О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
Административен съд – М*** ,
касационен състав в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
О*** Е***
Членове: М*** Н***
Момчил
Т***
като изслуша докладваното от съдия Т*** частно
касационно административно дело № 39 по описа за 2017 г., намери следното:
Производството е по частна жалба
срещу определение на Районен съд – Б*** в производство по жалба с правно
основание - чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.
С обжалваното определение от 15.12.2015
г. (техническа грешка на съдия-докладчика, тъй като се има предвид 2016 г.) по административно
дело № 198 по описа за 2016 г., съдът е приел, че жалбата на А.И.А. срещу решение
№ 35/16.03.2016 г. на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) – Б*** за
възстановяване правото на собственост именно на наследниците на А*** Е*** е
процесуално недопустима, тъй като макар и подадена от лице с правен интерес,
какъвто е жалбоподателя, който на 18.11.2014 г. е закупил от И*** А*** Б*** наследствените
права по наследството, останало от А*** Б*** Е*** , б.ж. на с. П*** , жалбата
не била подадена в предвидения от закона
срок. Съдът е приел, че жалбата била депозирана в ОСЗ на 06.04.2016 г., като с
разпореждане от 12.04.2016 г. съдът дал указания, в т. ч. и относно спазването
на 14-дневния срок за обжалване. Жалбоподателят поискал да му бъде предоставена
правна помощ и такава му била предоставена. На 29.06.2016 г. назначеният
служебен адвокат за осъществяване на правна помощ е депозирала жалба. Съдебният
състав е приел, че въпреки представянето на цялата преписка в съдебно заседание
на 02.11.2016 г., в проведеното на 17.11.2016 г. заседание не бил поставян
въпроса за спазване срока на обжалване. След като се запознал обстойно с
представената преписка, съдът констатирал, че атакуваното решение било връчено
на 18.03.2016 г. лично на В.Б.С., която видно от удостоверението за наследници,
била един от наследниците на А*** Е*** . Съдът направил правния извод, че с връчването
на решението на един от наследниците се считало, че то е съобщено на всички,
поради което жалбата била подадена извън установения 14-дневен срок.
С частната жалба на А.И.А., чрез процесуалния
му представител, назначен по Закона за правната помощ, се иска от съда да
отмени това определение на Районен съд – Б*** , като се присъдят разноски, като
се навеждат доводи относно неправилност на постановения съдебен акт поради
нарушаване на закона. Съдът не бил отчел, че индивидуалните административни
актове, каквото е обжалваното пред него решение на О*** -Б*** , следвало да се
съобщят на всички заинтересовани страни, а тъй като това решение не е съобщено,
то и правния извод на съда, че получаването на съобщението от един наследник
ползва другите, е неправилен, какъвто бил и постановения съдебен акт.
По допустимостта на частната жалба.
Частната жалба е подадена в законовия
срок по чл.230 от АПК (аргумент от л.123 по дело № 198/2016 на БРС и л.2 по
настоящето дело) от страна в производството пред районния съд, която има правен
интерес от обжалването, който се изразява в отмяната на определението, което
прегражда по-нататъшния ход на производството, поради което частната жалба е
допустима за разглеждане.
По основателността на частната
жалба.
Частната жалба е основателна.
Обжалваното определение е
неправилно.
На първо място съдът незнайно защо е
приел първоначално, че допустимостта не е предмет на служебна проверка – „…В проведеното на 17.11.2016 г. заседание не
е поставян въпроса за спазване срока на обжалване…“. От кого следва да е
поставен този въпрос, така и не се сочи в мотивите.
На следващо място неправилно и в
разрез със законовите норми на чл.61, ал.1 от АПК във връзка с §19, ал.1 от ПЗР
на ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39/2011 г.) съставът на районния съд е приел, че с уведомяването
на едно от заинтересованите лица се считало, че били уведомени всички останали.
Такова тълкуване на законовите норми не е основано нито на разума, нито на
идеята на законодателя, а в сравнително-правен план не е познато и на
действащото позитивно право. Частният жалбоподател дори не е от кръга на
наследници на А*** Б*** Е*** , тъй като правото му произтича от разпоредителна
сделка с наследствени права (л.9 по дело № 198/2016 г. на БРС), при което
развитите мотиви в края на определението, свързани с качеството на лицето,
уведомено за акта В.Б.С. т.е. че същата не била „произволно избрана“ са напълно
лишени от смисъл и по този начин ирелевантни. Както вече се отбеляза – нормата
на чл.61, ал.1 от АПК изисква редовно връчване на съобщение на всички
заинтересовани лица за издаването на И*** , каквото е обжалваното пред районния
съд решение на ОСЗ-Б*** .
Освен всичко отбелязано по-горе,
следва да се изтъкне, че самият съд е допуснал правна помощ под формата на
процесуално представителство, което е налагало сроковете за обжалване на акта
да се изчисляват от датата, на която е назначен служебния адвокат, за да може
същия в пълен обем да защити правата и интересите на ползващия правната помощ
по обжалването на административния акт. Незнайно защо едва след повече от 6
месеца след образуването на делото и провеждането на две съдебни заседания,
съдебния състав е заключил и то напълно незаконосъобразно, че жалбата е
просрочена.
Настоящата касационна инстанция не
споделя доводите и възраженията в отговора на частната жалба от ОСЗ – Б*** ,
доколкото същите се отнасят преимуществено до съществото на спора, а не до
въпроса с правилността на обжалваното определение.
Неправилното определение на Районен
съд – Б*** следва да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване на
съдопроизводствените действия и произнасяне по същество на
административно-правния спор при спазване на съдопроизводствените правила и
отстраняване на допуснатите нарушения. Постановеното определение от 15.12.2016
г. по дело № 198/2016 г., следва да бъде отменено, затова и на основание чл.236
от АПК във връзка с чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение от 15.12.2016 г.
по административно дело № 198/2016 г. на БРС, като НЕПРАВИЛНО.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на А.И.А. срещу решение
№ 35/16.03.2016 г. на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) – Б*** , съгласно
указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящето определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: