата пари е
давал на брат си, и поради това проблемите се задълбочили и на 29.06.2021г.
се разделили, и оттогава всеки е водел самостоятелен живот. Заявява ,че е
била подложена на психически тормоз. Ищцата счита бракът си за дълбоко и
непоправимо разстроен. Счита, че вината затова е била изцяло на ответника,
тъй като същият с неуважителното си поведение към нея в продължение на
много години, в резултат на незаинтересоваността си към семейството е
станал причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им. Моли
1
съдът да постанови решение с което да прекрати сключеният между страните
граждански брак изцяло по вина на ответника. Моли да бъдат присъдени
разноските за водене на делото.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично /била под карантина
поради Ковид-заболяване/ и се представлява от адв.С.М. с изрично
пълномощно, който поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован при условията на чл.46 ал.5 ГПК се
представлява от особен представител, назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК от
адв.С.С., който не е представил отговор по чл.131 от ГПК, като в съдебно
заседание оспорва исковата молба и твърденията в нея /сочи, че не било
доказано брачно провинение на ответника/, и поради това оспорва исковата
молба, развива доводи за това в с.з., не сочи доказателства. В съдебно
заседание намира искането за развод за основателно, и счита, че бракът
следва да бъде прекратен, по съображения, изложени в с.з., но по вина и на
двамата съпрузи, респ. без съдът да се произнася за вината.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложени по делото писмени доказателства; удостоверение за
сключен гр.брак /изд.въз основа на акт № ****.03.2003г. на
общ.Момчилград/, удостоверение за раждане /изд.въз основа на акт № ***/
11.07.2003г. на общ.Кърджали/, се установява, че страните са съпрузи от
22.03.2003г., и имат родено едно дете Т.М. А., роден на 08.07.2003г.,
понастоящем пълнолетен.
Като свидетел по делото е разпитано едно лице- бащата на ищцата,
който в своите показания посочва конкретни факти за брачни провинения на
ответника- употребявал алкохол, и в това състояние е имал грубо и обидно
отношение към ищцата, както и обстоятелства за липса на грижи за
семейството и дома /същият не е работел постоянно, а когато е работел, не е
осигурявал парични средства за семейството а ги давал на свои близки
роднини/. Категоричен е, че вина за това състояние на брачните отношения на
дъщеря му и зет му носел само последният.
От събраните по делото доказателства, обсъдени в предходните
абзаци, съдът стигна до обоснования и закономерен извод, че следва да бъде
прекратен процесният брак, като вина за настъпилото разстройство на брака
2
носи ответника по делото, който със своето поведение и действия /употреба
на алкохол, и грубо и неуважително отношение към ищцата, не полагане на
грижи за дома и семейството/, е довел брачните им отношения до тежко
състояние. Установи се, че ответникът е имал брачни провинения- описани
по-горе, и които са довели до фактическа раздяла през м.юни 2021г., от когато
страните заживяли самостоятелно, като напълно се дезинтересирали един от
друг. Събраните доказателства водят до извода, че страните не могат да
съжителстват заедно и вина за това положение носи ответникът с своето
поведение и действията си.
Установено е, че ищцата твърдо и непоколебимо желае развод, който е
деклариран със нейното поведение, изразяващо се в подаване на искова молба
в съда и поддържането на същата. Страните са разделени от м.юни 2021г.,
като всеки един от тях води самостоятелен начин на живот. В този смисъл
разпадането на брачната връзка в пълна степен е налице, като оставането й да
съществува, означава да се запази една лишена от смисъл и съдържание
формалност, от която няма нужда обществото или страните по делото.
Установи се, че именно употребата на алкохол от страна на ответника,
непочтителното и грубо отношение към съпругата, неполагането на грижи за
дома и семейството, е довело до разстройството на брачните отношения на
страните, които в пълна степен се считат за разпаднали.
Предвид на това положение съдът намира, че трябва да бъде прекратен
бракът между страните, като вина за разстройството на брака носи само
ответника, който е имал виновно брачно поведение- описаното по-горе, което
е довело до тяхната фактическа раздяла. Установи се, че страните живеят
разделени от няколко месеца, през което време не се установи да са
поддържали по-между си контакти. Съдът кредитира показанията на
свидетеля в тази насока, а именно че ответникът е имал поведение,
несъвместимо със брачното, и което е довело до разпада на брачната връзка
между тях. И това не се опровергава с никакви доказателства, събрани в
съдебно заседание.
Предвид на горното съдът намира, че действително е налице
разстройство на брака, което е дълбоко и непоправимо, и поради което следва
да се прекрати тази лишена от смисъл и съдържание брачна връзка, от чието
съществуване няма полза нито обществото, нито пък съпрузите.
3
Ето защо следва да се допусне развод по вина единствено и само на
ответника по делото, който е допринесъл за това със своето поведение.
Ищцата не е изявила претенции да носи своето предбрачно фамилно
име, поради и което съдът намира, че не следва да се произнесе по този
въпрос.
Страните нямат родени от брака ненавършили пълнолетие деца, поради
и което съдът не се произнася по тези въпроси- имат две навършили
пълнолетие дъщери. Не се претендира издръжка, и такава не се присъжда. Не
се установи страните да притежават имущества, представляващо семейна
имуществена общност, поради което съдът не се произнася по този въпрос.
Страните нямат семейно жилище, не правят искани в тази насока, поради и
което не се произнася по този въпрос.
Предвид обстоятелството, че вината за разстройството на брака е само
на ответника, то съдът намира, че същият следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от последния разноски по воденото от него дело в размер
на 25 лева, представляващи първоначално внесена държавна такса.
Ищцата в съдебно заседание се представлява от пълномощник- адвокат
С.М. от АК- Кърджали, който е представил копие на пълномощно, и в същото
е отразен размерът на адвокатският хонорар и той е 600 лева. В същото време
ответникът се представлява от особен представител, назначен по реда на
чл.47 ал.6 ГПК /адв.С.С./ на разноски на ищцата, и на която е определено
възнаграждение от 300 лева, внесени по сметка на съда. Предвид този изход
на делото и приетата от съда вина за разстройството на брака, и съобразно
разпоредбата на чл.78 ГПК, следва на ищцата да бъдат присъдени направени
от нея разноски по воденото дело, както следва; 600 лева- адв.хонорар, 300
лева- възнаграждение за особен представител, и 25 лева- заплатена държавна
такса за завеждане на делото, или ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 925 лева- размер на сторените от нея разноски по
воденето на делото.
Следва също така да се определи окончателният размер на държавната
такса, който съдът определя на 40 лева, поради и което ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на съда допълнителна държавна такса от 15
лева.
Водим от изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключеният между Н. ДЖ. АХМ. с ЕГН-**********, и
М. М. АХМ. с ЕГН- **********, граждански брак с акт № 35/ 22.05.2003г. на
общ.Момчилград, по ВИНА на ответника- М. М. АХМ. с ЕГН- **********.
СЪДЪТ не се произнася по въпросите със упражняването на
родителските права, лични отношения, и издръжка на деца, т.к. съпрузите
нямат родени от брака непълнолетни деца- поради липса на предмет и искане.
ИЗДРЪЖКА след развода бившите съпрузи не си дължат.
Съдът не се произнася по въпроса с ползването на семейното жилище,
както и за носенето на фамилно име след брака, поради липса на искания в
тази насока.
ОСЪЖДА ответника М. М. АХМ. с ЕГН- **********, да заплати на
ищцата Н. ДЖ. АХМ. с ЕГН-**********, направените от последната
разноски по делото в размер на 925 лева, а по сметка на съда да заплати
сумата от 15 лева- представляваща допълнителна държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
обявлението пред Кърджалийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
5