Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260036
Б., 15.04.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на петнадесети март през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.
при секретаря-Т.
Бочева,
като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА Ц.
гражданско дело № 1307 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108
от ЗС.
Т.С.Б. ***,
с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. М.Н. от САК,
моли да бъде признато за установено по отношение на Р.К.М. ***, с ЕГН: **********,
че е собственик на недвижим имот, който е придобила, чрез договор за продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том ІІ, рег. № ***,
дело № *** от ***г. на нотариус № ***-Д.Г., с район на действие РС-Б., а именно
върху следния имот: поземлен имот с идентификатор ***, находящ
се в село Р., община Б., Софийска област, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***от ***г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 5966кв.м., с адрес: с.Р., местност ***, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ****,
категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***,
при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, както и ответникът Р.К.М. да бъде осъдена да предаде владението на ищцата върху описания
по горе недвижим имот, както и да заплати направените по делото разноски, за
които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК /л.129/.
В с.з. ищцата, чрез пълномощник адв.М.Н. от САК/пълномощно от ***.-л.1/ поддържа иска и
моли да се уважи изцяло. Представя писмени бележки с вх.№ *** от ***г.
ОТВЕТНИКЪТ-Р.К.М. ***, чрез пълномощник адв. Г.Д. от САК
/пълномощно от ***г.-л.27/, е направила
възражение по иска и е представила писмен отговор с вх.№ *** от ***г., в
предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Заявява, че ищцата притежава в момента „голата собственост“ върху
имота, тъй като тя е придобила имота с учредена тежест върху същия-Договор за
аренда от ***., сключен между ответника като арендатор и собственика на имота
към този момент Цветко Маринов Цветков като арендодател.
Този договор за аренда е сключен за 20 стопански години, т.е. до ***г. Същият е
с нотариална заверка на подписите и е вписан в СВ-Б.. Не е вярно твърдението,
че действието на този договор е прекратено със смъртта на Цветко Маринов
Цветков. Договорът за аренда продължава да е в сила между ищцата като приобретател на имота и ответника на основание чл.17, ал.2
от Закона за арендата в земеделието. Само на това основание искът е
неоснователен. Ответникът отрича да ограничава достъпа на ищцата до имота й, за
да го ползва. Това е така, тъй като имотът граничи с път, откъм който може да
се влиза и ползва имота. Заявява, че ответникът ползва над 1000кв.м. земеделски
земи в землището на с.Р. и процесният имот от 5 дка
не е важен за дейността и на земеделски производител. Ищцата след закупуване на
имота е настанила там животните си и ответницата като арендатор я е оставила да
го ползва спокойно и не е предприела действия да я отстрани от имота. Спорът
между страните се отнася до други земеделски имоти, а именно с идентификатори
№№ *** и № ***, които се ползват от ответника на основание право на собственост
или под аренда и в тези имоти бащата на ищцата пуска на паша
техните животни или най-малко да преминават през тях, за което ответникът е
изразила несъгласие и е сигнализирала Кметския наместник и полицията. По тази
причина е сключила договор за охрана с ****ООД, които са предприели разговори с
ищцата и нейния баща, но това се отнася до имоти, различни от процесния.
В с.з. ответникът лично и чрез пълномощник
адв.Г.Д. от САК оспорва иска и поддържа направените
възражения в писмения отговор. Моли да се отхвърли иска като неоснователен и
недоказан и се присъдят направените по делото разноски, за които представя
списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.130/. Представя писмени бележки с вх.№ ***
от ***г.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят, че ищцата е станала собственик на основание сключен договор за продажба на недвижим имот от ***г. с продавачи Д.М.Ц. и М.Ц.М.на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в село Р., община Б., Софийска област, с площ от 5966кв.м., с адрес: с.Р., местност ***, който е земеделска земя-****, както и на съседен имот-поземлен имот от 1200кв.м., който е застроен с паянтова жилищна сграда и плевня.
Горното се установява и от приложеното копие от нотариален акт № ***, том ІІ, рег. № ***, дело № *** от ***г. на нотариус № ***-Д.Г., с район на действие РС-Б. и скица №**** от ****г. на СГКК-Софийска област.
Предмет на иска е само поземлен
имот с идентификатор ***, находящ се в село Р.,
община Б., Софийска област, с площ от 5966кв.м., с адрес: с.Р., местност ***, който
е земеделска земя-****.
От приложеното копие от нотариално
дело № *** от ***г. на нотариус № ***, се установява, че с Решение № **** от ****г.
на ОСЗ-Б. е възстановено правото на собственост по ЗСПЗЗ на наследниците на върху
процесното **** от 5.968дка в м.*** в землището на с.Р..
От приложеното удостоверение за наследници на М.Ц.Ц.,
който е починал на ***г., се установява, че е оставил съпруга, която е починала
на 12.11.2008г. и двама сина: Д.М.Ц. и Ц.М.Ц., който е починал на 13.06.2016г.
и е оставил за наследник М. Ц. Метанова.
Видно от официално заверения препис
от Договор за аренда на земеделски земи от ***., който е с нотариална заверка
на подписите под № *** от ***. на нотариус № ***, с район на действие РС-Б. и
договорът е вписан в СВ-Б., се установява, че Ц.М.Ц.като арендодател
е предоставил на ответника Р.М. като арендатор за временно и възмездно ползване
на земеделска земя за земеделско производство, измежду която и процесния недвижим имот-****, мера в с.Р., в м.*** с площ
от 5.968дка за срок от 20 стопански години.
От горното се установява, че
договорът за аренда на процесния земеделски имот е
сключен през *** година само от един от двамата съсобственици на имота, т.е.
само от Ц. Ц., който притежава 1/2 идеална част от същия. Няма данни и
твърдения, че другият съсобственик Д.М.Ц. се е противопоставил по някакъв начин относно договора за аренда и не
е получавал арендни вноски, тъй като такива твърдения
не са наведени от ищцата в исковата молба, за което не са събирани и
доказателства.
Ответникът твърди, че може да ползва процесния имот-**** на основание описания по-горе договор
за аренда от ***година, но същата след закупуване на имота от ищцата не е имала
претенции и не е пречела на ползването на имота.
От събраните по делото гласни
доказателства- показанията на всички разпитани по делото свидетели-А.Т.И., С.Н.Б.,
баща на ищцата, И.К.М., сестра на ответницата и П.В.В.,
съпруг на ответницата, се установява, че процесното ****
е заградено с ограда и се ползва от бащата на ищцата св.Б., който там отглежда
животни/ крави, овце, коне/. От
показанията на св. И.М.се установява, че, за да влезе ищцата в имота си се
преминава през имот, за който тя има сключен договор за аренда и по никакъв
начин не й пречи да ползва имотите си в с.Р.. От показанията на св.А.И.и св.С.Б.
се установява, че ответницата постоянно пуска жалби, идва полиция, служители от
охранителна фирма и техни животни са събирани
в центъра на селото. От показанията на св.И.М.и св.П.В.се установява, че
животни на бащата на ищцата навлизат в техни имоти, за които имат сключени
договори за аренда, за което те се обръщат с жалби към компетентните органи.
От приложените преписки, изпратени от РУ
Б., се установява, че са налице жалби от ответника до Кметски наместник на с.Р.
и Началника на РУ Б., за това, че отглежданите крави и овце от бащата на
ищцата се разхождат из цялото село.
Видно от приложената административна
преписка с изх.№ *** от ***г. на Директора на ***-София област, се установява,
че има издадено удостоверение за регистрация на животновъден обект № *** от ***г.
на името на С.Н.Б., който обект се намира в с.Р., махала Б. за отглеждане на 20
броя говеда и 100 броя овце.
Съгласно приложените писмени
доказателства- договор за отдаване под наем на земеделска земя от ***г., договор за аренда на земеделски земи от ***.***г.,
се установява, че ответникът Р.М. и сестра й св.И.М.са арендатори на земеделски
земи, находящи се в землището на с.Р..
Ответникът е сключила договор за
охрана на 1000 дка земеделска земя, находяща се в
землището на с.Р., община Б. и с. М.И., община Е. съгласно приложеното копие от
договор от ***г.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС, имащ за предмет земеделска земя-**** от 5.968дка в м.*** в землището на с.Р. е допустим, тъй като ищецът твърди, че е собственик на имота и ответникът му пречи да го владее, т.е. ответникът владее имота като претендира права, произтичащи от сключен Договор за аренда на земеделски земи от ***., който е с нотариална заверка на подписите под № *** от ***. на нотариус № ***, с район на действие РС-Б. и договорът е вписан в СВ-Б..
Разгледан по същество искът по чл.108 от ЗС е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът /в това число и съсобственикът/ може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещия собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на доказване на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта и че ответникът владее вещта без основание.
В случая страните не спорят кой е собственик на процесния
земеделски имот-****, като в писмения отговор ответникът признава, че имот с
идентификатор ***, находящ се в село Р. е собственост
на ищцата. Съдът приема, че ищцата е собственик на имота, който е придобила
чрез договор за продажба, обективиран в нотариален
акт № ***, том ІІ, рег. № ***, дело № *** от ***г. на нотариус № ***-Д.Г., с
район на действие РС-Б..
Спорното между
страните е кой владее процесното ****.
От събраните
пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства/ удостоверение за
регистрация на животновъден обект №***/***г., издадено от Директора на ***-София
област и всички разпитани по делото свидетели, се установява последователно и безпротиворечиво, че след закупуване на процесния
имот ищцата Т.Б. чрез баща си св.С.Б. фактически владее имота, който сега е
заграден с ограда. В имота св.Б., баща на ищцата, отглежда животни-крави и
овце.
Поради
гореизложеното съдът намира, че не е установено в никакъв период от време, а
именно от момента на закупуване на процесното ****,
владението на ищцата, упражнявано чрез нейния баща-св.Б., да е отнемано от
ответника Р.М. и тя да е установявала владение върху имота за себе си.
От събраните писмени и гласни
доказателства/показанията на св.И.М./ се установи, че в нито един момент ищцата
не е възпрепятствана да влиза в имота си след като преминава през имот, за
който има сключен договор за аренда св.И.М., т.е. ответникът Р.М. не е
възпрепятствала ищцата да влиза в процесния имот, още
повече, че същият граничи с път /съгласно приложената скица/.
О снователно е
възражението на ответника, че тя има сключен Договор за аренда на земеделски
земи от ***., който е с нотариална заверка на подписите под № *** от ***. на
нотариус № ***, с район на действие РС-Б. и договорът е вписан в СВ-Б. със Ц.М.Ц.,
праводател на продавача М. Ц., който договор включва
и процесното **** и съгласно чл.17, ал.2 от Закон за
арендата в земеделието -Приобретателят
на арендувания обект на договора замества арендодателя
като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на
договора още да не е предаден. Ако договорът не е бил вписан, той има сила по
отношение на приобретателя за две стопански години
след годината на придобиването.
В случая ищцата Тяна Б. е приобретател на вече
арендуван обект/процесния имот/ по договора и
замества арендодателя / Ц.М.Ц./
като страна в договора за аренда, тъй като същият е вписан през *** година в
СВ-Б.. Горното произтича от самата законова разпоредба-чл.17, ал.2 от Закон за арендата в
земеделието и не се уговаря между
страните в договора за аренда, каквито твърдения е изложила ищцата. Това се отнася до другата страна в договора,
а именно арендатора съгласно чл.17, ал.1 от същия закон- Ако е уговорено в договора,
наследниците, съответно правоприемниците на арендатора го заместват като страна
в договора за аренда. Те са длъжни да уведомят незабавно арендодателя
за настъпилото заместване и да му посочат определения техен пълномощник.
Следователно основателно е
възражението на ответника, че тя може на правно основание да ползва процесния имот съгласно вписан в СВ-Б. договор
за аренда на земеделски земи от ***., с нотариална заверка на подписите под № ***
от ***. на нотариус № ***, с район на действие РС-Б., което фактически не го
прави, тъй като процесният имот се ползва от ищцата
чрез нейния баща.
Изложените доводи от ищцата в писмените
бележки, че договорът за аренда е сключен само с един от двамата съсобственици
на земеделския имот, т.е. арендодателят Ц. Ц., който
е притежавал само ½ идеална част от имота и няма данни другият
съсобственик да се е съгласил и да е получавал арендни
вноски, намира за неоснователни, тъй като същите не са надлежно въведени в
процеса с твърдения, отразени в исковата молба, по които ответникът да се
защитава, за което по делото не са събирани доказателства в тази насока.
От събраните по делото доказателства се
установява, че ответникът Р.М. не оспорва правото на собственост на ищцата
върху процесното **** в с.Р., както и не е отнемала
владението върху този имот от закупуването му на ***г. до сега, което владение
се упражнява от ищцата, чрез нейния
баща-св.Б..
Разногласията и споровете между св.С.Б., баща на ищцата и ответникът Р.М. са на друга плоскост, а именно във връзка с отглежданите от него животни, които пасат в имоти, стопанисвани от ответника, които са различни от процесното ****.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да заплати на ответника сумата от 300лв. за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно
основание чл.108 от ЗС от Т.С.Б. ***, с ЕГН: **********
срещу Р.К.М. ***, с ЕГН: **********,
за признаване на установено, че Т.С.Б. е собственик на недвижим имот, който е
придобила, чрез договор за продажба, обективиран в
нотариален акт № ***, том ІІ, рег. № ***, дело № *** от ***г. на нотариус № ***-Д.Г.,
с район на действие РС-Б., а именно върху следния имот: поземлен имот с идентификатор
***, находящ се в село Р., община Б., Софийска
област, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***от
***г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 5966кв.м., с адрес: с.Р.,
местност ***, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: ****, категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: ***, при съседи: ***, ***, ***, ***, *** и за осъждане на
ответника Р.К.М. да предаде владението на ищцата Т.С.Б. върху
описания по-горе недвижим имот, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Т.С.Б. ***,
с ЕГН: ********** да заплати на Р.К.М. ***, с ЕГН: ********** сумата от 300лв./триста лева/ за направени
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/И.Ц./