№ 112
гр. Ботевград, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С.И.И.
при участието на секретаря Н.В.Ч.
като разгледа докладваното от С.И.И. Гражданско дело № 20251810100086 по
описа за 2025 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на В. С. П., ЕГН: **********, със съд. адрес: гр. С.,
бул. „****“ № ****, ****, офис **** чрез адв. Д. М. М., срещу „****“ ООД, ЕИК: ****, гр.
С., р-н „****“, ул. „****“ ****, ****, с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба (ИМ) на В. С. П. се твърди, че между нея и „****“ ООД бил
сключен Договор за кредит № ****, с който дружеството като кредитодател отпуснало на
физическото лице като кредитополучател сумата от 1 500 лв., като в договора било
предвидено и плащането на такса „динамично плащане“, която била в размер на 750 лв., т. е.
50 % от размера на главницата: чл. 9, ал. 2 от същ. дог. Тази клауза била призната за
нищожна с решение по гр. д. № **** г. на Ботевградския районен съд (БРС). Ищцата била
платила въз основа на тази уговорка сумата от 224.96 лв. Ето защо ищцата моли БРС да
осъди ответното дружество да й плати обратно недължимо платената сума: чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, ведно със законната лихва от **** г. (датата на подаване на ИМ в съда): чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
В отговора на ИМ (ОИМ) ответникът не взема становище по иска, освен че признава,
че е получил сумата от 224.96 лв.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
На **** г. между В. С. П. и „****“ ООД бил сключен Договор за кредит № ****/****
г., с който дружеството като кредитодател отпуснало на физическото лице като
кредитополучател сумата от 1 500 лв., като в договора било предвидено и плащането на
такса „бързо разглеждане“, която била в размер на 750 лв., т. е. 50 % от размера на
главницата. С Р. № **** г. по гр. д. № ****. на БРС чл. 9, ал. 2 от същ. дог., с която клауза е
била уговорена тази „такса“, е бил обявен за нищожен на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. с.
чл. 143, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2
1
ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Решението е влязло в сила на **** г. Ответното дружество
признава, че е получило плащане на сумата от 224.94 лв. с оглед на въпросната „такса“.
По правото:
БРС намира, че е сезиран с осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с
който се иска БРС да осъди „****“ ООД да плати на В. С. П. сумата от 224.96 лв., ведно със
законната лихва от **** г. до окончателното й плащане. Ответникът признава, че е получил
сумата.
Досежно разпределението на доказателствената тежест БРС приема следното:
По делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона
предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на
доказване факти по смисъла на чл. 155 ГПК (общоизвестни или служебно известни факти).
Съдът указва на страните, че фактът на получаване на сумата от ответното дружество е
безспорен (чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК). На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът
указва на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания и възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за недоказани, т. е. за
ненастъпили, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК.
Ищецът носи доказателствена тежест, за да установи, че е платил процесната сума на
ответното дружество, но това обстоятелство бе обявено за безспорно. Ответното дружество
носи доказателствена тежест, за да докаже юридическият факт, въз основа на който е
придобил право на вземане за процесната сума. В тази връзка съдът му указва, че той не е
ангажирал никакви доказателства (чл. 146, ал. 2 ГПК).
Поради това че, от една страна, страните са обвързани със сила на пресъдено нещо с
Р. № **** г. по гр. д. № **** г. на БРС, влязло в сила на **** г., че чл. 9, ал. 2 по Договор за
кредит № ****/**** г., предвиждаща заплащане на такса „Динамично плащане“ в размер на
750 лв., или общо 50 % от размера на главницата по договора, е нищожна на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП, вр. с. чл. 143, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. с
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Предвид на безспорността на обстоятелство,
от друга страна, че ищцата е платила сумата от 224.96 лв. на ответното дружество преди
завеждането на ИМ, то исковата претенция е основателна и ответното дружество следва да
бъде осъдено да плати на ищцата сумата от 224.96 лв., платена без основание (чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД), ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателно й плащане (чл.
86, ал. 1 ЗЗД).
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищцата срещу ответното дружество
в размер на 50 лв. за държавна такса и 2 000 лв., с ДДС, за адвокатско възнаграждение (чл.
78, ал. 1 ГПК).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „****“ ООД, ЕИК: ****, гр. С.,
р-н „****“, ул. „****“ ****, ****, да плати на В. С. П., ЕГН: **********, сумата от 224
(двеста двадесет и четири) лева и 96 ст., ведно със законната лихва от **** г. до
окончателното й плащане, като платена без основание – въз основа на чл. 9, ал. 2 по Договор
за кредит № ****/**** г., предвиждаща заплащане на такса „Динамично плащане“ в размер
на 750 лв., или общо 50 % от размера на главницата по договора, която клауза е обявена за
нищожна с Решение № **** г. по гр. д. № **** г. на БРС, влязло в сила на **** г., между
същите страни.
2
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „****“ ООД да плати на В. С. П. сумата от
2 000 (две хиляди) лева за адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
3