РЕШЕНИЕ
№ 692
гр. Кюстендил, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20211520102590 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, представляванo от А. А. – изпълнителен
директор против К. Н. К..
В исковата молба се сочи, че ищцовото дружество, в качеството си на заявител,
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника, по което било образувано ч.гр.д. № 1878/2021 г. от описа на Районен съд –
Кюстендил. В хода на последното била издадена заповед за изпълнение срещу К. по
депозираното заявление за суми, както следва: 417,68 лв., от които: 327.30 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода
м. 05.2016г. до м. 06.2017г., ведно със законната лихва от 10.08.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, 83.60 лв. – мораторна лихва за забава от
15.09.2017г. до 23.07.2020г., както и суми за дялово разпределение в размер на 5.04 лв.
– главница за периода от м. 3.2017г. до м. 06.2017г., ведно със законната лихва от
10.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането и 1.74 лв. – лихва за периода от
01.05.2017г. до 23.07.2020г., ведно с претендиераните разноски по делото. Заповедта за
изпълнение не влязла в сила, поради което на осн. чл. 415 от ГПК и след указанията на
заповедния съд, ищецът предявил иск за установяване съществуването на вземането си.
Твърди се, че ответникът, в качеството си на ползвател на топлоснабдения имот,
находящ се на адрес гр. ......................... бил клиент на топлинна енергия по смисъла на
чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия
1
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за
битови нужди в гр. София, изготвени от последното и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Общите условия влизали в сила след едномесечен срок
от публикуването им в един централен и един местен ежедневници и имали силата на
договор между предприятието и клиентите, без да е необходимо изричното им
приемане от последните. Действащите за процесния имот Общи условия обвързвали
ответника в настоящото производство. В съответстие с ОУ от 2016 г. ищцовото
дружество ежемесечно удостоверявало публикуването на интернет страницата на
данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се осигурявал и
интернет достъп на клиентите до индивидуалните им партиди чрез официалната уеб -
страница на дружеството.
Ответникът, видно от приложено към делото извлечение от сметки за аб. №
164927, използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, като не е погасявал задълженията си.
Собствениците в СЕС, сред които и ответната страна, били сключили с фирма
„МХ ЕЛВЕКО“ ООД договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия. Така, за имота на К., съгласно изискванията на действащото
законодателство, били издадени изравнителни сметки, от които било видно, че сумите
за топлинна енергия за процесния имот са начислени по действителен разход на
уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
С влязло в сила протоколно определение на съда от 13.07.2022 г., въз основа на
направено от ищцовото дружество оттегляне по см. на чл. 232 от ГПК за половината от
първоначално претендираните суми, е прекратено производството по делото в частта, в
която съдът е десезиран с правния спор, като е изменено Определение №
610/14.06.2022г. в частта, касаеща отправеното до съда искане.
Предвид изложеното и след извършено от ищеца оттегляне по см. на чл. 232
от ГПК, се поддържа искане да бъде установено в отношенията между страните, че К.
Н. К., с ЕГН: **********, с адрс: гр. ................, дължи и следва да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б сума за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
......................, а именно: 208,84 лв., от които: 163,65 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода м. 05.2016г. до м. 06.2017г.,
ведно със законната лихва от 10.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането,
41,80 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 23.07.2020г., както и суми за
дялово разпределение в размер на 2,52 лв. – главница за периода от м. 3.2017г. до м.
06.2017г., ведно със законната лихва от 10.08.2021г. до окончателното изплащане на
вземането и 0,87 лв. – лихва за периода от 01.05.2017г. до 23.07.2020г.
Претендират се сторените в настоящото производство, а и заповедното такова,
разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение на ответника.
При частично уважаване на исковата претенция се прави искане за
компенсиране на разноските до размера на по-малкото задължение.
В случай, че в първото по делото съдебно заседание не се яви представител на
дружеството, се иска делото да се гледа в негово отсъствие.
При наличие на предпоставките по чл. 238, ал.1 от ГПК се иска постановяване
на решение при липса на контрадикторност на процеса.
2
Изразява съгласие по см. на чл. 38, ал.2 вр. с чл. 50, ал.5 от ГКП връчването на
книжа на дружеството да се извършва посредством „Системата за сигурно електронно
връчване“ към Държавна агенция „Електронно управление“.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор.
Сочи на недопустимост и неоснователност на заявената претенция.
Твърди, че дружеството вече било завело гр.д. № 2327/2020г. от описа на РС –
Кюстендил със същия предмет – претендирали се същите суми за незаплатена
топлинна енергия за един и същи период, по което съдът вече се произнесъл с решение
№ 260003/17.01.2022г. Настоящият бил трети по ред заведен иск с един и същи
предмет за едни и същи суми срещу ответника. Наред с образуваното гр.д. №
2327/2020г. от описа на КРС било образувано и такова с № 370/2021г. от описа на
същия, като последното било прекратено.
Поради изложеното се иска прекратяване на производството по делото.
Претендират се сторените разноски.
В едномесечния срок по ГПК конституираното на страната на ищцовото
дружество трето лице – помагач, е депозирало писмени доказателства.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща процесуален
представител като изрично е заявило съгласие делото да се гледа в негово отсъствие, а
ответната страна оспорва исковата моба по съображенията изложени в отговора.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 12
и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че имот, находящ се на адрес: гр. ..................., е
топлоснабден.
Не е спорно също, че ищцовото дружество е надлежен топлинен оператор за
този обект.
Видно от Писмо изх. № ОИ-30-71/01.08.2014г. на Столична община – Район
„Люлин“ е, че с договор за покупко-продажба от 22.01.1991 г., издаден въз основа на
Заповед № ДИ-03-3528/90г. от 03.12.90г., процесният имот е продаден на В. Г. П. и
ответника в настоящото.
От представеното заверено копие на Удостоверение за наследници изх. №
РЛН17-УГ01-6032/11.04.2017г., издадено от Столична община, Р-н „Люлин“, се
установява, че В. П. е починала на 22.09.1993г. като е оставила за свои законни
наследници съпруг (и настоящ ответник) и братя и сестри, съответно техни низходящи
по право на заместване.
С Договор № 038/2002г. въз основа на взето от ОС на собствениците на
процесния адрес решение, е уговорено изпълнителят .................. да доставя на
собствениците и потребители на топлинна енергия от гр. ................ услугата „топлинно
счетоводство“.
С Договор от 14.03.2005г., сключен между „МХ Елвеко“ ООД и „Аква билдинг
сървиз“ ЕООД, клиентите на последното премиават за обслужване досежно услугата
„дялово разпределение“ към посочения консорциум.
С Договор Д-0-74/09.06.2020г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и
МХ „Елвеко“ ООД, последното в качеството си на изпълнител е приело да извършва
услугата „дялово разпределение“ за клиенти в сграда – етажна собственост или в
3
сграда с повече от един клиент в гр. София.
Представеното на л. 44 и 45 от делото писмено доказателство установява
публикуването на Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София във в. „Монитор“.
Приобщени са копия от счетоводни документи, както следва: съобщение към
фактура № **********/31.07.2018г и съобщение към фактура №
**********/31.07.2017г. (л. 19 и 20 от делото) с установени задължение за съответни
отчетни периоди нез посочване в същите на клиента на топлинна енергия.
С протоколно определение 21.06.2021г., постановено по гр.д. № 370/2021г. от
описа на КРС производството по делото е прекратено на осн. чл. 126 от ГПК, поради
висящността на по-рано заведеното дело с № 2327/2020г. на КРС.
Видно от представеното Решение № 260003/17.01.2022г., постановено по гр.д. №
2327/2020г. от описа на КРС, че с влязло в сила решение (досежно което обстоятелство
не се спори) ответникът в настоящото е осъден да заплати на ищцовото дружество
конкретно посочени в съдебния акт суми за неплатена топлинна енергия и
предоставената услуга „дялово разпределение“ досежно процесния имот за периода
съответно 01.04.2017г. до 30.06.2017г. и м. 03.2017г. – м. 06.2017г.
Приложените от фирмата за дялово разпределение на л. 95 до 102 от делото
писмени доказателства касаят отчитането на топлинната енергия за процесния период
и за процесния имот, разпределението на топлинната енергия за имота на клиента за
процесния период, както и такива, удостоверяващи датата на връчване на
изравнителните сметки на представител на етажните собственици за процесния
период.
За изясняване на делото от фактическа страна е прието заключение по
допуснатата ССчЕ, изготвено от вещото лице М. В., според което в процесния период
няма данни за заплатени суми за топлинна енергия. ФДР е издавала Индивидуални
справки за използвана топлинна енергия за съответния отчетен период, като данните от
изравнителните сметки са отразени в партидите на абоната, заведени и поддържани от
ищцовото дружество. Общият размер на задължението експертът е определил, както
следва: за отопление – 147,89 лв.; за подгряване на вода – 179,43 лв. и дялово участие –
5,04 лв. или общо – 332,35 лв. Размерът на законната лихва върху главницата, считано
от датата на изпадане на ответника в забава до 23.07.2020г. вещото лице е определило
на 85,34 лв.
От приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице инж. Б. Й., се установява, че „Топлофикация – София“ ЕАД е
подавала ежемесечно за разпределение на фирмата за дялово разпределение нетната
топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която по
отчетни периоди е идентична с тази, отразена в индивидуалните изравнителни сметки.
Фирмата за дялово разпределение е извършвала отчетите си в съответствие с
изискванията на Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове в
материята, в т.ч. Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. За
процесния период същата е разпределяла на ответника прогнозна топлоенергия за
отопление, както и за БГВ, като начислените на тази база суми впоследствие са
изравнявани по изчиаслителен път и по отчет, което е отразявано в индивидуални
изравнителни сметки. Общият размер на задължението към 30.06.2017г. експертът
определя на 333,83 лв., а именно: сума за отопление по отчет – 67,81 лв. за периода
01.05.2016г. – 30.04.2017г.; сума за БГВ по отчет – 224,33 лв. за периода 01.05.2016г. –
4
30.04.2017г.; сума за БГВ по прогноза – 36,65 лв. – от 01.05.2017г. до 30.06.2017г. и
вноски за дялово разпределение – 5,04 лв. за периода 01.03.2017г. до 30.06.2017г.
Експертът добава, че технологичните разходи за АС са изчислени вярно от енергетик
ОС на ТР „Люлин“ „Топлофикация София“ ЕАД, съгласно т. 4.1 от Приложението към
чл. 6.1 на ал. 1 на Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. От заключението
се установява също, че общите топломери като средство за търговско измерване са
освидетелствани по съответния ред през 2014г.; 2016г. и 2018г.
Експертите по двете експертизи, в устно изложената пред съда част,
потвърждават, че в процесния имот няма свързани отоплителни тела към сградната
инсталация, поради което не клиента не се е разпределяла топлоенергия, отдадена от
такива отоплителни тела. Разпределяла се е единствено такава от сградната
инсталация.
Приложено е ч.гр.д. № 1878/2021 г. на КРС, образувано след изпращането му по
подсъдност от Районен съд – София, по искане на заявителя и настоящ ищец, по което
е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 535/2021 г. против
длъжника и настоящ ответник, за сумите: 327,30 лева главница, за доставена но
неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ.
Люлин, ж.к. „Люлин“ бл. 004, вх. А, ап. 62, инсталация 164927/ аб. № 164927 за
периода от м. 05.2016 г. - м. 06.2017 г., лихва върху главницата в размер на 83,60 лева
за периода 15.09.2017 г. до 23.07.2020 г., 5,04 лева главница за дялово разпределение за
периода от м. 03.2017 г. - м. 06.2017 г., лихва върху главницата в размер на 1,74 лева за
периода от 01.05.2017 г. до 23.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 10.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и
сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева и 25,00
лева държавна такса.
Заповедта е връчена на ответника на 08.11.2021г., като в законоустановения за
това срок същият е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК. Ето защо на ищеца са
изпратени указания по см. на чл. 415 от ГПК, който в срока по закон е предявил иска
си по реда на чл. 422 от ГПК.
С влязло в сила протоколно определение на съда от 13.07.2022 г., въз основа на
направено от ищцовото дружество оттегляне по см. на чл. 232 от ГПК за половината от
първоначално претендираните суми, е прекратено производството по делото в частта, в
която съдът е десезиран с правния спор, като е изменено Определение №
610/14.06.2022г. в частта, касаеща отправеното до съда искане. Така, за сумите, за
които производството по делото е прекратено, се следва обезсилване на Заповед №
535/2021г., издадена в производството по ч.гр.д. № 1878/2021г. от описа на КРС в
който смисъл настоящият състав ще постанови нарочен диспозитив – т. 13 от ТР
4/2014г. по тълк. д. 4/2013г., ОСГТК, ВКС.
Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда,
поради което не се обсъждат подробно.
При установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД - за установяване на вземането по издадената в предходно заповедно
производство заповед за изпълнение.
По допустимостта:
С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК,
5
съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 или чл.
417 ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и
вземането, относно което вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от
ГПК.
В случая исковете са са заявени в срок от лице - заявител, имащо правен интерес
да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и дължимостта на
вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на
длъжника, който в законосутановения за това срок е възразил досежно дължимостта на
процесното вземане. Разпоредена е процедура по чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, като именно
в законоустановения срок заявителят е предявил настоящите положителни
установителни искове.
Тоест, налице са специалните предпоставки за допустимост на заявените
положителни установителни искове. Досежно една от общите такива обаче, а именно –
наличието на сила на пресъдено нещо, касателно правния спор, която се явява
отрицателна такава, обуславяща възникването на правото на иск, изводите на съда са
различни.
Страните тук не спорят, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на
територията на гр. София. Предявените от него претенции са за заплащане половината
от стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия в имот, находящ се в гр.
София, общ. Люлин, ж.к. „Люлин“, бл. 004, вх. А, ап. 62.
Досежно качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия, относно
ответника, съдът счита следното:
За да има едно лице качеството потребител на топлинна енергия е необходимо
наличието на две кумулативни предпоставки: 1) процесният имот да е топлоснабден,
следователно по силата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ да е налице валидно облигационно
правоотношение по продажба на енергия за имота; 2) лицето, от което се претендира
заплащане на стойността на доставената и ползвана топлинна енергия, да е собственик
или вещен ползвател на имота.
В изложения смисъл нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ сочи, че качеството
потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на
закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Поради това законово правило, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята клиент на топлинна енергия (в този смисъл е
последователната практика на ВКС – напр. Решение № 221/11.07.2011 г. по т. д. №
5/2010 г., ВКС, II т. о., Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г.
о., Определение № 659/15.05.2014 г. по гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение
№ 462/27.04.2015 г. по гр. д. № 635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение № 457/01.11.2012 г.
по гр. д. № 1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и много други), без да е необходимо сключването
на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на
вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
В случая, че ответната страна притежава качеството „потребител на топлинна
енергия“, се установява от представеното по делото писмено доказателство на л. 17, а
именно - Писмо изх. № ОИ-30-71/01.08.2014г. на Столична община – Район „Люлин“,
което съдът цени в светлината на чл. 179 от ГПК. Посоченото Писмо обаче установява,
6
че собственици на процесния имот са както ответникът К., така и починалата през 1993
г. негова съпруга Величка Пандева – спр. заверено копие на Удостоверение за
наследници изх. № РЛН17-УГ01-6032/11.04.2017г., издадено от Столична община, р-н
„Люлин“. Последното установява още, че освен ответникът, Пандева е оставила за свои
законни наследници още братя и сестри, респ. техни низходящи по право на
заместване. Ето защо настоящият състав намира, че ответникът е останал собственик
на имота, както за придобитата от него половина от същия (при липса на данни за
друго съотношение в съсобствеността), така и по наследство от починалата си съпруга
в съотношение, изчислено съобразно чл. 9, ал.2 от Закона за наследството. Доколкото
обаче ищцовото дружество претендира от ответника половината от дължимите за
процесния имот суми (с оглед извършеното от него оттегляне за част от претенцията по
см. на чл. 232 от ГПК), то с оглед принципа на диспозитивното начало, ще се
произнесе съобразно отправеното искане за суми, представляващи половината от общо
дължимите за имота такива.
В хода на процеса е поддържано от ответната страна възражение за
недопустимост на претенцията, доколкото между същите страни, за същия период и на
същото основание имало формирана сила на пресъдено нещо с постановяване на
влязло в сила Решение № 260003/17.01.2022г. по гр.д. № 2327/2020г. на КРС. По повод
релевираното възражение съдът намира следното:
Както се установи от представеното по делото заверено копие на Решение №
260003/17.01.2022г., постановено по гр.д. 2327/2020г. на КРС (понастоящем влязло в
законна сила, по което страните не спорят, а и съдът установи въз основа на извършена
служебна справка), ответникът в настоящото, касателно процесния имот, е осъден да
заплати на ищцовото дружество сумата от 41.12 лв. (четиридесет и един лева и
дванадесет стотинки), от която: 30,47 лв. (тридесет лева и четиридесет и седем
стотинки) – ½ част от главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.04.2017 г. до 30.06.2017 г.; 7,26 лв. (седем лева и двадесет и
шест стотинки) законна лихва за забава върху ½ от главницата за периода от 15.09.2017
г. до 23.07.2020 г.; 2,52 лв. (два лева и петдесет и две стотинки) – ½ от сумата за
разпределение на топлинна енергия за периода от м.03.2017 г. – м.06.2017 г. и 0,87 лв.
(осемдесет и седем стотинки) законна лихва за забава върху ½ от главницата за дялово
разпределение за периода от 30.04.2017 г. – 23.07.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 31.07.2020г. до
окончателното изплащане на дължимото, като за разликата до пълния размер на
исковата претенция от 417,68 лв., съдът е отхвърлил исковете като неоснователни и
погасени по давност.
Всъщност, заявената претенция по гр.д. № 2327/2020г. на КРС (видно от първата
страница на посоченото решение) е идентична на предявената по настоящото дело
такава (след извършеното оттегляне по см. на чл. 232 от ГПК досежно половината от
претендираните суми). И докато по гр.д. № 2327/2020г. на КРС искът е бил
първоначално предявен против настоящия ответник и Величка Пандева в условията на
разделност (с оглед извършена от съда служебна справка), то тук посочената в общ
размер претенция от 417,68 лв., незнайно защо първоначално се претендира
единствено от ответника К. при установено по делото обстоятелство за наличието и на
други законни наследници на починалата Пандева, при което К. безспорно не дължи
заплащане на претендираната сума в пълен размер. Така, несъобразявайки правилата
на чл. 9, ал. 2 от Закона за наследството и в свой ущърб, дружеството е оттеглило на
осн. чл. 232 от ГПК половината от претендираните с настоящата искова молба суми.
7
Така извършеното десезиране на съда обосновава и крайните изводи на
настоящия състав досежно това, че производството по делото следва да се прекрати
поради неговата недопустимост. Това е така именно защото по посоченото гражданско
дело 2327/2020г. на КРС съдът е установил със сила на пресъдено нещо, че ответникът
дължи на ищеца за топлоснабдения имот и за процесния период конкретно посочени в
решението суми, за които изрично е уточнено, че представляват половината от
дължимите за периода такива за отопление и дялово разпределеие, ведно с акцесорните
им претенции, идентични със заявените тук. Настоящата претенция, след извършеното
оттегляне по см. на чл. 232 от ГПК, е за половината от процесните суми за процесния
период досежно топлоснабдения имот. Тоест, безспорно е налице идентичност на
спора по двете дела, по първото от които съдът вече е формирал сила на пресъдено
нещо. А последната представлява отрицателна процесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск и то от категорията на абсолютните такива, за които
съдът следи служебно при всяко положение на делото.
Горното обуславя необходимост от обезсилване в цялост на издадената в
производаството по ч.гр.д. № 1878/2021г. на КРС Заповед № 535/2021г. за изпълнение
на парично задължение в съответствие с изиксването на т. 13 от ТР 4/2014г. по тълк. д.
4/2013г., ОСГТК, ВКС.
По отговорността за разноски: Предвид изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат единствено на ответника на осн. чл. 78, ал.4 от ГПК.
Доказателства за сторени такива са налични на гърба на л. 63 от делото – а именно
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и
разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ответника също се следват разноски, но
данни за сторени такива липсват. Поради което и не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б против К. Н. К., с
ЕГН: **********, с адрс: гр. ..................... искове да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума за
консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ..............., а
именно: 208,84 лв., от които: 163,65 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода м. 05.2016г. до м. 06.2017г., ведно със
законната лихва от 10.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 41,80 лв. –
мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 23.07.2020г., както и суми за дялово
разпределение в размер на 2,52 лв. – главница за периода от м. 3.2017г. до м. 06.2017г.,
ведно със законната лихва от 10.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането и
0,87 лв. – лихва за периода от 01.05.2017г. до 23.07.2020г., като недопустимо.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 535/2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена в производството по ч.гр.д. № 1878/2021г. от описа на
Районен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София,
8
ул. „Ястребец“ № 23Б, ДА ЗАПЛАТИ НА К. Н. К., с ЕГН: **********, с адрс:
.................... сумата в размер на 300,00 лв. (триста лева), представляващи сторени
разноски в производството.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „МХ
ЕЛВЕКО“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Красно село, ул. „Булина ливада“, ниска сграда, до бл. А32.
Решението, с характер на определение, подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Кюстендил, с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9