РЕШЕНИЕ
№ 620.
гр.Бургас, 09.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
01 юни през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа
докладваното от съдията докладчик а.д. № 421 по описа на съда за 2020г. и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Ищец е Г.Ю.Д. ЕГН:********** със съдебен адрес *** ***. В
производството ищецът участва чрез пълномощник - адвокат Б.Г. от АК Пловдив.
Ответник е държавата, представлявана от ОДМВР Бургас.
Ответникът до настоящия момент не е взел участие в производството. Ответникът
по иска е определен съобразно изискванията по чл.7 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди.
Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на
чл.10 ал.1 ЗОДОВ.
Ищецът твърди, че спрямо него било издадено наказателно
постановление № 17-0282-000766/10.10.2017г. на началника на РУМВР Карнобат, с
което му било наложено административно наказание за извършено административно
нарушение. С влязло в сила решение по АНД № 433/2017г. на РС Карнобат
наказателното постановление било отменено. С оглед защитата си в съдебното
производство ищецът получил правна помощ, за което заплатил 300лв. При тези
обстоятелства претенцията на ищеца е ответникът да му заплати обезщетение в
размер 300лв. за причинените имуществени вреди, произтекли от незаконно
издаденото наказателно постановление. Иска се присъждане на законната лихва за
забава върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното и
изплащане. Иска се присъждане на разноски по делото. Представят се
доказателства.
Правното основание на иска е чл.1 ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Правното основание на искането за присъждане на разноски
е чл.10 ал.2 и 3 ЗОДОВ.
С депозирано писмено становище ответникът оспорва
основателността на иска. Счита, че същият не е доказан, като не излага подробни
мотиви в тази насока. Възразява, че производството пред районния съд не се е
отличавало със сложност, поради което договореният размер на адвокатско
възнаграждение не съответства на положения труд за осъществяване на защитата.
Излага доводи, че при определяне размера на обезщетението установения минимум в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е
задължителен за съда. Претенцията на
ответника е за отхвърляне на иска, евентуално за частично уважаване. Иска се
присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на заплатения от
ищеца адвокатски хонорар по настоящото дело. Сочат се доказателства.
Прокурорът излага немотивирано становище за основателност
на предявения иск.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Като доказателства по настоящото дело са приети
материалите по приложеното АНД № 433/2017г. на Районен съд Карнобат. От тези
писмени доказателства се установи, че на ищеца Г.Д. е било издадено наказателно
постановление № 17-0282-000766/10.10.2017г. на РУМВР Карнобат, за извършено на 22.09.2017г.
в община Карнобат административно нарушение по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП, като му
е наложена административно наказание глоба 300лв. С решение № 28/01.03.2018г.
по АНД № 433/2017г. на Районен съд Карнобат наказателното постановление е отменено.
Така постановеното съдебно решение не е обжалвано от ответника пред
Административен съд Бургас и е влязло в сила на 27.03.2018г. Пред районния съд жалбоподателят
Г.Д. е представил в оригинал договор за правна защита и съдействие от 18.12.2017г.
и пълномощно към него, с които е възложил на адвокат Б.Г. да осъществява
защитата му, срещу заплащане на адвокатско възнаграждение 300лв. В договора е
отбелязано, че договореното възнаграждение е било заплатено изцяло в брой от
клиента на адвоката. Отбелязването на това обстоятелство в приложения договор
се счита за разписка и доказва наличието на реално плащане в брой на
договорения адвокатски хонорар (т.1 от тълкувателно решение № 6/6.11.2013г. по
т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС).
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.37 ЗМВР областните
дирекции на министерството са юридически лица, т.е. искът е предявен срещу
пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК – държавният орган -
юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на
вредата, се намира в трудови или служебни отношения.
В процесния случай ищецът е бил привлечен към
административнонаказателна отговорност чрез издадено наказателно постановление
от административнонаказващ орган, явяващ се длъжностно лице в структурата на
ОДМВР Бургас. Издаването на наказателни постановления по същността си
представлява изпълнение на административна дейност (т.1 от Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015г. по тълкувателно дело № 2/2014г. на ВКС и ВАС),
поради което вредите, произтекли от незаконосъобразни действия на АНО следва да
се обезщетяват на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
В случая наказателното постановление е отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение, т.е. незаконосъобразността
на акта е установена по надлежния ред. От представения по делото договор за
правна защита и съдействие се установи, че ищецът е упражнил правото си на
квалифицирана адвокатска помощ, необходима за защитата му срещу незаконосъобразното
постановление, за което е заплатил 300лв. Необходимостта от заплащане на
адвокатски хонорар е възникнала именно поради нуждата на ищеца да се защити от
санкциониращият го незаконосъобразен акт. Предвид изложеното съдът прие, че в
полза на ищеца е възникнало право да търси обезщетение за причинени имуществени
вреди от ответника.
Исковата претенция следва да бъде уважена до размера на
заплатения адвокатски хонорар. Същият е към минималния предвиден размер по
чл.18 ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
за този род процесуално представителство. Съгласно чл.36 ал.2 изр. второ от
Закона за адвокатурата размерът на договореното адвокатско възнаграждение
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Основателна, съгласно чл.86 ЗЗД е претенцията на ищеца за
присъждане на законната лихва за забава върху тази сума в рамките на поисканото
– от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на присъдената
главница.
С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане
за разноски от ищеца и на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да
бъде осъден да му плати разноски по делото. Съдът приема за основателно
направеното възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение от 400лв., имащо правно основание
в разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК. В тази връзка настоящата инстанция взе
предвид, че фактическата и правна сложност на настоящото дело е минимална и
същото не се отличава с определени специфики спрямо другите дела от същата
категория както по отношение на броя и вида на събраните доказателства, така и
по отношение на доводите и възраженията на страните. Затова разноски за
заплатено възнаграждение за адвокат следва да се присъдят в размер 300лв., а
заплатената държавна такса – изцяло.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА държавата,
представлявана от ОДМВР Бургас, с адрес гр.Бургас, ул.Христо Ботев 46, да заплати на Г.Ю.Д. ЕГН:**********
със съдебен адрес *** ***, сумата 300лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – заплатено
адвокатско възнаграждение за защита по АНД № 433/2017г. на Районен съд Карнобат, заедно със законната лихва за забава върху тази сума от
14.02.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да
заплати на Г.Д. 310лв. разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок
от връчване на преписа.
СЪДИЯ :