Номер 381918.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 18.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20203100503310 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК ********* от гр. Варна,
представлявано от юрк. М., срещу протоколно определение от открито
заседание, проведено на 29.09.2020г. по гр.д.20643/19г по описа на ВРС 14 с-
в, с което съдът е отказал за уважи отвод за компетентност, основан на
арбитражно споразумение.
Жалбата вх. №271116/07.10.20г. е подадена в законоустановения
едноседмичен срок, видно от удостоверена дата на приемане на 06.10.20г на
пощенска пратка от куриера, извършил доставката. Изявлението за сезиране
на въззивен съд е на надлежна страна – ответник, позовал се на клауза от
договора, представляваща споразумение за отнасяне на спорове по неговото
изпълнение пред арбитражен съд. Производството по жалбата е процесуално
допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 вр. чл. 15 ал.2 ГПК. Авансово дължимата
такса за обжалване с частна жалба е внесена.
Жалбоподателят твърди, че съдът е пренебрегнал писмена уговорка в
договор между търговски дружества, сключен от нарочно овластен
пълномощник въз основа на заявление за ползване на мрежова услуга,
предоставяна при общи условия. Позовава се на съдържанието на бланков тип
1
договор, в който е била отразена арбитражната клауза, представен на клиента
като готов и подписан от доставчика на услугата текст. Сочи, че зачеркването
на тази част от документа и добавката на отказа от тази клауза са извършени
едностранно от пълномощника на заявилия искане за доставка потребител на
услугата. Като счита, че промяната в текста не е била съгласувана с
доставчика и не е било потвърдена в последствие, не следва да се съобразява
като част от общата воля на страните. С доводи за необосновано отричане на
валидността на арбитражната клауза поради тази поправка, моли
определението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да бъде
приложен правилно чл. 8 ал.1 ЗМТА, изискващ от съда да прекрати делото,
образувано по спор, предмет на валидно арбитражно споразумение.
В срока по чл. 276 ГПК насрещната страна – ищецът “ФРЕШ
МЕС“ЕООД, ЕИК *********,гр. Варна, чрез упълномощен адвокат А. (ВАК)
оспорва жалбата с доводи за правилно приложен процесуален закон. Сочи, че
извода за липса на арбитражно споразумение е основан на правилно
преценени факти след представяна на оригинален екземпляр от документа, в
който е установена поправка, нанесена при сключване на сделката. Счита, че
след като дружеството – доставчик е възприело това съдържание на
документа без възражения, то е приело да изпълнявало доставката без тази
допълнителна клауза по него. Моли определението, с което съдът е отхвърлил
позоваване на отпадналата клауза е да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна претендира и за присъждане на разноски за
заплатен адвокатски хонорар за защита по тази жалба.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба
на търговец, договорил с мрежов оператор достъп и пренос на електрическа
енергия чрез разпределителна мрежа за захранване на своя търговски обект.
Претенцията си потребителят на мрежовата услуга е основал на понесени
имуществени вреди, изразяващи се в загуба на унищожена оборотна стока
поради негодност за употреба, причинена от неизпълнени в срок задължения
на доставчика за възстановяване на спряно по вина на клиента захранване на
2
складови хладилни витрини в магазин за продажба на месо. Така очертания
предмет на спора категорично изключва потребителския му характер, като
няма никакво съмнение, че търговското дружество е договорило доставката
именно за да ползва енергията за производствените си нужди.
Жалбоподателят – доставчик на електроразпределителната услуга е
възразил в срока за отговор по исковата молба по компетентността на съда,
като се е позовал на арбитражно споразумение, представляващо чл. 11 от
сключения договор за достъп и пренос № СвП-17-369/14.07.2017г., с което
договарящите се страни е следвало да отнесат споровете си за решаване пред
Арбитражен съд, учреден при Сдружение „ППМ“. Оригиналът на документа,
в който тази клауза е била записана е представен по делото от доставчика,
ведно с копия от заявление на клиента за начало на преговорите по
договаряне на поисканата услуга и пълномощно на лицето, което го е
представлявало в този преговорен процес. Видно от попълнена бланка-
заявление, търсещият доставката търговец е вписал изрични декларации в пет
пункта относно запознаване с общите условия на доставчика(публично
оповестени в Интернет https://www.erpsever.bg/bg/obshti-uslovija), съгласие за
обработка на лични данни и кореспонденция и потвърждение на оповестените
в заявлението факти. Извън тези декларации в бланката е вписано и
оповестяване на възможност при защита на права и интереси страните да
ползват арбитражен съд за решаване на възникнал между тях спор. Така
съставеното заявление е датирано на 10.07.17г и е удостоверено като
получено от доставчика на същата дата. В съставения на 14.07.17г договор е
вписана изрична клауза в раздела „други условия“, като чл. 11
възпроизвежда текст идентичен с последния абзац от заявлението. Върху
оригинала обаче, последната част от изречението, визиращо именно
възможността за арбитражно производство е зачеркната и вместо нея е
нанесена ръкописна добавка „без арбитражна клауза“, подписана само от
пълномощника на ползвателя на мрежата, без датиране.
Въз основа на така представените писмени доказателства въззивният
съд намира, че арбитражно споразумение не е било сключено. На първо място
общите условия, оповестени на клиентите на лицензирания оператор на
разпределителната мрежа не съдържат правило, изискващо от клиенти
съгласие за отнасяне на спорове пред арбитраж. Затова и вписания в
3
унифицираната бланка- заявление текст може да се възприема само като
предложение на доставчика за допълнително договаряне на изрично
споразумение, но не и като обвързваща заявителя оферта. Аргумент в тази
насока е самото графично оформление на бланката, която в обвързващата
бъдещия клиент част е формулирана като декларации, а този текст е посочен
след тях и с по-дребен шрифт. Отделно от това, самото заявление
представлява само покана за начало на преговорите, тъй като то не изчерпва
цялото съдържание на изявлението, по което страните следва да постигнат
съгласие, а само слага начало на проучването от страна на доставчика на
възможностите да предоставя услугата си на този потенциален ползвател.
Едва изготвен въз основа на декларираните в заявлението данни
писмен договор, подписан от една от страните би имал характер на оферта за
сключване на сделката, тъй само така съвпадащата воля на насрещната страна
може да се изяви с просто полагане на подпис. Затова и в конкретния случай е
без значение коя от страните е подписала документа първа и събиране на
гласни доказателства за това не е било необходимо. Ако отпечатаният
договор (с пълен текст на чл. 11) е бил предложен вече подписан от
доставчика на клиента, то явно първата обвързваща оферта е била негова, но
тя изрично не е приета от насрещна страна, тъй като ползвателят, чрез
пълномощника си, е върнал подписан текст с ръкописната поправка,
изключваща клаузата за арбитраж. Обратно, ако писменият договор е бил
представен на клиента неподписан, но е върнат за приемане на офертата от
доставчика без клауза в чл.11, отново обща воля за арбитража няма как да е
съгласувана. Не може да се приеме за достоверна тезата на жалбоподателя, че
първоначално договорът е бил подписан(като оферта) без корекция от
клиента, след това е потвърден в този вид от доставчика, а зачеркването е
извършено след като съгласията вече са били документирани. Ако това беше
така, поправен следваше да е само екземпляра на ищеца, а не оригиналът,
съхраняван в деловодство на доставчика. Явно е, че преговорният процес на
приемане на обвързваща оферта е приключил без одобрение на арбитражната
клауза от двете насрещни страни. Затова и фактическия състав на
основанието, пораждащо споразумение за решаване на спорове по този
договор от частен арбитраж не е довършен и сделка с това съдържание не е
сключена. Същевременно по цялото останало съдържание на уговорената
4
доставка волите на преговарящите са съвпаднали и договорът е бил сключен
без арбитражната клауза, която има самостоятелен характер и не засяга
останалата част от сделката. Не е налице процесуална пречка за разглеждане
на делото от държавния съд с обща компетентност по граждански дела и
необоснованият отвод за неподведомственост по чл. 19 ГПК вр. чл. 8 ал.1
ЗМТА не може да бъде уважен.
В заключение макар и по различни съображения, въззивният съд
достига до извод, който води до резултат идентичен с постановения обжалван
съдебен акт.
С настоящия акт приключва разглеждането на въпроса относно
подведомственост на спора между страните, поради което съдът следва да
разгледа и претенцията за разноски. Неоснователното си искане
жалбоподателят е провокирал направените разноски за настоящото
производство, поради което претенцията за компенсиране на насрещната
страна следва да бъде уважена. Представен е договора за правна помощ,
съдържащ разписка за удостоверено плащане в брой на хонорар от 300лв. В
този размер се присъждат разноските на въззиваемата страна.
По тези съображения и на осн.чл. 278 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК ********* от гр. Варна,
представлявано от юрк. М., срещу протоколно определение от открито
заседание, проведено на 29.09.2020г. по гр.д.20643/19г по описа на ВРС 14 с-
в, с което съдът е отказал за уважи отвод за компетентност, основан на
арбитражно споразумение и за прекрати делото по иска на “ФРЕШ
МЕС“ЕООД за присъждане на обезщетение за вреди от неизпълнен договор
за мрежова услуга.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********,
гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Е, да заплати
на“ФРЕШ МЕС“ЕООД, ЕИК *********,гр. Варна, ул. Цар Иван Страцимир
5
№ 75 сумата от 300 (триста )лева, представляваща направени разноски за
защита по неоснователна жалба, на осн. чл. 81 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване( т.9в от
ТРОСГТК 1 /2013).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6