Решение по дело №11754/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1393
Дата: 19 октомври 2021 г.
Съдия: Деница Добрева
Дело: 20213110111754
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1393
гр. Варна, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110111754 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по молба подадена от С. М. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Кап Рончевски“ бл. 8, ет.8, ап. 49 срещу Т. Н. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, бул. „Ген. Колев“ № 94, ет. 3, ап. 12 с искане за налагане на
мерки за защита от домашно насилие както следва: да се задължи ответника да се въздържа
от упражняване на домашно насилие спрямо молителката, да се забрани на ответника да
приближава молителката на по-малко от 100 м. за период от 12 месеца, да се забрани на
ответника да приближава жилището на адрес гр. Варна, ул. „Кап Рончевски“ бл. 8, ет.8, ап.
49 по-малко от 200 м. за период от 12 месеца, както и да се задължи ответника да посещава
специализирани програми.
В молбата за защита и уточнителната молба молителката излага, че с ответникът
Т. Н. Т. са живели във фактическо съжителство до 02.05.2021г. Сочи, че ответникът е
отправил следните обиди и заплахи:1) на 15.07.2021 г. в 11:25 ч. в телефонен разговор казал
„долна арменска курва, овца“,2) на 16.07.2021 г. в 09:27 ч. в телефонен разговор я нарекъл
„много евтина използвачка, помия, проститутка", 3) на 26.07.2021 в 20:26 ч. в телефонен
разговор я нарекъл „ гнусна курва, мърша, парясница ", 4) на 28.07.2021 г. в 15:06 ч. в
телефонен разговор я нарекъл - „долен парцал, тъпа, нещастница", 5) на 30.07.2021 г. в 11:37
ч. в телефонен разговор я нарекъл - „арменска мастия, парясница, парцал", 6) на 03.08.2021.
г. в 14.04. ч в телефонен разговор ме нарече - „мръсен боклук ,шиле, курво", 7) на 10.08.2021
в 21:57 ч. в телефонен разговор я нарекъл „нищожество, арменски парцал , мръсна курва,
грозотия", 8) на 19.07.2021. г. в 18:20 ч. в телефонен разговор я заплашил, че ще почерни
живота, че няма да има личен живот, ще следи всяка нейна стъпка и няма да позволи да
създам семейство, 9) на 26.07.2021 г. в 20:26 ч. при разговор по телефона я заплашил, че ще
мотнеме децата, защото няма лично жилище и в момента живее при трима възрастни, 10) на
28.07.2021 г. в 15:06 ч. заявил, че се отказва от децата, няма да им плаща издръжка и ще
стигнат до просешка тояга, ще гният в мизерия и децата ще се развалят, 11) на 30.07.2021 г.
в 11:37 ч. я заплашил, че ще счупи носа, ще я обезобрази толкова жестоко, че ще лежи дълго
време в болница, 12) на 03.08.2021 г. в 14:04 заплашил с физическа саморазправа, че ще я
1
„начупи и обезобрази“, 13) на 10.08.2021. г. в 21:57. ч. я заплашил, че ще я поръча, законите
изобщо няма да помогнат, ще я затрие от света. По изложените съображения се моли спрямо
ответника да бъдат наложени поисканите мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и т.5 от
ЗЗДН.
В съдебно заседание молителят не се явява. Чрез адв. Н. поддържа молбата за
защита.
Ответникът не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не е изразил
становище по молбата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, че са се намирали във фактическо съпружеско съжителство, от
което имат родени две деца. Следователно молбата е подадена от и срещу легитимираното
по закон лице съобразно чл. 3, т. 2 от ЗЗДН.
Целта на специалния ЗЗДН е при доказана нужда чрез съда да се даде спешна защита
на лица пострадали от домашно насилие, както и да се предотвратят последващи
неправомерни посегателства спрямо тях.
Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, приложими на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за
защита е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната
дата, от посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на
домашно насилие.
Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо,
сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от
и спрямо определена категория лица, в която попадат молителките и ответникът. В закона
липсва легална дефиниция на понятието “психическо насилие”, както и дефиниция за
понятието “емоционално насилие”, но като такива могат да бъдат окачествени всички
действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице-
пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги
изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие
(крещене, обиждане, псуване), отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на
страх, изолация. Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да
се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Ако отнесем горното към твърденията в сезиралата съда молба и декларацията по чл.
9, ал.3 от ЗЗДН за това, че в периода 15.07-10.08.2021г. ответникът Т. Н. Т. в телефонни
разговори и пряко е отправял обиди и заплахи по отношение на молителката, съдът намира,
че същите могат да се субсумират под хипотезата на упражнено психическо насилие,
извършването на което се установява от събраната доказателствена съвкупност по следните
съображения:
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН
разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от закона придава на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН
особена доказателствена сила в настоящия процес. Същата представлява самостоятелно
основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице ако в нея се съдържа
2
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, но само
когато няма други събрани преки доказателства, в какъвто смисъл е и постоянната практика
на съдилищата. Поради това, когато ответникът оспорва, че е извършил акт на домашно
насилие, в негова тежест е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до
оборване на изложеното в декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила.
В случая ответникът не е проведел такова доказване. Същевременно молителят е
ангажирал показанията на водените от него свидетели Пепи Асадур Мардиросян и Кеворк
Хайгазун Мардиросян, които лично са възприели в процесния период множеството обиди и
заплахи, които ответникът е оправил по адрес на молителя. Тези показания освен, че са
преки, напълно кореспондират с останалия доказателствен материал - декларацията по чл. 9,
алл.3 от ЗЗДН, която както се посочи по-горе съставлява самостоятелно основание за
издаване на заповед за защита.
С оглед на горното, съдът приема, че по делото на практика липсват доказателства,
които дори по косвен път да опровергават твърденията на молителката за упражнено
психическо насилие от страна ответника.
По изложените съображения съдът приема, че е налице фактическият състав,
необходим за получаване на защита срещу домашно насилие. Съдът, като съобрази
фактическите отношения между страните и поведението на ответника, приема, че същият
следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката. Налагането на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН съдът приема, че ще
способства за преосмисляне от ответника на поведение му към майката на децата му и за
преустановяването на насилническите действия.
С оглед естеството и интензитета на процесното насилие съдът намира за подходящо
на ответника да бъде наложена забрана да се доближава до молителя и до обитаваното от
нея жилище за срок от 12 месеца.
Налагането на останалите мерки, съдът намира за неподходящо. Същест
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за
защита.
На основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба в размер
на 400 лева
Предвид изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде
осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса
за воденето на делото в размер на 25 лв., дължима на основание чл. 16 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
На осн.чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на молителката адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева съобразно представените доказателства за сторени
разходи.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
3
ЗАДЪЛЖАВА Т. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Ген. Колев“ № 94,
ет. 3, ап. 12 ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо С. М. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Кап. Рончевски“ бл. 8, ет.8, ап. 49, на основание чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Т. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Ген. Колев“ №
94, ет. 3, ап. 12 за срок от дванадесет месеца да се приближава на по-малко на 100 метра от
С. М. М., ЕГН ********** и на 200 метра от обитаваното от нея жилище, находящо се в гр.
Варна, ул. „Кап. Рончевски“ бл. 8, ет.8, ап. 49, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН
ОСЪЖДА Т. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Ген. Колев“ № 94, ет.
3, ап. 12 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС глоба в
размер на 400,00 лв., на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Т. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Ген. Колев“ № 94, ет.
3, ап. 12 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна
такса в размер на 25,00 лв., на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Т. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Ген. Колев“ № 94, ет.
3, ап. 12 да заплати в полза на С. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Кап.
Рончевски“ бл. 8, ет.8, ап. 49, сумата от 600 лева, представляваща сторените по делото
разноски, на осн. чл. 78,а л.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита в полза на С. М. М., ЕГН **********.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН заповедта и препис от решението на съда да се
връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ на ОДМВР по местоживеене на
извършителя и пострадалото лице.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред
Варненски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4