Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260024
гр. Пловдив, 14 октомври 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав,
на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в открито
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
с
участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора ВИКТОР ЯНКОВ,
като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, ВНОХД № 384 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 21 НПК.
С присъда №
44/17.06.2020 г. по НОХД № 1717/2019 г. П. окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. Б.М.Г.,
със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че
на 29.08.2019 г. в гр. П., без надлежно разрешително е държал, с цел разпространение, високорискови
наркотични вещества - марихуана с общо нето тегло 1,86 гр. и съдържание на активен компонент 11 тегловни %
тетрахидроканабинол /ТХК/, на стойност 11,16 лв. съгласно Приложение № 2 към Постановление №
23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството, поради което и на основание чл. 354а
ал. 1 изр. 1-во във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 НК го е ОСЪДИЛ на ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66 ал. 1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.
59 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 1 НК е ПРИСПАДНАТО времето, през което подсъдимият Б.М.Г. е бил задържан
по реда на ЗМВР, а именно от 29.08.2019 г. до 30.08.2019 г.
Съдът се е произнесъл по приложените
веществени доказателства и направените по делото разноски.
Недоволна от така посочения съдебен акт
е останала О.п.П. която го е протестирала с искане да се измени присъдата и се
увеличи наложеното наказание на подсъдимия в рамките на поисканото от прокурора
пред първостепенния съд.
Представителят на Апелативна
прокуратура поддържа протеста.
Присъдата е обжалвана и от подсъдимия,
чрез неговия защитник, с искане тя да бъде отменена и той бъде признат за
невинен и оправдан изцяло по повдигнатото обвинение.
Като алтернативна защитна позиция се поддържа
становище за допуснати съществени процесуални нарушения, които са отстраними в
хода на досъдебното и съдебното производство.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания в протеста и жалбата, намира и приема за
установено следното:
ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, Пловдивският
апелативен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че подс. Б.Г.
живее със съпругата си - св. М. Г., в едноетажна жилищна постройка на ул. С. № „“
в гр. П.. За да се влезе в нея, трябвало да се заобиколи от съседна улица.
На същия адрес, но в жилищна постройка с дворно място
на ул. С. № „“, живеел бащата на подсъдимия. В дворното място, освен постройка,
имало и гараж, ползвани и от сина му. Подсъдимият бил познат в квартала, в
който живеел, като „К.“.
На 29.08.2019 г. в 6 РУ на МВР е получена информация,
че Б.Г. разпространява високорискови наркотични вещества - марихуана под
прикритието на дейност по разглобяване и ремонт на автомобили пред дворното
място на ул. „С.“ № „“, на който адрес реално се намирал дома на баща му, но
през деня бил ползван и от подсъдимия. За да извършат проверка, същия ден
свидетелите Т. Н., М. К. И Х. В. - служители при отдел „Наркотици“, предприели
наблюдение на адреса и установили, че подсъдимият се намирал до входната врата
към дворното място на ул. „С.“ № „“. По
същото време на улицата пред дома на баща му, в близост до входната врата и
подсъдимия имало паркиран черен автомобил, който бил разглобен. В
непосредствена близост до автомобила бил поставен на земята бял чувал.
По време на наблюдението полицейските служители
възприели, че подсъдимият се намирал през цялото време на улицата пред дворното
място на баща си, в близост до пътната врата, а до него стояли св. Т. и св. М..
Към тях впоследствие се присъединила и съпругата на подсъдимия. Полицейските
служители видели как за времето, докато наблюдавали подсъдимия, на няколко пъти
при него се отбивали различни лица, част от които били познати на св. К. и св. В.
покрай службата им, като наркозависими лица. На същите подсъдимият, след като
отивал и бъркал в белия чувал, намиращ се до разглобения автомобил, давал нещо,
след което тези лица се отдалечавали. Също така, свидетелите възприели как
подсъдимият влизал и излизал от дворното място.
Тогава решили да го задържат, което и сторили, като се
приближили към лицата и се легитимирали. С цел да не бъдат укрити и унищожени
предмети и вещи, в условията на неотложност са извършени претърсвания и
изземвания на адреса в двете едноетажни жилищни постройки, както и на дворното
място и гараж в присъствието на поемни лица.
При извършеното на дворното място и гаражната
постройка претърсване и изземване били открити и иззети черна на цвят
пластмасова запалка, сгънати 2 бр. листове фолио; прозрачно найлонов пликче с
цип в горната част с размери 9х13 см; множество найлонови прозрачни торбички с
различни размери и неправилна форма, като на всички долният край бил отрязан.
При извършеното претърсване и изземване в едноетажна
жилищна постройка с прилежащо дворче, в което живеел бащата на подс. Б.Г., като
се установявало, че същият има достъп до същото, били открити и иззети червена
найлонова торба, съдържаща множество найлонови пликчета с размери 14,5х10,3 см,
а в белия чувал пред дворното място - прозрачна найлонова торбичка, съдържаща
прозрачен найлонов плик с намиращи се в него 9 броя прозрачни ъгли, завързани
на възел в единия им край, съдържащи зелена тревиста маса.
При направеното претърсване и изземване на другата
едноетажна жилищна постройка, където всъщност живеел подсъдимият със съпругата
си, не били намерени и иззети вещи, имащи значение за разследването.
В хода на досъдебното производство била назначена и
изготвена съдебно-химическа експертиза под № 1654/01.09.2019 г., според чието
заключение зелената суха растителна маса, съдържаща се опакована в девет броя
полиетиленови ъгълчета, представлява марихуана с общо нето тегло 1,86 грама и
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 11 тегловни % ТХК.
Марихуаната е включена в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Списък I от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
като растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина.
Пред първоинстанционния съд е назначена
съдебно-почеркова експертиза, според която подписите, положени за свидетел и
най-долу на лицевата страна, както и на свидетел и над печатния текст на гърба
в оригинали на протоколи за разпит като свидетели на С. Й. М. и С. А. Т. /л. 32
и л. 33 от ДП/, вероятно са изпълнени от лицата, като вещото лице посочило, че
изразената вероятност се дължи на факта, че изследваните обекти и сравнителните
образци са с ниска сложност, лесни за
изпълнение, съдържат минимален брой признаци и липсва устойчивост при
изписването им, дължащи се на ниска писмена култура и опит.
Описаната по-горе фактическа обстановка П. окръжен съд
е приел за безспорно установена, след внимателен и задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства. В тази насока с основание са кредитирани
показанията на свид. Т. Н. и свид. М. К., свид. Х. В., на свид. Н. Д. и свид. И.
И..
С основание показанията на свид. С. Т., дадени пред
съдебния състав, са кредитирани само в частта, че същият е бил заедно с подс. Б.Г.
пред дома на баща му, а относно обстоятелството дали на инкриминираната дата подсъдимият
вземал нещо от чувала и го е давал на идващи лица, са възприети думите му от досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 281 ал. 4 вр. с ал. 1 т.1 НПК;
показанията на свид. С. М. от ДП, които е дал пред разследващ полицай,
приобщени на същото основание.
Приетата за безспорно установена фактическа обстановка
е възприета и частично от обясненията на
подсъдимия досежно обстоятелствата по местоживеенето му, както и че по
инкриминираното време и място се е намирал пред дома на баща си в присъствието
на свидетелите и от показанията на свид. М. Г. по същите обстоятелства.
В същата насока са и писмените доказателства в
досъдебното производство: протокол за претърсване и изземване /л. 7, 12 и л.
17/, справка съдимост /л. 26/, характеристична справка /л. 28/,
приемо-предавателен протокол /л. 43а/, заповед за задържане /л. 53/, а така
също и от събраните по време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
– писмата от ТД на НАП П. /л. 24, 47, 50 и 137 НОХД/, както и от протоколите от
експертните заключения - от ДП на СХЕ и
от съдебното дирене – на изготвената по делото почеркова експертиза.
При така установената безспорна фактическа обстановка
законосъобразно П. окръжен съд е приел, че подс. Б.Г. е осъществил от обективна
и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 354а ал.1 изр. 1-во НК, понеже на 29.08.2019 г. в гр. П., без надлежно разрешително е
държал, с цел разпространение, високорискови наркотични вещества - марихуана с
общо нето тегло 1,86 гр. и съдържание на активен компонент 11 тегловни %
тетрахидроканабинол /ТХК/, на стойност 11,16 лв.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Неоснователен е доводът на защитата, който се поддържа
във въззивното заседание, че обвинението не е доказано по несъмнен и
категоричен начин, поради което се прави и искане подсъдимият да бъде признат
за невинен и оправдан.
В мотивите към атакуваната присъда е подложено на
обсъждане възражението й, според което не следва да се обсъждат показанията на
св. М. и св. Т., дадени по време на досъдебното производство и приобщени по
съответния процесуален ред в хода на първоинстанционното съдебно следствие.
Действително тези свидетели са неграмотни, но, както основателно е приел
Окръжният съд, протоколите им за разпит са били надлежно прочетени от
разследващия орган. В тази хипотеза НПК не поставя изискване те да бъдат
прочетени на неграмотните свидетели от трети лица, в какъвто смисъл е
твърдението на защитата. А и самият факт на прочитане на въпросните протоколи
за разпит не е оспорено от самите свидетели по време на съдебното заседание.
Нещо повече. Първостепенният съд е изяснил
обстоятелствата относно твърденията на
защитата, че протоколите за разпит на тези двама свидетели не били подписани от
тях. Назначена е съдебно-графологична експертиза. Становището на вещото лице
внимателно е обсъдено и съпоставено с твърденията на свидетелите и защитата,
след което е направен напълно законосъобразният извод, че именно св. Т. и св. М. са подписали протоколите за разпит
по време на досъдебното производство.
С оглед на изложеното по-горе, въззивният съд намира
за напълно правилно приетото в мотивите към атакуваната присъда, че следва да
се възприемат с доверие думите на св. Т., депозирани по време на досъдебното
производство, според които именно подс. Б.Г. вземал топчета с марихуана от
белия чувал и го продавал на преминаващите лица.
Тези твърдения намират изцяло потвърждение в казаното
пред съда от разпитаните като свидетели полицейски служители св. Т. Н., св. М.
К. и св. Х. В., които пряко са наблюдавали действията на подсъдимия, св. С. Т.
и св. С. М.. Думите на посочените свидетели изцяло съответстват и на
протоколите за претърсване и изземване и приложените по делото веществени
доказателства.
Не може да бъде прието и следващото възражение на
защитата относно некоректното от страна на Окръжния съд кредитиране показанията
на свидетелите, които са полицейски служители. Съдебната практика е изяснила,
че не следва да се ценят показания на такива свидетели, чрез които се
възпроизвеждат обстоятелства относно оперативна информация, която не може да
бъде проверена посредством способите на НПК, а така също и преразказвани от тях
факти, които задържаните лица са им съобщили при провеждане на беседи, правени
по време на предварителната проверка и преди да се прецени ще следва ли и
спрямо кого да се повдига обвинение. В случая обаче свидетелите са разпитвани
единствено за факти и обстоятелства, които лично са възприели по време на
наблюдението на подс. Б.Г., при реализиране на полицейската акция. Напълно
законосъобразно е становището на първоинстанционния съд, че по отношение на
тези факти и обстоятелства няма законова пречка полицейските служители да бъдат
разпитвани. Това е така, понеже същите са нямали друго процесуално качество и
също могат да бъдат разпитани като свидетели по аргумент на противното от чл.
118 ал. 2 НПК.
Обективно П. окръжен съд е подходил и към възражението
на защитата относно приложените протоколи за претърсване и изземване. По време
на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са били разпитани поемните
лица – св. Н. Д. и св. И. И.. Въз основа на споделеното от тях, правилно е
преценено, че по време на извършването на тези действия по разследване са
спазени екзактно всички извиквания на закона и напълно правилно е преценено, че
по време на претърсванията и изземванията органите на досъдебното производство
не са допуснали процесуални нарушения в твърдения от защитата смисъл.
Въз основа на анализираните гласни, писмени и
веществени доказателства, събрани по делото, Окръжният съд обосновано е приел,
че защитната версия на подсъдимия, според която той няма съпричастност към
инкриминираното деяние, не може да бъде възприета. Единственият възможен и
категоричен извод в случая е, че подс. Б.Г. е извършил престъплението, в което
е обвинен, а фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд, е
изградена въз основа на внимателен и задълбочен анализ на всички събрани по
делото доказателства.
Неоснователно е и искането, направено в депозирания
протест пред настоящата инстанция, за увеличаване размера на наложеното
наказание на подс. Б.Г., преценката му при хипотезата на чл. 54 НК, респ.
изтърпяване на същото ефективно.
И при определяне на наказанието П. окръжен съд е
подложил на внимателна преценка всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, в резултат на което е определил една напълно справедлива
санкция.
Основният аргумент на съда, за да прецени, че в случая
и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко, е
количеството намерено високорисково наркотично вещество, което е 1.86 гр. на
стойност 11 лв. и 16 ст. Обстоятелството, че същото е държано с цел разпространение
е отчетено от законодателя при определяне на предвидените санкции за това
престъпление. Като достоверно е прието и твърдението на подсъдимия за неговата
спорадична трудова ангажираност.
Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че към
момента на извършване на деянието подсъдимият е бил реабилитиран. В тази насока
в мотивите към присъдата са изложени достатъчно и убедителни съображения, които
настоящата инстанция напълно споделя и не смята за необходимо да преповтаря.
Следователно, наред с малкото количество високорисково вещество, като
смекчаващо отговорността обстоятелство, е необходимо да се отчете и неговото
чисто съдебно минало.
Нещо повече. Неправилно П. окръжен съд е преценил
предишните осъждания на подс. Б.Г. като лоша характеристична данна. Предвид
утвърждаващата се съдебна практика, след като законът е посочил, че
реабилитацията заличава осъждането и отменя бъдещите последици, които законите
свързват със самото осъждане, то не може присъдите, по които е последвала
реабилитация за съответното лице да се преценят дори и като лоша
характеристична данна.
Предвид на изложеното, Пловдивският апелативен съд
счита, че законосъобразно и справедливо е приложена разпоредбата на чл. 55 ал. 1
т. 1 НК и наказанието в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА изцяло ще
способства да се изпълнят целите както на специалната, така и на генералната
превенция, визирани в чл. 36 НК.
Също законосъобразно е приложена и нормата на чл. 66 НК. Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер /предвид настъпилата реабилитация/ и за постигане целите на
наказанието и преди всичко за неговото поправяне не е необходимо той да изтърпи
ефективно така наложеното наказание. Изпитателният срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила, също е справедливо определен.
Въззивният съд изцяло споделя и становището на
предходната инстанция относно липсата на необходимост от приложението на чл. 55
ал. 3 НК, предвид имущественото състояние на подсъдимия.
Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 59 ал.
2 вр. ал. 1 т. 1 НПК, като е приспаднато времето, през което подс. Б.Г. е бил
задържан от 29.08.2019 г. до 30.08.2019 г. по ЗМВР.
Правилно е процедирано с приложените по делото
веществени доказателства.
Направените по делото разноски също правилно са
изчислени, като на основание чл. 189 ал. 3 НПК са възложени в тежест на
подсъдимия. Пред настоящата инстанция такива не са направени, поради което не
се и присъждат.
Предвид на изложеното и тъй като не са налице
основанията за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл. 338 НПК,
Пловдивският апелативен съд и
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 44/17.06.2020 г., постановена по НОХД 1717/2019
г. по описа на П. окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО
не е окончателно и подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен
съд в петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.