Р
Е Ш Е
Н И Е № 1398
гр. Пловдив, 17.07.2015 г.
Пловдивски
Окръжен Съд, въззивно гражданско отделение – VІІ състав, в закрито заседание на
17.07.2015 г. в състав
Председател:
Величка Белева
Членове: Светлана Изева
Пламен Чакалов
при
секретаря, като разгледа докладваното от съдията Белева гр.д. № 1843/2015 г. за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 463 от ГПК.
Обжалва
се от взискателя „ Ай Ди Империал „ ООД – гр. Пловдив, ЕИК *********
Разпределение от 18.3.2015 г. по изп.д. № 53/2011 г. на ЧСИ С. Т., рег. № 830
на сума в размер на 18 179 лв.. Жалбоподателят поддържа че то е
незаконосъобразно като изобщо не е
следвало да бъде извършвано разпределение, тъй като разпределената сума е от
публична продан на недвижими имоти на длъжника, за които единствено
жалбоподателя е провел успешно иск по чл. 135 от ЗЗД и с оглед трайно
установената правна теория и съдебна практика прогласената от Съда относителната
недействителност ползва само и единствено него като кредитор на този длъжник и
само той има право да се удовлетвори от това имущество по реда на
изпълнителното производство, а не и другите взискатели. В този смисъл е
представено от него Решение № 356 от 20.12.2008 г. на ВтАС по гр.д. № 725/2008
г. Евентуално – ако Съдът приеме противното, поддържа рапределението да е
незаконосъобразно, тъй като направените от него разноски за иска по чл. 135 от ЗЗД не са включени в разпределението като привилегировано вземане по чл. 136
ал. 1 т. 1 от ЗЗД.
Длъжникът по изпълнението не е взел становище по
жалбата.
Взискателите
Държавата чрез ТД на НАП – гр. Пловдив и „ Екзотик 2000 „ ООД – гр. Стара
Загора, ЕИК ********* не са взели становище по жалбата.
Приложени
са писмените обяснения на ЧСИ по чл. 436 ал. 3 от ГПК.
Съдът
установи следното:
Жалбата
е допустима – в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване действие
на съдебен изпълнител, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл.
436 от ГПК.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Жалбоподателят
е първоначален взискател по изпъл. дело с вземания към длъжника както следва :
по изпълн. лист от 2.3.2011 г. по ч.гр.д. № 99/2011 г. на РС – Първомай за
сумата 5 297 лв. – дължима главница по запис на заповед, законната лихва
върху нея и 1 606 лв. деловодни разноски; по изпълн. лист от 8.3.2011 г.
по ч.гр.д. № 100/2011 г. на РС – гр. Първомай за сумата 11 800 лв. –
главница по запис на заповед, законната лихва върху нея и 1 736 лв. – деловодни
разноски и по изпълнителен лист от 28.12.2011 г. по гр.д. № 190/2011 г. на РС –
гр. Първомай за сумата 3 012 лв., предст. деловодни разноски.
Няма
спор и е установено че по делото са присъединени като взискатели „ Екзотик 2000 „ ООД – гр. Стара Загора, ЕИК
********* и Държавата чрез ТД на НАП – гр. Пловдив.
Няма
спор и е установено също така че разпределената от ЧСИ сума е вследствие
реализирана публична продан на недвижими имоти на длъжника, по отношение на
които единствено жалбоподателя взискател е провел успешно иск по чл. 135 от ЗЗД, която сума е разпределена от ЧСИ като във вземанията с привилегия по чл.
136 ал. 1 т.1 от ЗЗД са включени разноските на жалбоподателя за изпълнителното
производство в размер на 527 лв.,, следващ ред Държавата - за вземания с
привилегия по чл. 136 ал. 1 т.6 от ЗЗД и накрая като хирографарни вземания
съразмерно вземанията на жалбоподателя и присъединение взискател „ Екзотик „
ООД – гр. Пловдив.
Спорът
е следва ли ЧСИ да извършва
разпределение между всички взискатели на сумата, постъпилата от публичната
продан на имоти, за които само един от взискателите е провел успешно иск по чл.
135 от ЗЗД, или - както поддържа жалбоподателя, тази сума следва да удовлетвори само и
единствено вземането на този взискател, което е преди всички привилегии по чл.
136 от ЗЗД .
Настоящия
състав на Съда намира така поддържаното становище да не намира опора в закона –
чл. 136 от ЗЗД и чл. 135 ал. 4 от ЗЗД.
Разпоредбата
на чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД визира вземания с привилегия, свързани с иска по чл.
135 от ЗЗД, но привилегията не е предвидена за всички вземания на кредитора,
провел успешно иска по чл. 135 от ЗЗД, а само за вземанията му, представляващи
направените в производството по този иск разноски. А съгласно чл. 135 ал. 4 от ЗЗД вземанията на кредиторът в чиято полза е обявена недействителността се
удовлетворяват предпочтително от сумата, получена при публичната продан на
имота, но само по отношение на третото лице / приобретателя по недействителната
сделка /, когато то участва в разпределението с вземане, произтичащо от
обявяване на недействителността.
Приложената
от жалбоподателя съдебна практика в обратния смисъл – горецитираното решение на
Апелативен Съд – гр. Велико Търново, не се споделя от настоящия съдебен състав
и не е задължителна. Като е налице и практика в гореизложения обратен смисъл –
Решение № 834 от 22.5.2012 г. на Апелативен Съд – гр. Пловдив, пост. по гр.д. №
305/2012 г.
Евентуалното
оплакването за незаконосъобразност на разпределението поради невключване в него
на привилегированото вземане на жалбоподателя, предст. присъдени разноски за
съдебното производство по иска по чл. 135 от ЗЗД е също в случая неоснователно.
Това вземане е действително с привилегия по чл. 136 ал. 1 т.1 от ЗЗД, но за
него в настоящото изпълнително производство до извършването на разпределението
/ а и понастоящем / жалбоподателя не е представил изпълнителен лист. Съдебното
решение, с което е уважен по иска по чл. 135 от ЗЗД / решение от 2.12.
С
оглед изложеното жалбата е неоснователна и се оставя без уважение.
И
Съдът
Р
Е Ш И
Оставя без уважение жалбата на взискателя
„ Ай Ди Империал „ ООД – гр. Пловдив, ЕИК ********* срещу Разпределение от
18.3.2015 г. по изп.д. № 53/2011 г. по описа на ЧСИ С. Т., рег. № 830.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен Съд – гр. Пловдив в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: Членове:1. 2.