РЕШЕНИЕ
№
гр.
Русе, 27.11.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Русе, V-ти
състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА като разгледа
докладваното от съдията ВЪРБАНОВА
адм. дело № 367 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е административно, по чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК) вр. чл. 144, ал. 1 от с.к. и чл. 4, ал. 1, изр. 2 от Закона за местните
данъци такси (ЗМДТ).
Постъпила
е жалба от П.Х.А. *** против Акт за установяване на общински публични вземания
(АУОПВ) № СУД-001271 от 30.06.2017 год., издаден от инспектор в отдел „КСМДТ”
към Дирекция „МДТ” при Община Русе, частично потвърден с Решение № 083/01.08.2017
г. на Директора на Дирекция „МДТ” при Община Русе, с който е определен дължим
данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода
2011 – 2016 г. за два недвижими имота в гр. Русе, притежавани от жалбоподателя.
Наведени
са доводи за нищожност на целия първоначален административен акт, поради липса
валидно волеизявление на административния орган, изразено с подпис върху
оспорения акт, както и доводи да незаконосъобразност на оспорения акт поради
неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че началото на административното производство не е
поставено с изпращането на съобщение за дължими публични вземания изх. №
002044/29.11.2016 г., тъй като същото не е надлежно връчено на данъчно-задълженото
лице. По тази причина не е налице и спиране на давността към тази дата по
отношение установените в последствие с оспорения АУОПВ задължения за 2011 г.
По
същество няма оспорване на начина на изчисление на задълженията за ДНИ, ТБО и
лихвите върху тях. Иска се съдът да обяви нищожността на Акт за установяване на
общински публични вземания № СУД-001271 от 30.06.2017 г. или алтернативно да го
отмени в потвърдената от горестоящия орган част, но само досежно задълженията
за ДНИ и ТБО за 2011 г. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът
по жалбата – директор на Дирекция “Местни данъци и такси” при Община Русе в
качеството си на ръководител на звеното за местни приходи, чрез процесуален
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като
оспореният акт не страда от наведените в жалбата пороци, водещи до неговата
незаконосъобразност.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по делото,
становищата на страните, въз основа на съвкупната им преценка и с оглед нормата
на чл. 160 от ДОПК, съдът приема за установено следното:
На
29.11.2016 г. до жалбоподателя е изпратено Съобщение за дължими публични общински
задължения по ЗМДТ изх. № СВ002044/29.11.2016 г. (л. 16-17 от преписката), в
което са описани задължения на П.Х.А. за ДНИ и ТБО за два имота за периода 2007
– 2016 г. Съобщението е изпратено до П.Х.А. на адрес ***, като на този адрес е
връчено от служител на СЗ „КООРС” на Н.Д.Т. – племенничка на А..
С Акт за установяване на общински
публични вземания № СУД-001271/30.06.2017 г., издаден от инспектор в Отдел „КСМДТ”
към Дирекция „МДТ” при Община Русе, са установени в тежест на жалбоподателя задължения за ДНИ и ТБО и лихви върху тях за жилищен недвижим имот с адрес гр. Русе, ***и за
жилищен недвижим имот с адрес гр. Русе, местност Караманлийка за периода 2007 г. – 2016 г. – ДНИ – 66,12 лв. и лихви – 59,39
лв.; ТБО – 548,71 лв. и лихви – 422,73 лв. (л.л. 12 – 15 от преписката). Общият размер на установените с
АУОПВ задължения е 1 096,92 лв., от които главница 614,83 лв. и лихви – 482,12
лв. Според обстоятелствената част на АУОПВ в информационната база данни на
Дирекция МДТ при Община Русе въз основа на данъчна декларация вх. № 06-4066/26.05.1998
г. е разкрита партида за недвижимия имот на ***, а въз основа на данъчна
декларация вх. № **********/11.08.2009 г. е разгрита данъчна партида и за имота
в местността Караманлийка, в които данъчни декларации жалбоподателят фигурира
като собственик. При определяне на размера на ДНИ за всеки от имотите
административният орган се е позовал на чл. 22 от ЗМДТ и чл. 15 от Наредба № 20
за определяне размера на местните данъци на територията на Община Русе, а по
отношение на ТБО – на чл. 66 от ЗМДТ и Наредба № 16 за определянето на местните
такси и цени на услуги и права на територията на Община Русе съобразявайки вида
и местоположението на имотите.
Актът е връчен на жалбоподателя
на 13.07.2017 г. (виж разписка на л. 15 – гръб от преписката) и е оспорен от него
по административен ред. С
Решение № 083/01.08.2017 г. на Директора на Дирекция
„МДТ” при Община Русе (л.л. 2-6 от
преписката) АУОПВ е изменен като са приспаднати, поради
изтекла погасителна давност, сумите за ДНИ и ТБО и лихви върху тях за периода 2007
г. – 2010 г. и за двата имота. По отношение на задълженията за 2011 г.
горестоящият орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, тъй като давността е спряна със започване на производството по
установяване на публичното вземане, което е станало с изпращане на съобщение №
СВ002044/29.03.2016 г. Потвърдената част на АУОПВ възлиза на 351,01 лв. от които
263,93 лв. главница и 87,08 лв. лихви към 30.06.2017 г. Решението на
горестоящия орган е съобщено на П.Х.А. на 05.09.2017 г.
На 18.09.2017 г. А. е подал
жалба до настоящия съд, чрез директора на Дирекция МДТ при Община Русе, срещу
потвърдената част от АУОПВ. Жалбата е подадена в срок, изхожда
от процесуално
легитимирано лице – адресат на акта, като за атакуваната част е проведено задължителното оспорване по
административен ред. Жалбата е процесуално допустима. Неоснователно е възражението на процесуалния
представител на ответния административен орган за недопустимост на жабата
предвид наведенето възражение за нищожност на оспорения административен акт в
цялост. Твърдението, че тъй като това възражение е наведено едва пред съда и не
е било посочено при обжалването по административен ред не може да доведе до
извод за недопустимост на жалбата поради факта, че не е налице произнасяне по
това възражение от горестоящия административен орган. Законовата регламентация
предвижда да е налице проведено административно оспорване, за да възникне
правото на съдебен контрол, но това не означава, че жалбоподателят е длъжен да
изчерпи всички възражения още на фазата на административното оспорване.
Напротив, горестоящият орган е длъжен да извърши контрол на оспорения
административен акт на всички основания, включително и за неговата нищожност,
дори и да няма наведени такива възражения.
Разгледана
по същество е частично основателна.
Обжалваният акт е издаден от компетентен
орган. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК органът по приходите установява размера
на дължимия данък, когато не е подадена декларация и не е извършена ревизия. По
силата на чл. 4, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗМДТ в производствата по установяване на
местните данъци служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите. Оспореният АУОПВ е издаден от инспектор Д.
като служител на общинската администрация, имащ права и задължения на орган по
приходите, определен като такъв с нарочна заповед на кмета на общината по чл.
4, ал. 4 от ЗМДТ – Заповед № РД01/352/04.02.2016 г. (л.л. 19 от преписката).
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за нищожност на оспорения АУОПВ поради липса на подпис на
издателя на акта. От данните по делото е видно, че АУОПВ № СУД 001271/30.06.2017
г. е подписан от издалия го орган по приходите (л. 15 от преписката) като съдът
е извършил и сверка на приложеното по преписката копие с оригиналния екземпляр
на АУОПВ (виж протокол от с.з. на 26.10.2017 г. – 20). Действително
жалбоподателят е представил с жалбата си получения от него екземпляр на АУОПВ,
в който липсва подпис на органа по приходите, издал акта. От това обаче не може
да се направи извод за липса на волеизявление на административния орган, а от
там и за нищожност на административния акт. Доколкото в ДОПК липсват изрични
правила относно съобщаването на актовете за установяване на публични задължения
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, приложение намират разпоредбите на АПК, който в чл. 61
предвижда задължение за административния орган да съобщи на адресата на акта и
на заинтересованите страни, че е издаден административен акт, както и да ги
запознае със съдържанието му. В случая това изискване е изпълнено като на
жалбоподателя е връчен АУОПВ, макар и без подпис на издателя.
Административният акт е в предписаната от
закона писмена форма като съдържа фактически и правни основания за издаването
му, които позволяват извършването на проверка за законосъобразност от страна на
съда.
При постановяването не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Наведените възражения от жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения при връчване на съобщението за дължими
публични общински вземания следва да бъдат обсъдени с оглед правилното
приложение на материалния закон, а не съставляват порок в процедурата по
установяване на публичните задължения, доколкото изпращането на такова съобщение
не е задължителен етап от тази процедура.
Въпреки
това изпращането на съобщение за дължими публични общински вземания, с което
данъчно-задълженото лице е уведомено, че по повод на същите публични задължения
започва установително производство по чл. 107, ал. 3 от ДОПК има своето правно
значение с оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, според която
давността спира, когато е
започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаването на
акта, но за не повече от една година. В тази
връзка, за да се прецени от кой момент точно е спряна давността, следва безспорно
да се установи кога е започнало производството по установяване на публичното
вземане. Доколкото в ДОПК липсват разпоредби по този въпрос относно
производствата по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, на основание § 2 от ДР на ДОПК приложение
намира нормата на чл. 25, ал. 3 от АПК, предвиждаща, че извън предвидените в ал. 1 и 2 случаи,
датата на започване на производството по инициатива на компетентния да издаде
акта административен орган, е датата на извършване на първото процесуално
действие по него. В случая, за да се приеме, че изпращането на съобщение за дължимите
публични общински вземания, с което данъчно-задълженото лице се уведомява за
започване на установителното производство, е валидно първо процесуално
действие, поставящо началото на това производство и съответно спиращо давността
за тези вземания, следва това съобщение да е редовно връчено на лицето.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва
на адреса за кореспонденция на субекта, а това по силата на чл. 27, ал. 1, т. 1
от ДОПК е постоянният адрес – за физическите лица, ако не е посочен писмено
друг адрес, за регистрираните в регистър БУЛСТАТ лица – вписаният в регистъра
адрес за кореспонденция, а за едноличните търговци – адресът на управление.
В процесния случай
съобщение № СВ002044/29.11.2016 г. е изпратено на адрес гр. Русе, ***, който в
същото съобщение е посочен като адрес за кореспонденция на жалбоподателя, чийто
постоянен адрес ***. Съобщението не е получено лично от жалбоподателя, а от
негова родственица. В жалбата си до настоящия съд А. оспорва да е посочвал пред
приходните органи на Община Русе адрес за кореспонденция, различен от
постоянния му адрес, съобразно изискването на чл. 27, ал. 1, т. 1 от ДОПК,
поради което счита, че процесното съобщение не му е изпратено, респективно
връчено, по надлежния ред на адреса за кореспонденция, който за него е
постоянния му адрес. В преписката е приложена справка по ЕГН от регистъра на
отдел „Гражданско състояние” (л. 7 от преписката) относно постоянния и настоящ
адрес на жалбоподателя, според която като постоянен адрес същият е заявил адреса
в гр. Русе, ул. Сент Уан № 1, а като настоящ адрес ***. Справката е изготвена
към момента на постановяване на решението на горестоящия административен орган
– 27.07.2017 г. При тези данни съдът намира извършеното връчване на съобщението
за нередовно, поради което с него не може да бъде сложено валидно начало на
установителното производство по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, а от там и да възникне
спиране на давността към датата на издаване на съобщението.
С представените по
делото писмени бележки процесуалният представител на ответния административен
орган представя доказателства за това, че жалбоподателят е посочил изрично
писмено в декларация по чл. 14 от ЗМДТ адресът на ***като адрес за
кореспонденция. Това доказателство (копие от декларацията) съдът намира за
неотносимо, тъй като на първо място декларацията не изхожда от жалбоподателя, а
от трето лице – съсобственик на имота. Независимо от факта, че по силата на чл.
14, ал. 5 от ЗМДТ подадената
декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите
съсобственици или ползватели, тази декларация, подадена от друго лице не може да се
счете за посочване на друг адрес за кореспонденция по чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК от данъчно-задълженото физическо лице. На следващо място приложената към
писмените бележки декларация е с вх. № 140042/27.06.2017 г., т.е. значително
след датата на изпращане на съобщението за дължими публични общински вземания,
което органът приема за действие слагащо начало на производството по
установяване на тези вземания.
Отделно от това съдът
намира за нужно да посочи, че дори и да се приеме наличие на редовно връчване
на изготвеното съобщение, то същото е станало шест месеца след издаване на
съобщението – 06.06.2017 г. и предвид характера на съобщението, а именно на
уведомление за започване на производство, то то проявява действието си от
момента на получаване от адресата си. Тъй като това в случая е станало след
01.01.2017 г., то давността по отношение на задълженията за 2011 г. вече е
изтекла.
С оглед на изложеното
до тук и при липса на каквито и да е данни за извършени други процесуални
действия, слагащи начало но установителното производство преди 01.01.2017 г.
съдът счита, че определените с оспорения АУОПВ и потвърдени с решението на
Директора на Дирекция „МДТ”, публични задължения за ДНИ, ТБО и лихви върху тях
за 2011 г. за двата имота са погасени по давност към 01.01.2017 г. и
незаконосъобразно сумите за тези задължения в размер на 60,92 лв., от които ДНИ
– 2,33 лв., ТБО – 35,87 лв. и лихви – 22,72 лв., са включени в дължимите от
жалбоподателя публични вземания, установени с АУОПВ № СУД 001271/30.06.2017 г.
В тази част актът следва да бъде отменен. В останалата потвърдена от
горестоящия орган част на оспорения АУОПВ, същият не страда от пороци, водещи
до неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила.
В производството пред настоящия съд и двете
страни са заявили претенции за присъждане на разноски. Жалбоподателят е
представил списък с разноски по чл. 80 от ГПК (л. 17), включващ сумите: 10 лв.
– държавна такса; 1 лв. – такса банков превод и 300 лв. – адвокатски хонорар,
чието заплащане в брой е удостоверено с договор за правна защита и съдействие
от 11.09.2017 г. (л. 5). От срана на ответника се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, което е и минимално
предвиденото по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на делото на основание
чл. 161, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя съобразно уважената част от жалбата се
следват разноски в размер на 53,98 лв. (60,92 лв. задължения за 2011 г. / 351,01
лв. общия оспорван размер на АУОПВ х 311 лв.). На ответната страна съобразно
отхвърлената част от жалбата се следват разноски в размер на 247,93 лв. (290,09
лв. потвърдената част от АУОПВ / 351,01 лв. х 300 лв.). По компенсация следва жалбоподателят
да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 193,95 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал.
1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.Х.А. ***, Акт за установяване на общински публични вземания №
СУД-001271 от 30.06.2017 год., издаден от инспектор в отдел „КСМДТ” към
Дирекция „МДТ” при Община Русе, частично потвърден с Решение № 083/01.08.2017
г. на Директора на Дирекция „МДТ” при Община Русе, в частта за задължения за 2011 г. в размер на 60,92 лв., от които ДНИ за 2011
г. – 2,33 лв., ТБО за 2011 г. – 35,87 лв. и лихви – 22,72 лв.
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на П.Х.А. *** срещу Акт за установяване на общински
публични вземания № СУД-001271 от 30.06.2017 год., издаден от инспектор в отдел
„КСМДТ” към Дирекция „МДТ” при Община Русе, частично потвърден с Решение № 083/01.08.2017
г. на Директора на Дирекция „МДТ” при Община Русе в останалата му част.
ОСЪЖДА П.Х.А.
***, ЕГН ********** *** сумата от 193,95 лв. (сто деветдесет и три лева и
деветдесет и пет стотинки) разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: