Решение по дело №892/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ОТП Ф. Б. Е. гр. С., с ЕИК: *, Ч. Ю. П. Б. Л., надлежно упълномощен от И. Г. Д. – М., с ЕГН * в качеството си на Изпълнителен.директор на “. Ф. Б. Е. вписано в ТР към АВ с ЕИК *, съгласно пълномощно с рег. №12905, №12906 том III, акт 129 от 16.11.2012г. по общия регистър на нотариус М. Ш. с рег. №042 и район на действие РС София против определение № 5510/12.12.2012 год. на Районен съд Р., с което е разпоредено ВРЪЩАНЕ на исковата молба, подадена от “. Ф. Б. Е. ЕИК *, представлявано от управителя И. Г. Д. – М., ЕГН *, Ч. пълномощника й юрк. П. Л. против Р. И. Н., ЕГН *, с адрес в гр. Р., ж. к. „С.”, Б. 6, . 1, А. 2, против Х. В. К., ЕГН *, с адрес в гр. Р., У. „К. и М.” № 13 и против И. Г. Ц., ЕГН *, с адрес в с. Г. Д., Община Р., У. „О.” № 30, въз основа на която е образувано гражданско дело № 1392 по описа за 2012 г. на Районен съд – Р. и е ПРЕКРАТЕНО производството по това гражданско дело.

Жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно.Навежда доводи, че в случая се касае за промяна в правноорганизационната форма на дружеството и “. Ф. Б. Е. гр. С. с ЕИК: * е П. от 16.11.20121. на ОТП Ф. Б. Е. гр. С., с ЕИК: ., като съдът е следвало да отстрани нередовностите с поправената искова молба Ч. уточняване на активната легитимация на страната, предявила иска.

На основание чл. 130, изр. 2 от ГПК, препис от постъпилата частна жалба не е връчван на ответниците в първоинстанционното производство.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу обжалваем С. акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения:

За да извърши проверка за законосъобразност на обжалваното определение на първоинстанционния съд съобразно компетентността си, въззивната инстанция намира за установено следното от фактическа страна:

Производството по делото е образувано въз основа на иск със сочено правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от “. Ф. Б. Е. ЕИК*, представлявано от управителя И. Г. Д. – М., ЕГН *, Ч. пълномощника й юрк. П. Л. против Р. И. Н., ЕГН *, с адрес в гр. Р., ж. к. „С.”, Б. 6, . 1, А. 2, против Х. В. К., ЕГН *, с адрес в гр. Р., У. „К. и М. № 13 и против И. Г. Ц., ЕГН *, с адрес в с. Г. Д., О. Р., У. „О.” № 30. Твърди се в исковата молба, че между „Б. ДСК” ЕАД – С. и първия ответник Р. Н. е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 19 500 лв. срещу задължението заемателя да върне същата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 84 месечни вноски. Вторият и третият ответник са обезпечили лично задължението на Р. Н. посредством договор за поръчителство. Съгласно чл. 18. 2 от Договора за поръчителство при забава на плащанията с повече от 90 дни целият остатък от кредита е станал предсрочно изискуем. Тъй като заемополучателят не е погасявал дължимите вноски по кредита и се е реализирал фактически състав на горецитираната клауза на договора, „Б. Д.” ЕАД – С. е предявило вземането си по реда на заповедното производство. Въз основа на заявлението е образувано частно гражданско дело № 1506 по описа за 2011 г. на Районен съд – Р., по което са издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист против тримата ответници в полза на Банката за сумата от 16 123,78 лв. (шестнадесет хиляди сто двадесет и три лева и седемдесет и осем стотинки), дължима по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 22.11.2005 г. и договор за поръчителство и установена с извлечение от счетоводните книги на Банката към 14.10.2011 г., от която а) 11 743,28 лв. (единадесет хиляди седемстотин четиридесет и три лева и двадесет и осем стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението - 14.10.2011 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 4 380,50 лв. (четири хиляди триста и осемдесет лева и петдесет стотинки) – лихва за периода от 22.11.2005 г. до 13.10.2011 г., както и сумата от 783,56 лв. (седемстотин осемдесет и три лева и петдесет и шест стотинки), представляваща направените от заявителя съдебни и деловодни разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на “. Ф. Б. ЕООД твърди, че след издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист вземането по тях е цедирано от „Б. ДСК” ЕАД – С. на ищцовото дружество. С тези обстоятелства ищецът мотивира правния си интерес от предявяването на иск за установяване на вземането си против тримата ответници за сумите (главница, лихви и разноски) по заповед № 5382 от 19.10.2011 г., издадена по частно гражданско дело № 1506 по описа за 2011 г. на Районен съд – Р..

Първостепенният съд извел от наведените доводи в исковата молба и представените документи извод, че предявеният установетелен иск е недопустим, като изложил съображения, че : след служебно представена справка на електронната страница на Агенция по вписванията – Търговски регистър, е констатирал, че дружеството - ищец е заличено с вписване от 15.11.2012 г., като негов П. е “. Ф. Б. ЕАД – С.; исковата молба, инициирала производството била подадена на 04.12.2012 г. , а към тази дата дружеството, посочено като ищец по делото вече е било заличено и не е съществувало като правен субект и следователно то не било активно легитимирано да извършва каквито и да било процесуални действия, включително и да предявява искова молба, а производството не било инициирано от неговия П. „О. Ф. Б. ЕАД - С..Предвид липсата на основна и абсолютна процесуална предпоставка – правосубектност на ищеца, районният съд приел, че исковата молба следва да бъде върната при условията на чл. 130 от ГПК, а производството по делото – прекратено.

Въззивният съд, като възприе описаната по-горе фактическа обстановка и съобрази представените от страната пред първата инстанция писмени доказателства и наведените твърдения и доводи, в т.ч. и тези пред въззивната инстанция, която инстанция направи своя служебна справка на електронната страница на Агенция по вписванията – Търговски регистър, прие, че в конкретния случай, преценката на първоинстанционния съд по допустимостта на иска е неправилна.

Окръжният съд констатира, че първостепенният съд се е произнесъл по допустимостта на исковата молба, обсъждайки като водещ мотив липсата на основна и абсолютна процесуална предпоставка – правосубектност на ищеца, без да констатира, че са налице нейни нередовности и преди да е дал съответни указания и възможност за изправяне на недостатъците и.

ОТП Ф. Б. Е. гр. С.е заличено, поради преобразуване Ч. промяна в правната му форма от ЕООД в ЕАД. Следователно в случая се прилага правилото на чл. 264, ал. 1 ТЗ, че новоучреденото дружество става П. по закон на преобразуващото се, което се прекратява без ликвидация. Законовото правоприемство е съпроводено и с универсално материалноправно приемство. Исковото производство по чл. 422 ГПК е продължение на отпочнатото вече заповедно производство, където се и представят доказателства, че вземането е цедирано от „Б. Д.” ЕАД – С.на ищцовото дружество, което към онзи момент е било с правноорганизационна форма ЕООД / приложен е към исковата молба договорът за цесия, както и частно гражданско дело № 1506 по описа за 2011 г. на Районен съд – Р./. От изложеното следва, че така обжалваното определение за прекратяване на производството следва да се отмени, доколкото е налице законово правоприемство в лицето на новоучреденото „О. Ф. Б. Е. гр. С., което видно от взетото решение е и универсален П. на преобразуващото дружество, като правата и задълженията от имуществото на преобразуващото дружество преминават към новоучреденото .

Първоинстанционният съд е следвало да даде точни указания на ищеца за това, в какво се състои нередовността на исковата молба /свързани с уточняване на надлежната страна - ищец в процеса с нейните актуални индивидуализиращи белези – наименование, ЕИК и седалище и адрес на управление и представителство/, както и законосъобразния едноседмичен срок за отстраняването им. Нередовностите на исковата молба по отношение на предявения иск не са основание за прекратяване на производството, преди съдът да е дал тези указания и възможност за изправяне на недостатъците. Едва след като се отстранят тези нередовности, първоинстанционният съд следва да прецени допустимостта на исковата молба.

Като не е изпълнил това свое служебно задължение, съдът е направил необоснован извод за недопустимост на иска, което е основание за отмяна на определението като неправилно, като постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 130 ГПК и да върне делото на РС Р. за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на оставяне на исковата молба без движение за изправяне на нередовностите.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съставът на Окръжен съд Б.

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯопределение № 5510/12.12.2012 год. на Районен съд Р., с което е разпоредено ВРЪЩАНЕ на исковата молба, подадена от “. Ф. Б. Е. ЕИК *, представлявано от управителя И. Г. Д. – М., ЕГН *, Ч. пълномощника й юрк. П. Л. против Р. И. Н., ЕГН *, с адрес в гр. Р., ж. к. „С.”, Б. 6, . 1, А. 2, против Х. В. К., ЕГН *, с адрес в гр. Р., У. „К. и М.” № 13 и против И. Г. Ц., ЕГН *, с адрес в с. Г. Д., Община Р., У. „О.” № 30, въз основа на която е образувано гражданско дело № 1392 по описа за 2012 г. на Районен съд – Р. и е ПРЕКРАТЕНО производството по това гражданско дело – КАТО НЕПРАВИЛНО.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Р. за продължаване на съдопроизводствените действия по гражданско дело № 1392 по описа за 2012 г. от стадия след приемане на исковата молба и оставянето и без движение за изправяне на нередовности.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: