Р Е Ш Е Н И Е
27.03.2020 год.
Номер
25 Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 25 (двадесет и пети) февруари Година 2020
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Мюжгян Ахмедова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 7 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Н.Л.К. с ЕГН **********, с адрес *** срещу
Наказателно постановление №19-0323-001023/10.12.2019 г., издадено от Началник РУ
гр.В.Преслав при ОД на МВР - Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност
и незаконосъобразност на наказателното постановление, като издадено при
съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на
материалния закон. Предвид изложеното се иска от съда наказателното
постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично
и се представлява от редовно упълномощен защитник. Защитникът поддържа
изложеното в жалбата допълва, че нарушението не е доказано, както от обективна,
така и от субективната страна, поради което моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно
заседание, в придружителното писмо на
основание чл.60 от ЗАНН, излага становище, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния
закон и моли съда същото да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната
съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 26.06.2019 г. в 08.35
часа в с.Драгоево, общ.В.Преслав по ул.“Девети септември“ в посока гр.Смядово, жалбоподателят
управлявал лек автомобил л.а.“Фолксваген Пасат“ с рег.№****, собственост на „****,
гр.Шумен с управител и собственик - жалбоподателя. Посредством мобилна система
за видеоконтрол TFR1-М с
фабр.№0553 бил заснет автомобила при движението му на посоченото място. При
проверката освен собствеността на автомобила и самоличността на водача било
установено че служебно била прекратена регистрацията на автомобила поради липса
на действаща застраховка „Гражданска отговорност“, на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП на 07.11.2018 г. За установеното св.М.С., въз основа на официални
документи, изготвени в хода на проверката, съставил на жалбоподателя АУАН Серия
АА бл.№390169/07.10.2019 г., за нарушения по чл.140, ал.1 и чл.147, ал.1 от ЗДвП. След постановяване на отказ за образуване на досъдебно производство от
РП-В.Преслав с постановление от 29.11.2019 г. и въз основа на акта било
издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушения по чл.140,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.първо от ЗДвП от същия закон са
наложени административни наказания ”Глоба” в общ размер на 200.00 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца.
Съдът кредитира показанията на св.М.С., М.В. изцяло.
Същите са последователни, логични и незаинтересовани.
Показанията на св.Й.И. съдът кредитира изцяло, т.к
кореспондират с останалите събрани в хода на административното производство
доказателства.
При така установените фактически положения,
съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Последната
е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения
7-дневен срок, ето защо същата е допустима.
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи
по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018 г.
При съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати
нарушения на процесуалния закон. При съставянето на акта
и издаването на наказателното
постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните.
Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка
на възраженията и представените по тях доказателства.
Поради изложеното съдът счита
направените възражения в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушение
за неоснователни.
При
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира
процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на
санкционния акт на процесуално основание. Процедурата по чл. 40 от ЗАНН, по съставянето и връчването на акта за установяване на
административно нарушение формално е законосъобразно проведена, макар в случая
наказателното постановление да е издадено в хипотезата на чл.
36, ал. 2 ЗАНН, тъй като въз основа на постановление на прокурор при
РП-В.Преслав от 29.11.2019 г. е отказано образуването на досъдебно производство
по същия случай. Този прокурорски акт, ведно с материалите по прокурорската
преписка е изпратен на административно-наказващия орган, където е получен и
регистриран на 04.12.2019 г. Следователно постановлението за отказ да се образува досъдебно производство е
акта, въз основа на който е образувано настоящото административно-наказателно
производството, в който случай не са издава АУАН, макар де факто да е издаден и
такъв, който се сочи, като основание за издаване на атакуваното НП. Спазени са
и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. С разпоредбата на чл.
34, ал. 3 от ЗАНН е предвидено административноказателното производство да
се прекрати, ако в шестмесечен срок от съставянето на акта не е издадено
наказателно постановление. В случая този шестмесечен срок към момента на
издаване на обжалваното НП не е изтекъл, тъй като, както вече се посочи е
налице хипотезата на чл.
36, ал. 2 от ЗАНН, която предвижда, че " без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган ".
Настоящият случай е точно такъв, защото с изпратеното на АНО постановление от
29.11.2019 г. на прокурор в Районна прокуратура – В.Преслав е отказано
образуването на досъдебно производство за престъпление от общ характер, поради
което шестмесечния срок за издаването на НП е спазен. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия,
спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на
изискванията на чл.
57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
Настоящата инстанция счита, че разпоредбата на чл. 175, ал.3 от ЗДвП освен санкционна, е и
материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което
се предвиждат посочените в нея санкции. В случая административно-наказващият
орган, като е посочил че описаното в НП
деяние е нарушение на разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, която е обща и не съдържа състав на административно нарушение,
вместо директно да посочи, че е извършено нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП е допуснал нарушение на
процесуалните правила. Критерият, по който се разграничават съществените от
несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до
накърняване на правото на защита на наказаното лице. В настоящият случай в наказателното
постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите
обстоятелства, при които то е извършено и това не е накърнило правото на защита
на жалбоподателя, поради което същото не е съществено.
При издаване на обжалваното Наказателно
постановление е допуснато нарушение на материалния закон, налагащо неговата
отмяна.
АНО е приел,
че жалбоподателя на инкриминираната дата 26.09.2019 г. е управлявал МПС –
л.а.“Фолксваген Пасат“ с рег.№****, което не е регистрирано по надлежния ред,
т.к регистрацията му била прекратена служебно на 07.11.2018 г. на основание
чл.143, ал.10 от ЗДвП/получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от Кодекса за застраховането, липса на сключен договор за застраховка
Гражданска отговоронст/. Съгласно разпоредбата на
чл.175, ал.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. От събраните по
делото доказателства се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е
управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек автомобил,
който е бил със служебно прекратена регистрация, т.е същия не е регистриран по
надлежния ред в РБългария. От материалите по делото, не се установява жалбоподателя,
като представляващ и управител на собственика
„****, гр.Шумен да е бил уведомен, че регистрацията на автомобила е прекратена
служебно. В хода на прокурорската проверка се установява, освен че не е
уведомил жалбоподателя и той самият не е знаел за прекратяването. От показанията
на свидетеля Й.И., се установява, че жалбоподателя не е знаел, че автомобила,
който управлява е с прекратена регистрация и че няма сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност. Същото се потвърждава и от обясненията
дадени от нарушителя в хода на полицейската проверка.
На инкриминираната дата 26.06.2019 г., регистрацията на процесния автомобил
е била прекратена на служебно на 07.11.2018 г., а не както е посочено в НП на
07.11.2019 г., което съдът приема за
техническа грешка, поради което от обективна страна нарушението е описано
съгласно изискванията на чл.57, ал.5 от
ЗАНН. Възражението на защитата в тази насока е неоснователно.
При
преценка на субективната страна на административното нарушение,
съдът съобрази и разпоредбата на чл.
143, ал.10 от ЗДвП, която предвижда, че служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като за това обстоятелство
задължително се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. В настоящия случай по делото липсват каквито и да е
доказателства собственикът на автомобила да е бил уведомен
по някакъв начин за това обстоятелство, а от там и
жалбоподателя. Следователно не може да се направи извод, че
към датата на извършване на проверката водачът е знаел, че управлявания от него
автомобил е със служебно прекратена регистрация, респективно жалбоподателят не
е осъществил от субективна страна състава на посоченото от АНО по чл.
140, ал.1 от ЗДвП административно нарушение.
С оглед на изложеното обжалваното наказателно
постановление се явява необосновано и недоказано и само на това основание
подлежи на отмяна.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред
принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което
означава, че отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на
самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно – отчетен характер,
което изпълнява предупредителна и информационно – статистическа функция.
Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно
постановление, а единствената възможност за тяхното възстановяване е неговото
успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание. При отнемане на контролни
точки съответния административен орган действа в условията на обвързана
компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на
наказание за извършеното нарушение.
Ето защо обжалваното НП следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№19-0323-001023/10.12.2019 г., издадено от Началник РУ гр.В.Преслав при ОД на
МВР - Шумен, с
което на Н.Л.К. с ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от същия закон са наложени
административни наказания ”Глоба” в размер на 200.00 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за шест месеца, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен съдия: