№ 113
гр. Враца, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
Членове:Ана Б. Ангелова-Методиева
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора Ц. Й. Р.
като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Частно наказателно дело №
20241400200484 по описа за 2024 година
Съдебното производство пред Окръжен съд - Враца е по реда на чл. 16 от
ЗПИИАКОРНФС и е образувано въз основа на искане от Central Justitieel Incassobureau
/Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието/
Кралство Нидерландия за признаване и изпълнение на решение № EGS- ********* от
29.02.2024г., влязло в сила на 11.04.2024г. на несъдебен орган- Politie Utrecht,
Transactiemodule, Кралство Нидерландия срещу българския гражданин М. Ц. Д. от гр.Враца,
роден на **********г. за финансова санкция, издадено на основание Рамково решение
2005/214/ПВР от 24.02.2005 год. на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции.
Твърди се, че на лицето е била наложена финансова санкция- парична сума с
решение в размер на 380.00 евро за извършено нарушение на 08.01.2024 г. в 22:08 в
Renswounde, Rukswg (A12) по чл.2 от Закон относно административната уредба при
нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата- държане на мобилен
телефон по време на шофиране.
Към искането е приложено Удостоверение по чл. 4 РР 2005/214/ ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Враца изразява
становище, че не са налице основания за отказ за признаване на решението, поради което
1
съдът следва да се произнесе с решение, с което да бъде признато решението на
нидерландския орган.
Засегнатото лице М. Ц. Д., редовно призован, явява се лично. Заявява, че знае за
наложената санкция, както и че я заплати своевременно.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено
следното:
Решението за налагане на финансова санкция е № EGS- ********* от 29.02.2024г.,
влязло в сила на 11.04.2024г. на несъдебен орган- Politie Utrecht, Transactiemodule, Кралство
Нидерландия, с което на българския гражданин М. Ц. Д. с постоянен адрес и настоящ адрес:
*** , роден на **********г. г., ЕГН ********** за извършено нарушение на 08.01.2024 г. в
22:08 в Renswounde, Rukswg (A12) по чл.2 от Закон относно административната уредба при
нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата- държане на мобилен
телефон по време на шофиране, му е наложена санкция в размер на 380 /триста и
осемдесет/евро.
Засегнатото лице Д. е санкциониран за държане на мобилен телефон по време на
шофиране в Renswounde, Rukswg (A12) на 08.01.2024 г. в 22:08.
Поради това спрямо засегнатото лице е издадено посоченото по-горе решение, с
което лицето е финансово санкционирано със сумата от 380 евро. Последното е било
писмено и засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на решаващата
страна, лично или чрез упълномощен, съгласно националния закон, представител, относно
правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалването. Решението е
постановено на 29.02.2024г., влязло в сила на 11.04.2024г.
Въз основа на горе визираното решение е издадено и процесното удостоверение по
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, съобразно утвърдения в
приложението към решението образец (чл. 4, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС). Удостоверението е
издадено, подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на
издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС). Същото е преведено на български
език (чл. 5, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС). Удостоверението съдържа изискуемите реквизити и
от него недвусмислено се изяснява волята на органа, наложил съответната санкция, тъй като
подробно е описано фактическото положение и обстоятелствата, при които са извършени
констатираните нарушения, вкл. място, време, правна квалификация, както и съответните
разпоредби, нарушени от страна на засегнатото лице М. Д..
При тези факти съдебният състав прие, че са изпълнени всички изисквания на
закона за разглеждане на делото пред сезирания съд и че удостоверението по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, изм. с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета,
съответства на приложения акт за налагане на финансова санкция.
Настоящият съдебен състав приема, че решение № EGS- ********* от 29.02.2024г.,
2
представлява акт /решение за налагане на финансова санкция/ за налагане на глоба, по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, тъй като е налице влязло в сила решение,
постановено от несъдебен орган на държава- членка на Европейския съюз. Представеното за
признаване и изпълнение решение за налагане на финансова санкция е в съответствие на
разпоредбата на чл.3, ал.1, т.3 ЗПИИАКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган и
влязъл в сила в държава- членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение за
плащане на глоба за извършено нарушение на територията на Кралство Нидерландия.
За извършеното от засегнатото лице Д. административно нарушение, не се изисква
двойна наказуемост съгласно чл.30, ал.2, т.1 ЗПИИАКОРНФС.
Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в ***, поради което съгласно чл.31,
ал.1 ЗПИИАКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на
решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд - Враца.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл.35 ЗПИИАКОРНФС
основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на
решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и
отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл.35, т.1 от Закона/. Няма данни срещу
същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата
или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансови
санкции /чл.35, т.2 от Закона/. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по
българското законодателство, която съгл. чл.82, ал.3, вр.ал.1 ЗАНН е тригодишна и не се
отнася за деяние, подсъдно на български съд /чл.35, т.3 от Закона/. Засегнатото лице не е с
привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на
решението недопустимо /чл.35, т.4 от Закона/. Същото не се отнася за деяние, извършено
изцяло или отчасти на територията на Република България или са били извършени извън
територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява
предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния /чл.35, т.5 от
Закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро /чл.35, т.6 от Закона/-
същата е в размер на 380 евро с левова равностойност 743,22 лева по фиксирания курс на
БНБ 1.95583лв. за 1 евро. Решението е по отношение на физическо лице, което е
административно наказателно отговорно /чл.35, т.8 от Закона/.
Производството е писмено и лицето е уведомено лично за правото си и срока за
обжалване на решението /чл.35, т.9 от Закона/. Тези обстоятелства са отразени в
Удостоверението, поради и което настоящият съдебен състав намира, че не би могъл да
поставя отразеното в същото под съмнение, за да изисква допълнителна информация от
издаващата държава как точно е осъществено уведомяването на засегнатото лице.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искането за
признаване и изпълнение на решението на съдебен орган на Кралство Нидерландия против
лицето М. Ц. Д. от гр. Враца за наложена финансова санкция следва да бъде уважено.
Левовата равностойност на финансовата санкция от 380 евро е 743,22 български лева,
съобразно официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението, чието
3
признаване и изпълнение се иска- 29.02.2024 г., а именно 1.95583 лв. за 1 евро. На основание
чл.36, вр. чл.22, ал.1 ЗПИИАКОРНФС признатото решение следва да бъде изпратено на
НАП за неговото изпълнение съобразно нормата на чл.6, ал.2 ЗПИИАКОРНФС.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния орган за
изпълнението му следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата държава, а
именно Central Justitieel Incassobureau /Централно инкасаторско бюро към нидерландското
Министерство на правосъдието/ Кралство Нидерландия, а копие от уведомлението да се
изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1
ЗПИИАКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ решение № EGS- ********* от
29.02.2024г., влязло в сила на 11.04.2024г. на несъдебен орган- Politie Utrecht,
Transactiemodule, Кралство Нидерландия, с което на българския гражданин М. Ц. Д. с
постоянен и настоящ адрес: ***, роден на **********г. г., ЕГН ********** за извършено
нарушение по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата- държане на мобилен телефон по време на
шофиране, му е наложена санкция в размер на 380 /триста и осемдесет/ евро, с левова
равностойност от 743,22 /седемстотин четиридесет и три лева и двадесет и две стотинки/
лева по официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението, чието
признаване и изпълнение се иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от днес
пред Апелативен съд - гр. София, като обжалването не спира изпълнението.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение и от № EGS-
********* от 29.02.2024г., влязло в сила на 11.04.2024г. на несъдебен орган- Politie Utrecht,
Transactiemodule, Кралство Нидерландия на ТД на НАП- офис Враца за изпълнение като се
укаже, че съгласно чл.22, ал.2 ЗПИИАКОРНФС следва незабавно да уведомят съда за
предприетите действия по изпълнението на Решението.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава Central
Justitieel Incassobureau /Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на
правосъдието/, Кралство Нидерландия, като изрично се посочи номера на решението на
несъдебния орган, признато и приведено в изпълнение с настоящето решение, като
уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, като съгласно чл.13, ал.1
ЗПИИАКОРНФС разноските са за сметка на Република България като изпълняваща
държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерството на
правосъдието на Република България.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5