Решение по дело №75/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, срещу решение № 790/28.11.2023 г. по а.н.д. № 876/2023 г. на Районен съд - Русе, с което е отменено издаденото от него наказателно постановление № 18-2300013/12.04.2023 г. с което на „Диализен център Руриком" ООД на основание чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В касационната жалба и в съдебно заседание се поддържа, че административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за неизпълнение на приложена принудителна административна мярка – дадено предписание за изплащане на трудово възнаграждение, вкл. и до края на проведеното административнонаказателно производство, поради което недопустимо било да се прави контрол за инцидентен контрол за законосъобразност на издадения административен акт. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на обжалваното НП.

Ответникът – „Диализен център Руриком“ ООД – в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е допустима – депозирана е от страна във въззивното производство, за която оспореното решение е неблагоприятно. Жалбата е подадена в преклузивния срок.

От фактическа страна съдът е приел, че санкционираното дружество извършва медицинска дейност в медицинско заведение в гр. Русе. През м. юли 2022 г. в дружеството като обучаващ се технолог започва работа по трудов договор С. Б.. През м. август 2022 г. лицето самоволно напуска работа.

Не е открит да получи трудовото си възнаграждение за м. август и да му се връчи екземпляр от заповед за прекратяване на трудово правоотношение. Работодателят оставя на обучаващия технолог съответната сума пари и касови ордери в случай като се появи Б. да му се изплати сумата. Това се случва на 22.10.2022 г. Ведомостта за заплати обаче остава неподписана.

В края на 2022 г. проверка в дружеството извършва инспектор от Д ИТ Русе. При проверката инспекторът установява липсата на подпис във ведомостта за м. август срещу имената на Б. и приема, че това несъмнено означава неизплащане на трудово възнаграждение и изготвя протокол, с който дава предписание да се изплати трудовото възнаграждение на лицето. Срокът на изпълнение на това предписание изтича на 18.01.2023 г. Следва проверка във връзка с изпълнение на предписанията. Проверена е ведомостта за м. август и след като установява, че върху нея липсва подпис на работника, длъжностното лице приема, че трудовото му възнаграждение за м. август не е изплатено и съответно предписанието не е изпълнено. Представени са преписи от касови ордери, но е прието, че от тях може да се установи, че това са суми, изплащани на Б. по неустановен повод и по тази причина приема, че не са за трудово възнаграждение.

Издадени са съотв. АУАН и НП.

За да отмени наказателното постановление съдът приема, че по делото безспорно е доказано, че не е осъществено от субективна и обективна страна извършеното нарушение.

Решението е правилно.

По делото са приобщени безспорни гласни доказателства, от които се установява изплащането на сумата, респ. спазване на предписанието – показания на св. П. от 25.10.2023 г. За разлика от правилата при доказване в гражданския процес в наказателния такъв със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина (чл. 117 НПК) и те се ползват със същия интензитет на доказателствената сила.

Правилно въззивният съд е приел, че са съществували индиции, че към момента на издаването на АУАН у актосъставителя се е породило съмнение за изпълнение на приложената ПАМ – показания на св. Л. – стр. 50 от делото, поради което наказващият орган е следвало да направи нова преценка на наличните доказателства – чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, с оглед липсата на безспорно установено виновно поведение.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че макар разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ да дава възможност за санкциониране по реда на ЗАНН при неизпълнение на приложена ПАМ, то с оглед принципа на съразмерност в тези случаи е обосновано приложението на чл. 287 от АПК.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 790/28.11.2023 г. по а.н.д. № 876/2023 г. на Районен съд - Русе

Решението е окончателно.