Решение по дело №17727/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7067
Дата: 17 април 2024 г.
Съдия: Дебора Миленова Вълкова Терзиева
Дело: 20221110117727
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7067
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20221110117727 по
описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49, ал. 1 вр. чл.
45, вр.чл. 86 ал.1 ЗЗД от „ЗАД ...“, с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление гр. ... против .. за сумата от 2138,23 лв., представляваща заплатено
застрахователно обезщетение по регресна претенция и 10 лв. ликвидационни
разноски по сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в
полица № ... за застраховка „Каско на МПС и Злополука”, със срок на
застрахователно покритие 14.08.2016 г. - 13.08.2017 г. за щети на МПС -
марка „...“ с рег. № ...., при настъпило застрахователно събитие - ПТП на
03.02.2017 г., в 14:00 часа, в гр. .... по посока от ....., предизвикано от внезапно
излязло на пътното платно бездомно животно - куче, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба 01.04.2022 г. до окончателно изплащане,
както и сумата от 651,62, представляваща мораторна лихва за периода
01.04.2019 г. до 01.04.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 03.02.2017 г. в 14:00 часа, в гр. ... по
посока от ул. ... е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), при
което лек автомобил марка „...“ с рег. № ...., управляван от М. С. М., удря
внезапно излязло на пътното платно безстопанствено куче. Сочи се, че в
резултат на настъпилото ПТП лек автомобил марка „...“ с рег. № .... бил
увреден, като щетите били описани в протокол за ПТП с № ... от 03.02.2917 г.
Твърди се, че за процесното МПС е бил сключен застрахователен договор за
имуществена застраховка „Каско” и Злополука на МПС със ЗАД „...” с полица
№ ... и период на застрахователното покритие към датата на ПТП. Твърди се,
че във връзка с подадено от водача М. С. М. уведомление за щета по
застраховка „Каско” на МПС от 06.02.2017 г. и в изпълнение на задълженията
1
си, произтичащи от сключения застрахователен договор, е била образувана в
застрахователното дружество преписка по щета № ..... Твърди се, че във
връзка с регистрираната щета и след опис на вредите е била изплатена сума в
размер на 2138,23, включително 10,00 лева за извършени ликвидационни
разноски по претенцията. Застрахователят е встъпил в правата на увреденото
лице до размера на платеното от него срещу ответника като собственик на
пътната мрежа, част от територията на .., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, както и сумата от 651,62 лв. - обезщетение за забава за периода от
01.04.2019 г. до 01.04.2022 г. Твърди се, че ответникът съгласно Закона за
пътищата е отговорен за поддръжката и обезопасяване на пътя и е следвало да
вземе необходимите мерки за осигуряване безопасното преминава на
автомобилите. Следователно, виновен за настъпването на щетите бил
ответникът, чието задължение било да стопанисва, пътища и да вземе
необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, да
създаде условия за недопускане на навлизането на пътя на животни, да
контролира популацията на безстопанствени кучета на територията на .. и
други. Навежда твърдения, че е поканил ответната страна да възстанови
посочената по-горе сума, но последният не е осъществил към настоящия
момент плащане, поради което претендира изплащането й в пълен размер,
ведно с обезщетение за забава. Претендира разноски.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника .., с който се оспорва причинно-следствената връзка
между щетата и процесното ПТП, както и наличието на покрит риск по
застрахователния договор. Твърди се, че общината не е имала ангажимента да
следи за евентуално движение на животински видове на територията й като се
твърди, че в този смисъл не следва да се ангажира отговорността на
ответника, поради липса на виновно бездействие. Навежда твърдения, че
липсват доказателства за получаването на регресната покана. Прави
възражение за погасяване по давност на претенцията. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа
предявения иск, а ответникът го оспорва.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:

Видно от Комбинирана застрахователна полица № ... (представена на
лист 9 по делото) за лек автомобил (л.а.) „...“ с рег. № .... е сключена
имуществена застраховка „Каско“ при клауза П - „Пълно Каско“ със срок на
2
застрахователното покритие от 14.08.2016 г. до 13.08.2017 г.
Съгласно Протокол за ПТП № .... (на лист 7 по делото) на 03.02.2017 г.
около 14:00 ч. в гр. ... по посока от ....., е реализирано ПТП с внезапно
излезнало на пътното платно безстопанствено куче.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-
автотехническа експертиза, приета без възражения от страните и представена
в писмен вид по делото на лист 77-81, механизмът на ПТП е следният: на
03.02.2017 г. около 14:00 ч. л.а. „...“, с рег. № .... се движи по бул. „...“ с
посока от ..... и в района на 64 ОДЗ внезапно от дясно на ляво на пътното
платно за движение изскача куче, вследствие на което настъпва ПТП с него.
Вещото лице посочва, че всички увреждания по л.а. „...“ с рег. № ...., отразени
в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване
на л.а. „...“ с рег. № ...., изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е 2761,88 лева. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск
„Каско“ при ПТП са в размер между 15 лева и 25 лева. При разпита си в
съдебно заседание, проведено на 29.01.2024 г. /протокол на лист 89-91/
вещото лице посочва, че в зависимост от скоростта на движение при удар
уврежданията на лекия автомобил могат да бъдат различни, но в случая се
касае за ниска скорост на съприкосновение и малка разлика между скоростта
на двата обекта. Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като
същото е отговорило компетентно и в пълнота на поставените задачи.
При разпита на свидетеля М. М. в открито съдебно заседание, проведено
на 29.01.2024 г. (протокол на лист 90) същият дава показания, че през 2017 г.
шофирал л.а. „...“ в гр. .... и се движел с нормална скорост, тъй като там
пътната обстановка не позволява развиване на големи скорости, защото има
ограничители на скоростта – т.нар. „легнали полицаи“. В един момент от
полето на платното за движение изскочили много кучета, като свидетелят
ударил едно от тях. Кучето избягало от местопроизшествието. След това
свидетелят търсил кучето, защото се притеснил и за да види дали е оцеляло,
но не го намерил. Свидетелят се обадил на КАТ и негови служители
пристигнали на местопроизшествието и съставили протокола за ПТП. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като логични, непротиворечиви и
съответстващи на представените по делото писмени доказателства и обяви, че
3
ще ги ползва при формиране на доказателствените си изводи.
Видно от представена на лист 26 по делото фактура, на 10.03.2017 г.
„...“ ЕАД е издала фактура на ЗАД „...“ на стойност 1689,25 лева за щета №
.....
Видно от платежно нареждане (на лист 18) на 03.04.2017 г. ЗАД „...“ АД
е превел на „...“ ЕАД сумата от 7908,72 лева и като основание за превода са
посочени номера на щети, между които и щета № ....
Видно от представена на лист 24 по делото фактура, на 20.03.2017 г.
„...“ ООД е издал на ЗАД „...“ ЕАД фактура по щета № .... за л.а. с рег. № .....
Видно от платежно нареждане (на лист 19) на 24.04.2017 г. ЗАД „...“ АД
е превел на „...“ ООД сумата от 1270,48 лева и като основание за превода са
посочени номера на щети, между които и процесната щета № ........
Видно от представена на лист 17 по делото регресна покана, ищецът
ЗАД „...“ ЕАД е адресирал до ответника .. покана за плащане на сумата от
2138,23 лева във връзка с щетите по л.а „...“ с рег. № .... вследствие ПТП на
03.02.2017 г.
Съгласно чл. 12 във връзка с чл. 8.3 от Общите условия за застраховка
на моторни превозни средства за застраховка „Каско на МПС“
застрахователят се задължава да покрие пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС от авария, произлязла от сблъскване на МПС помежду
им или с други подвижни, или неподвижни предмети, от удар с хора и
животни, от препятствия на пътното платно като земни и скални маси,
нарушена цялост на пътното покритие, падащи дървета и клони, падащи
предмети от сгради и летателни тела.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от правна страна:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49, ал. 1 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По иска с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49, ал. 1 вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на
4
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по
чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. В посочената правна норма е
предвидено регресното право на застрахователя по имуществена застраховка
да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено
лице обезщетение от причинителя на вредата, респективно от възложителя на
работата. Липсата на плащане обуславя правния интерес от водене на
регресния иск, а с това и допустимостта на иска.
Основателността на иска за реализирането му се обуславя от
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на валиден
договор за имуществено застраховане „Каско“ между увреденото лице и
застрахователното дружество; 2) заплащане на застрахователно обезщетение
в размер на 2138,23 лева от страна на дружеството ищец; 3) ПТП на
03.02.2017 г., предизвикано от внезапно излязло на пътното платно бездомно
животно – куче; 4) виновно и противоправно поведение на лица, по
отношение на които ответникът се явява възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД
по повод изпълнение на задълженията им относно ремонта и поддържането
на общинските пътища, както и по овладяване популацията на
безстопанствени животни на територията на общината; 5) причинна връзка
между противоправното поведение и настъпилите вреди, както и видът, и
размерът на щетите;
С доклада по делото на основание чл. 153 във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е
отделено обстоятелството, че твърдяното място на произшествието е на
улица, поддържането на която се осъществява от ...
Наличието на застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на процесното МПС се
установява от представената на лист 9 по делото застрахователна полица от
02.08.2016 г. със срок на покритие 14.08.2016 г. – 13.08.2017 г.
Застрахователният договор е формален, като писмената форма е предвидена в
разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КЗ, като условие за неговата действителност
/застрахователният договор се сключва писмено във формата на
5
застрахователна полица или на друг писмен акт/. Съгласно чл. 344, ал. 1, изр.
2 КЗ „Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна
част от договора“. В случая, процесната застрахователна полица по
застраховка „Каско“ /л. 9 от делото/ е подписана от застрахователя и от
застрахования, поради което изискуемата писмена форма е спазена. Ето защо,
съдът приема, че към датата на процесното ПТП ищецът е имал качеството
застраховател по застраховка „Каско“, с предмет – лек автомобил „...“, с рег.
№ ...., сключена при основна клауза – Пълно каско.
Договорът е сключен при условията на клауза П – „пълно каско“,
съгласно Общи условия на ЗАД „...“ ЕАД за застраховка „Каско на МПС“ в
сила от 01.12.2014 г. Видно от чл. 12 във връзка с чл. 8.3 от същите / лист 11,
стр. втора/ ищецът се е задължил да покрие вредите, причинени от сблъсък на
МПС с животни. Именно разходи във връзка с такова събитие се твърди да са
изплатени от ищеца. Ето защо конкретната щета представлява покрит риск.
За установяване механизма на ПТП са събрани писмени доказателства,
изслушано е заключение на съдебно-автотехническа експертиза и
свидетелски показания. Констатациите в протокол за ПТП от датата на
събитието 03.02.2017 г. съответстват на описаната фактическа обстановка в
представените по делото декларация на водача (л.43), съгласно която на
пътното платно, по което се е движел водачът внезапно e изскочило
безстопанствено куче. Доказателствената стойност на тези писмени
доказателства не може да бъде игнорирана, доколкото възпроизвеждат
изявления на трето за спора лице, като същите не са съставени с оглед
настоящия процес.
Освен това същите се подкрепят от събраните в настоящото
производство гласни доказателства на свидетеля М., водачът на увредения
автомобил, който заявява, че се е движел с автомобила в гр. ..., когато на
платното за движение са изскочили кучета и последвал удар между
управлявания от свидетеля автомобил и едно от тях.
На база писмените доказателства, констатациите в които са
възпроизведени от свидетеля, е изготвено заключението на САТЕ, неоспорено
от ответника, което съдът кредитира като компетентно и пълно. Според
вещото лице всички описани в описа на ищеца вреди са в пряка причинно-
следствена връзка с описания в документите по делото механизъм на
6
събитието. Стойността необходима за възстановяване на автомобила възлиза
на сумата от 2761,88 лева, определена на база средни пазарни цени.
От представените по делото фактури и платежни нареждания се
установява, че за възстановяване на щетите по автомобила, настъпили
вследствие на ПТП ищецът е заплатил сумата от 2 128,23 лева.
Между страните е безспорно, че ПТП е реализирано на участък,
задължение за поддръжка на който има ... Общината като юридическо лице
осъществява възложените й със закон дейности чрез своите служители или
лицата, на които е възложила изпълнението им.
Съгласно чл. 31 ЗП ответникът, .., е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му в състояние годно за обичайното и безопасно
преминаване на пътни-превозни средства, включително и при необходимост
да поставя предпазни телесни огради за животни на местата, където има риск
от внезапно появяване на пътното платно на такива, какъвто е настоящият
случай, доколкото от показанията на свидетеля М. се установи, че глутницата
кучета е изскочила на пътното платно от намиращото се до него поле.
Наличието на поле до пътното платно създава предпоставки за навлизане на
животни на пътя, поради което в случая е било необходимо да бъде поставена
такава предпазна телесна ограда. Действително, разпоредбата на чл. 89, ал. 3
от Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътищата,
предвижда задължение за поставяне на предпазни телесни огради за животни
само на автомагистралите и скоростните пътища, а според ал. 4 при
необходимост и възможност предпазни телесни огради за животни могат да
бъдат поставени и на останалите класове на републиканските пътища, какъвто
процесния пътен участък не е. Съдът намира обаче, че това обстоятелство не
може да освободи ответника .. от задължението й да поддържа общинските
пътища на своя територия в състояние годно за преминаване на пътни
превозни средства и да предприема необходимите мерки за това.
Същевременно, съгласно § 1, т. 6а от Закона за ветринаромедицинската
дейност, безстопанствено животно" е животно, което няма дом и не е под
контрола или под прекия надзор на собственика или на друго лице, което е
отговорно за него. От показанията на свидетеля М. съдът приема за
установено, че кучето, с което е реализирано ПТП е безстопанствено,
доколкото същото се е придвижвало в глутница с други кучета и не е
7
установено да е било под надзора на някого. Съгласно разпоредбата на чл.
40, чл. 41 вр. с чл. 59, ал. 3 от ЗЗЖ кметовете на общини организират
изпълнението на програмите по чл. 40 от ЗЗЖ, като мерките за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета се осъществяват в приюти.
Задълженията на общините по чл.40, чл. 41 и чл. 59 от ЗЗЖ са за грижа за
безстопанствените кучета и контрол върху дейността, осъществявана от
приюти, организации за защита на животни по повод на разписаните в ЗЗЖ
мерки. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, че
ответникът е осъществил дейности, които да представляват изпълнение на
задълженията му по ЗЗЖ.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП
и чл. 40, чл. 41 и чл. 59, ал. 3 ЗЗЖ чрез своите служители или други лица, на
които е възложила изпълнението. В конкретния случай, именно
бездействието на последните във връзка с поставянето на телесни мрежи по
дължината на пътното платно, които да възпрепятстват навлизането на
животни на платното за движение, е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 31 ЗП, като е налице и бездействие на служители на
ответника или на лица, на които той е възложил изпълнението на
задължението за грижа на безстопанствени кучета. Поради това, и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди. Това обуславя ангажиране на отговорността за
причинените щети по реда на чл. 49 ЗЗД.

По възражението за изтекла погасителна давност:

По въпроса за погасителната давност спрямо регресните
суброгационни искове на застрахователя съществува задължителна практика,
обективирана в т. 14 от ППВС № 7/77 г. Този въпрос се разрешава
непротиворечиво и в постановени по чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение
№ 178 от 21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №
173 от 30.10.2009 г. по т. д. № 455/2009 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение № 53 от
16.07.2009 г. по т. д. № 356/2008 г., ТК, I ТО, решение № 2 от 02.02.2011 г. по
т. д. № 206/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение № 15 от 04.02.2011 г. по т. д.
№ 326/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение № 127 от 18.10.2019 г. по т. д. №
2835/2018 г. на ВКС, ТК, І ТО и др. С посочената съдебна практика е
8
разяснено, че регресните суброгационни искове на застрахователя и
Гаранционния фонд се погасяват с изтичане на общата петгодишна
погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от момента, в
който застрахователят, съответно Гаранционният фонд изплати
обезщетенията на правоимащите лица, а не от момента на настъпване на
застрахователното събитие.
В случая застрахователят е изплатил обезщетение чрез превеждане на
суми за ремонт на автосервиз съответно на 03.04.2017 г. (л.18) и 24.04.2017 г.
(л.19) Същевременно, исковете са предявени на 01.04.2022 г., т.е преди
изтичане на 5-годишния давностен срок. Ето защо възражението на ответника
за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

По тези искове в тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен
дълг и изпадането на длъжника в забава.
Видно от представена на лист от представена на лист 17 по делото
регресна покана, ищецът ЗАД „...“ ЕАД е адресирал до ответника .. покана за
плащане на сумата от 2138,23 лева във връзка с щетите по л.а „...“ с рег. № ....
вследствие ПТП на 03.02.2017 г. По делото обаче няма доказателства, че
ответникът е получил същата покана. Действително, на лист 16 по делото е
представено придружително писмо, с което ищецът е изпратил на ответника
47 бр. регресни покани, между които и тази за процесната щета, като в долния
ляв ъгъл на писмото има поставен входящ номер от 31.05.2017 г., но от
представения по делото екземпляр от писмото не е видно обозначение за
институцията, в която писмото е депозирано. Предвид изложеното, не може
да се приеме, че писмото е депозирано в деловодството на ответника, като
ищецът не е ангажирал други доказателства за установяване изпадането на
ответника, поради което това твърдяно обстоятелство остава недоказано.
Поради това, искът следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

9
При този изход на спора поначало право на разноски имат и двете
страни съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Ищецът доказва разноски в исковото производство в размер на 135,53
лева за платена държавна такса (платено нареждане на лист 51 по делото), 200
лева депозит за изготвяне на съдебно техническа-експертиза (платежно
нареждания на лист 75), 50 лева депозит за свидетел (платежно нареждане на
лист 76 по делото) и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, или общо 485,53 лева. Съразмерно на
уважената част от исковете ответникът следва да бъдат осъден да заплати на
ищеца сумата от 372,13 лева разноски в производството.
Ответникът претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение,
което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определи в размер на 100 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 23,36 лева разноски в производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА .., ЕИК: ...., с адрес на управление: гр. ..., да заплати на ЗАД
„...“ АД, ЕИК: ...., с адрес на управление: гр. ...., на основание чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ вр. чл. 49, ал. 1 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 2138,23 лева (две хиляди
сто тридесет и осем лева и двадесет и три стотинки) - заплатено
застрахователно обезщетение и 10 лева ликвидационни разноски по сключена
имуществена застраховка „Каско“ за застраховка „Каско на МПС и
Злополука” за щети на МПС - марка „...“ с рег. № ...., при настъпило
застрахователно събитие - ПТП на 03.02.2017 г., в 14:00 часа, в гр. .... по
посока от ....., предизвикано от внезапно излязло на пътното платно бездомно
животно - куче, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
01.04.2022 г. до окончателно изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
651,62 лева - мораторна лихва за периода 01.04.2019 г. до 01.04.2022 г.
ОСЪЖДА .., ЕИК: ...., с адрес на управление: гр. ..., да заплати на ЗАД
„...“ АД, ЕИК: ...., с адрес на управление: гр. ...., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 372,13 лева (триста седемдесет и два лева и тринадесет
стотинки) разноски в производството съразмерно на уважената част от
исковете.
10
ОСЪЖДА ЗАД „...“ АД, ЕИК: ...., с адрес на управление: гр. .... да
заплати на .., ЕИК: ...., с адрес на управление: гр. ..., сумата от 23,36 лева
(двадесет и три лева и тридесет и шест стотинки) разноски за производството
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11