Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Елин Пелин, 17.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание
на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева и в
присъствието на прокурор ………., като разгледа докладваното от съдията АНД № 17
по описа за 2019 година на РС Елин Пелин,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от „Арис Консултинг” ЕООД,
ЕИК……..с управител Д. И.И. със съдебен адрес: *** чрез адв.А. против наказателно постановление №
23-002208/09.05.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска
област, с което на основание чл.414, ал.3 вр. чл.416, ал.5 от Кодекса на труда
на юридическото лице е наложена имуществена
санкция в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на
чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. В жалбата се твърди, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което моли
съдът изцяло да го отмени.
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Административнонаказващият орган – Дирекция
„Инспекция по труда” Софийска област редовно призовани, се представляват от
юрисконсулт Вутов, който оспорва жалбата и счита, че същата е неоснователна,
поради което моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Излага
аргументи в тази насока.
Жалбоподателят „Арис Консултинг”
ЕООД редовно призовани за съдебно заседание не изпращат представител.
РП Елин Пелин редовно призовани не
вземат становище по жалбата.
Съдът, като провери законосъобразността на
атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от обжалваното Наказателно
постановление № 23-002208/09.05.2018 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област, със същото на
жалбоподателя на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е
наложена имуществена санкция в размер на
1500.00 лева за извършено нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, за това
че: „При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на
20.03.2018 г. на място в обект С. цех, находящ се в с.А., площада, община Е., стопанисван от „Ида Продакшън“ ЕООД, ЕИК ……… и при приключване на проверката по документи на 30.03.2018 г., в сградата
на Дирекция Инспекция по труда Софийска област със седалище гр.София, бул. „Витоша“
№ 6 е установено, че „Арис Консултинг“ ЕООД, ЕИК ……. в качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда
не е уредил като трудови правоотношения отношенията
при предоставянето на работна сила с
лицето Ажда Рожди Мехмед, ЕГН **********, работещ на длъжност „общ работник“, без
да сключи трудов договор в писмена форма със същия. Лицето М. е заварено в обекта на контрол – „… цех“ на
20.03.2018 г. в 11,45 ч. да полага труд като „общ работник“, като същият е бил
облечен в работно облекло. В предоставена за попълване от страна на контролните
органи на Дирекция „Инспекщция по труда Софийска област“ декларация,
установяваща законността на отношенията по предоставяне на работна сила,
попълнена от лицето М., собственоръчно последното
декларира, че работи на длъжност „общ работник“ от 6 месеца за „Ида Продакшън“
ЕООД и „Арис Консултинг“ ЕООД. В същата декларация лицето М. е посочило, че за него са налице основните елементи на трудовото
правоотношение, а именно: работно време от 08.30 до 17.00 ч. и трудово
възнаграждение – 510 лева, както и че полага труд със съответните
регламентирани почивки, а именно: почивни дни – събота и неделя и почивки в
работен ден в 11.00 часа, 13.00 часа и 16.00 часа. В рамките на проверката по
документи е представен договор за предоставяне на персонал, сключен между „Арис
Консултинг“ ЕООД, ЕИК …..
в качеството на „наемодател“ и „Ида Продакшън“, ЕООД, ЕИК ….. в качеството на „наемател“, видно от който „Арис Консултинг“ ЕООД, ЕИК…. наема и
предоставя на „Ида Продакшън“, ЕООД, ЕИК …… персонал /работници и/или служители/. Представен е и граждански договор,
сключен между „Арис Консултинг“ ЕООД, ЕИК….. и А. Р. М., ЕГН **********. С така представения граждански договор отношенията по
предоставяне на работна сила от А.Р.М., ЕГН ********** в полза на „Арис
Консултинг“ ЕООД, ЕИК ….. са уредени като гражданско
правоотношение, като по този начин е прикрито съществуващото в действителност
между двете страни трудово правоотношение. От събрани сведения на основание чл.402,
ал.1, т.2 и т.3 от КТ, дадени от
управителя на „Арис Консултинг“ ЕООД, ЕИК…..- Д. И.И. – става ясно, че „Арис
Консултинг“ ЕООД, преотдава свои
работници на „Ида Продакшън“ ЕООД. Нарушението е безспорно извършено на 20.03.2018
г., а е констатирано на 30.03.2018 г.
при приключване на проверката по документи.
Наказателното постановление
е издадено въз основа на АУАН № 23-002208/30.03.2018
г. съставен от С.А.М. на длъжност старши инспектор в Дирекция „Инспекция по
труда” – Софийска област в присъствието на свидетелите Г.Ц. Г. и В.И.П. и връчен на същата дата на
нарушителя. Актът за установяване на административно нарушение е съставен за
нарушение разпоредбите на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
От събраните по делото
доказателства се установява, че проверката е извършена по повод получен в Д
„Инспекция по труда Софийска област“ сигнал за нарушение на трудовото
законодателството, тъй като лица полагат труд без сключени трудови договори. По
този повод свидетелката Г.Ц.Г., заедно със своите колежки С.А.М. и В.И.П. извършили
проверка в обект с. цех, находящ се в с.А. и стопанисван от „Ида Продакшън“. Тъй като на място в
обекта заварили работници облечени в работно облекло, които извършвали трудова
дейност, на всички били раздадени декларации, в които да декларират работно
време, място на работа, размер на трудовото възнаграждение и работодател. На място
бил заварен и работника А. Р. М., който отразил в декларацията
касаеща трудовото правоотношение, че работи като общ работник от шест месеца, като
декларирал работно време, трудово възнаграждение и почивни дни, които
обстоятелства са белези на трудово правоотношение. При проверката в обекта
присъствала управителката на обекта от страна на дружеството „Арис Консултинг“
ООД, на която оставили и призовка за явяване в сградата на ДИТСО за довършване
на проверката и представяне на документи. При приключване на проверката в
сградата на ДИТСО се явил представител на „Арис Консултинг” ЕООД, като въз
основа на представените документи, свидетелката М. установила, че е налице
нарушение на трудовото законодателство, тъй като „Арис Консултинг” ЕООД в
качеството си на работодател не е уредил отношенията по предоставяне на работна
сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето А.Р.М.. За така констатираното нарушение свидетелката М. съставила процесния АУАН
в присъствието на представител на дружеството нарушител, който бил връчен в
деня на съставянето му.
Гореизложената фактическа обстановка съдът
приема за безспорно установена въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства: Наказателно
постановление N 23-002208/09.05.2018 г.,
известие за доставяне чрез български пощи, АУАН № 23-002208/30.03.2018 г.,
декларация попълнена от лицето А. Р. М., протокол за извършена проверка №
ПР1809790 от 30.03.2018 г., сведения от Д.И.И. – управител, договор за
предоставяне на персонал от 04.01.2016 г. между „АРИС KOHCУЛТИНГ“ ЕООД и „ИДА
ПРОДАКШЪН" ЕООД, граждански договор, заповед № З-0058 от 11.02.2014г. по
описа на ИАГИТ, заповед №З-0012 от 04.02018 г. по описа на ИАГИТ и заповед №
З-0011 от 043.01.2018г. по описа на ИАГИТ, както и от гласните доказателства, които съдът
кредитира изцяло,
като безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от активнолегитимирано лице, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
След служебно извършената проверка съдът констатира, че
при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – както актът за установяване на административно
нарушение, така и НП са съставени в
съответствие с изискванията на чл.42, съответно чл.57 от ЗАНН и при спазване на всички правила за
установяване на административно нарушение и налагане на наказанието, визирани в
раздел ІІ-ІV от ЗАНН.
Нарушението, за което е било съставено обжалваното наказателно
постановление е доказано по несъмнен и категоричен начин. На жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1500.00 лева на основание чл.416,
ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ, като съгласно разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ “Работодател, който
наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице -
с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.”. Правното основание за
наложената санкция е визирано в чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, за това, че жалбоподателят не е
изпълнил задължението си да сключи писмен трудов договор с лицето Ажда Рожди
Мехмед. При идивидуализиране на правната квалификация на деянието в АУАН и
наказателното постановление правилно е
посочена нарушената нормата на чл.62, ал.1 от КТ, точно е приложена и
санкционната разпоредба, въз основа на която на юридическото лице е наложено
наказанието.
Спорно между страните и решаващо в случая е дали
лицето e наето по граждански договор или по трудово
правоотношение. А извод за наличието на трудово правоотношение се налага с
оглед на това дали правоотношението има такива елементи, като работно време,
работно място и договорено възнаграждение. Видно от събраните по делото гласни
и писмени доказателства се установи, че лицето А.Р.М., получава трудово възнаграждене в размер на 510.00
лева и работи в дружеството от шест месеца. Тези обстоятелства, които е посочил
работникът Мехмед не се припокриват с представения по делото граждански
договор, в който е отбелязано, че същият е сключен на 12.03.2018 г. което сочи,
че лицето работи в дружеството близо шест месеца преди сключване на представения
от работодателя граждански договор. От друга страна престацията посочена в
гражданския договор касае полагане на труд, който всъщност съставлява основна
дейност на жалбоподателя. Поради това съдът намира, че в случая е било налице
трудово правоотношение, за което не е имало сключен трудов договор и
установеното фактическо поведение на жалбодателя представлява нарушение
на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, които норми повеляват
отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови
правоотношения и за тях да се сключва трудов договор в писмена форма. В случая, дружеството, в качеството
му на работодател, не е изпълнило вмененото му задължение за сключване на
писмен трудов договор и доколкото нарушението е допуснато от юридическо лице,
за съставомерността на деянието не е необходима субективна страна – вина.
Деянието е правилно описано и квалифицирано, впоследствие, при издирване и
прилагане на относимата санкционна норма, административно наказващият орган е
съобразил в пълнота критериите за индивидуализация на санкцията, предвидени в
чл.27 от ЗАНН. Така определена по вид и размер, санкцията съответства на
естеството и интензитета на нарушението и би способствала за постигане целите
на административното наказание, дефинирани в чл.12 от ЗАНН.
Поради изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-002208/09.05.2018 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от
РАЙОНЕН СЪДИЯ: