№ 1479
гр. Варна, 13.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100502341 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.389 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба вх. №
295362/29.07.2021г. от К. Б. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „П.к.“ № 2,
чрез процесуалния му представител адв. Б.Б. от АК – Варна, срещу решение № 261944 от
14.06.2021г., постановено по гр. дело № 15512/2017г. на ВРС, ХLII-ри състав, в частта, с
която е отхвърлена претенцията на въззивника срещу В. П. СТ., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, кв. „Ч. бл. 1, вх. В, ет. 6, ап. 42 за заплащане на изпълнената повече от своята част
разлика от К.Т. като солидарен длъжник при плащането на дължимите се вноски по договор
за ипотечен кредит от 06.11.2007г., сключен по време на брака на съделителите като
солидарни длъжници и Банка ДСК ЕАД, разликите от установените размери на главници и
лихви до претендираните, а именно - от 1119,12 лв. до 8036,50 лв. за главниците и от 293,71
лв. до 1250,43 лв. за лихвите за забава и в частта относно непроизнасяне по направеното
искане с правно основание чл.349, ал.3 от ГПК за вписване на законна ипотека.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, постановено при неправилно
приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и
необосновано. Оспорва се извода на съда, че със сумата от 14740,24 лв. въззивникът е
погасил свой дълг от 13541,12 лв. Твърди, че двамата съделители са солидарни длъжници и
са равнопоставени с дялове от 50% от задължението по неговото погасяване и доколкото
въззивникът е заплатил сумата от 16073,66 лв., то въвззиваемата му дължи половината от
заплатената сума. Намира за незаконосъобразен изводът на съда, че не дължи произнасяне
по искането му с правно основание чл.349, ал.3 от ГПК за учредяване на законна ипотека,
като счита същото за допустимо и основателно.
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно и се моли за неговото
потвърждаване.
Образувано е и по въззивна жалба вх. № 295288/28.07.2021г. от В. П. СТ.,
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Х.Б.“ № 10, ет.4, офис 7, чрез
процесуалния представител адв. Е.С. от АК – Варна, срещу решение № 261944 от
14.06.2021г., постановено по гр. дело № 15512/2017г. на ВРС, ХLII-ри състав, в частта, с
която е въззивницата е осъдена да заплати на К. Б. Т. сумата от 6317,00 лева,
представляваща заплатена от К. Б. Т. сума с извънсемейни средства по договор за
проектиране, доставка и монтаж на мебели от 19.10.2007г. за кухненско обзавеждане на
апартамент № 42, находящ се в гр.Варна, ж.к.Ч. , бл. 1, вх. В, ет. 6, както и в частта, с която
е отхвърлен иска на въззивницата срещу К. Б. Т. за заплащане на сумата от 3158,50 лв.
претендирана като представляваща ½ от платената сума от въззивницата в размер на 6317
лв. за кухненско обзавеждане на апартамент № 42, находящ се в гр.Варна, ж.к.Ч. , бл. 1, вх.
В, ет. 6, с включени в него ел.уреди, придобито от „ДЕСПАС“ ООД, по силата на договор за
поръчка от 19.10.2007г., оборудване, трайно прикрепено към имота, закупено с лични
средства на В. П. СТ., платени в брой с 3 броя разходни касови ордери. В условията на
евентуалност, въззиваемата моли да се измени решението в осъдителната част, като сумата
от 6317 лв. да се редуцира на до сумата от 3158 лв.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Оспорва оплакването съдът да се е
произнесъл по непредявен иск. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на
направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.
С молба от 11.04.2022г. въззивникът е поискал да бъде допуснато обезпечение, чрез
налагане на възбрана върху апартамент № 3, находящ се в гр.Варна, ж.к.Ч. , бл. 1, вх. А, ет.
1, собственост на въззиваемата. Въззивникът обосновава правния си интерес за искането с
твърдения, че въззивницата е осъдена да му заплати за уравнение на дяла му сумата от
57191,72 лв. Същевременно, въззиваемата е обявила описания по-горе недвижим имот за
продажба, поради което съществува потенциална възможност същата да се разпореди с него,
което би осуетило изпълнението на претенцията му. Сочи се също, че въззиваемата страна
не работи на територията на Р България и не притежава други недвижими имоти, от които
да се удовлетвори въззивникът. Към молбата са приложени писмени доказателства за
установяване на посочените обстоятелства в молбата.
Съдът, след като прецени представените доказателства и съобрази искането с
разпоредбите на чл.389 и чл.391, ал.1 от ГПК, намира сезиращата го молба за недопустима
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 389, ал. 1 от ГПК молба за обезпечение на висящ иск
може да се подаде във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във
2
въззивното производство от ищеца до съда, пред който е висящо производството.
В конкретния случай, пред въззивния съд е обжалвано решение на районния съд,
постановено в производство по съдебна делба, във фазата на извършването , но само в
частите, с който са разрешени спорове по сметки между съделителите, и съдебното дирене
по отношение на обжалваните части на делбеното решение е приключило пред въззивната
инстанция на 14.12.2021г. Решението в частта, с която, по реда на чл.253 от ГПК, между
страните са разпределени съсобствените им недвижими имоти и в частта, с която
въззиваемата е осъдена да заплати на въззивника за уравнение на дела му сумата от 57191,72
лв., не е обжалвано в законния срок, поради което същото, в посочените части, е влязло в
законна сила. За въззивника не съществува нужда от обезпечаване на вземането му,
доколкото, след като решението в тази част е влязло в законна сила, същият разполага с
възможността да впише решението в тази част, както и да се снабди с изпълнителен иск за
вземането си и в образуваното изпълнително производство да възбрани разпределения на
въззиваемата недвижим имот.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на К. Б. Т., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. Варна, ул. „П.к.“ № 2 за допускане на обезпечение на вземането му от 57191,72 лв.
чрез налагане на възбрана върху апартамент № 3, находящ се в гр.Варна, ж.к.Ч. , бл. 1, вх. А,
ет. 1, собственост на В. П. СТ., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Х.Б.“ №
10, ет.4, офис 7.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3