Решение по дело №162/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище в [населено място] към Комисия за защита на потребителите и административнонаказващ орган в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище в [населено място], съгласно Заповед № 1012/10.11.2023г. за изменение и допълнение на Заповед № 984/07.11.2023г., против Решение № 95/18.03.2024г., постановено по АНД № 183 по описа за 2024г. на Районен съд – гр.Шумен. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 004140/06.11.2023г. издадено от Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на "Лидл България" ЕООД енд Ко“ КД с ЕИК ********* е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 25 000 лева, на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) за нарушение на чл.68д, ал.1, пр.1, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл. 68в от ЗЗП. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл.209 т. 3 предл.1-во от АПК. С оглед изложените съображения, се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за постановяване на ново решение по съществото на спора, потвърждаващо отмененото наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът - „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД, [населено място] поле, община Елин Пелин, област София, депозира писмен отговор вх.№ 6808/26.04.2024г., в който оспорва жалбата. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, се представлява от процесуален представител Ж.Д. – адвокат от ШАК, която оспорва основателността на жалбата и отправя искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Представя списък с направените деловодни разноски по чл.80 от ГПК, в размер на 3189 лева с ДДС и отправя искане за тяхното присъждане.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:

По повод постъпила жалба от потребител, в която били изложени твърдения, че след консумация на протеинови барчета на фирма "Воrn Winner" изпитва здравословни проблеми, с настояване от потребителя за извършване на проверка с цел установяване състава на протеиновите блокчета и верността на съдържащата се върху опаковката им информация, относно съдържанието на захар и протеини, било разпоредено извършване на проверка. Извършената проверка на 05.05.2023г. от инспектори на КЗП за област Шумен била в обект магазин "Лидл"845 с адрес: [населено място], [улица], като имала за цел констатиране на предлаганите за продажба протеинови барчета с търговска [Марка]. За проверката на 05.05.2023 г. в търговския обект бил съставен КП № К- 2749847/05.05.2023г., като е констатирано предлагане за продажба на протеинови барчета с търговска [Марка], както следва: Born Winner протеинов бар "Chocolate Truffle"- шоколадов трюфел - 55гр., с обявена цена 3,09 лв., количества 40 броя. В хода на процесната проверка не били иззети проби от продукта от страна на проверяващите. На проби, взети от „Национална асоциация на потребителите“, според отразеното в т.7 на Протокол за изпитване № 28114/31.05.2023г. и ФК7, 4-I, Заявка №/19.05.2023г. (стр.47 по въззивното дело), били извършени изследвания в независима и акредитирана лаборатория за изпитване "Алименти-Омнилаб" при "Ди Енд Ви Консулт" ООД, относно информацията за количественото съдържание в протеинов бар "Chocolate Truffle". В получените резултати, след направеното изследване с протокол № 28114/31.05.2023г., са установени отклонения в съдържанието на белтък, захари и хранителни влакнини по етикет и спрямо реална стойност. След запознаване с констатациите от извършените изпитвания и преценка на събраните материали по преписката, проверяващите приели, че "Лидл България“ЕООД енд Ко" КД, прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/, във връзка с 68г, ал.4, във връзка с чл.68в от Закона за защита на потребителите. Прието било, че представената информацията на опаковката, относно количественото съдържание на белтък, захари и хранителни влакнини в протеинов бар "Chocolate Truffle" в проверения магазин "Лидл ", находящ се в Шумен, [улица], въвежда в заблуждение потребителя и води до вземането на търговско решение, което потребителя не би взел без използването на тази търговска практика. На 16.08.2023г. на "Лидл България" ЕООД енд Ко“ КД бил съставен АУАН № 004140 от 16.08.2023г. в отсъствие на представляващ дружеството – нарушител, за нарушение по чл. 68д, ал.1, пр. 1 от ЗЗП, вр. чл.68 г, ал.4 от ЗЗП, вр. чл. 68в от ЗЗП, в който е посочена дата на извършване на нарушението 31.05.2023г. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено и процесното Наказателно постановление № 004140/06.11.2023 г. на Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на "Лидл България" ЕООД енд Ко“ КД с ЕИК *********, е наложена "имуществена санкция" в размер на 25 000 лева, на основание чл. 210а от ЗЗП за нарушение на чл. 68д, ал. 1, пр.1, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68 в от ЗЗП.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия касационен състав. Въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и законосъобразни изводи, като не е допуснал нарушение на материалния закон при издаване на обжалвания акт. При обективно възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за несъставомерност на санкционираната деятелност, които напълно се споделят от касационния съд, поради което настоящата инстанция не следва да ги повтаря и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В случая информацията за съдържанието на артикула изхожда от неговия производител, като липсва нормативно въведено задължение за търговците да извършват контролни изследвания на продаваните в обектите им хранителни стоки с цел удостоверяване истинността на данните, отразени на етикета на стоката от нейния производител. Съответно в АУАН и в НП не е посочено по силата на каква правна разпоредба, санкционираното дружество е следвало да провери съдържанието на стоката, преди предлагането ѝ в стопанисвания от него търговски обект. С оглед на това, следва да приеме, че липсва противоправно поведение на търговеца, за което може да се ангажира неговата отговорност за неизпълнение на административно задължение по приложения от наказващия орган административнонаказателен състав.

Защитата на потребителите е основен приоритет на ЕС, като с цел гарантиране правото им на информирано решение, въз основа на достатъчно пълна, достоверна и обективна информация за продуктите, европейският законодател с разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО императивно е забранил нелоялните и заблуждаващи търговски практики и е регламентирал редица мерки в защита на потребителите. Дефинициите за нелоялни и заблуждаващи търговски практики са посочени в чл.5, § 2 и чл.6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО, които са имплементирани в националните ни разпоредби - чл.68в; чл. 68г, ал.1 и ал.4 и чл. 68д ,ал.1 и ал.2 от ЗЗП. Според посочената като нарушена в НП разпоредба на чл.68д, ал.1, предл.1 от ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща, поради което има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В случая се касае за предоставена информация за хранителните стойности на проверяваните продукти. Основната рамка на правоотношенията, свързани с предоставянето на информация на потребителите относно храните, се съдържа в Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011г. Понятието "информация за храните" е дефинирано в чл.2, § 2, б. "а" от него и означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма. Съгласно чл.2, § 2, б."и" от Регламента, "етикет" означава всяка маркировка, производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към опаковката или контейнера с храна. В чл.8, § 1 от Регламента изрично е определен стопанският субект, който отговаря за информацията за храните, а именно субектът, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза — вносителят на пазара на Съюза. Това са и лицата, които са длъжни да осигуряват достоверната и точна информация за храните, съобразно чл.8, § 2 от Регламента. Следва да се отбележи, че европейският законодател разграничава този субект от лицето, което предлага съответната стока на пазара, когато те са различни. Анализът на цитираните норми сочи, че производителят е този, който трябва да осигури точна и достоверна информация на етикета на произведената от него хранителна стока. Търговецът, който предлага хранителна стока на крайния потребител, е задължен да не я доставя, но само при знание или предположение, че тя не отговаря на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните или на изискванията на съответните национални разпоредби. В настоящия казус "Лидл България" ЕООД енд КО" КД не е производител на проверяваните хранителни продукти и не предоставя информация за техните съставки. Тези данни са изложени предварително при опаковането и етикирането на стоките от техния производител, поради което той не би могъл да носи административна отговорност, ако се установи, че предоставената информация е невярна и подвеждаща.

Наред с това съдът приема, че деянието, за което е санкционирано дружеството, не е доказано по категоричен начин. Както в АУАН, така и в НП наказващият орган се позовава на резултатите, установени от лабораторно изследване за което е съставен Протокол от 31.05.2023г. По делото липсват доказателства, че са изследвани именно продуктите, намерени в процесния магазин. С оглед на това не може да се приеме за безспорно установено, че в търговския обект са предлагани за продажба протеинови барчета, с отразена невярна и подвеждаща информация за тяхното съдържание върху етикета, поставен от производителя им.

Изложеното налага извод за неоснователност на касационното оспорване, с оглед на което процесното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

В писмения отговор и в хода на устните състезания ответната страна е направила искане за присъждане на деловодни разноски, представляващи договорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 3180 лева. Съдът намира същото за неоснователно, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото дело. Действително, в проведеното съдебно заседание процесуалният представител на страната е представил Списък по чл.80 от ГПК, обективиращ искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 3180 лева, с приложени към същия преводно нареждане от 31.05.2023г. и фактура № *********/20.05.2023г. за същата сума. Въпросните доказателства обаче удостоверяват заплащането на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по КАНД № 170/2024г. по описа на ШАдмС, като същевременно липсват доказателства за сторени разноски по КАНД № 162/2024г. по описа на същия съд.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр.с чл.63в от ЗАНН, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 95/18.03.2024г., постановено по АНД № 183 по описа за 2024г. на Районен съд – град Шумен.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на "Лидл България" ЕООД енд КО" КД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място] поле, община Елин Пелин, обл.София, [улица], за присъждане на деловодни разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.