РЕШЕНИЕ
№650
гр. Пловдив, 01.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на тридесети юни, през две хиляди и
двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня Петкова,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 996 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.292 от АПК.
Образувано е по искова молба от М.Х.И. като
ЕТ „Бленд –М.И.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, против Началника на РДНСК- Южен централен район. В хода на
производството, във връзка с приетия междувременно Устройствен правилник на ДНСК, е постановено
заличаване на първоначалния ответник и на негово място е конституиран като
ответник Началник РДНСК –Пловдив. С исковата молба е предявен отрицателен
установителен иск с претенция съдът да признае за установено по отношение на
ответника, че не са налице основания за привеждане в изпълнение на влязла в
сила заповед № ДК-02-ЮЦР-10/15.09.2010
г., с която е наредено премахване на незаконен строеж: ресторант – в частта
попадаща в пешеходната алея между кв.46 и кв.47 по плана на с.Устина, намиращ
се в с.Устина, общ.“Родопи“ с административен адрес ул.“Никола Петков“, кв.47 и
частично извън него в пешеходна алея, УПИ I СНС по плана на
с.Устина, собственост на ЕТ „Бленд –М.И.“, поради изтекла погасителна давност
по чл.285, ал.1 от АПК и поради фактическа невъзможност за изпълнение, съгласно
чл.282, ал.1, т.7 от АПК. Твърди се, че от датата на влизане в сила на
посочената заповед на Началника на РДНСК –ЮЦР за премахване на незаконния
строеж, а именно 18.02.2013 г. до момента на завеждане на исковата молба
/04.04.2019 г./ са изминали повече от шест години, през който период от време
реални изпълнителни действия не са били предприемани от ответника - взискател.
Сочи се, че ищецът е узнал за това, че ще се извършва принудително изпълнение,
едва от писмо от 18.02.2019 г. Възразява се, че давността, погасяваща
възможността за привеждане в изпълнение на изпълнителното основание по чл.285
от АПК е изтекла към 18.02.2018 г., до която дата заповедта е следвало да се
изпълни, или поне фактическото изпълнение да започне. По отношение на второто
от основанията на иска, а именно наличие на фактическа невъзможност за
изпълнението по смисъла на чл.282, ал.1, т.7 от АПК, ищецът е посочил, че
предметът на заповедта за премахване на незаконен строеж – част от ресторант не
е конкретизиран с ясни параметри и размери и въпросната част не може да се
обособи като самостоятелен обект, понеже носещите зидове, покривната
конструкция и всички останали индивидуализиращи елементи са общи за цялата
сграда, поради което и премахване на несамостоятелна част е невъзможно. Твърди
се, че при разрушаване на частта, предмет на изпълнителното основание, ще се
компрометира конструкцията и ще се разруши цялата сграда, както и че ще се
наруши функционалното предназначение на обекта – ресторант, който ще стане
практически неизползваем. В тази връзка се сочи, че нарушаването на
конструктивната цялост и здравина на сградата и на нейната функционалност е в
пряко нарушение на принципа на съразмерност, установен в чл.6, ал.2 от АПК. В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от пълномощника на ЕТ- ищец адв. А.,
който представя и подробни съображения в писмена защита, като моли за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Началник на РДНСК Пловдив
в писмен отговор, както и в последното съдебно заседание по същество,
чрез процесуалния представител юрисконсулт А., оспорва иска и моли същият да се
отхвърли като неоснователен. Твърди се, че на ищеца е изпратена покана за доброволно
изпълнение, която е била получена на 27.03.2013 г. и след констатирано
неизпълнение в срока за доброволно изпълнение, е започната процедура по
принудително изпълнение по реда на Наредба № 13/2001 г., в която връзка са
съставяни протоколи по Наредбата още през 2015 г., сключен е договор за
възлагане на принудителното изпълнение
през 2016 г., когато и е възложено принудително премахване на незаконния строеж,
като по повод на развили се съдебни производства по оспорване на издадени
възлагателни писма и в изпълнение указания на съда, са били проведени нови
процедури по избор на изпълнител, извършени са нови проверки по специалната
Наредба през 2017 г., а през 2019 г. е сключен и нов договор с възложено
принудително изпълнение на процесната заповед и е възложено такова с надлежно
писмо. В тази връзка и е отчетено, че давността е била прекъсвана с всяко
действие по изпълнението, от което е започвал да тече нов петгодишен давностен
срок, като ответникът се е позовал на ТП № 2/2019 г. на ВАС РБ-ОСС от ГК и ТК
на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС. По отношение на възражението за фактическа невъзможност за
изпълнение на заповедта за премахване на незаконен строеж се изтъква неговата
неоснователност, предвид спазването на дадени задължителни указания на съда в
производство по обжалване на изпълнителни действия, за валидно извършване на
отменени изпълнителни действия и осъществена смяна на начина на премахване на
незаконния строеж с оглед конструктивната му свързаност със законно изградената
част от ресторанта. В тази връзка се набляга на наличието на изработени проекти
по част ПБЗ и конструктивна част, които включват мероприятия за обезопасяване и
укрепване на законно изградената част от строежа, като се твърди, че начинът на
изпълнение на заповедта е ясно и конкретно определен. Сочи се, че не е нарушен
принципът на съразмерност, доколкото с действията по принудително изпълнение не
се цели засягане правата на ищеца в по-голяма степен от необходимото за
изпълнение на законоустановените правомощия на административния орган.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура, уведомена за образуваното съдебно исково производство,
не е встъпила в същото.
С определение па настоящото дело с № 799 от 16.04.2019 г., необжалвано от
страните, е спряно принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-10/15.09.2010 г. на Началник
РДНСК-ЮЦР до разрешаване на спора по чл.292 от АПК, предмет на производството.
Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим. Касае се за искова
претенция, основана на нормата на чл.292 от АПК, който сочи, че задължението
- предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти,
настъпили след издаването на изпълнителното основание. В случая е установено, че едноличният търговец – ищец е адресат на
Заповед за премахване на незаконен строеж, която като влязла в сила подлежи на
изпълнение. Както е прието в теорията, а
и трайно в съдебната практика, искът по
чл.292 от АПК може да се предяви без ограничение във времето, преди, по време
или след осъществяване на изпълнението, а позоваването на изтекла давност може
да бъде сторено, като конкретно погасителната давност може да се претендира чрез възражение - чл. 282, ал.1,
т.9 от АПК, или чрез иск - чл.292 АПК
По същество исковата
претенция според съда е
неоснователна.
В конкретния случай, от доказателствата по делото се
установява, че със Заповед на Началник РДНСК – ЮЦР с № ДК-02-ЮЦР-10/15.09.2010 г., е наредено премахване на незаконен строеж:
„Ресторант – в частта попадаща в пешеходната алея между кв.46 и кв.47 по плана
на с.Устина“, намиращ се в с.Устина, общ.“Родопи“ с адм.адрес ул.“Никола
Петков“, кв.47 и частично извън него в пешеходна алея, УПИ I СНС по плана на
с.Устина, собственост на ЕТ „Бленд –М.И.“, представляван от М.И.. Въпросната
заповед е била обжалвана пред съда от адресата ѝ, като с окончателно
решение № 2270/18.02.2013 г., постановено по адм.дело
№ 13747/2012 г. на ВАС жалбата е била отхвърлена. Следователно и заповедта за
премахване на незаконния строеж е влязла в сила на 18.02.2013 г. и поради това
съставлява валидно изпълнително основание по чл.268 от АПК. Установява се, че до
адресата на заповедта била изготвена покана за доброволно изпълнение по чл.277,
ал.1 от АПК от 25.03.2013 г., с предоставен 14-дневен срок за изпълнение.
Поканата била изпратена за връчване чрез пощенски оператор, като на 27.03.2013
г. била връчена по адреса на ЕТ „Бленд М.И.“. Обстоятелството по надлежното
връчване на поканата за доброволно изпълнение на 27.03.2013 г. било
констатирано и в хода на провежданите съдебни производства по жалби на ищеца
пред Административен съд Пловдив с влезли в сила съдебни актове по адм. дело № 1463/2016
г. /образувано по жалба срещу действия по принудително изпълнение на заповедта
за премахване на незаконния строеж/, както и по адм. дело № 953/2019 г. / също
в производство по чл.294 и сл АПК/. Ищецът в исковата си молба не излага изобщо
твърдения да не му е била връчвана покана за доброволно изпълнение, а и не
оспорва факта на осъщественото връчване на поканата за доброволно изпълнение
през март 2013 г., на което се позовава ответната страна в отговора по исковата
молба и в която връзка ангажира доказателства, неоспорени от ищцовата страна.
Връчването на поканата за доброволно изпълнение, освен че поставя началото на
изпълнителното производство, съставлява категорично факт, за разлика от изпълнителното
производство по ГПК, който прекъсва давността по чл.285 от АПК и това произтича
от разрешението, дадено в мотивите към ТП № 2/18.03.2019 г. по т.д. № 1/2017
г., които се основават на изричната разпоредба на чл.282,
ал.1, т.9 от АПК, относима към изпълнителното производство по АПК. Според
посочената разпоредба, производството се прекратява по възражение на длъжника,
ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на
поканата за доброволно изпълнение по чл.277 АПК, е изтекла давността
по чл.285 АПК. От съдържанието на нормата става ясно, че законодателят
изрично придава правни последици на факта на получаване на поканата за
доброволно изпълнение при преценка изтекла ли е давността
по чл.285 АПК. В тази насока и доколкото се установява, че поканата за
доброволно изпълнение е връчена още през 2013 г., когато е влязла в сила
заповедта за премахване на незаконния строеж и задължението за премахването му
е станало изискуемо, то тя е прекъснала давността по чл.285 от АПК, а от
момента на връчване на поканата е започнал да тече нов давностен срок. В
рамките на същия се установява категорично от доказателствата по делото да са
били предприети конкретни изпълнителни действия, които също са прекъсвали
неколкократно погасителната давност за изпълнение. С оглед спецификата на
изпълнителното основание, а именно подлежащата на изпълнение заповед за
премахване на незаконен строеж, то приложима е била специалната Наредба № 13 от 23 юли 2001 г. за
принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях от органите на дирекцията за национален строителен контрол,
издадена от МРРБ, в която са предвидени редът и начинът за премахване на
незаконните строежи. Установява се, че именно в изпълнение на Наредбата органът
по изпълнение е предприел редица действия, съставляващи действия по
изпълнението на заповедта, за които са съставени съответни документи, приложени
към административната преписка. Така, в рамките на петгодишния давностен срок по
чл.285 от АПК, на 23.09.2015 г. са били съставени протокол Приложение № 1 към
чл.4 от Наредбата за проверка, установяваща, че строежът не е премахнат, както
и Протокол Приложение № 2 към чл.5, ал.1
от Наредбата за предварително проучване на принудителното изпълнение на премахването,
а впоследствие била проведена процедура по избор на изпълнител, като бил
сключен и договор с такъв от 11.02.2016 г. С писмо от 17.02.2016 г. на
Началника на ДНСК било възложено принудителното изпълнение на заповедта за
премахване на незаконния строеж за периода от 25.02.2016 г. до 11.03.2016 г.,
като в тази връзка, съгласно приложен по приетата без възражения
административна преписка доклад от Началник РО “НСК“ Пловдив при РДНСК ЮЦР,
било осъществено изнасяне на вещи от собственика на обекта и прекъсване на
електрозахранването, както и обезопасяване на строителната площадка. Междувременно,
в административния съд постъпила жалба от лицето А.А.И.А.против заповедта за
премахване на незаконното строителство, по която било образувано адм. дело
458/2016 г. на Административен съд Пловдив, по което жалбата била оставена без
разглеждане и производството било прекратено и това определение било оставено в
сила с определение на ВАС по адм. дело № 6064/2016 г. Във връзка с направеното
оспорване на заповедта, с възлагателно писмо от 11.03.2016 г. бил удължен
срокът за принудителното изпълнение, като това писмо било посочено да се счита
за неразделна част от писмото от 17.02.2016 г. на Началника на ДНСК. Действията
по принудително изпълнение, обективирани във възлагателното писмо от 17.02.2016
г. и приложеното като неразделна част от същото писмо от 11.03.2016 г. на
Началника на ДНСК станали предмет на изрично оспорване от страна на ищеца в
производство по чл.294 и сл. от АПК по адм. дело № 1436/2016 г. по описа на Административен
съд Пловдив, по което с решение от 17.06.2016 г. била постановена отмяна на
същите, както и спиране на изпълнението на заповедта за премахване на
незаконния строеж в с.Устина и преписката била върната за съобщаване на
въпросните възлагателни писма на длъжника и за изпълнение на изискването,
залегнало като т.2 от заповедта за премахване на незаконния строеж, същото да
се осъществи след изготвяне на проекти по части конструкции и план за безопасност
и здраве, изготвени от инженер с пълна проектантска правоспособност.
Междувременно на 14.06.2016 г., отново започнали фактически действия по
изпълнението, като електрозахранването и водоподаването на строителната
площадка били прекъснати и същата била обезопасена. В тази връзка и по повод на
решението на съда по адм. дело № 1436/2016 г. от страна на ищеца било поискано
от Началника на РДНСК ЮЦР възстановяване на прекъснатото захранване с ток и
вода. В изпълнение на решението по
посоченото административно дело от страна на ответника пък били предприети
действия по връчване на възлагателните писма, което се осъществило на 04.07.2016
г. по пощата, както и било възложено изготвяне на ПБЗ и конструктивно
становище, в която връзка се прекратил договорът с избраната фирма-изпълнител
на премахването на незаконния строеж. Били извършени нови проверки по реда на
Наредба № 13/2001 г. и през следващата 2017 г., когато на 02.02.2017г. били
съставени протоколи по приложение №1 и Приложение № 2 от Наредбата. След
проведена нова процедура по избор на изпълнител, осъществена през 2018 г., бил
сключен и нов договор с такъв на 14.01.2019 г. Междувременно, по възложеното от
РДНСК изготвяне на съгласувани проекти по част „Конструкции“ и ПБЗ за обекта
премахване на незаконен строеж, били
изготвени и одобрени такива от инженери с пълна проектантска правоспособност. С
писмо от 18.03.2019 г., посочено в исковата молба, отново било възложено
извършването на принудително изпълнение. Действията по принудително изпълнение,
обективирани в това писмо отново били обжалвани от ищеца и от Адем И.А.по реда
на чл.294 от АПК, като по образуваното по жалбата адм. дело № 953/2019 г. по
описа на Административен съд Пловдив с решение № 748/03.04.2019 г. жалбата била
отхвърлена като неоснователна. На следващата дата била депозирана и исковата
молба, станала основание за образуване на настоящото дело.
От така изложената накратко хронология става
ясно, че ищецът не е доказал изтичането на давността по чл.285 от АПК към
датата на депозиране на иска му, което е в негова доказателствена тежест. Както
се посочи по-горе, първоначално давността е била прекъсната през 2013 г. с
получаването на поканата за доброволно изпълнение. Впоследствие, с изброените
действия по привеждане в изпълнение на въпросната заповед за премахване на
незаконен строеж, които са предвидени като последователно изискуеми в Наредба №
13/2001 г. на МРРБ, започналият да тече нов давностен срок е бил неколкократно прекъсван
и съответно от прекъсването е започвал да тече нов такъв – през 2015 г., през
2016 г., както и през 2017 г., 2018 г. и последно през 2019 г. Доколкото давността е институт на материалното право, то при липса на
уредба в административното производство са приложими общите правила по ЗЗД, в
който смисъл е и трайната практика на ВАС, обективирана напр. в Решение № 6291/2014 г.по адм.
дело № 507/2014 г., Решение 2618/2020 г. по адм. дело №7551/2019 г.,
Решение № 9273/2020 г. по адм. дело № 2858/2020 г. на ВАС и др. Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД, от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Категорично и трайно е разбирането в правната
теория и практиката на ВАС относно това, че обективираните в протоколите,
заповедите и възлагателните писма, издавани при следване процедурата по Наредба
№ 13/2001 г. на МРРБ действия, са такива по принудителното изпълнение на
заповедите за премахване на незаконни строежи, които прекъсват давността по
чл.285 от АПК, като такива са включително и протоколите, съдържащи констатации,
че строежът не е премахнат, каквито в конкретния случай са били и съставяни
през 2015 г., и впоследствие и през 2017 г. и са приложени по делото. В тази
насока са, както посочените по-горе три решения на ВАС, така също и Решение №
7415/2020 г. по адм. дело №10081/2019 г., Решение № 14965/2019 г. по адм. дело
№ 13832/2016 г., Решение №12736/2019 г. по адм. дело №12987/2018 г., решение №
8539/2019 г. по дело № 14483/2017 г. и др. Ето защо и са неоснователни
възраженията на ищеца относно това, че липсвало предприемане на реални изпълнителни
действия, защото такива на практика са били предприемани многократно от момента
на образуване на изпълнителното производство и до момента на депозиране на
исковата молба. Твърдението на ищеца, че е разбрал за изпълнението едва по
повод на обжалваното от него писмо от 18.03.2019 г. не кореспондират с
доказателствата по делото. Видно е от същите,
че ищецът е знаел много по-рано от твърдяната от него дата през 2019 г.
за предприетите спрямо него изпълнителни действия със съответните актове за възлагане
и насрочване на принудителното изпълнение, за които актове по изпълнението
единствено, съгласно чл.7 от Наредба № 13/2001 г. на МРРБ, административният
орган има задължение да уведомява длъжника. Видно е, че на практика
ищецът-длъжник по изпълнението се е и възползвал от правата си в започналото
производство по принудително изпълнение да обжалва действията по изпълнението
по смисъла на чл.116, б.“в“ от ЗЗД именно в това им битие в производствата по
чл.294 от АПК, които е инициирал още през 2016 г. Фактът, че част от действията
са били отменени от съда в хода на тези производства, не променя тяхната правна
природа на реално предприети действия за принудително изпълнение, които са
основание за прекъсване на давността по чл.116, б.“в“ от ЗЗД, доколкото по отношение на това
основание за прекъсване давността липсва изрично законово изключение кога
давността не се счита за прекъсната, така, както това е предвидено например за
основанието по чл.116, б.“б“ от ЗЗД. Нещо повече, ищецът сам е заявил в своето
писмо до Началника на РДНСК ЮЦР с вх. № от 26.10.2016 г., приложено по
преписката, че спрямо него са били реално предприети към 14.06.2016 г. /сиреч
след по-малко от пет години от влизане в сила на заповедта за премахване/
действия по принудително изпълнение.
Предвид изложеното и
съдът намира, че не е доказана претенцията на ищеца за изтекла погасителна
давност по чл.285 от АПК, което да доведе до признаване недължимост на
изпълнението на заповедта за премахване на незаконния строеж, защото от момента
на влизането ѝ в сила през 2013 г., давността е била последователно
прекъсвана с действия по изпълнението, осъществени през 2013 г., 2015 г., 2016
г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., от датата на всяко от които е започвала да тече
нова петгодишна давност и в периодите между извършването на отделните действия
не е изтекъл петгодишен срок. Затова и давността не е била изтекла към датата
на осъществяване на всяко следващо действие и съответно не е изтекла към датата
на депозиране на исковата молба, а и постановяване на настоящото решение.
Поради това исковата претенция, основана на такова възражение, се явява
неоснователна.
Що се касае до второто от възраженията, наведени
в исковата молба, на което се основава оспорването на задължението за
изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж, а
именно наличието на фактическа невъзможност за изпълнението ѝ, то съдът
намира исковата молба също за неоснователна и в тази ѝ част. За да
обоснове претенцията си, по същество ищецът се е позовал на приетите по делото
две съдебно-технически експертизи, изготвени съответно от строителен инженер -
конструктор и от архитект. Макар съдът да кредитира и двете експертизи, като
изготвени от лица с необходимата компетентност, както и като обективни и с
необходимите професионални знания и опит, то счита, че въпросните експертизи не
установяват обстоятелства от типа на посочените в чл.292 от АПК, въз основа на които да се приеме основателност на исковата
претенция. Следва да се има предвид, че искът по чл.292 от АПК може да бъде
основан единствено на нови обстоятелства,
настъпили след издаване на изпълнителното основание, които погасяват подлежащото на изпълнение задължение /в този см. е напр.
Решение № 15717/17.12.2018 г.
по адм. дело № 7294/2018 г. на ВАС/. Разпоредбата на чл.292
от АПК, както се каза, допуска оспорването на задължението само въз основа на
факти, които не са били преклудирани от изпълнителното основание. Това са
относимите към законосъобразността на изпълнителното основание факти, които са
настъпили тогава, когато вече не са могли да бъдат приобщени и ценени в
производството по издаването или оспорването му. При оспорване по съдебен ред,
този момент е приключването на устните състезания в последната инстанция, пред
която е било допустимо приобщаването на факта, т. е. в последната инстанция по
същество /така Определение № 3080 от
01.03.2012 г. по адм. д. № 957/2012 г. на ВАС/. В
случая, от страна на ищеца не са посочени такива нови обстоятелства, които да
са възникнали именно след оспорването и след влизане в сила на заповедта за
премахване на незаконния строеж и които да водят до отпадане на това задължение.
Напротив, твърдят се обстоятелства, които са били налични към момента на
оспорване на заповедта и не са се променили впоследствие. Приема
се в правната доктрина и съдебната практика, че фактическа невъзможност за изпълнение, каквато се
претендира от ищеца да е налице, ще има тогава, когато е
налице обективно непреодолима
пречка за изпълнение на задължението. Сиреч, независимо от волята на длъжника, изпълнението следва
да е невъзможно, защото е свързано с нещо, което е погинало или
унищожено, като фактическата
невъзможност следва да е и с траен характер, тъй като причините, които са я породили са непреодолими. В
случая, такава невъзможност не е установена, защото и от приетите по делото
експертизи става ясно, че незаконният строеж, съставляващ част от сграда –
ресторант е наличен на административния му адрес и не е погинал. Правна невъзможност за
изпълнение пък би имало например, когато е налице такова обстоятелство, което съставлява
последващ
правопроменящ юридически факт,
като например издаване на акт за узаконяване на незаконния строеж, подлежащ на премахване,
каквото обстоятелство не е наведено от страна на ищеца да е налично. Позоваването
на обстоятелство по чл.282, ал.1, т.7 от АПК, впрочем, е относимо към искане за
прекратяване на административното производство, а не е основание на иска по
чл.292 от АПК. Както е се сочи и в цитираното вече решение № 15717/2018 г. по адм. дело № 7294/2018 г. на ВАС, разпоредбата на чл.282, ал.1, т.7 от АПК предвижда хипотези на прекратяване на
изпълнителното производство от органа по изпълнението, но не обосновава извод
за основателност на предявения иск по чл.292 АПК.
Твърдението, че изпълнението на заповедта ще доведе до
компрометиране в конструктивно отношение на цялата сграда, част от която е
незаконният строеж, дори и да се установи, че е основателно, не е такова
обстоятелство, което да е нововъзникнало, защото в самата заповед за премахване
на незаконния строеж е изрично констатирано, че същият е само част от
съществуващата на адреса сграда. Сиреч, ако ищецът е смятал, че ако се премахне
незаконната част от сградата, то това би довело до срутване или компрометиране
здравината и сигурността на цялата сграда, част от която е незаконното
строителство, то това би следвало да е основание по оспорване на самата заповед,
като издадена в противоречие с принципите по чл.4 и чл. 6 от АПК, защото е
съществувало като фактическо положение още към момента на нейното издаване,
когато предметът на заповедта също, както и понастоящем, е бил само част от
сграда, състояща се едновременно и от друга законно изградена част. В тази
връзка и вещото лице инж. С. категорично е посочил в експертизата си и го е
пояснил и при разпита му в съдебно заседание, че след издаване на заповедта от
15.09.2010 г. не са осъществени промени в конструкцията и архитектурното
разпределение в план на сградата. В тази насока не са налице някакви нови
обстоятелства, относими към незаконния строеж, възникнали след издаване и
влизане в сила на заповедта за премахването му, които да се съотнасят към
конструкцията на цялата сграда. Същото се отнася и до възражението касателно
нарушаване на функционалното предназначение на сградата като търговски обект
ресторант, като се има предвид, че въпросната сграда е била с това
предназначение и към момента на издаване на заповедта за премахване на
незаконно изградената част от нея и ако ищецът е смятал, че изпълнението на
заповедта би довело до такова нарушение на функционалността на сградата и в
тази връзка до съществено засягане на интересите му, в противоречие с принципа за
съразмерност, то той би следвало да наведе този довод в производството по
оспорване на заповедта, защото той се отнася до нейната законосъобразност.
Сиреч, обстоятелствата, на които се позовава ищецът не са нови и вече са преклудирани.
Отделно от това, по
същество, макар това да се отнася по-скоро до въпросите, свързани със самото
изпълнение на заповедта и да би следвало да се разглежда в производство по
чл.282, респ. чл.294 от АПК, от приетите по делото експертизи не се и
установяват твърденията на ищеца за наличие на фактическа невъзможност от
изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж, съставляващ част от
ресторанта. На първо място, категорично вещото лице инж. С. е потвърдило, че от
конструктивна гледна точка е напълно възможно и фактически не съществува пречка
да се премахне само частта от сградата, за която именно се отнася заповедта и
която е незаконно построена. Вещото лице е пояснило и че от документацията
става ясно кое именно подлежи на премахване, като в тази връзка възраженията на
ищеца, че обектът на изпълнението не бил индивидуализиран, са напълно
неоснователни. Впрочем, вещото лице арх.В. също е пояснил кое подлежи на
премахване и по коя линия следва да се осъществи прорязването, като това е и
видно и от приложената към експертизата скица. Евентуалното възникване на
трудности от технологична гледна точка при изпълнение на премахването, които е
посочил експертът С., са въпроси, които са относими към самата процедура по
изпълнението на заповедта и са във връзка с предвиденото в чл.12 от Наредба
№13/2001 г. на МРРБ, но не са такива, които да доведат до отпадане на
задължението за изпълнение. В тази насока и от експертизата на инж. С., както и
от разясненията на експерта, дадени в съдебно заседание, става категорично
ясно, че ако се изпълнят изготвените предписания по конструктивното становище,
премахването на незаконно построената сграда може да се осъществи, като
останалата част от сградата ще остане да съществува, без да е компрометирана от
конструктивна гледна точка. Осъществяването на т.нар. от ищеца нови СМР във
връзка с укрепване на законната част от сградата при изпълнението на заповедта
е пак въпрос, който не променя факта на дължимостта на изпълнението, а се
отнася до начина на осъществяването му, което и съгласно чл.272, ал.1 от АПК
следва да стане именно при съблюдаване особеностите
на конкретния случай, за да се осигури най-ефективно изпълнението на
задължението. От заключението на арх. В. и разпита му в съдебно
заседание действително се установява, че в частта от ресторанта в с.Устина,
подлежаща на премахване, остават кухненски блок, складова част и санитарен
възел за клиенти и персонал, което на практика почти напълно ликвидира
функционалното предназначение на обекта, който би останал само с търговските си
зали за клиенти, без необходими помощни и складови помещения. Следва да се има
предвид обаче, че тази преценка е на базата на функционалното разпределение на
помещенията в целия обект, част от
който се явява обаче незаконният строеж, предмет на заповедта за премахването
му и касае състоянието, което ще бъде налично веднага след премахването на
строежа. В тази връзка, вещото лице изрично е посочило, че е напълно възможно в
оставащата законно построена сграда да се извърши такова преустройство, че да
функционира обектът отново като ресторант, като единствено същият би бил с
по-малка площ. Ето защо и съдът намира, че не е доказана претенцията на ищеца и
че в случая е налице несъобразяване с принципа по чл.6 от АПК. Както се посочи
вече, подобни доводи е следвало да се наведат в производството по оспорване на
самата заповед за премахване на незаконно построената част от ресторанта. В
изпълнителното производство, каквото е започнало по отношение на ищеца, е
приложим, визираният в чл.272 от АПК, принцип на съразмерност на изпълнението,
който в случая съдът не намира да е нарушен, още повече, че подобни възражения
ищецът би могъл да навежда във връзка с конкретно осъществени действия по
изпълнението евентуално в производство по чл.294 от АПК. Налице е установено с
влязъл в сила акт незаконно строителство. Премахването на незаконните строежи е предвидено в закона средство
на намеса на държавата и служи за осигуряване на икономическото благосъстояние
на страната, на обществената сигурност и за защита на здравето и правата на
другите членове на обществото. Тази намеса е необходима, ако е пропорционална
на преследваната цел. Не може да се приеме в случая, че принципът за
пропорционалност е нарушен поради предвидения начин на изпълнение на заповедта.
Няма друго, по-щадящо средство, чрез което може да се изпълни заповедта, освен
чрез фактическо премахване на незаконния
строеж. В този смисъл, предприемането на действия по неговото премахване, още
повече, като се има предвид, че са били изпълнени дадени указания от съд по
изпълнението и са приложени и одобрени предвидените в чл.12 от Наредба №
13/2001 г. на МРРБ документи - конструктивното становище и ПБЗ, касателно запазване
на законната част от сградата, не засяга права и законни интереси в по-голяма
степен от необходимото за целта, за която актът се издава – премахване на
незаконното строителство. Отделно от това, несъмнено общественият интерес от
изграждането и поддържането на градска среда, която отговаря на изискванията на
закона, надделява над личния интерес на ищеца да оперира като търговец в
по-голям по площ ресторант, част от който му е известно, че е незаконно
построен. Противното би означавало да се приеме, че всеки един незаконен строеж
не следва да се премахва, щом в него се осъществява някаква конкретна дейност,
която евентуално би била преустановена след премахването, защото подобно разрешение
изобщо обезсмисля съществуването на строителните правила и норми.
С оглед всички изложени
съображения съдът намери, че следва да отхвърли така предявеният иск от ЕТ
„Бленд - М.И.“ по чл.292 от АПК, като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора
и предвид направеното изрично искане от страна на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да се присъди такова на
основание разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от
НЗПП, като съобразно с правната и фактическа сложност на делото и броя на
проведените по него заседания, следва да се определи такова от 200 лева.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Х.И., в
качеството ѝ на ЕТ „Бленд М.И.“***
с ЕИК ***, иск по чл.292 от АПК против Началника на РДНСК Пловдив, с който се
иска да се признае за установено по отношение на ответника, че не се дължи
изпълнение на задължение по влязла в сила Заповед № ДК-02-ЮЦР-10/15.09.2010 г.
на Началника на РДНСК –ЮЦР за премахване на незаконен строеж поради изтекла
погасителна давност по чл.285 от АПК и поради възникнала фактическа
невъзможност за неизпълнение.
ОСЪЖДА М.Х.И., в качеството
ѝ на ЕТ „Бленд М.И.“ с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. „Цар Борис Трети Обединител“
№ 128, офис 8, да заплати в полза на РДНСК – Пловдив сумата от 200 лв. /двеста
лева/, съставляваща юрисконсутско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: