№ 48
гр. Ловеч, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20234300500032 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 453/31.10.2022 г., постановено по гр.д. № 234/2022 г.,
Ловешкият районен съд е признал за установено на основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1,т.2 от ГПК, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.79, ал.1, вр. с чл. 240 и чл.86 от
ЗЗД, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД има следните
вземания срещу Й. А. Д., с постоянен адрес: ******, по Договор за стоков
кредит № 473876 от 16.09.2019 г.: останала и непогасена главница в размер на
1750.18 лв.; 553.35 лв. договорна лихва за периода от 05.10.2019 г. до
22.07.2020 г.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница
в размер на 292.39 лв. за периода от 01.11.2019 г. - датата на настъпване на
забавата до датата на подаване на заявлението – 22.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
С решението Й. А. Д. е осъдена на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ"
1
ООД - гр. София, разноските по делото, както и сторените в заповедното
производство разноски в размер общо на сумата от 870.00 лв., а „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД - гр. София е
осъдена да заплати по сметка на РС-Ловеч държавна такса в размер на 50.00
лв. за иска по чл.86 ЗЗД - лихва за забава от 01.11.2019 г. до подаване на
заявлението.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от адв.Б. Ц. като особен
представител на Й. А. Д.. Счита, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва извода на районния съд, че направеното от
банката изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
достигнало до длъжника, което се установява от представените доказателства
за начина на връчване. В тази насока цитира и практика на ВКС по
приложението на чл.46, ал.2 ГПК.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на ЛРС и вместо
него постанови друго, с което отхвърли изцяло предявените от „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД установителни искове като
неоснователни и недоказани.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД /правоприемник на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД/, чрез юрисконсулт Й.
М.. Счита, че обжалваното решение на ЛРС е правилно и законосъобразно.
Твърди, че от страна на ищеца е спазена процедурата по уведомяване на
длъжника за обвяване на кредита за предсрочно изискуем. В случая
връчването е не само на адреса, посочен в договора и потвърден от справка в
НБД, но е получено от лице от домашните на адресата, което е дало съгласие
да приеме и предаде документите. На следващо място изтъква, че длъжникът
е уведомен за извършената цесия най-рано с получаване на уведомлението
чрез трето лице, а най-късно с получаване на исковата молба, чрез назначения
по делото особен представител. В подкрепа на това твърдение цитира и
практика на ВКС.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че от 25.11.2022 г. след
образуване на делото съгласно вписване в ТР към АВ, ищецът „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД с ЕИК: ********* е преобразувано
чрез промяна на правноорганизационната форма в „Агенция за контрол на
2
просрочени задължения" АД с ЕИК:******. Прави искане на основание
чл.227 от ГПК съдът да замени първоначалната страна „Агенция за контрол
на просрочени задължения" ООД с „Агенция за контрол на просрочени
задължения" АД с ЕИК:******.
В заключение моли съда да постанови решение, с което потвърди
обжалваното решение на ЛРС като правилно и законосъобразно, като му
присъди направените по делото разноски в размер на 360.00 лв.
юрисконултско възнаграждение. Прави искане всички съобщения по делото
да му бъдат връчвани чрез Системата за сигурно електронно връчване към
Държавна агенция „Електронно управление“.
С определение № 77/24.01.2023 г. на основание чл.227 от ГПК, съдът е
заличил като въззиваем /ищец/ по делото „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД с ЕИК: ********* и конституира „Агенция за контрол на
просрочени задължения" АД с ЕИК:******.
В съдебно заседание въззивникът чрез назначения особен представител
поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея доводи относно
връчване на книжата за извършената цесия на длъжника. Моли съда да
отмени обжалваното решение на ЛРС по гр.д. № 234/2022 г. ведно с всички
законни последици.
Въззиваемият редовно призован за съдебното заседания не изпраща
представител. В представената молба вх. № 1212/24.02.2023 г. излага, че
оспорва въззивната жалба на изложените в отговора основания и моли съда да
потвърди решението на ЛРС, като му присъди направените по делото
разноски за настоящето производство съгласно приложения списък по чл.80
от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания.
При извършената служебна проверка на постановения
първоинстанционен акт, настоящият съдебен състав намира, че решението на
ЛРС е валидно и допустимо.
Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение
3
съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред Районен съд – Ловеч е предявен положителен установителен иск
от ищеца "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД против Й. А.
Д. с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, чл.79 и чл.86
ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 1750.18 лв. – главница, 553.35 лв. - договорна лихва за периода от
05.10.2019 г. до 22.07.2020 г.; 292.39 лв. - лихва за забава /мораторна лихва/
върху непогасената главница за периода от 01.11.2019 г. до датата на
подаване на заявлението – 22.10.2021 г., произтичащи от Договор за стоков
кредит № 473876 от 16.09.2019 г.
В обстоятелствената част на исковата молба твърди, че подал
заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2077/2021 г. по описа на РС
Ловеч. Същата е връчена на длъжника Й. А. Д. при условията на чл.47, ал.5
ГПК, което налага завеждането на настоящия установителен иск за
вземанията на дружеството срещу нея.
Ищецът излага, че по силата на Договор за стоков кредит № 473876 от
16.09.2019 г., който е основанието за издаването на заповедта за изпълнение,
„Банка ДСК” ЕАД като кредитор е отпуснала на Й. А. Д. като
кредитополучател сумата от 1823.24 лева за закупуване на стоки и услуги,
продавани от „Технополис България“ ЕАД. Сумата по кредита била усвоена
еднократно, безкасово по сметка на търговеца. Кредитът е следвало да върне
на 24 месечни вноски, включващи главница и лихви, 23 от които по 111.16
лева, и последна вноска в размер на 65.26 лева съгласно приложения
погасителен план. Уговореният лихвен процент бил в размер на 39.59 %
годишно, като начислената и непогасена договорна лихва за периода от
05.10.2019 г. до 22.07.2020 г. била в размер на 553.35 лева.
Твърди, че ответницата е спряла плащанията по Договора за стоков
кредит на 01.11.2019 г., като за периода от 01.11.2019 г. до 22.10.2021 г.
(датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за
изпълнение) върху задължението й била начислена законна лихва за забава на
основание чл. 86 ЗЗД в размер на 292.99 лева. Уточнява, че задължението е
4
следвало да се изплати на 16.09.2021 г., като до момента на подаване на
заявлението и исковата молба сроковете по всички падежи на остатъчни
вноски са изтекли. Посочва, че за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. не
са начислявани лихви от "Агенция за контрол на просрочени задължения"
ООД на основание чл.6 от ЗМДВИП.
Като основание за подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение и настоящата искова молба, ищецът се позовава на сключения
между него и „Банка ДСК” ЕАД Договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 17.06.2020 г., подписано допълнително споразумение от 22.07.2020
г. с приложение № 1.1 към него от 22.07.2020 г., по силата на които
вземането е прехвърлено на "Агенция за контрол на просрочени задължения"
ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по
отношение на Й. А. Д., че има вземане за посочените по-горе суми, за което в
негова полза е издадена заповед за изпълнение, като му се присъдят и
направените разноски.
В срока за отговор на ИМ назначеният на ответницата особен
представител адв.Б. Ц. е направил възражение, че от страна на ищеца не е
изпълнена процедурата по чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Изложил е съображения, че
на длъжника и ответник по настоящето производство Й. А. Д. не е съобщено
за прехвърляне на вземането и по отношение на нея извършената цесия не
може да породи действие. Оспорва връчването на уведомлението за
извършената цесия, тъй като ответницата не е получила пратката лично, а
друго лице – А.Т.Щ., за което е посочено „свекърва“. Дори да се приеме, че
същата е достигнала до Й. А. Д., не е ясно дали е изпратено това уведомление
или друг документ. Затова счита, че преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, не са представени доказателства за
уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането. Моли съда да
постанови решение, с което отхвърли предявените срещу ответницата искове
като неоснователни и недоказани, ако не прекрати производството по делото
по изложените съображения.
Ловешкият окръжен съд, като обсъди доводите на страните и
събраните доказателства по гр.д. № 234/2022 г. на ЛРС поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, намира, че фактическата
5
обстановка се установява такава, каквато е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по
смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
районния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт същата не следва да се преповтаря отново, тъй като събраните от
първата инстанция доказателства са обсъдени правилно, като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Настоящата инстанция също счита, че са били налице положителните
предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на установителния
иск по чл. 422 от ГПК, с който е бил сезиран Районен съд - Ловеч.
В случая страните не спорят, че на 16.09.2019 г. между „Банка
ДСК”ЕАД като кредитор и Й. А. Д. в качеството на кредитополучател е
сключен договор за стоков кредит № 473876, по силата на който „Банка
ДСК”ЕАД се е задължила да отпусне на ответника стоков кредит в размер на
сумата от 1823.24 лв. за закупуване от „Технополис България”ЕАД на 1 бр.
пералня с цена 1607.00 лв., както и за сключване на застраховка с „Групама
Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД за пакет
„Стандарт +“, срещу насрещното задължение на кредитополучателя да
издължи кредита в срок от 24 месеца съгласно приложения погасителен
план, считано от датата на неговото усвояване. Страните са уговорили, че
падежната дата на месечните вноски е 5-то число на месеца, а годишния
процент на разходите /ГПР/ по кредита е 47.69%, а кредитополучателят е
запознат с Общите условия по договори за стокови кредити на физически
лица, които последният е получил и приема с подписването на договора.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на
17.06.2020 г. между „Банка ДСК” ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД е сключен Договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/, като съгласно § 5, чл.5.1 продавачът се задължава да предаде
оригиналните документи от вземанията по предложения за цедиране списък
при подписване на допълнително споразумение. Между страните не се спори,
че вземането на ответницата е прехвърлено на "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности на 22.07.2020 г.
Съгласно §6, чл.6.4 с подписването на договора продавачът се
6
съгласява да упълномощи купувача с правата за уведомяване по чл.99, ал.3
ЗЗД на длъжниците за извършената цесия от негово име, като за целта в 3-
дневен срок от датата на прехвърлянето ще снабди купувача със съответното
пълномощно.
По делото е представено пълномощно, с което законните
представители на „Банка ДСК”ЕАД са упълномощили "Агенция за контрол
на просрочени задължения" ООД да уведоми от името на „Банка ДСК” ЕАД
всички длъжници по вземанията за кредити, които Банката е цедирала с
Допълнително споразумение от 22.07.2020 г. към Рамков договор за покупко-
продажба на вземания от 17.06.2020 г. за извършената цесия, като
пълномощникът има право да подпише писмените съобщения по чл.99, ал.3
от ЗЗД, както и да преупълномощи свои служители с тези права.
Към исковата молба е представено писмо до "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД, с което „Банка ДСК”ЕАД на основание
чл.99, ал.3 ЗЗД потвърждава настъпилото прехвърляне на вземания по
допълнително споразумение с дата на прехвърляне 22.07.2020 г.
По делото е приложено уведомление – покана за доброволно
изпълнение от „Банка ДСК”ЕАД, с което на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и
Договора за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 17.06.2020 г. и
Приложение № 1 от 22.07.2022 г., сключени между „Банка ДСК”ЕАД и
"Агенция за събиране на вземания" ЕООД, с което уведомява ответницата, че
"Агенция за събиране на вземания" ЕООД заменя напълно „Банка ДСК”ЕАД
като кредитор, както и за размера на задължението, което е 2 136.39 лв. По
делото е представено и уведомление до Й. А. Д. от „Банка ДСК”ЕАД чрез
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, че от датата на
получаване на уведомлението кредитор на паричното задължение е "Агенция
за контрол на просрочени задължения" ООД, като е посочено основанието и
номера на сметката, по която следва да бъдат превеждани дължимите суми.
От страна назначения особен представител на въззивника не е оспорен
размера на задължението на Й. А. Д., поради което съдът не е допуснал
назначаването на СИЕ.
При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция
споделя изцяло направения от районния съд правен извод. Във въззивната
жалба се прави възражение, че цесията не е съобщена на длъжника съгласно
7
изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, поради което не е породила действие
спрямо него. В случая не се оспорва валидността на цесионния договор, с
чието сключване вземането преминава от цедента върху цесионера. С
постигането на съгласието цесионерът придобива вземането в състоянието, в
което то се е намирало към този момент. В чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД е
регламентирано, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и длъжника от деня ,
когато то е било съобщено на последния от предишния кредитор, но
неуведомяването на длъжника не води до недействителност на договора.
Уведомяването има за цел да създаде сигурност на длъжника и да обезпечи
точното изпълнение на задълженията му. В случая от ответницата не са
изложени доводи , че е платила изцяло или отчасти задължението си след
датата на сключване на договора за цесия и преди съобщаването му за
нея от предишния кредитор. Ето защо съдът счита, че ищецът се явява
носител на процесното вземане и цесията е произвела действие спрямо
ответника .
На следващо място следва да се отбележи, че е налице константна
практика на ВКС относно начина на уведомяване на длъжника по смисъла на
чл.99, ал.4 от ЗЗД. Според нея уведомяването за извършената цесия може да
се прави от новия кредитор, който обаче следва да е упълномощен от стария
кредитор, като това уведомяване може да стане и с връчването на исковата
молба за отговор, към която ИМ е приложено уведомлението по чл.99 от ЗЗД.
В конкретния казус от страна на ищеца към исковата молба е приложено
както уведомлението по чл.99 от ЗЗД, така и пълномощното, с което «Банка
ДСК»ЕАД упълномощава "Агенция за събиране на вземания" ЕООД да
уведоми всички длъжници по вземанията по кредити, които Банката е
цедирала с Допълнително споразумение от 22.07.2020 г. към Рамков договор
за покупко-продажба на вземания от 17.06.2020 г. за извършената цесия.
Спорен по делото е въпросът, дали уведомлението за извършената
цесия е получено от ответницата, като направените от назначения особен
представител възражения касаят неспазването на чл.46 ГПК. В настоящия
случай длъжникът не е бил намерен на посочения при сключването на
договора адрес. Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1 от ГПК, когато
съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на
друго лице, което е съгласно да го приеме, като последното се подписва със
8
задължение да го предаде /чл.46, ал.2, изр.2 ГПК/. В разписката към
съобщението следва да бъдат посочени имената и качеството на лицето, на
което е връчено съобщението /отношенията му с адресата/ - чл.44, ал.1, изр.2
от ГПК. Това изискване задължително следва да бъде спазено, за да може да
бъде направена преценка за редовността на връчването. В случая от
приложеното известие за доставяне е видно, че на 31.07.2020 г. са връчени
на посочения в договора за стоков кредит адрес на длъжника „уведомления за
цесия и по чл.14 ОРЗЛД по кредит 473876 по цесия „Банка ДСК“ЕАД-АКПЗ
ЕООД от 22.07.2020 г.“ на лице, което живее на този адрес – А.Т.Щ., като е
направено отбелязване, че е „свекърва“ на адресата Й. А. Д.. Следва да се
отбележи, че това е постоянния и настоящ адрес на ответницата, които съдът
е констатирал при направената служебно справка в НБДН. Въззивният състав
споделя извода на районния съд, че не е необходимо доказването на
роднинска връзка по сватовство, тъй като при фактическо съжителство такава
не може да се установи. При тези данни съдебният състав прави извод за
редовност на връчването на уведомлението за цесия на длъжника и
неоснователност на направеното във въззивната жалба възражение.
Като е застъпил същото становище и е уважил предявените искове,
районният съд е постановил правилно решение. Направените от въззивния
съд изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което
обжалваното решение на ЛРС на основание чл.271,ал.І от ГПК следва да бъде
потвърдено.
При този изход на процеса въззивникът следва да бъде осъден на
основание чл.78, ал.1 и чл.78, ал.8 от ГПК да заплати на въззиваемия
направените по делото разноски за назначения особен представител на Й. А.
Д. в размер на сумата 350.00 лв. и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 453/31.10.2022 г., постановено по гр.д.
№ 234/2022 г. по описа на районен съд Ловеч.
9
ОСЪЖДА Й. А. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, на
основание чл.78, ал.1 и чл.78, ал.8 ГПК да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" АД, с ЕИК:****** направените по делото разноски
за настоящата инстанция в размер на сумата 400.00 лв., от които 350.00 лв.
адвокатско възнаграждение за назначения особен представител на Й. А. Д. и
50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10