№ 1388
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000501812 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С Решение 260298 от 25.02.2021 г. по гр.д. 7532/2018 г. по описа на СГС, „Бул
Инс” АД е осъден на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) да заплати на Г. Т. П. сумите от 10
000 (десет хиляди) лв. обезщетение за неимуществени вреди и 2 132.80 лв. /две хиляди сто
тридесет и две и 0.80 ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в стойността на заплатените остеосинтезни средства, претърпени вследствие травматични
увреждания, които се намират в пряка причинна връзка с ПТП настъпило на 20.01.2015 г.,
настъпило по вина на застрахован по застраховка „ГО” при същото дружество водач на
автомобил ведно с мораторната лихва за забава върху главницата за неимуществени вреди
считано от датата на настъпване на деликта-20.01.2015 г., а върху главницата за
имуществени вреди считано от датата на извършване на разхода – 21.01.2015 г., до
окончателното им изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за
присъждане на неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до търсените с исковата
молба 40 000 лв. Счетено е, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени
вреди възлиза на 20 000 лв., но е прието, че е налице съпричиняване с 50% от пострадалия.
При този изход в производството е разпределена и отговорността за разноски между
страните, както и при спазване правилата на чл. 78 ГПК.
Първоинстанционното решение е обжалвано с редовна и допустима въззивна
жалба само от ищеца П. (чрез адв. Н.-Т. от САК), но само за сумата над 10 000 лв. касателно
1
обезщетението за неимуществени вреди, представляваща разликата между присъдените от
СГС 10 000 лв. и 20 000 лв. В останалата част, като необжалвано, решението на
първостепенния съд е влязло в законна сила.
Оплакванията са свързани само с прилагането на чл. 52 ЗЗД. Не се оспорва
преценката на градския съд, че е налице съпричиняване, нито, че то е определено като 50%.
Счита се обаче, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществените
вреди се явява сумата от 40 000 лв. (колкото са поискани с исковата молба), която следвало
да се намали с вече установения принос от 50%, за да се стигне до 20 000 лв. В такъв смисъл
се отправя и искането до САС в жалбата.
Насрещната страна „Бул Инс” АД оспорва жалбата с писмен отговор и желае
потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната част. Претендира разноски.
Не са събирани нови доказателства пред апелативния съд, поради липсата на
предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.
Обжалваното решението на СГС е валидно и допустимо. Въззивът в гражданския
процес понастоящем е непълен (така чл. 269 ГПК), при което, и след като обжалваното
решение е валидно и допустимо, САС трябва да се произнесе само по наведените
оплаквания в жалбата, свързани с прилагането на чл. 52 ЗЗД.
Принципът на обезщетяването по справедливост на неимуществените вреди, въведен
с тази норма, изисква да се извърши преценка на комплекс от редица конкретно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Последното трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря както
на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То
трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други
случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, да позволява
провеждане на разграничение така, че доколкото е възможно за по - тежките случаи да се
присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско.
В резултат на процесното ПТП от 20.01.2015 г., в пряка причинна връзка с него, Г. Т. П. е
получил травматични увреждания, както следва: фрактура на медиалния
/вътрешен/ малеолна ляв голям пищял; фрактура Астлей – Купър /предно латерално лице/ на
ляв голям пищял; фрактура – луксация на Лисфанк /първа ходилна кост/. По своя медико-
биологичен характер, травматичните увреди са довели до трайно затруднение на движенията
на левия долен крайник за период по-дълъг от 30 дни и представляват средна
телесна увреда. Фрактура от такъв вид зараства за период 75 до 90 дни, като след зарастване
се провежда рехабилитация за около 3-4 месеца. През първите 15-20 дни, когато започва
процесът на зарастване на счупените кости, болките са били с голям интензитет, като
постепенно във времето са намалявали. При лечението е извършена кръвна репозиция и
поставена метална остеосинтеза с операция.
В резултат на извършеният преглед от вещо лице е установено, че въззивникът има
ограничен обем на движенията в лявата глезенна става /флексия/, поради тежките
2
вътреставни увреждания. Налице са множество ошипявания в лявата глезенна става.
Счупените кости са зарастнали, но има дефицит на ставната повърхност на левия голям
пищял, който също допринася за ограничените движения в същата.
Съгласно заключението, при вътреставни фрактури с тежестта на процесната, с напредване
на възрастта се получават необратими дегенеративни промени в увредената глезенна става,
придружени с болеви симптоми и невъзможни движения в същата, което много често налага
поставяне на изкуствена глезенна става.
От показанията на свидетеля М. Г. Г. – дъщеря на въззивника, се установява, че узнала за
ПТП от майка си, по телефона, след като баща й бил откаран в болница в Благоевград.
После го преместили в София. Видяла го в болницата в Благоевград в деня на ПТП. Той бил
безпомощен, ревящ, много притеснен. В болница останал около 10 дни. Редували се с майка
и за да се грижат за него всеки ден в болницата в София, защото той не можел да се изправя
и да седне. П. все се разстройвал като види дъщерите си, защото бил свикнал той да се
грижи за тях. След изписването бил с медицински стол, след това с инвалидна количка, с
патерици. Не можел сам да се придвижва. Майка й го къпела. Тя помагала за да го вдигнат
да стане. В момента кракът му бил подут и не можел да играе футбол с внука си, а това
много го разстройвало. Преди това ритал, карал ски, обичал спорта. Кракът го болял. При
студено време направо пищял от болка. Променил се след ПТП коренно. Все го боляло,
куцал, не се чувствал пълноценен в семейството, не можел да упражнява професията си –
дърводелец. Гледал все по асфалт да се движи. Купувал си винаги два чифта обувки, едните
по-голям номер за болния крак, защото му оттичал и трябвало да носи обувка с един номер
по-голям от обувката на здравия крак.
Съдът следва да има предвид възрастта на ищеца /58 години към датата на
ПТП/, степента и вида на увредите, периодът от време, през който е търпял болки, страдания
и ограничения /около 3 месеца за счупванията и после още 3-4 месеца рехабилитация/.
Следва също така да се отбележат като решаващи фактори наличието на оперативна намеса
за фиксация на счупените кости, както и непълното възстановяване. Костите са зараснали,
но движенията са с ограничен обем и положението с крака не е същото заради тежките
вътреставни увреди при ПТП. Лекарят сочи съшо така, че прогнозата е за дегенеративни
промени, които може да доведат и до необходимост от смяна на глезенната става с
изкуствена. Гласните доказателства също сочат, че болките и страданията са били със
съществени и продължителен интензитет. Ето защо, те следва да се възмездят с 40 000 лв.
Поради изложеното жалбата се явява изцяло основателна. Справедливото
обезщетение възлиза на 40 000 лв., което трябва да се намали с 50% до сумата от 20 000 лв.
Решението на СГС ще следва да се отмени в частта, в която претенцията е отхвърлена за
сумата над 10 000 лв. до 20 000 лв. и да се постанови ново, с което на лицето да се присъдят
допълнително още 10 000 лв. ведно с мораторната лихва от 20.01.2015 г. до окончателното
изплащане.
Що се отнася до настоящата инстанция, поради основателността на жалбата, на
„Бул Инс” АД не следва да се присъждат разноски, а на процесуалния представител на
3
въззивника трябва да се определи възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер от 996 лв с
ДДС съобразно обжалваемия материален интерес. Съдът не може да присъди допълнително
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за процесуалния представител на П. за СГС, тъй като в
първата инстанция са претендирани разноски за СМЕ и възнаграждение по посочения текст
от Закона за адвокатурата, но съдът е присъдил общо разноски в полза на ищеца от общо
747 лв. по неясни критерии и без отделно определяне на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
Нямало е изменение или допълнение на съдебния акт в частта за разноските и този пропуск
не може да се коригира от въззивния съд. Ищецът трябва да заплати на застрахователя
разноски за първа инстанция в по-малък размер, а именно – 1 189.10 лв., а не 1790.43 лв.,
както е решил СГС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Бул Инс” АД трябва да заплати на САС по
бюджета на съдебната власт сумите от 200 лв. държавна такса за втората инстанция и още
400 лв. такса за първата, или общо 600 лв.
Мотивиран от изложеното, САС, ГО, VII състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 260298 от 25.02.2021 г. по гр.д. 7532/2018 г. по описа на СГС, в частта,
в която е отхвърлена исковата претенция по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) на Г. Т. П. против „Бул
Инс” АД за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 10 000 лв. (разликата между
10 000 лв. и действително дълцимите 20 000 лв.) ведно с мораторна лихва върху сумата,
считано от 20.01.2015 г., както и в частта, в която П. е осъден да заплати на дружеството
разноски в размер на 601.33 лв. (разликата между 1790.43 лв. и действително дължимите от
него 1 189.10 лв.) и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Бул Инс” АД да заплати на Г. Т. П. с ЕГН: ********** на основание чл. 226, ал.
1 КЗ (отм.) сумата от още 10 000 (десет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди
ведно с мораторна лихва за забава върху главницата, считано от 20.01.2015 г. до
окончателното й изплащане, които вреди са в причинна връзка с ПТП на 20.01.2015 г. по
вина на водач, застрахован при същото дружество.
В останалата част Решение 260298 от 25.02.2021 г. по гр.д. 7532/2018 г. по описа на
СГС, е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Бул Инс” АД да заплати на адв. М. Н.-Т. от САК адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за втората инстанция в размер на 996 (деветстотин
деветдесет и шест) лв. с ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5