№ 6*
гр. С. , 14.07.2021 г.
СС. ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Частно наказателно дело №
20211*00200369 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила жалба от С. Н. ИВ. от гр. К., с ЕГН ********** депозирана
чрез адв. В.А. от САК, срещу постановление от 11. 06. 2021 год. на прокурор при С.
окръжна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 2 / 2020 год. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 3779 / 2019 год. по
описа на СОП, водено за престъпление по чл. 115, вр. чл. 1*, ал. 1 от НК.
С жалбата подробно аргументирана с изразени несъгласия с изводите на
наблюдаващия досъдебното производство прокурор залегнали в мотивите на обжалваното
постановление по същество се иска, същото да бъде отменено. Твърди се, че крайния извод
за наличие на хипотезата на чл. 12 от НК се явява неправилен.
СС. ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, трети първоинстанционен състав, след
като се запозна с атакувания прокурорски акт и обсъди доводите изложени в жалбата, както
и материалите по делото в съвкупност, намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена от лице имащо право на това, в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК, а по съществото си
- за неоснователна.
Това е така поради следните съображения.
Видно от материалите по делото, същото е било образувано на 26. 11. 2019 год. по
реда на чл. 212, ал. 2 от НПК за това, че на 26. 11. 2019 год. в гр. Е., обл. С., кв. „*“, бл. 26,
вх. Б, ап.10 е причинена средна телесна повреда на С. Н. ИВ. от гр. К. - престъпление по чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С постановление на прокурор при Районна прокуратура - Е. от 17. 12. 2019 год.,
досъдебното производство било изпратено по компетентност на Окръжна прокуратура – С.,
1
като с постановление от 30. 12. 2020 год. на прокурор при Окръжна прокуратура – С.,
същото е било прието по компетентност с оглед евентуално извършено престъпление по чл.
115, вр. чл.1*, ал. 1 от НК от непълнолетни лица. Разследването по делото, било възложено
на следовател от Окръжен следствен отдел при СОП.
След приключване на разследването, делото е изпратено в Окръжна прокуратура - С.
с мнение за прекратяване на наказателното производство.
При постановяване на обжалваното определение, наблюдаващият прокурор е
приел от фактическа страна следното:
В рамките на воденото разследване по делото се установява, че св. Р. К. и св. С.И.
живеели във фактическо съжителство в гр. Е., като заедно с тях живеели и децата на К. - св.
Л. И.а и св. А. И.. За закупуване на жилището, в което посочените лица живеели –
апартамент в кв.*, бл.26, вх.Б, ет.4, К. получила част от необходимата сума от св. С.И..
През 2019 год. двамата започнали често да се карат, като по време на скандалите св.
С.И. обиждал св. Р. К. и ѝ нанасял удари.
На 26. 11. 2019 год. сутринта, св. С.И. закарал с автомобила си св. Р. К. до работното
място в гр. Б., като по пътя заявил, че искал да се разделят и че напуска общото им
жилище. След като приключило работното време св. Р. К. се обадила на св. С.И., който
отишъл с автомобила си и я взел от работа. Двамата, заедно със св. Л. И.а и св. А. И.
посетили родителите на св. К., като се прибрали около 19, 00 часа в жилището си.
Св. Л. И.а и св. А. И. отишли в хола, където живеели, а св. С.И. отишъл в спалнята.
Малко по – късно св. Р. К. отишла при него, като поискала да изяснят каква е причината за
неговото желание да се разделят. Св. С.И. отказал да разговарят, след което изведнъж станал
и заявил, че не желае повече да живеят заедно. Св. Р. К. се опитала да го успокои, но той
започнал да я удря по главата, да се опитва да я души, като я обиждал с думите „боклук“ и
„курва“ и казвал, че ще вземе апартамента и ще ги остави на улицата. Св. Р. К. започнала
да вика и да го моли да я остави, като успяла да се отскубне и отишла в хола. Св. С.И. влязъл
след нея в стаята и започнал да я обижда пред децата , да я заплашва, че ще ги изхвърли на
улицата и продължил да я удря по главата. След това поискал от св. Р. К. да му даде
нотариалния акт на жилището и ключовете за апартамента и автомобила си. Св. Р. К. му ги
дала, като успяла през това време на телефона си да напише кратко съобщение за помощ на
св. П. Т.. Св. С.И. забелязал това и взел мобилния телефон, след което изключил
телевизора и печката, с която се отоплявала стаята и поискал от св. Л. И.а и св. А. И. също
да му дадат мобилните си телефони. Двамата се подчинили и му дали исканите вещи, след
което св. С.И. излязъл от стаята.
Не след дълго св. С.И. отново влязъл, като се отправил към св. Р. К., която била
седнала на едното легло и започнал отново да я удря по главата и да се опитва да я души
2
което се случвало пред св. Л. И.а и св. А. И. които били в стаята и наблюдавали. Докато И.
удрял и ритал майка им седяща на пода, а той надвесен над нея, св. Л. И.а отишла до
кухнята и взела един нож, с който започнала да му нанася удари по гърба. Св. И. усетил
пробождания в областта на гърба и се обърнал. При обръщането му, св. Л. И.а продължила
да размахва ножа, който държала, като му нанасяла удари в областта на гърдите и врата. Св.
С.И. хванал с лявата си ръка ръката на св. Л. И.а, с която тя държала ножа и се опитал да я
отблъсне. В този момент св. Р. К. успяла да стане и излязла от стаята, като търсела
ключовете за жилището. Намерила връзката с ключовете в спалнята, където ги бил оставил
св. С.И., след което отключила входната врата на апартамента и започнала да вика за помощ
живеещите в съседство, след което отново влязла в жилището.
През това време св. Л. И.а, св. А. И. и св. С.И. останали в хола на жилището, като
продължавали да се борят. Докато държал ръката на св. Л. И.а, св. С.И. отстъпвал назад,
като се опитвал да насочи ножа към нея. Двамата стигнали до вратата към терасата, като св.
С.И. се спънал и политнал назад, но не успял да падне и се подпрял с гръб на вратата и
продължавал да държи ръката на св. Л. И.а и да я насочва към самата нея. Св. Л. И.а
започнала да вика за помощ към брат си, който стоял настрани силно изплашен. Тогава св.
А. И. взел от пода едната от гирите, които притежавал, с тежест от 3 кг. и я хвърлил към св.
С.И.. Гирата уцелила св. С.И. по челото, от който удар той се замаял и седнал на пода, като
продължавал да стиска ръката на св. Л. И.а. Св. А. И. взел и втората гира и я хвърлил отново
към св. С.И., който, за да се предпази от удара, вдигнал лявата си ръка пред лицето. Гирата
го ударила по ръката, като от удара усетил остра болка, като продължавал да държи св. Л.
И.а за ръката. Св. Л. И.а успяла да освободи ръката си от захвата му, отново му нанесла
няколко удара с ножа по краката, след което и двамата със св. А. И. избягали от жилището.
На виковете на св. Р. К. реагирала св. Д. Х., която излязла от апартамента си,
намиращ се на същия жилищен етаж, срещуположно на този, обитаван от семейството на св.
К.. Св. Д. Х. видяла, че вратата на жилището на св. К. била отворена, като последната я
извикала. Св. Д. Х. влязла в хола на апартамента, където видяла до вратата на терасата,
застанали прави, лице срещу лице, св. С.И., целия в кръв и св. Л. И.а, държаща нож в
дясната си ръка. Св. С.И. с лявата си ръка бил хванал ръката на св. Л. И.а, с която тя
държала ножа. При вида на двамата свидетели св. Д. Х. се изплашила и веднага излязла от
жилището им като слязла на долните етажи на блока, за да потърси помощ. Никой от
съседите не отворил, след което тя се качила в своето жилище, където заварила св. Р. К., св.
Л. И.а и св. А. И..
От шума и виковете за помощ, св. Д. С., живеещ в съседство със св. Р. К., се
притеснил и подал сигнал на телефон 112. В жилището на св. Д. Х., св. Р. К. се обадила на
сестра си - св. В. Д., която силно се притеснила и отишла да търси помощ в дома на съседите
си, откъдето св. Ц. П. също сигнализирал на телефон 112.
На място пристигнали полицейските служители от РУ - Е. св. Ц. В. и св. А. В..
3
Двамата установили св. Р. К., св. Л. И.а и св. А. И. в жилището на св. Д. Х.. При
проведения разговор с тях св. Л. И.а, която била видимо изплашена и имала кръв по дрехите
си обяснила, че мъжът, с който майка живеел на семейни начала започнал да бие майка
и тя го е намушкала с нож. Полицейските служители веднага отишли в жилището на св. Р.
К., където в коридора, в близост до входната врата намерили св. С.И., който лежал на пода.
Св. С.И. бил контактен и на въпросите на полицейските служители отговорил само, че
децата са го намушкали с нож, като не пожелал да обясни подробно какво се е случило.
Полицейските служители съобщили в дежурната част на РУ – Е. за случая и на място
пристигнал екип на ФСМП - Е., който транспортирал пострадалия за лечение. Св. Л. И.а
била освидетелствана същата вечер и била оказана помощ във ФСМП - Е., а св. Р. К. била
прегледана на следващия ден. С протокол за доброволно предаване от 27.11.2019г. св. Л. И.а
предала дрехите, с които била облечена – тениска с къс ръкав и долнище на пижама с
изображения на зайци.
На мястото бил извършен оглед на местопроизшествие от разследващ полицай при
РУ - Е. в присъствието на поемни лица и експерт. При огледа в апартамент №10 в коридора,
банята и хола били установени петна от червено-кафява течност. В хола били установени
две ъглови легла, като върху килима пред тях, е установен нож с дължина 24,5 см. с
дължина на острието 12,5 см. и ширина 2 см., назъбен от едната страна, с черна пластмасова
дръжка и червено – кафяви петна от двете страни на острието, който е иззет. Върху
завивките и възглавниците на леглата били установени множество червено-кафяви петна,
като най-голямо количество петна - върху долния чаршаф на леглото, разположено до
бюрото в стаята. До другото легло, намиращо се до вратата на терасата, по пода и върху
тапетите на стената са разположени множество червено-кафяви петна. На пода в стаята били
открити две гири, черни на цвят, всяка с надпис „3 кг“ и черевно-кафяви на цвят петна по
тях.
В рамките на воденото досъдебно производство били назначени съдебномедицински
експертизи на С.И., Р. К. и Л. И.а.
От заключението на извършената съдебномедицинска експертиза на св. С.И. се
установява, че същият е получил две групи увреждания: 1. Увреждания, причинени от
действието / удар с или върху/ на твърди тъпи предмети – счупване на лявата лакътна кост,
което му е причинило трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок от
около 3 – 4 месеца. Локализацията на увреждането определя неговия защитен характер –
получено е при повдигане на ръката с цел защита от нанасян удар с твърд предмет.; 2.
Увреждания, причинени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е и
ножа – прободнопорезни наранявания на гръдния кош, от които четири локализирани в
дясната половина на гърба с проникване в гръдната кухина на едно от тях, две локализирани
по предната част на гръдния кош вдясно в областта на ребрената дъга, две прободнопорезни
рани в лявата половина на гърба, едната от които с проникване в гръдната кухина и
фрагментирано счупване на девето ребро по хода на раневия канал, три прободнопорезни
4
рани в областта на двете колене и една порезна рана в областта на дясната предмишница,
прободнопорезно нараняване в областта на лицето и врата. Едно от прободнопорезните
наранявания в дясната гръдна половина е осъществило пряка комуникация между гръдната
кухина и околната среда, като по своя медикобиологичен характер представлява нараняване,
проникващо в гръдната кухина. Едното прободнопорезно нараняване в лявата гръдна
половина е осъществило пряка комуникация между гръдната кухина и околната среда, като
по своя медикобиологичен характер представлява нараняване, проникващо в гръдната
кухина. В резултат на тези наранявания, в гръдната кухина вдясно се е образувала колекция
от кръв и въздух (хемопневмоторакс), а в гръдната кухина вляво се е образувала кръвна
колекция (хемоторакс), всяко от които увреждане е причинило разстройство на здравето
временно опасно за живота. Подкожен емфизем в областта на гръдния кош, причинил на
пострадалия разстройство на здравето временно опасно за живота. Всяка една от ножовите
рани е причинила сама за себе си временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Заключението на експерта е, че по така направеното в медицинската документация
описание на ножовите наранявания не може да се направи извод за размерите на острието на
ножа, с който са причинени уврежданията. Основната група от прободнопорезни
наранявания са локализирани в областта на гърба и врата, а останалите по предната
повърхност на тялото, което съгласно експертното заключение говори за промяна на
взаимното разположение на телата на нападателя е пострадалия. Нараняванията в областта
на гърба са причинени при положение на нападателя зад пострадалия, а тези в предната
половина на тялото при взаимно положение лице в лице. Не може да бъде изключена
възможността наранявания да са причинени при нанасяне на удари при положение, че
пострадалият е бил върху терена и се е търкалял, а нападателят е бил надвесен над него.
Само нараняването, което прониква в дясната гръдна половина е с определена посока на
раневия канал и е с направление от горе надолу и отзад напред, като посоката е отчетена
при изправено анатомично положение на тялото.
От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза по отношение на св.
Л. И.а се установява, че същата е получила увреждания, които също могат да се обособят на
две групи: 1. Увреждания, причинени от действието на предмет с остър режещ ръб, какъвто
е и ножа – порезни наранявания на втори и пети пръсти на дясната ръка, като същите могат
да бъдат получени и при плъзгане на ръката върху острието на ножа при нанасяне на удар,
ако са локализирани по дланната повърхност на пръстите, като в медицинската
документация няма подробно описание на локализацията им. Порезните наранявания са
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота; 2. Увреждания, които са
причинени от действието на твърди тъпи предмети – това са кръвонасяданията и
охлузванията по дясната половина на лицето, десен лакът, лявата предмишница и дланите,
подкожния хематом на лявата предмишница, като са причинили болка и страдание.
Заключението на експерта е, че посоката на действие на травмиращите предмети не може да
бъде конкретизирана по представената медицинска документация.
5
От заключението на съдебномедицинската експертиза по отношение Р. К. се
установява, че същата е получила травма в областта на главата, лявата лопатка и корема,
причинили ѝ болка и страдание.
От заключенията по комплексните съдебно-психиатрични и психологични експертизи
на Л. И.а и А. И. се установява, че предвид физическото и психичното си състояние Л. И.а е
могла правилно да възприема факти и обстоятелства, имащи значение за производството и
да участва пълноценно в наказателното производство. Към 26.11.2019 г. е била в състояние
на страхов физиологичен афект, остра стресова реакция, която може да се приравни към
юридическото понятие „уплаха и смущение“, но не представлява пречка да е могла да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Може да
участва в наказателното производство във всичките му етапи. Не е страдала от душевно
заболяване в момента на извършване на деянието. Макар и непълнолетна, Л. И.а е била в
състояние да разбира и противодейства според силите си при упражняване на физическо или
психическо насилие. Макар и все още в процес на съзряване и изграждане се очертава като
лице с добър интегритет, доминантност, амбициозност, креативност и целеустременост.
Съгласно експертното мнение, в резултат на внезапно настъпилото стресово събитие –
заплаха за живота на нея и нейната майка на фона на домашно насилие на 26.11.2019 г., Л.
И.а е изпаднала в състояние на страхов физиологичен афект, т.е. остра стресова реакция.
Острата стресова реакция представлява внезапно възникване на силно емоционално
наситено състояниес изключителна тежест на емоционалното напрежение, обхващане на
цялата психика (емоции, когниция, перцепция, поведение), стеснение на съзнанието,
възможна нарушена координация, вегетативни прояви.
Заключението на експертите по отношение на А. И. сочи, че психичното състояние,
интелектуалното развитие и физическото му състояние му позволяват правилно да
възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, както
и да участва в наказателното производство на всичките му етапи. Същият е имал правилно
интелектулано, нревно психично и физическо развитие, съответно на възрастта. Към
26.11.2019 г. е бил в състояние на страхов физиологичен афект, остра стресова реакция,
която може да се приравни към юридическото понятие „уплаха и смущение“, но не
представлява пречка да е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Няма данни за наличие на психично разстройство в тесния и
широкия смисъл на понятието, което би се приравнило към разстройство на съзнанието по
смисъла на НК. А. И. се намира в процес на съзряване и развитие, в т.н. възрастова криза –
пубертет. В този период личността, макар и в процес на съзряване и изграждане разбира
6
позволеността и непозволеността на случващото се с него и близките му, желае да заеме
мъжката роля в семейството, да протектира и защитава близките си, макар че
възможностите за това са му силно ограничени. Независимо от неговото желание, все още
не е в състояние да противодейства на упражнено спрямо него физическо или психическо
насилие, поради наличието на зависимост от възрастните. А. И. е бил жертва на домашно
насилие, бил е с понижен самоконтрол. Към момента на деянието при него е било налице
интензивното емоционално изживяване – страх за живота на сестрата и майката, което
експертите определят като състояние на физиологичен страхов афект. Към момента на
освидетелстването при него е налице поведение със защитен характер - отричане на каквото
и да било действие от негова страна и липса на спомен. Към 26.11.2019 г. А. И. е бил в
състояние на страхов физиологичен афект, остра стресова реакция, което може да се
приравни към юридическото понятие „уплаха и смущение“, но не представлява пречка да е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Наличието на страхов афект, личностовата незрялост, зависимите форми на поведение,
домашното насилие по съвкупност са повлияли на поведението на детето, без да има
количествени и качествени нарушения на съзнанието. Липсата на спомен по време на
изследването следва да се приеме като защитно поведение.
С решение от 0*.06.2020г. по гр.д. № 2154/2019г. по описа на РС – Б., частично
изменено с решение по в.гр.д № 452/20г. по описа но СС. окръжен съд на С.И. са били
наложени мерки по Закона за защита от домашното насилие за извършени актове на
домашно насилие на 26.11.2019г. срещу Р. К. и е била издадена Заповед за защита.
След като е обсъдил различните доказателствени източници ценени по отделно и във
взаимовръзка, включая и показанията на незантересовани от изхода на делото свидетели,
наблюдаващия делото прокурор е приел, че с действията си св. Л. И.а е причинила на св.
С.И. едната група увреждания, описани в съдебномедицинската експертиза – уврежданията,
причинени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб - ножа, а св. А. И. е
причинил втората група такива - тези, причинени от действието на твърди тъпи предмети,
но това е било сторено при условията на неизбежна отбрана, при което е достигнал до
извода, че воденото наказателно производство следва да бъде прекратено, поради наличие
на процесуалната предпоставка, визирана в чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, а именно, прекратяване
на наказателното производство, поради липса на осъществен състав на престъпление от общ
характер.
При така установената фактическа обстановка и след анализ на събраните
7
доказателства в хода на воденото досъдебно производство, настоящият съдебен състав
достигна до извода, че следва да постанови определение с което потвърди обжалваното
постановление за прекратяване на наказателното производство водено по досъдебно
производство № 2 / 2020 год. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 3779 / 2019 год. по
описа на СОП.
Това е така поради следните съображения:
По делото извън съмнение се установява, че нараняванията, причинени от св. Л. И.а
са резултат от действията , предприети в защита на нейната майка от нападението на св.
С.И. и преди това нападение да е било прекратено. Не може да има спор, че налице е бил
освен вербален, а и физически конфликт между св. К. и св. С.И. иницииран от последния,
при който той нанасял удари. Посоченият конфликт е започнал в спалнята на жилището и
продължил в хола на същото. Действията на св. С.И. безсъмнено представляват
противоправно нападение, което застрашава здравето и живота на лицето, към което са били
насочени.
Не може да има спор също така, че присъствалите деца на св. К. - Л. И.а и А. И. са
възприели това нападение като опасно за тяхната майка и се изплашили, като при тази
ситуация у св. Л. И.а се оформило решението да прободе с нож св. С.И., за да отблъсне
неговото нападение. Св. И.а сторила това в момент, в който св. С.И. е бил надвесен над
нейната майка и нанасял удари. Макар същите да не са били с изключителна сила, това не
променя характера на противоправността на нападението, респективно на нанесените удари.
Поради и това, следва да бъде споделен извода, че нараняванията на св. С.И. са причинени
от св. Л. И.а и св. А. И. при условията на неизбежна отбрана.
Както е посочено и в обжалваното постановление, неизбежната отбрана, съгласно
Постановление № 12 от 29.11.1973г. на Пленума на Върховния съд, е упражняване право на
защита, при която нападнатият или други граждани могат да причинят вреди на нападателя
с цел защита и отблъскване на нападението. Не е необходимо отбраната да бъде
единственото средство за защита, при отблъскване на нападението нападнатият може да
използва и по - интензивни средства и начини на отбрана, стига това да не надхвърля
възможностите за отблъскване на нападението, което ще доведе до превишаване на
пределите на неизбежната отбрана. В конкретния случай, действително защитата оказана от
св. Л. И.а и св. А. И. е била съответна на характера и опасността на нападението насочено
срещу телесната неприкосновеност на св. К., продължило във времето с кратки прекъсвания
между отделните епизоди и не е било изолирана проява. Не може да бъде игнориран и
факта, че коментираното противоправно нападение предпието от И. е било осъществено
късно вечерта, в изолираната среда на дома, от лице, чиито физически сили превъзхождат
както тези на св. К., така и на двамата непълнолетни свидетели. Всичко дотук налага
извода, че действията на св. Л. И.а са били съответни на характера и опасността на
8
нападението.
По отношение на действията на св. А. И. трябва да се подчертае, че същият е
действал при условията на мнима неизбежна отбрана, което изключва умисъл за извършване
на престъпление, тъй като той е възприел борбата между сестра му - св. Л. И.а и св. С.И.,
вземането на превес на последния и виковете за помощ на сестра му, като за сломяване на
противодействието на св. С.И. е хвърлил срещу него намиращите се в стаята гири.
Посочените обстоятелства, както и тези, важащи за св. Л. И.а, са формирали у него
увереност, че отбранява своята сестра от едно непосредствено посегателство и че той има
право на отбрана срещу него, каквато е осъществил.
В конкретния случай, дори да се приеме, че св. Л. И.а и св. А. И. са превишили
пределите на неизбежната отбрана, то извън съмнение това се дължи на уплаха и смущение.
Страхът може да бъде разгледан като комплекс от негативни чувства, емоции и характерни
поведенчески реакции у хората, които възникват при наличие на действие или обект, които
се възприемат от тях като заплашителни. В задължителната съдебна практика – ППВС № 12
от 1973г. е посочено, че се касае до особено психическо състояние на уплаха или смущение
на дееца, което е ограничило в значителна степен възможността му правилно да оцени
обстановката и да се защитава в пределите на неизбежната отбрана. Правилно е посочено, че
съгласно заключенията на комплексните съдебно-психиатрични и психологични експертизи
и двамата свидетели са били в състояние на страхов физиологичен афект, остра стресова
реакция, което може да се приравни към юридическото понятие „уплаха и смущение“, а
съгласно разпоредбата на чл.12, ал.4 от НК, при превишаване пределите на неизбежната
отбрана поради уплаха или смущение деянието, макар и виновно не е наказуемо.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящия съдебен състав счита, че обосновано и
законосъобразно от страна на наблюдаващия прокурор е било прието по делото, че
наказателното производство по досъдебно производство № 2 / 2020 год. по описа на ОСлО
при СОП, пр. пр. № 3779 / 2019 год. по описа на СОП водено за престъпление по чл. 115,
вр. чл. 1*, ал. 1 от НК следва да бъде прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на извършено престъпление от общ характер, както от
обективна, така и от субективна страна.
С оглед всичко гореизложено, настоящия съдебен намира доводите изложени в
жалбата за неоснователни и счита, че следва да постанови определение с което потвърди
атакуваното постановление на СОП, поради което и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от
НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 11. 06. 2021 год. на прокурор при С. окръжна
9
прокуратура за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
2 / 2020 год. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 3779 / 2019 год. по описа на СОП,
водено за престъпление по чл. 115, вр. чл. 1*, ал. 1 от НК.
Определението подлежи на обжалване или протест пред САС в седмодневен срок от
съобщенията до СОП и жалбоподателя С. Н. ИВ..
Съдия при СС. окръжен съд: _______________________
10