№ 4168
гр. София, 26.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110134307 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. Б. Х. срещу „***
която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е
допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът на основание чл. 211, ал. 1 от
ГПК е подал насрещна искова молба, която отговаря на изискванията за
редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК М. Б. Х. е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба и с отговора на исковата молба са представени
документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на
делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като
писмени доказателства.
Съдът намира искането на М. Б. Х. в исковата молба и в отговора на
насрещната искова молба за задължаване на ответника да представи
кредитното досие на М. Б. Х. по Договор за потребителски кредит №
202210291220510005 от 29.10.2022г за допустимо и относимо, предвид което
следва да бъде уважено /с изключение на вече приложените към отговора
документи/.
Ищецът по насрещния иск „***“ ООД е поискал да бъде допусната
съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи, което е
допустимо, относимо и необходимо за изясняване на делото от фактическа
страна, поради което исканата експертиза следва да бъде допусната.
Без уважение следва да се остави доказателственото искане на М. Б. Х. в
отговора на насрещната искова молба за задължаване на „***“ ООД за
представяне счетоводно справки за плащания, доколкото за така посоченото
обстоятелство е допусната съдебно-счетоводна експертиза.
1
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 26.02.2024 г. от 15:15 часа ,
за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на „***“ ООД – препис и от отговора на насрещната искова
молба и приложенията, депозиран от М. Б. Х..
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА „***“ ООД да предостави кредитното досие на М. Б. Х.
по Договор за потребителски кредит № 202210291220510005 от 29.10.2022г.
/с изключение на приложените към отговора документи/.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, със задачи,
посочени от ищеца в насрещната исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-
счетоводната експертиза в размер на 300 лв., вносим от ищеца „***“ ООД в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице Виолета Димитрова Панчева, със специалност:
счетоводство и контрол.
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за
откритото съдебно заседание след представяне на документи за внесения
депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Б. Х. в отговора на
насрещната искова молба за задължаване на „***“ ООД за представяне
счетоводно справки за плащания.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявен е иск с правно основание чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1,
2 и 3 ЗЗД от М. Б. Х. срещу „***“ ООД за признаването за нищожна като
противоречаща и заобикаляща закона, както и накърняваща добрите нрави на
чл. 6, ал. 1, вр. 4, ал.3 от договор за потребителски кредит №
202210291220510005 от 29.10.2022г., сключен между М. Б. Х. и „***“ ООД.
Ищецът твърди, че между него и „***“ ООД на 29.10.2022г. е сключен
Договор за потребителски кредит № 202210291220510005 за сумата от 700 лв.
със задължение за връщането й в срок до 30.10.2023г., ГПР-49,31% и ГЛП-
40,76%. В чл. 4, ал.3 от договора е уговорено, че договорът следва да бъде
обезпечен, като се осигури гаранция, а в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение се дължи неустойка от 912 лв.
Навежда доводи, че клаузата за неустойка е неравноправна и нищожна. Така
2
уговорена, неустойката надхвърля своите обезпечителни, обезщетителни и
санкционни функции и води до неоснователно обогатяване на кредитора.
Поддържа, че е налице изначална невъзможност в толкова кратък срок да се
предостави гаранция, което съгласно условията на договора води до
санкциониране с неустойка в прекалено висок размер. Изискванията на
кредитодателя относно обезпечението не съответстват на закона, морала и на
добрите търговски практики и водят до допълнителна печалба за ответника.
Сочи, че клаузата отрича договорния характер на поръчителството или
банковата гаранция като обезпечения. Счита, че задължение на кредитора е да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, а не да прехвърля
последиците от липсата на такава в тежест на последния и по този начин се
заобикаля чл. 143,т.3 от ЗПП. Според ищеца клаузата за неустойка
противоречи и на чл. 143, т.5 от ЗЗП, както и навежда доводи за накърняване
на добрите нрави с уговаряне на същата, за което излага подробни аргументи.
Поддържа, че клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена, както и че
с нея се заобикаля изискването на чл. 19, ал.4 от ЗПК, тъй като същата не е
включена в ГПР. Сочи още, че не е ясно как е формиран ГПР и кои разходи са
включени в него. Навежда доводи и за нарушение на чл. 71 ЗЗД, тъй като
вместо възможност за предсрочна изискуемост, непредоставянето на
обезпечение води до неустойка. Моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Оспорва твърдяната неравноправност и нищожност на неустоечната
клауза, както и че не е направена оценка на платежоспособността на
кредитополучателя. Твърди, че неустойката не следва да бъде включена в
ГПР. Навежда доводи, че уговорената неустойката не излиза извън присъщите
й обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК на основание чл. 211, ал. 1 от ГПК е
предявен насрещен иск от „***“ ООД срещу М. Б. Х. с правно основание чл.
146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 532.26 лв., представляваща падежирала главница по договор за
потребителски кредит № 202210291220510005 от 29.10.2022г., ведно със
законната лихва от 16.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
обезщетение за забава в размер на 20.30 лв. начислено върху главницата от
532.26 лв. за периода от 03.05.2023г. до10.10.2023 г., сумата от 69.66 лв.,
представляваща предсрочно изискуема главница за периода от 30.09.2023 г.
до 30.10.2023 г., сумата от 96.33 лв., представляваща възнаградителна лихва
за периода от 03.05.2023 г. до10.10.2023 г., сумата от 5.10 лв., представляваща
обезщетение за забава начислена върху възнаградителната лихва за периода
от 03.05.2023 г. до 10.10.2023 г.
Ищецът по насрещния иск твърди, че между страните е сключен Договор
за потребителски кредит № 202210291220510005 от 29.10.2022г. по силата на
3
който е предоставил на ответника сума в размер на 700 лв. със задължение за
връщането й на 12 вноски, всяка в размер на 72 лв. за периода 30.11.2022г.-
30.10.2023г. Поддържа, че ответникът е направил плащане в общ размер на
168 лв., но след 02.05.2023г. е преустановил обслужването на заема, което
поражда право на ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
прави волеизявление в тази посока с насрещната искова молба. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е депозиран отговор по насрещната
исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Навеждат се доводи,
че процесния договор за кредит бил нищожен, поради което сумите не били
дължими. Моли съда да отхвърли исковете. В условията на евентуалност се
прави искане по реда на чл. 241 от ГПК. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26,
ал.1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД е да докаже сключването на Договор за
потребителски кредит № 202210291220510005 от 29.10.2022г. с посоченото в
исковата молба съдържание, както и че оспорената клауза е нищожна на
сочените основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на
валидни клаузи по договора за кредит, както и че сочената като
неравноправна клауза на договора за кредит е индивидуално уговорена /т.е.
не е била предварително изготвена от кредитодателя или дори да е била, то
ищецът е имал възможност да я обсъди с ответника и да влияе върху
съдържанието/.
В доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск с правно
основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличие на сключен
между страните валиден Договор за потребителски кредит №
202210291220510005 от 29.10.2022г, въз основа на който на ответника е
предоставена парична сума, а за ответника е възникнало задължение да върне
същата и да заплати възнаградителна лихва в претендираните размери; че
претендираните вземания за главници и възнаградителна лихва са станали
изискуеми; настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, за което
ответникът е надлежно уведомен.
В доказателствена тежест на ответника по насрещния иск при
установяване на тези обстоятелства е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
В доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск с правно
основание с чл. 86 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг, изпадането
на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника по насрещния иск е да докаже
погасяване на дълга на падежа, а във връзка с направеното в условията на
евентуалност искане по реда на чл. 241 от ГПК следва да се представят
доказателства относно имотното състояние на страната или на други
4
обстоятелства, за които обстоятелства не се сочат доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че между М. Б. Х. и „***“ ООД е сключен Договор за
потребителски кредит № 202210291220510005 от 29.10.2022г. за сумата от
700 лв., предоставена на ищеца, при уговорен ГПР в размер на 49,31% и ГЛП
от 40,76%.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши проверка за
неравноправност по чл. 143 ЗЗП на клаузите от Договор за потребителски
кредит № 202210291220510005 от 29.10.2022г.
УКАЗВА на „***“ ООД на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи
доказателства, че процесната клауза е индивидуално уговорена.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5