Присъда по дело №2645/2024 на Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда №129/24.07.2024 г.по НОХД №2645/2024 г. по описа на БРС.
Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 3292 ЗМ-310/2024г., по описа на
04 РУ- ОДМВР-Бургас ( пор.№ 1077/2024г., по описа на БРП), с който е повдигнато обвинение
срещу П.К.А., ЕГН ********** за ТОВА,че на 21.04.2024г., в гр. Бургас, в условията на опасен
рецидив, след като е разрушил преграда здраво направена за защита на имот - тръби на климатична
инсталация, отнел чужди движими вещи - свързващи медни тръби на климатична инсталация с
обща дължина от 14 метра на стойност 141,12лв. от владението на Г.С.И., ЕГН **********
(собственост на „Ц.Б.С. - 2009“ООД, **************), без тяхното съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3
във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК.

В разпоредително заседание подсъдимят и неговият защитник направиха искане производството
по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-конкретно по реда на чл. 371, т.
2 НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, след като установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата
обстановка, изнесена в обвинителния акт.Извършва кратък преглед на доказателствата и предлага
индивидуален разбор и преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, в
който контекст предлага на основание чл.58а, вр.чл.54 НК спрямо подсъдимия А. да бъде
индивидуализирано наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което на основание
чл.57,ал.1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС да се изтърпява при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия ************** от БАК, настоява спрямо подзащитния й да се
определи наказание при приложение на чл.55 НК, като акцентира върху преобладаващата стойност
и значение на смекчаващите отговорността обстоятелства- невисоката стойност на предмета на
престъплението, депозираните обяснения от подзащитния й и изказаното от него съжаление.
Подсъдимият П. А. последователно,както при предоставеното му право на лична защита, така и в
своята последна дума заявява,че съжалява за извършеното и моли съдът да му наложи минимално
наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От фактическа страна:
П.К.А. е **********************, ЕГН: **********.
„Ц.Б.С. - 2009“ООД стопанисвало игрална зала за хазартни игри, която се намирала в гр. Бургас, ул.
„Захари Стоянов“№ 95. Свидетелят Г.И. била управител на игралната зала и представлява
ощетеното юридическо лице. Отвън игралната била оборудвана с видеокамери. Игралната зала
имала климатична инсталация, на която външните тела били монтирани на външната стена на
залата. На 21.04.2024 подсъдимият А. бил в района на игралната зала, стопанисвана от „Ц.Б.С. -
2009“ООД и решил да извърши кражба на медни тръби, които свързвали климатична инсталация на
залата. А. отишъл до мястото, където били монтирани външните тела на инсталацията. Първо с
ръце счупил медните свързващи тръби от страната на външните тела. След това се покатерил върху
външните тела и счупил тръбите и от другата страна. Парчетата свързващи медни тръби на
климатична инсталация, които подсъдимият счупил,били с обща дължина 14 метра. А. взел 14
метра тръби, поставил ги в черна торба и с тях напуснал района на игралната зала. На 22.04.2024г.
свидетелят И. отишла на работа и установила, че климатичната инсталация в игралната зала не
работила. Тогава разбрала, че била извършена кражба на медните свързващи тръби, поради което
подала сигнал на ЕЕН 112. На място била изпратена ДОГ на 04 РУ към ОДМВР Бургас, която
извършила оглед на местопроизшествието. Свидетелят И. предала на полицейски орган записи от
камерите за видеонаблюдение, на които били записани действията на А..
На 22.04.2024г. подсъдимият А. отишъл в дома на св. Васко Чукоев, като носел със себе си,
1

отнетите предишния ден медни тръби. Тръбите били намачкани и поставени в найлонова чанта. А.
предложил на Чукоев да закупи медните тръби и Чукоев се съгласил. Премерил тръбите, като се
оказало, че са около 600 гр. и платил на А. 5 лв. На следващият ден свидетелят Чукоев предал в
пункт за изкупуване на метали, закупените от А. тръби.
В хода на проведените ОИМ свидетелят Божидар Вълков - служител на 04 РУ при ОДМВР Бургас
прегледал записите от камерите и разпознал, като извършител на посоченото деяние подсъдимия
А..
По делото била назначена и изготвена комплексна видеотехническа и лицево-идентификационна
експертиза. В своето заключение вещите лица сочат, че заснетото лице е подсъдимият А..
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието
на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно: показания на свидетели Г.С.И. /л.31 и л.68 от ДП/, показания на
свидетел Васко Зорков Чукоев /л.35 от ДП/,показания на свидетеля Божидар Стефанов Вълков –
л.36 от ДП, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л.37-л.40 от ДП/,
заключение по съдебно-оценъчна експертиза /л.42-л.44/, протоколи за доброволно предаване,
разписки, заключението на съдебно-техническа експертиза –/л.72-л.120 ДП/, справка за
съдимост,докладни записки и други писмени доказателства, както и веществените доказателства- 2
бр. оптични носители /л.55-л.129 от ДП/.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373,
ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия подсъдимия се подкрепят от гореизброените доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено
извършването на предявеното на подсъдимия инкриминирано деяние, неговото авторство, и
вината на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3
НПК първоинстанционнният съд не дължи подробен анализ на доказателствата, но следва да
маркира в систематизиран вид основните доказателствени направления, ръководни за изградените
фактически изводи.
В сферата на доказателствената относимост към обвинителната фактическа теза
попадат фактическите данни в свидетелските показания на Г.С.И. и свидетеля Васко Зорков
Чукоев.Показанията на свидетеля И. отразяват фрагменти, относими към определяне с
приблизителна точност на момента на осъществяване на деянието, като вредоносните
последици на деянието са лично и непосредствено установени от нея към 22.04.2024 г.
Показанията на Г.И. са последователни, информативни и притежават нужната логическа
завършеност и процесуална стойност относно установяване на останалите доказателствено
релевантни факти: точното местонахождение на отнетите инкриминирани имуществени
елементи-демонтирани медни тръби на климатик, свързващи вътрешните и външните тела
на климатиците, от сграда, находяща се в в гр.Бургас, ул. „Захари Стоянов“ №95, в която се
помещавала стопанисваната от „Ц.Б.С.-2009“ООД игрална зала „Ефбет“.В показанията на
посочената свидетелка се извеждат фактически елементи относно механизма на изпълнение
на неправомерното престъпно деяние чрез покатерване на извършителя върху външните
климатични тела, демонтиране на тръбите на климатичната система, траяло във времеви
интервал на около 1 час, която материална противоправна дейност е установена
опосредствано от Г.И. чрез визуален преглед на видеозаписи от охранителни камери за
видеонаблюдение,монтирани в процесния обект. В случая съдът съобрази и
информативността на изложението, последователността на твърденията на тази свидетелка,
способността за точно определяне на отнетите предмети,съхранения спомен за
приблизителна парична стойност на ремонта на климатичната инсталация, детайлите
относно предприетите действия, във вр. с установяване на извършителя на кражбата и
механизма на осъщественото престъпление.
Няма неувереност, дискредитиращи непълноти или съдържателни несъответствия, в т. ч.
и с проверени факти, респ. липсва база за заключение,че тези показания трансформират реални
2

впечатления за заварената обстановка на 22.04.2024 г. на увредена и нефункционираща климатична
инсталация в игралната зала за хазартни игри, относно инициираните действия за установяване
причината на имущественото увреждане, - каузалното виновно поведение на непознато лице от
мъжки пол и неправомерните му действия, включени в съдържанието на прегледания
видеоматериал, генериран от охранителните камери и относим към изследваното деяние.
С тези аргументи съдът оцени показанията на свидетеля Г.И. като непротиворечиви и
съответстващи на другите събрани доказателства, в т.ч. предвид допълващите тяхната
съдържателна стойност и по пътя на контролна логическа съпоставка с показанията на свидетеля
Васко Чукоев.

Като следващ фрагмент от логическата верига на преки доказателства, допринасящи за
обосноваване на фактическата обстановка, съдът цени показанията на св.Васко Чукоев , които имат
съществена доказателствена роля за изясняване на централни факти от предмета на доказване по
чл.102 НПК.Независимо от съчетанието на неблагоприятни фактори като изминалото време и
свойството на човешката памет да проявява избирателност и несигурност при възпроизвеждане на
отделни факти от миналото; възраст; динамика и естество на професионална ангажираност, в т.ч.
допустимо смесване на сходни факти от различни случаи, в показанията на този свидетел се
откроява точна, логична и житейски правдива репродукция на неговите впечатления за основните
фрагменти от събитието, за което свидетелства. Хронологически подредено и изчерпателно
свидетелят Чукоев описва картината на появата на подсъдимия в дома му на 22.04.2024 г. , когото
идентифицира с прякор „Алико“, и който на посочената дата му е продал срещу сумата от 5 лв.
намачкани и начупени медни тръби от климатик,които впоследствие свидетелят Чукоев продал в
пункт за вторични суровини.

Като следващ елемент в непрекъсваемата логическа доказателствена верига съдът оцени и
логичните и последователни от гл.т. на информация, относима към главния факт, показания на
свидетеля Божидар Стефанов Вълков, мл.разузнавач в сектор „КП“ при 04 РУ Бургас, който след
проведен преглед на записи от видеокамерите на обекта игрална зала на ул. „Захари Стоянов“ №95
разпознава извършителя на деянието като П. А.. В случая от показанията на свидетеля, служещи за
набавяне на доказателствена информираност относно автора на осъщественото инкриминирано
деяние, се извежда категоричният във визуалните възприятия на свидетеля образно-
идентификационен извод, че от прегледаните видеофайлове разпознава именно П. А. като
извършител на кражбата, когото е имал повод да опознае при работата си по предходно извършени
от него деяния. Свидетелят основава възприятията си и категоричността на идентификационните
изводи и на база продължителността на престъпно третиране от подсъдимия Керов върху
климатичната инсталация, предвид филмираното отстраняване с ръце, до степен на пълно отделяне
на медните тръби в интервал на 45 минути.
Няма пречка производните доказателствени средства да могат да послужат като основен, или
контролен доказателствен източник за проверка на първични доказателствени източници, или за
достигане до тяхното съдържание, в случай, когато последните за недостъпни.
В настоящия случай, преценявайки косвените доказателствени данни от показанията на св.Вълков,
в съчетание с резултатите от съдебно-техническата експертиза, по свое вътрешно убеждение, съдът
констатира, че те наред с останалите гласни и писмени източници съставляват в своята съвкупност
хармонично цяло –единна и логична структура от факти, свързани помежду си с основния факт, и
водят до изводи, които са единствено възможни за авторството на деянието в лицето на
подсъдимия А..

Доказателствена обезпеченост на обвинението мотивира и анализът на резултатите на СТЕ,
почиващи на професионално и прецизно интерпретиране на фактическите данни,
съдържими се в предадения с протокол за доброволно предаване 1 бр. оптичен носител тип
диск от камери за видео наблюдение, монтирани на игрална зала „Ефбет“, гр.Бургас, ул.
„Захари Стоянов“№95. Видеоматериалът от посочения диск е подложен на лицево-
3

идентификационна съпоставка с актуални снимки на подсъдимия П. А.. Според съда извън
всяко съмнение е способността на СТЕ да подпомогне процеса на формиране на обективни съдебни
изводи следва предвид стриктното съобразяване на изследването с поставените задачи; ползваните
признати от науката методи; и фиксираните научни изводи, които не са с вероятностен, а с
категоричен и безусловен характер. При лицево съпоставяне на предоставените образци –снимки
на подсъдимия А. с извлечените кадри от оптичния носител, инкорпориращ видеоматериала от
охранителните камери на игралната зала, вещото лице е установило специфични индивидуални
лицеви особености- /форма на главата, диагонал на лицето, форма на очи, ноздри, нос и пр./,
мотивиращи го да приеме с категоричност персонална идентичност между подсъдимия П. А. и
образа на лице от мъжки пол, филмиран в хронологично подредената поредица от
кадри,отразяващи действия по увреждане целостта на климатична инсталация. Според вещото
лице, изображенията във видеозаписите от камерата за видеонаблюдение , позволяват
визуализация на достатъчни по обем и индивидуално-образна и външно-физическа специфика
признаци, предоставящи възможност за лицево-идентификационно изследване и разпознаване на
заснетото лице. В случая от резултатите от заключението на СТЕ, съдът набавя сигурна
информация относно автора на осъщественото инкриминирано деяние и изключителната
съпричастност на подсъдимия А. към него. Този извод черпи доказателствена подкрепа от
категоричните визуално-сравнителни и лицево- образни констатации на експерта, че от
изследваните видеофайлове се установява подсъдимият А., който със система от механични
и физически деструктивни действия, засяга целостта на климатичната инсталация, до степен
на цялостно отделяне на инкриминираните медни тръби и отнася демонтираните
имуществени фрагменти /тръби/ със себе си.
Инкриминираните индивидуални имуществени елементи ,предмет на противоправно присвояване,
са били подложени на точна оценка на паричната им равностойност в назначената в досъдебното
производство съдебно-оценъчна експертиза, както следва: медни тръби на климатична инсталация
между вътрешно и външно тяло /14 м./ възлизат на сума в размер 141. 12 лв.

От правна страна
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да
установи по несъмнен начин както авторството на лицата, обвинени в извършване на
инкриминираните деяния, така и всички признаци от фактическия състав на съответните
престъпления.
Съдът установи, че от обективна и субективна страна подсъдимият П.К.А., ЕГН ********** е
осъществил състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с
чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК, като на 21.04.2024г., в гр. Бургас, в
условията на опасен рецидив, след като е разрушил преграда здраво направена за защита на имот -
тръби на климатична инсталация, отнел чужди движими вещи - свързващи медни тръби на
климатична инсталация с обща дължина от 14 метра на стойност 141,12лв. от владението на Г.С.И.,
ЕГН ********** (собственост на „Ц.Б.С. - 2009“ООД, **************), без тяхното съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна е налице деяние, извършено от подсъдимия с насоченост на противоправно
интервериране срещу обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите.
Изпълнителното деяние на кражбата се осъществява чрез отнемане на вещта, което обхваща два
акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от
страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото доказателствени
материали несъмнено се установява, че подсъдимият е осъществил както първата фаза на
изпълнителното деяние - прекъснал е владението на правоимащите лица върху процесните вещи-
свързващи медни тръби на климатична инсталация с обща дължина от 14 метра, така и втората
фаза - трайното установяване на свое владение върху тях, поради което престъплението е
довършено.
Обособените медни елементи, отделени от външната инсталация на климатичните тела, по-късно
са били предмет на разпоредителни действия в своя полза, извършени от подсъдимия, с което
4

практически е осъществен основният състав на престъплението кражба по чл.194, ал.1 НК.
Последващото прехвърлително действие с отделените метални части /медни тръби/ от климатична
инсталация, предприети изцяло в спектъра на свободното изборно усмотрение на подсъдимия, са
недвусмислена външна изява на присвоителното намерение, т.к. собственическият анимус намира
безпрекословен и несъмнен израз в действията по окончателното разпореждане с отнетите
вещи,респ. елементи от тях.
Отнетите от фактическата власт на пострадалото лице управителя на игралната зала Г.С.И. и
техния собственик /“Ц.Б.С.2009“ООД/- свързващи медни тръби на климатична инсталация с обща
дължина от 14 метра са на обща стойност 141,12 лева,предвид което са годен предмет на
престъплението кражба. Същите, от една страна са били елемент от диференцираната, чужда за
подсъдимия имуществена сфера – тази на дружеството “Ц.Б.С.2009“ООД, стопанисващо сградата
на игралната зала, находяща се на ул. „Захари Стоянов“№95, и монтираната на нея климатична
инсталация, а от друга страна, техническото им отделяне от сградата ги трансформира в движими
вещи,които са включени в гражданския оборот, тъй като имат пазарна /парична/ стойност.
Подсъдимият П. А. не е имал разрешение от собственика на климатичната инсталация
“Ц.Б.С.2009“ООД, изразено чрез законния представител , нито от управителя на игралната зала
св.Г.И., за тяхното отнемане, поради което се налага изводът, че това е станало без знанието и
съгласието на правоимащите лица.
Деянието на подсъдимия е извършено при квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1, т.3 НК
"разрушаване на преграда", здраво направена за защита на имот, тъй като за преустановяване на
физическата трайна прикрепеност на отнетите медни тръби ,подсъдимият е предприел счупване на
свързващите тръби, първо от страната на външните тела на инсталацията,а след това се изкачил
върху външните климатични тела и счупил тръбите от другия край. Това действие, корелиращо с
нормативния съставомерен признак на чл.195,ал.1,т.3 НК, по своето фактическо съдържание и
насоченост илюстрира осъществяване на нормативния признак „разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот“, като „разрушаването“ представлява материално условие за
отделяне инкриминираните вещи и преустановяване на физическата им връзка с цялостната
климатична инсталация и сградата, находяща се в гр. Бургас, ул.„Захари Стоянов“ № 95.Този
елемент на съставомерното поведение в законово дефинираната в чл.195, ал.1, т.3 НК алтернатива
съставлява, разрушаване на преграда, създаваща предпазващо имуществото предназначение и в
този смисъл чрез разрушаване на нейната субстанция е завишена обществената опасност на
деянието.
Настоящата престъпна деятелност на П.К.А. се определя като осъществена в условията на "опасен
рецидив" по смисъла на чл. 29, ал. 1, буква "а" и буква „б“ НК , тъй като този подсъдим е извършил
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на "Лишаване от
свобода" не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК , както и
предвид допълнително изпълнения нормативен критерий – подсъдимият е осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено на осн. чл.66, ал.1 НК.
Основание за горната квалификация са следните осъждания на подсъдимия П.К.А.:
С влязло в сила на 18.06.2022 г. Определение по ЧНД 104/2022 г. по описа на РС -Карнобат е
определено общо най-тежко наказание на основание чл.25, вр.чл.23,ал.1 НК, както следва:
-По НОХД 1024/2015 г., по НОХД 5624/2015 г. и по НОХД 4953/2019 г. трите по описа на БРС, а
именно лишаване от свобода за срок от 1 година, определено да се изтърпява при първоначален
общ режим;
-по НОХД 4913/2017 г., НОХД 193/2018 г. и НОХД 5778/2018 г. и трите по описа на БРС, като
общото най-тежко наказание „лишаване от свобода“ е увеличено до общ размер 1 година 8 месеца
и 3 дни, определено за изтърпяване при първоначален строг режим;
- по НОХД 482/2021 г. по описа на БРС и по НОХД 225/2021 г. по описа на РС-Карнобат в размер на
3 години, увеличено на осн. чл.24,ал.1 НК със 6 месеца до общ размер на 3 години и 6 месеца,
определено за изтърпяване при първоначален строг режим.
Видно от справката за съдимост, така групираните общи най-тежки наказания лишаване от свобода
по трите кумулативни групи, са изтърпяни от подсъдимия до 10.03.2024 г.
Така изложеното обуславя квалифициращият признак „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29, ал. 1,
5

б. „а“ и по б. “б“ от НК, тъй като към инкриминираната дата на деянието, предмет на настоящото
производство не е изтекъл 5 - годишният срок по чл. 30, ал. 1 от НК от изтърпяването на
наказанията по горецитираните осъждания.
От субективна страна подсъдимият П.К.А. е действал при форма на вината пряк умисъл по см.
чл.11, ал.2 НК, като е знаел, че отнема вещи, принадлежащи към чужда имуществена сфера. В
интелектуалните представи на подсъдимия са намерили отражение елементите от фактическото
съдържание на изпълнителното деяние, и неговото социално значение –съзнавал е
обстоятелството, че отнемането на чужди движими вещи е забранена от закона дейност и е
извършена без съгласието на техния собственик /владелец. В представната дейност се обхващат
всички компоненти на отнемането на инкриминираните вещи, механизма на това отнемане,
включващ разрушаване на преграда,здраво направена защита на имот с цел физическо отделяне на
структурните елементи – медни тръби, свързващи климатични тела от външната стена на
сграда.Касае се за съзнателно обмислена и волево мотивирана дейност на подсъдимия, който
отделил вещите, /медни тръби/, променил тяхното местонахождение с намерението да ги присвои и
да се разпореди с тях, като със свои вещи, което е и сторил. Подсъдимият предвид достигнатия
правно регламентиран праг на възрастова, житейска и психосоциална зрялост е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от това свое деяние и е искал настъпването на тези последици - да присвои и да се
разпореди с имуществените елементи, относими към предмета на извършеното престъпление.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,ал.1,т.3 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“А“ и б.
„Б“ НК, в което подсъдимият П.К.А. бе признат за виновен, законодателят е фиксирал параметри
на санкцията лишаване от свобода от 3 до 15 години.
При осъразмеряване на справедливото и адекватно като корективен потенциал наказание,съдът
съобрази ръководните правила на чл.36,ал.1 НК и чл.35,ал.3 НК. Цел на наказанието е постигане
на специална превенция чрез оказване на поправително въздействие и формиране на
възпиращи волеви механизми у дееца срещу извършването на нови престъпления. От друга
страна, не следва да бъде неглижирана възмездната функция на наказанието, което в същността си
е форма на държавно-правна реакция на извършеното престъпление. Поради тази причина
индивидуалните субективни и обективни свойства на деянието, относителната негова тежест и
обществена опасност, специфичните факически особености на деянието и личността на
извършителя се явяват мащаба, в рамките на който се осъществява индивидуализация на
наказнието.
Обстойната съпоставка на обстоятелствата с действителна значимост за отмерването на
адекватната санкция при справедливо отчитане на обществената опасност на извършеното, на
личността на подсъдимия и на потенциалната негова поправимост, следва да бъдат обобщени в
следните направления:
На първо място,тежестта на самото инкриминирано деяние, осъществено от А., притежава
многоаспектна правна и фактическа стойност- касае се за дръзко и безцеремонно изпълнение на
деянието чрез проникване в тъмната част на денонощието,в границите на чужд имот, акумулиращо
известна планираност,съобразителност, ловкост, съчетани с бързина в организацията на
дейностите по престъпно демонтиране на процесните свързващи медни тръби. Очевидно е,че
демонтирането и физическото отстраняване на ценните за подсъдимия медни фрагменти от
климатична инсталация са изисквали решителност и упоритост. Своеобразните материални
действия при изпълнение на престъплението афишират тотално незачитане на цивилизационните
критерии, свързани не само със запазване на чуждата собственост, но и със социалния и правен
порядък, гарантиращ спокойното съществуване на гражданите в обществото.Все в този
аргументативен контекст съдът цени в негативна светлина обстоятелството,че в рамките на
интерверирането върху монтираната климатична техника по външните стени на сградата,
подсъдимият се е изкачвал върху климатичните тела, трошал е и е избивал с ръце тръбите. Тези
престъпни действия с оглед явната им социална несъвместимост с устоите, реда и общественото
спокойствие в правовата държава, свидетелстват не само за инцидентно погазване на действащите
правните забрани, но свидетелстват недвусмислено за нефункциониращи психични механизми за
6

самоконтрол у подсъдимия.
При подбора на заслужената репресивна реакция на извършеното от подсъдимия деяние,в
отегчаващ аспект, съдът отчита и обремененото съдебно минало на А.. Обстоятелствата по делото,
установени чрез диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК както и справката за съдимост
на П. А., показват, че въпреки календарно малкия си житейски опит, на 27 г. към датата на
деянието, същият е вложил девиантната форма на социална изява като естествена съставка на
социалното си съществуване. Отразените в справката за съдимост 11 броя осъждания, независимо
от очертаващите се реални съвкупности и осъжданията, участващи при формиране на по-тежката
квалификация на чл.29,ал.1, б. „а“ и „б“ НК , са явен индикатор за социално-ценностно отслояване
у този подсъдим. Обремененото съдебно минало, с осъждания за престъпления изключително и
изцяло засягащи неприкосновеността на собствеността, обосновават извод за устойчивост на този
подсъдим спрямо упражненото до момента наказателноправно въздействие от страна на
държавата, като прилаганите наказания лишаване от свобода за по-кратък срок са се оказали слаб и
неефективен механизъм за регулиране на поведението му, Очевидно настоящата престъпна
дейност не е инцидентна в живота на подсъдимия, а съставлява елемент от инертна форма на
съществуване, подчинено на изградената престъпна рутина и свързаните с нея трайни изменения в
йерархията на личностовите ценности, направляващи динамичната му криминална активност.
Очевидно е,че в един дълъг период от време /повече от 10 години/ подсъдимият с поведението си
е доказал липса на стремеж към ценностно преосмисляне на задължителността на правните
забрани, демонстрирал е неспособност или нежелание да си наложи нужната сдържаност, и
дисциплина в поведението, към които държавата в този период многократно е правила усилия да го
насърчава, използвайки различни механизми за въздействие. Именно и разглежданата
понастоящем престъпна деятелност е осъществена след по –малко от 1 месец и половина от
поредното ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода, за срок от 3 години и 6
месеца, съставляващо определеното и увеличено общо най-тежко наказание за съвкупност от
престъпления по актуалните му осъждания /НОХД 482/2021 г. по описа на БРС и НОХД 225/2021 г.
по описа на РС-Карнобат/, групирани с Определение №73/02.06.2022 г. по ЧНД104/2022 г. по описа
на РС-Карнобат, влязло в сила на 18.06.2022 г.Ето защо според съда подсъдимият А. демонстрира
регресивно в своята устойчивост психично отношение към отхвърляне на правните забрани.
В интерес на обективната справедливост, към която насочва правилото на чл. 35, ал. 3 НК, и в
групата на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчита заявеното от
него съжаление за извършеното като израз на проявена самокритичност, както и факта на
невисокия размер на паричната равностойност на отнетото имущество- 141,12 лв., който размер е
почти 7 пъти по-нисък от размера на МРЗ, установена за 2024 г. с ПМС № 193/12.10.2023 г. на МС.
Ето защо съдът прие, че тези обстоятелства са обективна характеристика на самата невисока степен
на обществена опасност на престъплението и обосновават нуждата от проява на по-голяма
снизходителност чрез приложението на чл.58а,ал.4, вр.чл.55,ал.1,т.1 НК при диференциране на
наказателната отговорност.
В интерес на необходимостта от следване на балансиран подход при отмерване на наказанието,
съдът отчита правната стойност и реално значение на младата възраст на подсъдимия, наред с
останалите смекчаващи обстоятелства,относно подчертано ниската парична равностойност на
отнетото имущество.Предвид изложеното съдът прие,че е реализирана хипотезата на чл.55,ал.1, т.1
НК,а именно наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, предвид които и най-лекото, предвидено в закона
наказание би се оказало несъразмерно тежко, което поставя въпросът за определянето му под фиксирания в закона най-
нисък предел от 3 години, доколкото подобен подход по аргумент на чл.58а,ал.4 НК се явява по-благоприятен за
подсъдимия А.. Разпоредбата на чл.58а,ал.4 НК гласи,че когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията
на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.
В случая съдът прие,че наказанието от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода , диференцирано по
правилата на чл.58а,ал.4,вр.чл.55,ал.1,т.1 НК, е пропорционално спрямо извършеното
престъпление. При отмерването му са съобразени индивидуалните особености на деянието,
фактическите негови характеристики, специфичното съчетание на обективните и субективните
свойства, личностните характеристики на дееца и отсъствието на основания за укор към
процесуалното му поведение.
Съдът намери,че не са налице материалноправните основания за приложение на чл.66,ал.1 НК
спрямо подсъдимия П. А. чрез отлагане с изпитателен срок на наложеното му наказание лишаване
от свобода, т.к. само 42 дни преди инкриминираната дата 21.04.2024 г. –същият е изтърпявал
ефективно наказание „лишаване от свобода“ във вр. с осъждане за престъпление от общ характер,
7

респ. към датата на деянието не е изтекъл реабилитационният срок по чл.88а,ал.2 НК.
Предвид горните съображения и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът определи
първоначален "строг“ режим на изтърпяване на така наложеното наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА" за срок от 1 година и 6 месеца по отношение на подсъдимия П.К.А..
Съдът на основание чл. 59 НК приспадна от така наложеното наказание "Лишаване от
свобода" за срок от 1 година и 6 месеца, времето през което подсъдимият е бил задържан
по реда на ЗМВР или НПК или е изтърпявал МНО "Задържане под стража" във връзка с
престъплението, предмет на настоящата присъда.

По разноските:
Накрая съдът се произнесе и по направените в досъдебна фаза на наказателното производство
разноски в следния смисъл:
- на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимият П.К.А., ЕГН ********** в да заплати
направените по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 699,75 лева в
полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас.
По веществените доказателства:
Съдът постанови веществените доказателства -2 бр. оптични носители /СД-диск/, приложени към
материалите по ДП –л.55 и л.129 , да останат приложени по делото за срока на съхраняването му в
архив,след което да се унищожат по реда, предвиден в Правилника за администрацията в
съдилищата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	129
Дата:	24 юли 2024 г. (в сила от 9 август 2024 г.)
Съдия:	Анита Христова Велева

Дело:	20242120202645
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 юни 2024 г.

Присъда по дело №2645/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите