№ 4011
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110157643 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от Т. Х. М., ЕГН ********** срещу
„Файненшъл България“ ЕООД главен иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК, иск под евентуалност с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, и иск под евентуалност с правно основание
чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между
страните Договор за предоставяне на поръчителство № 3785389 поради
противоречие със закона, под евентуалност липса на основание, под
евентуалност накърняване на добрите нрави и кумулативно съединен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2118 лв., представляваща недължимо
платена сума по нищожен договор за поръчителство № 3785389, ведно със
законната лихва, считано от 30.09.2024 г. - датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“
АД е сключен договор за паричен заем № 3785389 на 02.03.2020 г., като
страните се договорили размерът на отпуснатия заем да е 3000 лева, видът на
вноската месечна, а размерът на лихвения процент не бил посочен. Съгласно
чл. 4 от Договора, заемът следвало да бъде обезпечен с гарант - две физически
лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институция, отпуснала
1
кредита. Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото
възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на
минимум 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е
поръчител, да има чисто ЦКР и др. или да представи сключен договор за
гарантиране задължението с дружеството. На датата на сключване на договора
за заем, между ищеца и ответника бил сключен Договор за предоставяне на
гаранция № 3785389, по силата на който ответното дружество поело
задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на
ищеца. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и
готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на
сключения договор за поръчителство, ищецът се задължил да заплати на
гарантиращото дружество възнаграждение, което било разсрочено заедно с
месечната вноска по договора за кредит. Паричните суми следвало да бъдат
предоставени на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което било упълномощено от
ответника да събира сумите. Твърди, че задълженията по договора за кредит
са изцяло погасени. Сочи, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен
собственик на капитала на ответното дружество, поради което излага, че двете
дружества са свързани лица. Аргументира, че когато не са спазени
разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, то
договорът за кредит е недействителен, в който случай заемателят дължал
връщане единствено на чистата стойност на кредита. Подробно излага, че
изискванията, посочени в клаузата, предвиждаща предоставяне на
обезпечение от договора за заем, на практика са неосъществими за него, което
от своя страна сочи, че е довело до единствения възможен за него избор, а
именно сключването на процесния договор с ответното дружество. Сочи, че
договора за заем е недействителен, т.к. в него не бил посочен действително
прилаганият размер на ГПР, от който счита, че част е и възнаграждението по
процесния договор. Твърди, че процесния договор е лишен от основание, т.к. в
полза на ищеца не била предоставена услуга. Излага, че същият е нищожен
поради накърняване на добрите нрави. Прави възражение за нищожност на
целия договор за заем, евентуално на чл. 4 от същия. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът развива съображения за недопустимост на иска за прогласяване
2
нищожността на процесния договор. Оспорва твърденията на ищеца за
нищожност на договора поради противоречие със закона, липса на основание
и накърняване на добрите нрави и излага подробни твърдения в насока, че
договорът е действителен. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, чл. 26, ал.1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че
между страните има сключен договор за предоставяне на поръчителство с
твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са
налице визираните пороци.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че е сключен с
ответника договор за предоставяне на поръчителство; че е заплатил
твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника,
че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на
ответника е без правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически
факт.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а
именно: валидни клаузи в договора за предоставяне на поръчителство, въз
основа на които са извършени начисления на процесната стойност, както и
изпълнение на задълженията му по договора.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства по делото: че между страните е сключен договор Договор за
предоставяне на гаранция № 3785389, по силата на който ответното дружество
поело задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД
задълженията на ищеца по за паричен заем № 3785389 от 02.03.2020 г.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
3
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора.
Въпреки, че всеки един от договорите – този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни
договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от обстоятелството, че в договора за потребителски
кредит е предвидено обезпечението на същия с договор за поръчителство,
4
предоставено от ответника и сключването на договора за поръчителство в
същия ден, в който е сключен договорът за кредит.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията по процесния договор за
потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Договорът за потребителски кредит и договорът за гаранция
(поръчителство) се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство
поради естеството на правоотношенията.
Поради изложеното съдът намира договора за нищожен, като
противоречащ на закона.
Поради основателност на главния иск, по делото не се сбъдна условието
за разглеждане на предявените под евентуалност искове.
5
По иска с правно основание чл. 55 ЗЗД:
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че
по нищожния договор за поръчителство ищецът е заплатил на ответника
сумата в размер на 2118 лв. Поради изложеното съдът намира предявеният иск
с правно основание чл. 55 ЗЗД за основателен и следва изцяло да го уважи.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 110 лв. за заплатена държавна такса и
360 лв. за заплатен депозит за ССЕ.
Съдът намира, че следва да присъди адвокатско възнаграждение на адв.
Д. М. М. за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца
съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските по чл. 80 ГПК в размер на 480 лв. с ДДС, доколкото делото не се
откроява с фактическа и правна сложност, приключило е с едно единствено
открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не
се е явил и малкото на брой извършени процесуални действия.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
Договор за предоставяне на поръчителство № 3785389, сключен между Т. Х.
М., ЕГН ********** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Файненшъл България“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Т. Х. М., ЕГН ********** сумата в
размер на 2118 лв., представляваща платена от ищеца на ответника сума без
основание въз основа на нищожен Договор за поръчителство № 3785389,
ведно със законната лихва от 30.09.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Файненшъл България“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на Т. Х. М., ЕГН ********** сумата в размер на
470 лв., представляваща съдебни разноски.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв. „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. Д. М. М. сумата в размер
на 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна правна
помощ и съдействие.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач „Изи
Асет Мениджмънт“ АД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7