РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Горна Оряховица, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20214120101191 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба от „УниКредит Булбанк" АД, ЕИК №******, със седалище
и адрес на управление: гр. С., пл. ***, чрез пълномощника адв. Я.Д. срещу К. М. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Л., ул. ***, пк 5140.
Ищецът твърди, че на 10.04.2018 г. между „УниКредит Булбанк" АД, като кредитор и
К. М. К., като кредитополучател бил сключен Договор за кредитна карта за физически лица
№******** от 10.04.2018 г. за сумата от 2000 лева със срок на действие на договора до
30.04.2020 г.
Дължимите месечни вноски за периода от 16.11.2018 г. до 15.01.2019 г. не били
платени в срок. Поради тази причина, считано от 25.01.2019 г. дългът бил обявен за изцяло и
предсрочно изискуем на основание т. 10 от Договор за кредитна карта за физически лица
№******** от 10.04.2018 г. във вр. с чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции.
На 30.10.2020 г. ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК, въз основа на което били издадени от РС-Горна Оряховица по ч.гр.д. № 1840/2020
г. Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за изпълнение на дължимите суми.
Дължимата сума към 30.10.2020 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК/ била в общ размер на 2619,36 лева, от която 1915,34 лева - неизплатена главница и
632,02 лева - договорна лихва.
Ищецът твърди, че към настоящия момент тези суми не са изплатени.
Във връзка с изложената фактическа обстановка, ищецът „УниКредит Булбанк" АД,
моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде установено, че ответникът К.
М. К. му дължи следните суми:сумата от 1915.34 лева /хиляда деветстотин и петнадесет
лева и тридесет и четири стотинки/ - дължима и неизплатена главница по Договор за
кредитна карта за физически лица №******** от 10.04.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 02.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата;Сумата от
1
632.02 лева /шестстотин тридесет и два лева и две стотинки/- дължима и неизплатена
договорна лихва по Договор за кредитна карта за физически лица №******** от 10.04.2018
г. за периода от 16.11.2018 г. до 29.10.2020 г., от които:97.64 лева - лихва върху редовна
главница за периода 16.11.2018 г. до 25.01.2019 г. и 534.38 лева - лихва за просрочена
главница за периода от 25.01.2019 г. до 29.10.2020 г.Сумата от 72 лева - дължими към
21.10.2020 г. разходи за уведомяване;Сумата от 112.39 лева - направени разноски по
ч.гр.д. № 1840/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Горна Оряховица, ГО, 8 с-в за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.Ищецът претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от адв. А.Ч. от
ВТАК - особен представител на К. М. К.. Счита, че предявените искове са недопустими и
изцяло неоснователни - по основание и по размер по следните съображения:
Оспорва твърдението, че ищецът е отпуснал на К. М. К. по Договор за кредитна карта
за физически лица № CCIR-620-00242- 2018/10.04.2018г. сумата от 2000 лв. Твърди, че
липсват доказателства за предоставяне на каквато и да било сума на ответника.
Оспорва Договор за кредитна карта за физически лица № ********/10.04.2018 г., като
твърди, че ответницата не е страна по договора и че подписите, положени под него не са
нейни, нито пък същата е усвоявала сумата по договора.
Оспорва истинността на процесния договор и неговата обвързващата доказателствена
сила по чл. 180 ГПК. Твърди, че Договор за кредитна карта за физически лица №
********/10.04.2018г. е неистински, както и че съдържанието на документи е преправено
след подписването му.
Твърди, че ответницата К.К. не е надлежно уведомена от ищеца за настъпила
предсрочна изискуемост на вземането.
Оспорва изцяло твърдените в исковата молба „дължими суми" под формата на
главница, договорна и наказателна лихва. Твърди, че така предявените дължими суми са
изцяло неотносими към спора, безспорно неясни и недоказани.
Оспорва изцяло представеното с исковата молба извлечение от счетоводни книги,
като твърди, че то е неотносимо към спора, неясно и непълно. В конкретния случай,
представения документ не представлява хронологичен регистър и не съдържа всички
настъпили разчетни отношения между банката - заявител и кредитополучателя, не съдържа
факти и обстоятелства, от които да се удостоверява ликвидността и изискуемостта на
заявеното вземане. В представения документ не са намерили отражение настъпилите
изменения в размера на задължението в резултат на внесени погасителни вноски. От
извлечението от счетоводни книги не е видно, че кредита е усвоен в твърдените размери,
нито че изобщо е усвояван. Нещо повече - няма никакви посочени данни за правените
погашения, техния размер и коя част от задължението е покрито, съответно в какъв размер.
Излага възражения срещу исковата претенция, като заявява че:Оспорва на основание
чл. 19, ал. 4 във връзка с чл. 19, ал. 5 от Закона за потребителския кредит като нищожни
„параметрите" (клаузите) в Договор за кредитна карта за физически лица №
********/10.04.2018 г. - лихвения процент, месечния лихвен процент върху усвоената сума,
минималната изискуема погасителна вноска за ПКП.Възразява срещу така предявените суми
за главница, лихви и разноски.Възразява срещу изчисленията, съдържащи се в „Извлечение
от счетоводните книги".Оспорва твърдението, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем
и че такова изявление е получено от ответника.
Съдът след като разгледа събраните по делото доказателства намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза , съгласно която дължимата
главница по договора е в размер на 1915.34 лева,лихвата върху редовната главница за
периода от 16.11.2018г. до 25.01.2019г. е в размер на 97, 64 лева, изчислен е размера и на
2
лихвата за периода 25.01.2019г. до 29.10.2020г.
Чрез заключението си експерта е установил размера на задължението,така ,както се
претендира в исковата молба.
Въз основа на събраните писмени доказателства се установява, че изискването за
обявяване на предсрочна изискуемост е изпълнено. Удостоверяване надлежността на
връчването по посочения ред е направено от ЧСИ върху самата разписка, удостоверяваща
връчването на поканата за доброволно изпълнение. В разписката към нея изрично
връчителят е отразил датата на посещение . Освен това следва да се посочи, че още при
първото посещение на адреса връчителят е събрал данни от съседи, че лицето не живее на
адреса , а е в чужбина- Холандия. При това положение, съгл. разпоредбата на чл.47, ал.1,
изр. четвърто от ГПК не се е налагало извършването на три посещения на адреса.
Следва да се посочи и че адреса, на който е връчена по реда на чл.47 от ГПК поканата
е единственият посочен в договора за кредит адрес за кореспонденция на длъжника –
кредитополучател и освен това е и регистрираният в НБД „Население“ постоянен и настоящ
адрес на длъжника, видно от справката, извършена от заповедния и исковия съд.
С оглед изложеното, съдът намира, че поканата е връчена редовно на длъжника,
удостоверено от ЧСИ по надлежния ред и по този начин длъжникът е бил надлежно
уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита, поради забава в плащанията на
уговорените вноски с връчването на поканата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Действително е направено оспорване на писмени документи в писмения
отговор.Оспорено е и извлечението от сметка.
Съдът е открил производството с нарочно определение по реда на чл.193 от ГПК,
страните са имали възможността да изразят становището си и съответно да доказват
направеното оспорване на Договор за кредитна карта за физически лица №******** от
10.04.2018г.Ответницата не е ангажирала доказателства по повдигнатото
оспорване.Тежестта за оспорване,с оглед това,че носи нейния подпис – пада на ответницата
и тя не е доказала оспорването подпис и не следва на основание чл.194 ГПК документът да
се изключва от доказателствата по делото.
По отношение на извлечението от счетоводните книги са събрани доказателства –
писмени и заключение на експерт, оспорването не е доказано.
Съобразявайки изложеното, съдът приема за установено по делото,че вземането на
банката по отношение на К. М. К.,за което и издадена заповедта за изпълнение по реда на
чл.417 от ГПК съществува за: главница в размер на 1915,34 лева ведно със законна лихва от
02.11.2020г. и за дължима договорна лихва в размер на 97, 64 лева по договор за периода
от 06.11.2018г. до 25.01.2019г./ датата на обявяване на предсрочната изискуемост/.
Следва да се има предвид обаче, че договорна и наказателна лихва не се дължат след
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В съобразителната част на т.2 на ТР
№3/2017г. от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че уговорената в договора лихва е
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора.
Упражненият избор от кредитора да прекрати договора на 25.01.2019г. с обявяването му за
предсрочно изискуем означава, че не му се дължат лихви след тази датата. В този смисъл
претенциите за договорна лихва за периода 25.01.2019.- 29.10.2020 г. в размер на 534, 38
лева следва да се отхвърли.
Не се дължи сумата 72 лв. разходи за уведомяване. Тези суми са за услуги, свързани с
управление на кредита, за които финансовата институция събира суми за собствена сметка–
чл. 10а от ЗПК.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца сумата от 877, 96 лева,
представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете. На осн. ТР
№4/16.06.2014г. на ОСТГК на ВКС при пълно или частично уважаване на искове с правно
3
основание чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на заявителя по
заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Поради това и с оглед изхода по спора
на заявителя се дължат разноски в заповедната производство съразмерно с уважената част
от иска, а именно 86,37 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. М. К., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Л., ул. *** дължи на ,,УниКредит БУЛБАНК" АД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление гр. С., район В., пл.***, законни представители Т.А.П. и Д.В., сумата от 1 915,34
лева /хиляда деветстотин и петнадесет лева и 34 ст./,главница по Договор за кредитна
карта за физически лица ********/10.4.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 02.11.2020г. до окончателното
изплащане;сумата от 97.64 лева –лихва върху редовна главница за периода 16.11.2018г.-
25.01.2019г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 534, 38 лева-лихва за просрочена
главница за периода от 25.01.2019г.- 29.10.2020г. и за сумата от 72,00 лева /седемдесет
и два лева/, дължими разноски за уведомяване, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К. М. К., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Л., ул. *** ДА
ЗАПЛАТИ на ,,УниКредит БУЛБАНК" АД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление гр. С., район В., пл.***, законни представители Т.А.П. и Д.В., сумата от 877, 96
лева, представляваща разноски по гр.дело №1191/2021г. по описа на ГОРС , съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 86,37 лв. представляваща разноски по ч.гр.дело
№1840/2020г. по описа на ГОРС , съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4