РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Русе, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Явор Влахов
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Явор Влахов Административно наказателно
дело № 20224520202046 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адвокат А. Т. от АК-Разград, в качеството на
упълномощен процесуален представител на И. Б. Т., от с.***, обл.Русе, до
Русенския Районен съд против наказателно постановление № 22-1085-
002343/27.09.2022г. на Началника-група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.175а,
ал.1, пр.3 от ЗДвП на Т. били наложени наказания “Глоба” в размер на
3000.00лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление като
необосновано и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и
не изпраща упълномощен процесуален представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощения
процесуален представител. Молят Съда да отмени наказателното
1
постановление, като излагат аргументи за недоказаност на обвинението, както
и за наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и по конкретно, нарушение на принципа ne bis in idem.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 02.07.2022г., след полунощ, на западен паркинг на МОЛ-Русе се
били събрали множество младежи с автомобилите си. Сред тях били жалб.И.
Т., с лек автомобил „Мерцедес Ц250 ТД“ с рег.№ Р 2921 КК, свид.Д. Ц., с лек
автомобил „Мерцедес Ц250“ с рег.№ Р 1332 КВ и свид.Н. Д.. Около 01.30ч. Т.
се качил в автомобила си, стартирал двигателя и потеглил от мястото, където
бил паркирал, като рязко изфорсирал двигателя, поднесъл задница вляво и
вдясно, в резултат от което автомобилът се отклонил вляво и с предната си
лява част блъснал задната лява част на паркираният автомобил на свид.Ц.. По
същото време в автомобила на Ц., на задна лява седалка, седяла приятелката
му А. Д.. В резултат от удара Д. получила травматични увреждания в лявата
лакътна става, а по двата автомобила били причинени материални щети.
Близък на Д. я откарал до УМБАЛ Канев – Русе, където същата била
прегледана и освободена за домашно лечение, след което се върнала на
мястото на инцидента. Междувременно, присъстващ на произшествието се
обадил на ЕЕН 112 и уведомил за случилото се. На мястото били изпратени
свид.В. П. и С.Г.– младши автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция“ при
ОД МВР-Русе. Те извършили оглед на двата автомобила, установили
самоличността на жалбоподателя, като водач на процесното МПС, след което
снели писмени обяснения от него и от свид.Ц.. В обясненията си жалб.Т.
отразил, че направил глупост да си позволи да „издрифти“, като в резултат от
това се достигнало до сблъсъка. Същите обстоятелства, в обясненията си,
изложил и свид.Ц..
При така установеното, свид.В. П. съставил против И. Т. акт за
извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателя се запознал
със съдържанието на акта и го подписал, като посочил, че няма възражения.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение,
било издадено обжалваното наказателно постановление, с което, за
извършеното нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.175а, ал.1, пр.3
от ЗДвП на И. Т. били наложени наказания “Глоба” в размер на 3000.00лв. и
2
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на
това основание. В акта, а в последствие и в наказателното постановление,
нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички
елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните
относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност
на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в
развилото се съдебно производство.
В хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства
за това, че жалб.И. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което била ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Основанията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на водачите на МПС е
забранено да ползват пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари.
В конкретният случай безспорно се установи, че жалб.Т. използвал пътя
– западен паркинг на МОЛ-Русе, с цел различна от посочената в нормата на
чл.104а, т.2 от ЗДвП, а именно с цел демонстративно управление на МПС,
придобило общественост като „дрифт“ в една от формите му – дрифт с
3
поднасяне на задницата на автомобила вляво и вдясно. При тази специфична
техника на шофиране се нарушава устойчИ.то движение на автомобила,
водещо като краен резултат до приплъзване на задните гуми, в следствие от
което, както в случая, се достига до последователно поднасяне на задницата
на автомобила вляво и вдясно. По мнение на Съда, несъмнено е, че се касае за
целенасочени, демонстративни действия от страна на водача И. Т., които са
довели до описаният по-горе резултат.
В тази насока Съдът възприема за достоверни показанията на свид.Д.
Ц., който бил очевидец на нарушението. Тези показания са последователни,
еднопосочни, непротИ.речиви и подкрепени от останалите събрани по делото
доказателства. Липсват каквито и да било данни този свидетел да бил
предубеден по отношение на жалбоподателя или да имал специално,
негативно отношение към него. От тези показания става ясно, че Ц. лично
възприел форсиране на двигателя, след което специфичното поднасяне
/плъзгане, пързаляне/ на автомобила на жалб.Т. вляво и вдясно по пътното
платно на паркинга, както и последвалият, като резултат от това, сблъсък
между двата автомобила. В подкрепа на тези показания са и показанията на
свид.В. П., който извършил проверката и пред когото жалб.И. Т. лично дал
обяснения, в които еднозначно потвърдил, че е извършил „дрифт“ с
автомобила си, след което последвал и сблъска с автомобила на свид.Ц..
Междувпрочем, свид.Н. Д. /допуснат по искане на процесуалния представител
на жалбоподателя/ също сочи, че жалб.Т. потеглил по-рязко, подал повече
газ, след което автомобила му се унесъл.
От изложеното дотук Съдът приема за безспорно доказано, че в случая
се касае за целенасочени и демонстративни действия на жалбоподателя,
довели до крайният целен резултат - поднасяне автомобила вляво и вдясно по
платното за движение.
Безспорно, от събраните доказателства става ясно, че пътят, по който
жалб.Т. управлявал автомобила си – платното за движение на западен паркинг
на МОЛ-Русе, бил земна площ, предназначена и обикновено използвана за
движение на пътни превозни средства и пешеходци.
При тези факти става ясно, че И. Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, съобразно
който, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
4
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
За това нарушение АНО правилно приложил относимата санкционна
норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП и определил размера на двете
кумулативно предвидени наказания в техния абсолютен размер.
В същото време Съдът намира за основателно възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че е нарушено правилото ne
bis in idem, тъй като освен настоящото административно обвинението, на
жалб.И. Т. било повдигнато и друго, с друг АУАН, за нарушение по чл.20,
ал.1 от ЗДвП, в резултат от което, били причинени материални щети и лека
телесна повреда на физическо лице, като издаденото въз основа на акта
наказателно постановление е влязло в сила.
От приобщените по делото АУАН № 690660/20.07.2022г. и издаденото
въз основа на него НП № 22-1085-002160/09.09.2022г. става ясно, че жалб.И.
Т. бил санкциониран и за това, че на 02.07.2022г., около 01.30ч., на
бул.“Липник“ №121, западен паркинг на МОЛ-Русе, при управление на л.а.
„Мерцедес Ц250 ТД“ с рег.№ Р 2921 КК, не контролирал непрекъснато
управляваното МПС, в резултат от което се отклонява вляво и блъска
паркиран л.а.„Мерцедес Ц250“ с рег.№ Р 1332 КВ, причинявайки ПТП с
материални щети и един леко ранен пътник – А. Д.. Това нарушение било
квалифицирано по чл.20, ал.1 от ЗДвП, а на осн. чл.185 от ЗДвП, за него, на
жалб.Т. било наложено наказание „Глоба“ в размер на 20.00лв. От
приложената по делото справка за нарушител се установява, че към
настоящият момент НП № 22-1085-002160/09.09.2022г. е влязло в сила, а
глобата е платена от нарушителя.
При съпоставка на фактическите обстоятелства и конкретното деяние,
които са предмет на всяко от двете административнонаказателни
производства, с оглед на наличното описание по всяко от двете обсъждани
наказателни постановления, Съдът достига до извода, че се касае до
значително сходство, граничещо с идентичност на описаните факти по всяко
от двете отделни наказателни постановления, с които обаче е дадена различна
правна оценка на деянието. Действително, в обжалваното наказателно
постановление е описано, че жалб.Т. извършва демонстративни маневри,
изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя, приплъзване на задните
5
задвижващи колела и поднасяне на автомобила вляво и вдясно, при което се
отклонява вляво и блъска паркираният л.а.„Мерцедес Ц250“ с рег.№ Р 1332
КВ, причинявайки ПТП с материални щети и един леко ранен пътник – А. Д..
В същото време, няма съмнение, че в това описание на деянието се съдържа и
факта на загуба на контрол върху управляваното МПС, което именно е
последица от извършеният „дрифт“ и довело до последвалия сблъсък с
паркирания автомобил. Т.е. в случая се касае до наличието на две
административнонаказателни производства, които са основани на едно и
също деяние, доколкото то произтича от идентични факти, осъществено е от
едно и също лице, по едно и също време и на едно и също място.
При това положение става ясно, че към този момент принципът ne bis in
idem се явява нарушен, доколкото е налице вече приключило с влязъл в сила
акт друго административнонаказателно производство проведено срещу
същото лице, за същото деяние, основано на същите фактически констатации,
по което производство това лице е било наказано, а настоящото е все още
висящо. Съобразно ТР № 3/2015г. по т.д.№ 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, когато
вече е било осъществено административно наказване с влязъл в сила акт /в
случая НП/ по конкретни факти, не е допустимо продължаването на
образувано административнонаказателно производство, имащо за предмет
идентични факти, независимо от това, че същите биха могли да се подведат и
под друга правна квалификация, различна от дадената такава по
приключилото производство. Посочените обстоятелства обуславят извод за
нарушение на принципът "nе bis in idem", намерил израз и в нормата на чл.17
от ЗАНН, според който никой не може да бъде наказан повторно за
административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила
наказателно постановление или решение на съда, и което нарушение следва
да бъдат преодоляно ефективно с отмяната на обжалваното НП № 22-1085-
002343/27.09.2022г. на Началника-група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР гр.Русе.
По отношение на разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
6
кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
По делото, наказаното лице И. Т. се представлявало от упълномощен
процесуален представител – адв.А. Т. от АК-Разград, на която заплатил
хонорар в размер на 400.00лв., съобразно приложените по делото адвокатско
пълномощно и договор за правна защита и съдействие. В хода на съдебните
прения адв.Йорданова претендира присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение в този размер.
От страна на АНО не е направено своевременно възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, съгласно чл.63д, ал.2 от
ЗАНН.
Договореният между страните размер на адвокатското възнаграждение
не надвишава определения в нормата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията, към момента, в който разноските били сторени/ минимум
/440.00лв./, приложима по силата на чл.18, ал.2 от същата наредба. Поради
това обоснованият и справедлив размер на адвокатското възнаграждение в
конкретният случай следва да бъде именно в претендирания размер от
400.00лв.
Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на
разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е Началник-група в
Сектор „Пътна полиция“-Русе, което е част от структурата на ОД на МВР-
Русе.
С оглед изложеното, понастоящем ОД на МВР-Русе следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя И. Т. от с.Басарбово, обл.Русе
разноските за адвокатско възнаграждение в размер от 400.00лв.
Предвид това и на основание чл.63 ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК Съдът :
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1085-002343/27.09.2022г. на
Началник-група на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което
за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на
И. Б. Т., от с.***, обл.Русе, ЕГН-********** били наложени наказания Глоба”
в размер на 3000.00лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
12 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР Русе да заплати на И. Б. Т., от с.***, обл.Русе,
ЕГН-**********, направените от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00/четиристотин/лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8