Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,15.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря Т.Щерева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 13759 по описа за 2018 год. на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от трима ищци Д.В.К., П.П.Ц. и П.Ц.Ф. против П.на Р.Б.искове с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ. Ищците твърдят, че срещу всеки от тях
било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.2 от НК,
изменено в хода на досъдебното производство в обвинение за извършено
престъпление по чл.270, ал.1 от НК. Обвинителният акт срещу ищците бил внесен
през 2012 г., а производството приключило с оправдателна присъда от 16.11.2017 г.
по НОХД № 23156/2012г. на СРС, НО, 20 състав, която влязла в сила на 02.12.2017
г. Обвиненията били оповестени по медиите от тогавашния министър на вътрешните
работи Ц.Ц. като нападение на полицейски служители от лица в нетрезво
състояние. Случаят получил огромен медиен тласък, тъй като Р.Б., на който
полицаите нанесли жесток побой, работел като графичен дизайнер в БНТ. В хода на
съдебното производство били проведени 21 съдебни заседания, в рамките на които
били разпитани множество свидетели, изслушани били две тройни медицински експертизи
и били събрани множество други доказателства. Ищците присъствали на всяко от
съдебните заседания, на които полицейските служители, разпитвани като
свидетели, многократно твърдели по техен адрес, че са били пияни, агресивни, че
са ги обиждали и нагрубявали и са отказвали да изпълнят техните разпореждания.
От датата на задържането на ищците до
15.05.2018 г. по отношение на всеки от тях съществували полицейски регистрации и
били известни като криминално проявени
лица. Всеки път, когато ги спирали за проверка, били подлагани на унизително претърсване,
били тормозени и принудени да дават безумни обяснения. Живеели под стрес,
изпитвали ужас от изхода на делото, тъй като били уверени, че натискът, оказван
от МВР и от П.ще доведе до осъдителни присъди срещу тях и животът им ще приключи
окончателно. Репутацията и доброто им име били разрушени, представата им за
добро и зло била разтърсена от несправедливите обвинения, а личният им живот
вече не бил същият. Считат, че справедливият размер за претърпените от тях
неимуществени вреди възлизал на по 100 000 лв. Молят съда да осъди ответника да
заплати на всеки от тях обещетение за неимуществени вреди в размер на по 100
000 лв., както и обезщетение за забава в размер на по 67 775.44 лв. за периода
14.04.2011г. - 02.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане и направените по делото разноски. Ответникът
оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва твърденията на
ищците, че са претърпели вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между описаните в исковата молба вреди и незаконното обвинение; поддържа, че не
е материално-правно легитимиран да отговаря за вреди, причинени от МВР - за
задържането на ищците, за използване на помощни средства при задържането им, за
разгласяването на случая; оспорва размера на исковете за неимуществени вреди; поддържа
становището, че производството срещу ищците е продължило в разумен срок, с
оглед на обстоятелството, че обвинението е било повдигнато на повече от едно
лице и е зависело от поведението на останалите участници в процеса; оспорва исковете
за заплащане на обезщетение за забава; оспорва началната дата, от която се
претендира лихвата; поддържа възражение за изтекла погасителна давност. Моли
съда да отхвърли исковете. Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от
фактическа и правна страна следното: По исковете с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ: За да бъдат уважени
предявените искове трябва да бъдат ангажирани доказателства за следните
юридически факти: 1/срещу ищците да е повдигнато обвинение за извършено престъпление; 2/ищците да са оправдани по
повдигнатото обвинение; 3/да са настъпили вреди; 4/да е доказана
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите; 5/да е
установен размерът на дължимото обезщетение. Видно
от присъда № 270240/16.11.2017 по
НОХД № 23156/2012г. на СРС, НО, 20 състав, Р.И.Б.е признат за невиновен за
това, че на 14.04.2011г., около 00,40 часа, в гр.София, на кръстовището на
ул.“Карнеги“ и ул.“Фр. Нансен“, на спирката на МГТ противозаконно е пречил на
орган на властта да изпълни задълженията си, като е осуетил полицейска проверка
от полицейските служители при 01 РУП-СДВР Х.В.и Д. Г., изпълняващи задълженията
си като автопатрул в специализирана полицейска операция - нанесъл е удари с
ритници на В.и Г., не е предоставил документ за самоличност и се е опитал да
избяга при извършване на полицейска проверка – престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Със същата присъда Д.В.К. е признат за невиновен в
това, че на 14.04.2011 г., около 00,40 часа, в гр.София, на кръстовището на ул.“Карнеги“ и
ул.“Фр. Нансен“, на спирката на МГТ, противозаконно е пречил на орган на
властта да изпълни задълженията си по опазване на обществения ред, като е осуетил
извършването на полицейска проверка на Р.И.Б.от полицейските служители при 01
РУП-СДВР Х.В.и Д. Г., изпълняващи задълженията си като автопатрул в
специализирана полицейска операция и се е опитал да освободи задържано лице при
извършването на полицейската проверка – престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Със
същата присъда П.Ц.Ф. е признат за невиновен в това, че на 14.04.2011 г., около
00,40 часа, в гр.София, на кръстовището на ул.“Карнеги“ и ул.“Фр. Нансен“, на
спирката на МГТ, противозаконно е пречил на орган на властта да изпълни
задълженията си по опазване на обществения ред, като осуетил извършването на
полицейска проверка на Р.И.Б.от полицейските служители при 01 РУП-СДВР Х.В.и Д.
Г., изпълняващи задълженията си като автопатрул в специализирана полицейска
операция и се е опитал да освободи задържано лице при извършването на
полицейската проверка – престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Със същата присъда П.П.Ц. е признат за невиновен за
това, че на 14.04.2011 г., около 00,40
часа, в гр.София, на кръстовището на ул.“Карнеги“ и ул.“Фр. Нансен“, на
спирката на МГТ, противозаконно е пречил на орган на властта да изпълни
задълженията си по опазване на обществения ред, като е осуетил извършването на
полицейска проверка на Р.И.Б.от полицейските служители при 01 РУП-СДВР Х.В.и Д.
Г., изпълняващи задълженията си като автопатрул в специализирана полицейска операция
и се е опитал да освободи задържано лице при извършването на полицейската
проверка – престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Присъдата
не е протестирана и е влязла в сила на 02.12.2017 г. От приложените към делото ДП № ЗМ 948 -11/14.04.2011г. и НОХД №
23156/2012г. се установява, че наказателното производство срещу ищците е
започнало на 02.06.2011г., когато са привлечени като обвиняеми за извършено
престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, и е продължило до 02.12.2017 г., когато
оправдателната присъда е влязла в сила. От
представените по делото заповеди от 28.05.2015 г. и от 15.05.2018 г. на главен комисар и зам.главен комисар на Главна
дирекция “Национална полиция“ се установява, че за ищеца Д.К. е имало полицейска
регистрация през периода 02.06.2011 г. - 28.05.2018 г., за П.Ф. през периода
02.06.2011 г. – 15.05.2018 г. и за П.Ц. през периода 02.06.2011 г. - 15.05.2018
г. Представена
е разпечатка от копие от протокол на НС за извършен парламентарен контрол на
09.09.2011г. по повод на отправено питане за проявено на 14.04.2011г. полицейско
насилие спрямо Р.Б. и образувано досъдебно производство срещу минувачи, които
са се опитали да помогнат на Б., тъй като са считали, че „мутри го отвличат“.
На поставените въпроси заместник министър - председателят е заявил, че Б. бил агресивен, оказал съпротива, отправял обидни
думи и ругатни и се дърпал, блъскал и удрял
с крак служителите, а минувачите, които се намесили, били във видимо нетрезво
състояние и трима от тях нападнали един от служителите и самия Б.. Посочил е,
че в полицейското управление тримата продължили да буйстват и обиждат
полицейските служители. Заявил е, че не е констатирано нарушение относно
действията на полицейските служители. За установяване на
претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са събрани гласни
доказателствени средства. От показанията на св. П., чийто кум
е единият от ищците – К., се установява, че знае за образуваното срещу ищците
наказателно производство. К. му разказал „надълго и нашироко“ всичко, бил „доста
афектиран“, цялото му семейство дълго обсъждало наказателното производство. От
тях знаел, че процесът продължил 5 години. След незаконното обвинение ищецът се
променил, затвори се в себе си, не излизал, отслабнал много/5-10 кг./, престанал
да общува с приятелите си. Свидетелят бил един от най-близките му приятели, но К.
не му се обаждал и на него. Независимо от това св.П. продължил да го търси. Делото
било публично, отразено било по медиите и всичко това се отразило негативно,
„пречупило“ К.. Понастоящем се виждали често с ищеца, около 2 пъти седмично, защото
къщите им били близо една до друга, извеждали заедно кучетата си и се разхождали.
След оправдателната присъда на ищеца му олекнало. Станал по-комуникативен.
Свидетелят заявява, че никога не е възприемал К. като престъпник и не се е
притеснявал да общува с него, но по-широкият кръг от хора, който не го познавали
толкова добре, се отдръпнали от него, защото за широката общественост той бил
престъпник, който е нападнал полицай. Твърденията, че К. нападнал полицаите
след като употребил алкохол и наркотични вещества, допълнително осквернило неговото
име и репутацията на семейството му. Ищецът не употребявал наркотици, поради
което подобни обвинения засилили неговите негативни преживявания. По
телевизията отразили случая, имало и интервюта. К. изпратил на свидетеля интервю
с потърпевшия гражданин/Б./, когото цивилните полицаи искали да задържат. От показанията на
св.Ц. – брат на ищеца П.Ц., се установява, че двамата живеят заедно.
Задържането на ищеца от полицията и обявяването му за алкохолизиран наркоман,
който напада полицаи, било изключително неприятно преживяване. През цялото
време на наказателното производство ищецът се чувствал зле, не спял нормално по
време на процеса и след като го освободили от ареста, редовно се явявал на съдебните заседания. Преди
всяко заседание и след него Ц. бил изнервен и това пречело на работата им. От
всичко това имал проблеми и с приятелката си, както и със семейството. Свидетелят и брат му имали
бизнес - ресторантьорство, имали много
познати. Специфичната медийна известност се отразила негативно на ищеца, защото
трябвало постоянно да обяснява на хората, че не е виновен, че това, което се е
случило не е по негова вина. В един момент дори спрял да обяснява, а когато
станело дума за инцидента - наставали „скандали“. Затворил се в себе си, спрял
да вдига телефона. Ищецът Ц. никога не бил приемал наркотични вещества, нито
някога бил нападал полицай. Докато траело наказателното производство двамата
братя постоянно коментирали и търсели причината защо това се е случило. Ищецът
искал да попречи на някакви хора, които биели друг човек на улицата, нищо
повече, затова се намесил, но след този случай споделял, че повече не би
постъпил по този начин. Случаят бил широко оповестен от медиите, министърът на
вътрешните работи – Ц.Ц. дал пресконференция, в предаването на М.Ц.също имало
обширен репортаж с пострадалия Б., които разказал какво се е случило. От
показанията на св.Ф./майка на ищеца Ф./ се установява, че незаконното обвинение
тежко се е отразило на живота на сина й, който бил обвинен в престъпление, каквото
не бил извършил, а се опитал да помогне на друг човек. Незаконното обвинение обърнало
целия живот на семейството им. Случаят бил популяризиран от медиите и в
парламента, без да се казва истината. Свидетелката дори изпратила писмо до
министъра на вътрешните работи Ц.Ц., който определил сина й и приятелите му
като наркомани и алкохолици, посягащи на властта. Другият й син завършил престижен
университет в чужбина и имал престижна
работа и тя очаквала, че и ищецът ще има същата реализация, а вместо това бил
нарочен за престъпник. Заявява, че възпитавала Ф. да обича страната си и да
защитава интересите й, той бил роднина на Райна Княгиня/Футекова/, носел
нейната фамилия. След незаконното обвинение косата му започнала да капе. Изпадал
често в някакви настроения, които били непонятни за свидетелката, сякаш това не
бил нейният син. Изтрил всички контакти от телефона си. Не искал да комуникира
с никого. Св.Ф.трудно разговаряла с него, всичко се обърнало тотално. Той също
трябвало да замине да учи в чужбина, а вместо това останал в България и не
можел да започне работа, защото бил третиран като престъпник. Занимавал се с
компютри, владеел английски и сръбски език, поради което успешно преминал през
тестовете на престижни компютърни фирми, но едно от изискванията им било да им представи
бележка от следствието, че срещу него няма образувани следствени дела. Така,
макар да не бил осъждан, не получавал работата, която желаел. Това наложило през
цялото време да работи в кухни на
ресторанти, защото не можел да си намери работа. Медиите така разпространили
случая, че хората свързвали името му с тези публикации. Животът му бил
провален. Брат му работел като банкер в Лондон, а ищецът не можел да си намери
работа, защото го обявили за престъпник, макар свидетелката да била възпитала и
двамата си синове по един и същи начин. Оттогава ищецът, а и тя самата, изгубили
вяра. Истината накрая излязла наяве, но това били пет години и половина „ад и
борба“, заради това, че той искал да помогне на един човек. Сега тя самата го
съветвала да не се намесва в такива ситуации, казвала му: „Моля ти се, недей.
Страх ме е тук какво може да се случи.“. Първата година след приключване на
процеса също не била лека за ищеца, през втората година започнали да се случват
по-добре нещата. От една година Ф. имал добра работа, опитвал се да „докаже
себе си“, заел ръководен пост, ръководел няколко човека, записал се да учи
преди няколко месеца, въпреки, че вече бил на 33 години. Преди целият им живот
бил само това дело – не можел да излиза в чужбина, нищо не можел да прави. От
две години вече виждала, че това е нейният син. Ищецът не бил забравил делото
след оправдателната присъда и никога нямало да го забрави. Съдът кредитира показанията
на свидетелите относно преживените от ищците стрес, страх и безпокойство за изхода
на наказателното дело, социална изолация, нежелание да общуват с близките и
познатите си и душевно страдание от незаконното обвинение и от накърняването на
личното им достойнство и репутация в обществото, тъй като показанията в тази
част са непротиворечиви и житейски правдиви, като се подкрепят и от писмените
доказателства по делото за оповестяването на процеса от медиите и обсъждането
на случая от трибуната на Народното събрание. Съдът кредитира и показанията на
св.Ц. в частта, в която заявява, че незаконното обвинение е накарало единият от
ищците – П.Ц. да преосмисли представата
си за нравствените ценности, в които е вярвал, за това че следва да помага на
хора, изпаднали в беда. След случая ищецът Ц. е считал, че не е трябвало да се
намесва. Свидетелката Ф.заявява, че също е преосмислила представите си за добро
и зло и начина, по който е възпитавала синовете си, но в конкретния казус от
значение е какви са били преживяванията на нейния син, поради което показанията
й в тази част са неотносими към спора по делото, макар да имат дълбока и силна социална
значимост в житейски план. Съдът не кредитира показанията на свидетелката и в
частта, в която заявява, че синът й не е могъл да следва в чужбина, заради
образуваното наказателно дело, тъй като липсват доказателства да е кандидатствал
и да е бил приет в университет извън страната преди образуването на наказателното призводство и в
този смисъл не е установена такава вреда, нито причинно-следствена връзка с
наказателното производство. Представените
по делото доказателства установяват, че спрямо ищците е било повдигнато
обвинение за престъпления от общ характер, по което са били оправдани с влязла
в сила присъда, претърпели са неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания от незаконното обвинение, поради което съдът приема за доказани
фактите от състава на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ. Съгласно съдебната практика - т. 3 и т. 11
от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение №
95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III г.о. на ВКС, както и според
разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни решения на ВКС: решение №
115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012
г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г.о. на ВКС, решение № 299/15.07.2013
г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011г. на
ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г.о., при определяне на обезщетението по
справедливост трябва да се отчитат конкретни обективно настъпили и установени
по делото обстоятелства, в каква степен и колко продължително са засегнати
чувствата на конкретния индивид. Такива обстоятелства са личността на
увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната
среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението,
продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда,
какво е било отражението на незаконното обвинение върху личния, обществения и професионалния
живот, разгласяване и публичност на незаконното обвинение, дали са причинени
здравословни увреждания. При
определяне размера на обезщетението на ищеца Д.В.К. съдът отчете възрастта на
ищеца към датата на започване на наказателното производство спрямо него – 30 г.,
тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинение – умишлено
престъпление от общ характер по чл.270, ал.1 от НК, за което се предвижда
наказание “лишаване от свобода“ за срок до
три години или „глоба“ от
петстотин до две хиляди лева, продължителността на наказателното производство
през периода 02.06.2011 г. - 02.12.2017 г./шест години и шест месеца/, през
който ищецът редовно се е явявал за извършване на следствените действия в
досъдебната и съдебна фаза на процеса и неговото поведение по никакъв начин не
е забавило наказателното производство. По отношение на ищеца е била взета най-леката
мярка за неотклонение „подписка“ и е извършена полицейска регистрация, която е
продължила през периода 02.06.2011 г. - 28.05.2018 г. Съдът отчете обстоятелството,
че ищецът не е осъждан и тежко е изживял проведения спрямо него наказателен
процес, тревожел се е за бъдещето си, страдал е заради несправедливото
отношение към него, обяснявал е на най-близките си приятели, че не е виновен,
следил е медийните публикации, изпратил е интервю с пострадалия Б. до приятеля
си св.П., част от познатите му са се отдръпнали от него, той самият също се е
затворил в себе си и е ограничил социалните си контакти. Едва след
постановяването на оправдателната присъда е започнал отново пълноценно да
общува с приятелския си кръг/св.П./. Като
съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта
на живот в страната през периода 2011 г. – 2017 г., съдът определи обезщетението
по справедливост на 15 000 лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 100 000 лв., следва да бъде
отхвърлен. При
определяне размера на обезщетението на ищеца П.П.Ц. съдът отчете възрастта на
ищеца към датата на започване на наказателното производство спрямо него – 36 г.,
тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинение – умишлено
престъпление от общ характер по чл.270, ал.1 от НК, за което се предвижда
наказание “лишаване от свобода“ за срок до три години или „глоба“ от петстотин до две хиляди лева, продължителността на
наказателното производство през периода 02.06.2011 г. - 02.12.2017 г./шест
години и шест месеца/, през който ищецът редовно се е явявал за извършване на
следствените действия в досъдебната и съдебна фаза на процеса и неговото
поведение по никакъв начин не е забавило наказателното производство. По
отношение на ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“ и е
извършена полицейска регистрация, която е продължила през периода 02.06.2011 г.
- 15.05.2018 г. Съдът отчете обстоятелството, че ищецът не е осъждан. Спрямо
него е имало наложено административно наказание – глоба от 250 лв. по НАХД №
433/2000 г. на СРС, НО, 97 състав, за извършено престъпление по чл.343 б, ал.1
от НК за това, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2
/1000. По делото бе установено, че Ц. тежко е изживял проведения спрямо него
наказателен процес, образуван по незаконното обвинение, тревожел се е за
бъдещето си, не е можел да спи нормално, бил е силно изнервен преди и след съдебните
заседания, страдал е заради несправедливото отношение към него, процесът е бил
медийно отразен, поради което ищецът многократно е обяснявал на близки и
познати, че не е виновен. Двамата с брат му са имали ресторант и хората
непрестанно са го питали за делото, впоследствие не е искал да говори на тази
тема, дори при една дума относно процеса
е реагирал остро, ставали „скандали“.
По делото се установи, че с брат си многократно са обсъждали случилото се, при
което ищецът е преосмислил в негативен план представите са за добро и зло,
считал е, че не е трябвало да се притече на помощ на изпадналия в беда Б.. Като съобрази посочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през периода
2011 г. – 2017 г., съдът определи обезщетението по справедливост на 15 000 лв.,
до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен
размер от 100 000 лв., следва да бъде отхвърлен. При определяне размера на обезщетението
на ищеца П.Ц.Ф. съдът отчете възрастта на ищеца към датата на започване на
наказателното производство спрямо него – 24 г., тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинение – умишлено престъпление от общ
характер по чл.270, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание “лишаване от
свобода“ за срок до три години или
„глоба“ от петстотин до две хиляди лева, продължителността на наказателното
производство през периода 02.06.2011 г. - 02.12.2017 г./шест години и шест
месеца/, през който ищецът редовно се е явявал за извършване на следствените
действия в досъдебната и съдебна фаза на процеса и неговото поведение по
никакъв начин не е забавило наказателното производство. По отношение на ищеца е
била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“ и е извършена полицейска
регистрация, която е продължила през периода 02.06.2011 г. - 15.05.2018 г. Съдът
отчете обстоятелството, че ищецът не е
осъждан и тежко е изживял проведения спрямо него наказателен процес, който е
бил медийно оповестен, тревожел се е за бъдещето си, страдал е заради
несправедливото отношение към него, затворил се е в себе си, не е искал да общува с
познатите си, изтрил е всички контакти от телефона си, майка му заявява, че
сякаш не е бил нейният син, не е могъл да работи като специалист в предпочитани
от него компютърни фирми, които изисквали и удостоверения от следствието за липса
на наказателни дела на техните служители. Едва след приключване на
наказателното производство е започнал работа като компютърен специалист и е
успял да се реализира в желаната от него професия, възложени са му били и ръководни функции по отношение на част
от служителите./св.Футекова/. Като
съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта
на живот в страната през периода 2011 г. – 2017 г., съдът определи
обезщетението по справедливост на 15 000 лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 100 000 лв.,
следва да бъде отхвърлен. По предявените от всеки от ищците искове за
заплащане на обезщетение за забава за периода 14.04.2011 г. - 02.12.2017 г. в
размер на по 67 775.44 лв.: Предявените искове са неоснователни, тъй
като ответникът е изпаднал в забава, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 02.12.2017 г., респ. дължи обезщетение за забава за
периода след 02.12.2017 г., не и преди тази дата. /т.4 от ТР № 3/2005г. на ОСГК
на ВКС/. Вземането за
лихва за периода след 02.12.2017 г. не е погасено по давност, тъй като до
датата на подаване на исковата молба – 17.10.2018 г. не е изтекъл срок от
повече от три години.
По
разноските: Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на всеки от ищците, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 5.36 лв./за заплатена държавна такса/, съобразно уважената
част от иска. По
делото не са представени доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение, поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б., адрес за призоваване: гр.
София, бул. „*****, да заплати на Д.В.К., ЕГН **********,***, на основание чл.
2, ал. 1, т. 3, предложение първо от ЗОДОВ,
сумата от 15 000 лв. /обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което Д.В.К.
е оправдан с присъда № 270240/16.11.2017
г. по
НОХД № 23156/2012г. на СРС, НО, 20 състав, влязла в сила на 02.12.2017./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.12.2017г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 100 000 лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.К., ЕГН **********,
против П.на Р.Б.иск за сумата от 67 775.44 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода 14.04.2011 г. - 02.12.2017 г. върху сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което Д.В.К. е оправдан с
присъда № 270240/16.11.2017 г. по НОХД № 23156/2012г. на СРС, НО, 20 състав, влязла в
сила на 02.12.2017 г.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., адрес за призоваване: гр.
София, бул. „*****, да заплати на П.П.Ц., ЕГН **********,***, на основание чл.
2, ал. 1, т. 3, предложение първо от ЗОДОВ,
сумата от 15 000 лв. /обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което П.П.Ц. е оправдан с присъда № 270240/16.11.2017 г. по НОХД №
23156/2012г. на СРС, НО, 20 състав, влязла в сила на 02.12.2017./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2017г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част,
до пълния предявен размер от 100 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.П.Ц., ЕГН **********, против П.на Р.Б.иск за сумата от 67 775.44
лв., представляваща обезщетение за забава за периода 14.04.2011 г. - 02.12.2017
г. върху сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, по което П.П.Ц. е
оправдан с присъда № 270240/16.11.2017 г. по НОХД № 23156/2012г. на СРС, НО, 20 състав, влязла в
сила на 02.12.2017г.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., адрес за призоваване: гр.
София, бул. „*****, да заплати на П.Ц.Ф., ЕГН **********,***, на основание чл.
2, ал. 1, т. 3, предложение първо от ЗОДОВ,
сумата от 15 000 лв. /обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което П.Ц.Ф.
е оправдан с присъда № 270240/16.11.2017 г. по НОХД №
23156/2012г. на СРС, НО, 20 състав, влязла в сила на 02.12.2017./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2017г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част,
до пълния предявен размер от 100 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Ц.Ф., ЕГН **********, против
П.на Р.Б.иск за сумата от 67 775.44 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода 14.04.2011 г. - 02.12.2017 г. върху сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което П.Ц.Ф. е оправдан с
присъда № 270240/16.11.2017 г. по НОХД № 23156/2012г. на СРС, НО, 20 състав, влязла в
сила на 02.12.2017 г.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на Д.В.К.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 5.36
лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на П.П.Ц.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
5.36 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на П.Ц.Ф., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 5.36 лв., съобразно уважената част
от иска.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: