№ 832
гр. Варна, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110203188 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
МЛ. К. Д. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 23- 0000809 /
21.06.2021г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” -Варна, с което му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500 лева на основание
чл.98 ал.8 пр.1 от ЗАвП.
В жалбата се навеждат доводи за това, че нарушението не е осъществено от
обективна и субективна страна, тъй като въз.Д. непосредствено преди започване на
изпита е бил извикан от контролните органи да се яви в сградата на РД „АА”.Твърди
се, че нито в посочената за нарушена норма от наредбата, нито в ЗАвП има въведени
конкретни изисквания за това кога точно следва да бъде установена самоличността на
участниците в изпита, а е предвидено изискване самоличността им да бъде проверена
преди началото на изпита.Навеждат се доводи и за това, че няма нормативно изискване
председателят на комисията да присъства през цялото време на провеждания
изпит.Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението и
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание , въззивника редовно призован, не се явява, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв. И.Г. пледира за отмяна на
1
постановлението, като отново твърди, че нарушение на нормативните изисквания не е
допуснато, като прави искане и за присъждане на сторените разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител . В
съпроводителното писмо е изложено становище за това, че жалбата е неоснователна и
се иска постановлението да бъде потвърдено.По отношение на изложените в жалбата
съображения е посочено, че въз.Д. следва да докаже обстоятелството, че е бил извикан
от контролните органи непосредствено преди започване на изпита и че само и
единствено в този смисъл, като председател на комисията, е бил в невъзможност да
присъства през целия период на провеждане на изпита.Направено е и възражение за
прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Въз. М.Д. бил председател на Комисия в курс за придобиване на професионална
компетентност за водач на МПС за извършване на обществен превоз на товари. На
25.02.2021г. от 14.00ч.трябвало да бъде проведен изпит за начална квалификация на
такива водачи във „Волан” ЕООД.В тази връзка, на 21.01.2021г., от управителя на
дружеството било изпратено уведомително писмо до Началника на ОО”АА”-Варна ,
което било получено и заведено на 22.01.2021г.Писмото било придружено със списък
на курсистите.
На 25.02.2021г. , за времето от около 14.00ч. до 14.15ч. св.К.К.- ст. инспектор в РД
„АА”-Варна, приключвал комплексна проверка на „Волан” ЕООД, в присъствието на
въз.Д.. След подписване на съставени актове, св.К. трябвало да посети офиса на
превозвача, като междувременно получил задача да се запознае с провеждащият се в
същия ден изпит. При проверка на Изпитен протокол № 262/ 25.02.2021г. , в който
били вписани имената и единните граждански номера на допуснатите курсисти, били
отбелязани явилите се курсисти и получените оценки, св.К. установил, че в него е
вписан начален час 14.00ч., в което време въз.Д., посочен като председател на
изпитната комисия, се е намирал в сградата на РД „АА”-Варна.Поради това и
преценил, че въз.Д. в качеството си на председател на изпитната комисия, не е
проверил самоличността на явилите се пет кандидати преди началото на изпита.За това
на 09.03.2021г. св.К. съставил против въз.Д. акт за установяване на административно
нарушение, в който описал констатациите си и приел, че въззивникът е осъществил
нарушение на чл.24 ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ.При личното
предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН,възражения не били
направени и депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било
издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление № 23-
0000809 / 21.06.2021г. , с което административно-наказващият орган е възприел изцяло
2
посочените в него фактически констатации, както и правната квалификация на
нарушението чл.24 ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ.За него на въз. Д. било
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500лв. на основание чл.98
ал.8 пр.1от ЗАвП.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан К.К.-актосъставител,
чиито показания съдът кредитира изцяло като логични, последователни и
непротиворечиви.От тях стана ясно, че нарушението е установено при извършената
проверка на изпитния протокол, при която св.К. установил, че във времето, посочено в
него, въз.Д. е бил в сградата на РД „АА”-Варна, за приключване на друга
проверка.Поради това и приел, че след като не е присъствал по време на започване на
изпита, то няма как да е проверил самоличността на явилите се лица.Присъствието на
член на комисията в този момент не водело до извод, че самоличността на курсистите е
била установена , доколкото това задължение било на председателя, а не на останалите
участници в комисията.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, както и със събраните в
хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 23-0000809 / 21.06.2021г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на РД „Автомобилна инспекция”-Варна съгласно
заповед № РД-08-30/24.01.2020г.на Министъра на транспорта , информационните
технологии и съобщенията.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото се съдържат всички
минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на въз.Д.
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. От обективна страна нарушението е описано по
идентичен начин и в акта, и в постановлението.Посочена е нарушената материално
правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Разпоредбата на чл. 24 ал.1 от Наредба № 41 сочи, че преди започване на изпита
3
председателят на изпитната комисия проверява самоличността на кандидатите.По
аргумент от съдържанието на ал.2 на чл.24 от същата Наредба, самоличността на
кандидатите се установява с валиден документ за самоличност- лична карта,
международен паспорт или свидетелство за управление на МПС. За провеждането на
изпита се съставя протокол, описан в чл.22 ал.2 от Наредбата, чието съдържание също
се съдържа в нормативния акт. От него, а и от приложения по преписката протокол е
видно, че в него са вписани единните граждански номера на кандидатите, като
явяването, респективно неявяването, и оценките от изпита са вписани саморъчно. В
наредбата няма конкретизация в кой точно момент преди началото на изпита следва да
бъде проверена самоличността на кандидатите. Безспорно е , че въз.Д. се е намирал в
сградата на РД „АА”-Варна от 14.00ч. до 14.15ч., когато е била проведена първата част
от теста. В хода на производството обаче не е било установено и доказано кога са се
явили кандидатите и кога реално е била проверена тяхната самоличност.Житейски
логично е за извършването на тази дейност да е необходимо технологично време, което
е предвидено и в чл.24 ал. 4 от Наредбата. В тази норма е предвидено, че лица
включени в протокола, които са се явили след приключване на проверката на
самоличността на кандидатите, не се допускат до изпит.За тези лица и за лицата, които
не са се явили, в протокола се отбелязва „ не се е явил”. От анализа на тези правни
норми може да се направи извод, че проверката на самоличността на явилите се лица
не е обвързана с конкретно време преди започване на изпита- 5,10,15 минути или др.,
но със сигурност следва да е направена преди началото на изпита, което в случая е
било 14.00ч. В този смисъл съдът намира, че в хода на производството не е доказано ,
че въз.Д. не е проверил самоличността на явилите се на изпит пет лица, като от
обективна страна това е възможно да се осъществи и преди отиването му в сградата на
РД „АА”-Варна.
Наказващият орган от своя страна, приемайки описаните фактически положения,
е наложил на въз.Д. наказание на основание чл.98 ал.8 пр.1 от ЗАвП. В тази норма е
предвидено наказание за този, които наруши изискванията за провеждане на обучение
на водачи за придобиване на начална квалификация. В случая приетата за нарушена
Наредба № 41 е за условията за реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на
изпитите за придобиване на начална квалификация.От описанието на нарушението от
фактическа страна може да се направи извод, че то касае условията и реда за
провеждане на изпита за придобиване на начална квалификация, но не е и
изискванията за провеждане на обучение на водачите за придобиване на начална
квалификация. С оглед на това съдът намира, че неправилно е била приложена и
санкционната норма.
Поради изложеното до тук съдът намира, че нарушението вменено във вина на
въз.Д. не е доказано от обективна страна.В административно-наказателното
4
производство наказващият орган е този, който следва да докаже , че е едно лице е
извършило деяние, обявено от закона за наказуемо като административно нарушение.В
случая това не е било сторено по безспорен и категоричен начин.На следващо място
приложената санкционна норма не предвижда наказание за неизпълнение на
изисквания , свързани с провеждане на изпит, а само за такова неизпълнение при
провеждане на обучение.Поради това съдът намира, че атакуваното постановление
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и направените искания за присъждане на разноски, на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на въз.Д.
да се присъди сумата от 330лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение.
По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие , в който тази сума е
посочена като платена. Същата съответства на изискванията на Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения, не е прекомерна и е съотносима към
невисоката степен на правна сложност на делото, чието разглеждане приключи в едно
съдебно заседание. Поради това и съдът намира РД „АА”-Варна следва да заплати на
въз.Д. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 23- 0000809 / 21.06.2021г. на
Директора на РД „Автомобилна администрация” -Варна, с което на МЛ. К. Д. е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500 лева на основание
чл.98 ал.8 пр.1 от ЗАвП.
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация”-Варна да заплати на МЛ. К. Д. –
ЕГН **********, сумата от 330 лева, представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5