Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 1.08.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети март през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ:
Станимира Иванова
мл. съдия Светлана Атанасова
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Коджабашева гр. дело №
8311 по описа за 2018 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от
12.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 78261/ 2017 г. на Софийски районен съд,
ГО, 42 състав, по предявени от „Д.Е.Е.П.Б.” ООД- гр. София установителни искове
по чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК вр. чл.266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е признато за
установено, че О.Ч./БУЛСТАТ: ********/ дължи на „Д.Е.Е.П.Б.” ООД- гр. София
/ЕИК ********/ сумата 4 346 лева, представляваща дължимо окончателно плащане по
Договор № ЗД-133/ 16.11.2012 г., ведно със законната лихва от предявяване на
иска- 22.08.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 123.38 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 11.05.2017 г. до 20.08.2017 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2761/ 2017 г. на РС-
Монтана. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът О.Ч.е осъден да заплати на ищеца
„Д.Е.Е.П.Б.” ООД сумата 771.92 лв.- разноски за исковото производство, и сумата
591.92 лв.- разноски за заповедното производство.
Постъпила е въззивна жалба от О.Ч./ответник по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по
делото. Поддържа се в жалбата, че в клаузата на т.3.2.2 от процесния договор
страните са се съгласили, че действието му по отношение на окончателното
разплащане е поставено в зависимост от настъпването на едно бъдещо несигурно
събитие- наличие на одобрено финансиране от управляващия орган, което отлагателно
условие не е настъпило и не са представени доказателства за неговото
настъпване, поради което и вземането на ищцовото дружество в частта за
окончателното плащане все още не е изискуемо, съответно претенцията на ищеца е
неоснователна. Според въззивника същата би била основателна само при условие,
че се установи по безспорен начин наличието на законово определената в чл.25,
ал.1, изр.2 ЗЗД фикция, че условието се счита за сбъднало се, ако страната,
която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно попречи то да настъпи. Такова
възражение в исковата молба не било въведено, поради което и в тази насока не
са представени и събирани никакви доказателства и не са давани съответни
указания на страните при разпределяне на доказателствената тежест с доклада на
съда по чл.146 ГПК.
Въззиваемата страна „Д.Е.Е.П.Б.”
ООД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли да бъде постановено
решение за отхвърлянето й като неоснователна, респ. да бъде потвърдено като
правилно обжалваното решение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна
инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
уважаване на предявените от „Д.Е.Е.П.Б.” ООД срещу О.Ч.искове по чл.422 ГПК вр.
чл.266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
По делото не е спорно,
а и от събраните доказателства се установява, че на 16.11.2012 г. между
страните е бил сключен Договор № ЗД-133/ 16.11.2012 г., по силата на който О.Ч.-
в качеството на възложител, е възложила, а „Д.Е.Е.П.Б.” ЕООД- в качеството на
изпълнител, е приело и се е задължило да извърши срещу възнаграждение
обследване за енергийна ефективност и издаване на сертификат за енергийни
характеристики на обект: Административна сграда- ул.“********, гр. Чипровци, и
Котелна централа към Административна сграда- ул.“********, гр. Чипровци /р.І,
т.1.1/. Посочено е в договора, че: обследването на сградите за енергийна
ефективност /чл.13, ал.2, чл.16 и чл.17, ал.1 и ал.2, чл.23, ал.1 от ЗЕЕ/ е в
обем и обхват съгласно изискванията на ЗЕЕ и съответните подзаконови нормативни
актове, включително изготвяне на резюме /т.1.2/; изготвянето на сертификат за
енергийните характеристики на обекта е съгласно чл.17, ал.1 и ал.2, чл.19, ал.1
и чл.20, ал.4 от ЗЕЕ /т.1.3/; обследването на котелната централа за енергийна
ефективност е в обем и в обхват съгласно изискванията на чл.19, ал.1 от Наредба
№ РД-16-932/ 23.10.2009 г. за условията и реда за извършване проверка за
енергийна ефективност на водогрейните котли и на климатичните инсталации и за
създаване, поддържане и ползване на базата данни за тях и съгласно чл.32 от ЗЕЕ
/т.1.4/, като е договорено и оказване на техническо съдействие и координация с
институциите до предоставяне на възложителя на безвъзмездна финансова помощ по
програми на ЕС и НДЕФ за реализиране на енергийно ефективна реконструкция на посочените
обекти /т.1.5/. В раздел ІІІ- „Цени и начин на плащане” страните са постигнали
съгласие за извършената работа възложителят да заплати договорно възнаграждение
от 4 830 лв. без ДДС, от което: 4 530 лв.- за Административна сграда- с
обследваема площ 2 264 кв.м., и 300 лв.- за Котелна централа към
Административна сграда, съгласно Ценово предложение /Приложение № 1/. Уговорено
е плащането да се извърши от възложителя, както следва: авансово плащане в размер на 30 % от стойността
Л.2 на Реш. по гр.д.№
8311/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
на договора или 1 450 лв. без ДДС- в
петдневен срок след подписване на договора, и окончателно плащане в размер на 3
380 лв. без ДДС- „след приключване и приемане с окончателен приемо- предавателен
протокол на предмета на договора и финансиране от управляващия орган по
програмата на ЕС или НДЕФ“. Неразделна част от договора- съгласно раздел X,
т.10.4, е Ценово предложение /Приложение № 1/.
Липсва спор между
страните и че изпълнителят е изправна страна по договора и че е извършил
възложената работа, която е приета от възложителя без възражения, за което е представен
двустранно подписан Приемо- предавателен протокол от 15.01.2013 г., според
който изпълнителят е предал на възложителя документация, включваща: доклад за
проведено обследване за енергийна ефективност на обект Административна сграда- О.Ч.,
и Сертификат за енергийни характеристики на обект Административна сграда- О.Ч..
За уговореното
авансово плащане изпълнителят е издал Фактура № 9/ 16.11.2012 г. за сумата 1 450
лв., за която не е спорно между страните, че е изплатена от възложителя. За
остатъка от възнаграждението изпълнителят е издал Фактура № 175/ 5.05.2017 г.
за сумата 4 346 лв., включваща сумата 3 380 лв.- разлика между уговореното
възнаграждение от 4 830 лв. и сумата по фактура № 9/1 6.11.2012 г. /1 450 лв./,
и сумата 966 лв.- ДДС, изчислен върху пълния размер на уговореното
възнаграждение от 4 830 лв., в т.ч. върху сумата по предходната фактура. Не е
спорно между страните, че остатъкът от възнаграждението не е заплатен от страна
на възложителя.
Спорният между
страните въпрос е дали е настъпила изискуемостта на вземането на изпълнителя за
остатъка от договорното възнаграждение.
В клаузата на т.3.2.2
от процесния договор е постигнато съгласие между страните окончателното плащане-
в размер на 3 380 лв. без ДДС, да е дължимо след приключване и приемане с
окончателен приемо- приемателен протокол на предмета на договора /Раздел I/ и
финансиране от управляващия орган по програмата на ЕС или НДЕФ. С тази уговорка
страните, в рамките на установената договорна автономия, са поставили
изпълнението на задължението на възложителя да заплати на изпълнителя
възнаграждение за извършената и приета работа в зависимост от изпълнението на
задължение към възложителя от страна на трето за договора лице. Такава уговорка,
обаче, следва да се тълкува в аспект на добрите търговски практики, недопускащи
злоупотреба с правата на кредитора, като се отчита времето, обичайно необходимо
или уговорено за изпълнение на възложителя спрямо третото лице, при
ирелевантност на обстоятелството дали възложителят /вече в качеството си на
изпълнител/ e изпълнил в срока спрямо третото лице /в качеството му на негов
възложител/, както и дали е изпълнил точно и изпълнението му е било прието /в
този смисъл Решение № 15 от 22.12.2016 г. по т.д.№ 2404/ 2014 г. на ВКС, I ТО/.
Правилен, при горните
аргументи, е изводът на първоинстанционния съд, че постигнатата между страните
уговорка в т.3.2.2 от договора и непредставянето на доказателства за
финансиране от управляващия орган по програмата на ЕС или НДЕФ не са от
естество правомерно да осуетят настъпването на изискуемостта на вземането на
ищеца към ответника по процесния договор, предвид неговия възмезден характер и
изминалия значителен период от време от приемане на работата /4 години/. При
преценката за настъпване изискуемостта на задължението на ответника следва да
се съобрази и приложеното ценово предложение, според което изплащането на 70 %
от цената е следвало да се извърши при: предаване на доклад от извършеното
обследване за енергийна ефективност и издаване на сертификат за енергийни
характеристики на строежа, доклад от проверка за енергийна ефективност на
водогрейни котли, представяне на оригинална данъчна фактура за дължимата
стойност, както и финансиране от управляващия орган по програмата, но не по- късно от 2 години от датата на
двустранно подписване на приемо- предавателния протокол на доклада за
извършено обследване за енергийна ефективност. Посоченият 2- годишен краен срок
не е изрично възпроизведен в сключения между страните договор, в който обаче се
съдържа изрично препращане към ценовото предложение- както в клаузата на т.3.1
на раздел III „Цени и начин на плащане“, така и в клаузата на т.10.4, според
която ценовото предложение е неразделна част от договора. Препращането към
ценовото предложение на изпълнителя не е ограничено до част от него, поради
което и следва да се приеме, че обхваща всички предложени в него клаузи,
включително посочения в него 2- годишен краен срок за изпълнение на
задължението на възложителя да извърши окончателното плащане по договора. Ако
страните не са имали намерение да се обвържат с уговорка за краен срок, не биха
включили такава в договорното съдържание, но и не биха препратили изрично и
изцяло към ценовото предложение на изпълнителя или евентуално- биха ограничили
препращането до отделни части на ценовата оферта, което в случая не е сторено. Поради
това и по преценка на въззивния съд действителната обща воля на страните
относно настъпване изискуемостта на задължението на възложителя за заплащане на
70 % от уговореното възнаграждение следва да се тълкува в контекста на ценовото
предложение на изпълнителя, към което договорът изрично препраща, като
изпълнението му е поставено в зависимост от сбъдването на отлагателно условие:
получаване на финансиране от управляващия орган по програмата на ЕС или НДЕФ,
но не по- късно от 2 години от датата на двустранно подписване на посочения приемо-
предавателен протокол, т.е. от датата на приемане на работата /чл.266, ал.1 ЗЗД/.
В случай, че условието се сбъдне преди изтичането на този срок, тогава ще
настъпи изискуемостта на задължението. Ако обаче условието не се сбъдне в
рамките на уговорения срок, изискуемостта на задължението настъпва след изтичането
му.
Страните не спорят,
че изпълнителят е изправна страна по договора и че е извършил точно възложената
му работа, която е била приета от възложителя без възражения- съгласно
приложения двустранно подписан Приемо- предавателен протокол от 15.01.2013 г., с
който изпълнителят е предал на възложителя документация, включваща и доклади за
проведено обследване за енергийна ефективност. При това положение, доколкото не
е установено настъпването на уговореното отлагателно условие, а крайният 2-
годишен срок за изпълнение на насрещното задължение на възложителя за плащане
на остатъка от възнаграждението по договора е изтекъл на 15.01.2015 г.,
неговата изискуемост е настъпила. Остатъкът от уговореното възнаграждение
възлиза на 4 346 лв. с начислен ДДС, поради което и предявеният от Д.Е.Е.П.Б.” ООД
установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.266 ЗЗД като основателен и доказан
следва да бъде уважен.
Л.3
на Реш. по гр.д.№ 8311/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Горните изводи
въззивният съд приема, като намира доводите на въззивника, касаещи приложението
на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД, за несъстоятелни. По спорния по делото въпрос
относно настъпване изискуемостта на процесното вземане настоящият въззивен съд
приема, че изискуемостта на същото е настъпила без оглед на сбъдването или
несбъдването на посоченото отлагателно условие, прието в конкретния случай за
ирелевантно, тъй като от една страна- с оглед добрите търговски практики, недопускащи
злоупотреба с правата на кредитора, обстоятелствата дали възложителят /в
качеството си на изпълнител/ e изпълнил в срока спрямо третото лице /в
качеството му на негов възложител/, дали е изпълнил точно и дали изпълнението
му е било прието, са ирелевантни, и от друга страна- тъй като е изтекъл и
посоченият по- горе 2- годишен краен срок за изпълнението на това договорно
задължение. При това положение дали ответникът е имал интерес от несбъдването на
отлагателното условие и съответно- дали недобросъвестно е попречил то да
настъпи, е без правно значение за приемане окончателните изводи по съществото
на настоящия правен спор.
При тези съображения
и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното
решение, което е правилно, следва изцяло да бъде потвърдено.
При този изход на
спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата
страна сумата 660 лв.- разноски за въззивното производство /за платено адв.
възнаграждение/.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 12.03.2018 г., постановено по
гр.д.№ 78261/ 2017 г. на Софийски районен съд, ГО, 42 състав.
ОСЪЖДА О.Ч./БУЛСТАТ: ********/ да заплати на „Д.Е.Е.П.Б.” ООД- гр. София /ЕИК ********/ сумата 660 лв. /шестстотин и шестдесет
лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 в. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.