№ 129
гр. Бургас, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря ЮЛИАНА В. БОНЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120200750 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР и е образувано по жалба на Г. С. С., ЕГН **********, чрез адв. С. К. от БАК, против
Заповед за задържане на лице № ******/20.02.2024г., издадена от И. Й. Д. полицейски
инспектор при Второ РУ към ОД МВР-Бургас.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се излагат
твърдения, че е издадена в нарушение и несъответствие с целта на закона. Претендират се
разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен чрез служител на
Второ РУ, не се явява. Представлява се от пълномощник адв. К. от БАК, който поддържа
жалбата и моли за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – И. Й. Д., инспектор при Второ РУ към ОД МВР-Бургас,
редовно призован, се явява лично и оспорва жалбата. Излага доводи за законосъобразното
издаване на заповедта.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
На 20.02.2024 г. в 06:45 ч. ответникът, в качеството му на полицейски орган, е издал
Заповед за задържане на лице с рег. ******/20.02.2024г., с която на посочената дата
жалбоподателят е бил задържана за срок до 24 часа /до 12:10 ч. на 20.02.2024 г. / на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 144 НК – за това, че на 18.02.2024 г.
около 23.10. часа в гр. Бургас, ж.к. „****“ пред вх. 8 на бл. 33, е отправил закани за убийство
към И. П. Х.. Ден преди това (на 19.02.2024 г.) жалбоподателят е бил задържан със заповед
№ ******/19.02.2024 г. на полицейски служител на Второ РУ, поради налични данни за
1
извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5 НК – извършено домашно насилие.
От приложената по делото докладна записка от 20.02.2024 г., на ответника, както и
обясненията му, се установява, че на 19.02.2024 г. около 17:30 часа в сградата на Второ РУ
се е явило лицето И. П. Х., живущ в гр. Бургас, ж.к. „****“, който заявил, че на 18.02.2024 г.
около 23:10 часа между него и негов съсед, който познава като Г. С. С. е възникнал скандал
по повод паркиране на МПС, в следствие на което С. му се е заканил с убийство, като
употребил думите „Ще те убия“, „Ще видиш какво ще се случи с теб и семейството ти“, „Ще
ви убия от бой“, „Утрешния ден няма да имаш кола“, „Ще ви изгоня от жилището ви“. Във
връзка с така подадения сигнал от И. Х. било образувано ДП 152/2024 г. по описа на Второ
РУ при ОД на МВР – Бургас, в хода на което Х. бил разпитан в качеството на пострадал.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от
АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в
границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, като заповедта съдържа задължителните
реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са
името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните
индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и
часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и
чл. 73 от ЗМВР.
Заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за
издаването й. На първо място е посочено в извършването на какво престъпление е
заподозряното лице (чл.144 НК), като са изложени и фактически положения, а именно, че на
18.02.2024 г. около 23:10 часа в гр. Бургас, ж.к. „****“ пред вх. 8 на бл. 33, жалбоподателят
е отправил закани за убийство към И. П. Х.. В този смисъл, може да се направи категоричен
извод, че в заповедта се съдържат мотиви, според които задържаното лице може да
организира защитата си. Заповедта е била предявена за подпис на жалбоподателя, но същият
е отказал да я подпише. Отказът е бил удостоверен от свидетел. Следователно след като
заповедта е била предявена на жалбоподателя и той е написал, че отказва да я подпише,
съвсем логично е да се изведе, че същият се е запознал със съдържанието й. В тази връзка
съдът не споделя, поддържаното от адв. К. възражение, че жалбоподателят не е бил
уведомен за причината за задържането му.
Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Предпоставка за
прилагането на задържането като принудителна административна мярка, е наличието на
достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като
превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо
него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността
на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за
срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на
вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е
съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането,
като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при
условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна
2
административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава
право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи
мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко
е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали
задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него
виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на
наказателното производство.
Налице са в случая данни за извършено престъпление от жалбоподателя по чл. 144, ал.
3 НК. Видно от приложените по делото писмени доказателства се установява, че е било
образувано ДП 152/2024 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – Бургас по подаден от
лицето И. Х. сигнал срещу жалбоподателя за извършено тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Следователно към момента на издаване на оспорваната заповед
са били налице достатъчно данни за извършено престъпление от страна на жалбоподателя,
което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 от ЗМВР, като не е
необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на
престъпление.
Изискването за излагане на фактическите основания на заповедта в случая е изпълнено,
като е посочено основанието въз основа на което се издава, като не е необходимо подробно
и изчерпателно описание на всички данни относно събраните доказателства по ДП.
Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се
изразява противоправното му деяние. Също така на лицето е дадена възможност и да
ангажира адвокатска защита, уведомил е защитник – адв. К., който е подал и процесната
жалба в съда. Следователно не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Извършените действия по задържането на лицето са били в съответствие с практиката на
Европейския съд за защита на правата на човека.
В случая не е бил и нарушен принципът за съразмерност при упражняване на
правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси
в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на
принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да
е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с
необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е оправдано, тъй като в случая са
налице конкретни данни, че жалбоподателят е извършител на тежко умишлено
престъпление – закана за убийство, като общественият интерес - гарантиране на личната
неприкосновеност на гражданите, независимо от презумпцията за невиновност, надделява
над правилото за зачитане на личната свобода.
Съдът не споделя и възражението на адв. К., че лицето е било задържано за повече от
24 часа, тъй като след като е било освободено от задържането на 19.02.2024 г., на 20.02.2024
г. отново е бил задържан. На 19.02.2024 г. жалбоподателят е бил задържан по повод данни
за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а НК – извършено домашно насилие.
Заповедта за задържане от 20.02.2024 г. е издадена на друго основание, данни за извършено
друго престъпление по чл. 144 НК, при установена различна фактическа обстановка от тази,
описана в заповедта за задържане от 19.02.2024 г. Следователно задържането на лицето за
24 часа на 20.02.2024 г. не е продължение на задържането от 19.02.2024 г.
С оглед горното съдът намира, че в конкретния случай издадената заповед за
задържане е законосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се
3
отхвърли, а заповедта за задържане следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Г. С. С., ЕГН **********, чрез адв. С. К. от БАК, против
Заповед за задържане на лице № ******/20.02.2024г., издадена от И. Й. Д. полицейски
инспектор при Второ РУ към ОД МВР-Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице № ******/20.02.2024г., издадена от И.
Й. Д. полицейски инспектор при Второ РУ към ОД МВР-Бургас.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4