Р Е Ш Е Н И Е
№….....................,
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненски райoнен съд, XLVІІІ-ми състав в публичнo заседание на двадесет
и първи март през две хиляди и осемнадесета гoдина, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
секретаря Станислава Стоянова катo разгледа дoкладванoтo oт съдията
гр. делo № 10
421 пo oписа за 2017 г., за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:
Предявени
са обективно
кумулативно съединение искове с правно основание чл.422 ГПК от Ф. ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ ***с адрес ***
срещу
И.Ц.Ж. ЕГН **********
с адрес *** и Б.С.Б. ЕГН ********** с адрес *** да се приеме за установено, че
дължат солидарно сумата
5 308,85 лева / пет хиляди
триста и осем лева и 85 ст./, представляваща по Договор за потребителски кредит
№ ***/ 09.05.2016г. - 2560,84 лева - непогасена главница, 402,32 лева –
договорна лихва за период 09.11.2016г. до 09.03.2017г., 20,35 лева –
наказателна лихва зазабавено плащане по т.4 от Договора за периода 09.11.2016г.
до 09.03..2017г., 60 лева – такса за адм.разходи по т.5.1. от Договора и
2265,34 лева – неустойка за неизпълнение на основание т.11.3 и т.35 от
Договора; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 22.05.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед №3529/25.05.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6644/2017г. на
ВРС. В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за същите суми.
Претендират се съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедно производство.
Ищецът
излага, че е налице правен интерес от предявяване на установителен иск по
чл.422 от ГПК, предвид образувано ч.гр.д. № 6644/2017г
. по описа на ВРС и постъпили в срок възражения.
Ищецът
твърди, че на 09.05.2016г. „Ф." ЕООД, *** сключва с И.Ц.Ж.,
като кредитополучател и Б.С.Б. - като солидарен длъжник, Договор за
потребителски кредит №***, съгласно който „Ф." ЕООД предоставя в заем на И.Ц.
Ж*** сумата от 3000 лева, със задължението последната да я върне в срок до
09.05.2018г. на 24 равни месечни вноски от по 185,19 лева, включващи част от
главницата и част от лихвата, с падеж на всяка вноска - 9-то число на месеца.
Договореното възнаграждение върху заетата сума е в размер на 41 % от главница
на годишна база и е фиксирано за срока на договора. Падежът, размерът на главницата и лихвата,
които всяка вноска погасява е ясно и точно посочен в Погасителен план -
Приложение 1, представляващо неразделна част от Договора за потребителски
кредит. Излага, че вторият ответник Б.С.Б., като солидарен длъжник, съгласно
т.22 от Договор за потребителски кредит №***, на основание чл.121 и следващите
от ЗЗД, се е задължила и отговаря за задължението на кредитополучателя,
състоящо се в погасяване на кредита, включително наложените договорни санкции и
следващите евентуални задължения, произтичащи от Договора или във връзка с
него. Ищецът твърди, че на 09.05.2016г. по сметка на кредитополучателя е
преведена безкасово сумата от 3000 лева. Сочи, че в изпълнение на договора, със
забава по всяка вноска, И.Ж. е превела общо 1451 лева, с които са погасени
439,16 лева - главница, 483,29 -договорна лихва, 19,50 лева -наказателна лихва
по т.4 от Договора, 60 лева - такса по т.5.1 от Договора и 449,05 лева
-неустойка по т.11.3 от Договора. След 04.11.2016г. кредитополучателят спирял
да изпълнява поетото задължение. Ищецът
сочи, че на 09.03.2017г. съгл. т.32 и т.32.1, вследствие неизпълнение от
кредитополучателя с повече от 30/60 дни, кредитът е преобразуван в предсрочно
изискуем. След настъпване на предсрочната изискуемост, съгласно уговореното в
т.ЗЗ от Договора, задължението включващо непогасената част от главницата, ведно
с начислените лихви, такси и неустойки, вземането възлиза на общо 5308,85 лева,
от които: 2560,84 лева -непогасена главница, 402,32 лева - договорна лихва за
периода от 09.11.2016г. до 09.03.2017г., 20,35 - наказателна лихва по т.4 от
Договора /в размер на законната лихва/ за периода от 09.11.2016г. до
09.03.2017г., 60 лева - такса за адм. разходи по т.5.1. от Договора и 1706,39
лева - неустойка. Последната се дължи поради обстоятелството, че
кредитополучателят не е изпълнил уговореното в т.11, т.11.1 и т.11.2 от Договора
в 7-дневен срок от подписването му, да предостави на кредитодателя гаранция
относно изпълнението на договора, представляваща по избор на кредитополучателя
или банкова гаранция за сума не по-малка от 4444,56 лева/размера на цялото
вземане/, за всеки 12 месеца от срока на договора или застрахователна полица за
сключен в полза на финансовата институция договор за застраховка срещу риск от
неизпълнение по настоящия договор. Сочи ,че съгласно т.11.3 от договора,
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 2155,44 лв. за срока на
договора. Неустойката е дължима към датата на неизпълнението /17.05.2016г./, но
в Приложение 2 към Договора е уговорено възможността същата да бъде заплатена
на части, ежемесечно по 89,81 лева, заедно с погасителните вноски по Приложение
1. Тъй като, И.Ж. е погасила до 449,05
лева, то непогасената част от дължима сума е в размер на 1706,39 лева.
Излага, че
неизпълнението поражда и правото на кредитодателя на предвидената в т.35 от
Договора за потребителски кредит неустойка при предсрочна изискуемост в размер
на 558,95 лева, изчислена като разлика между общия размер на определеното
съгласно погасителния план - Приложение 1 договорено възнаграждение в размер на
1444,56 лева, дължимо към финансовата институция и вече начисленото и
падежирало възнаграждение към датата на настъпване на предсрочната изискуемост
на кредита в размер на 885,61 лева. Тъй като, неустойката по чл.11.3 и тази по
т.35 от Договора са дължими на основание неизпълнение на различни клаузи и
съгласно чл.37 от Договора се дължат кумулативно или общия размер на
неустойките по Договора за потребителски кредит е 2265,34 лева.
Твърди, че
на 21.03.2017г. на длъжниците е изпратено уведомително писмо до посочениите от
тях адреси за настъпилата предсрочна изискуемост и размера на дължимата сума.
Уведомлението е изпратено съгласно разпоредбите на т.43 и т.43.1. от Договора с
препоръчано писмо с известие за доставяне на адресите за кореспонденция,
посочен в т.12 от Договора, които се явават постоянен и настоящ адрес на ответниците,
непроменян до момента. Видно от отбелязването върху пратки с баркод *** *** , получателите не са ги потърсили и съобразно нормативните изисквания
са върнати на подателя. По смисъла на уговореното в т.27.4 от Договора
уведомлението се счита за редовно връчено. Видно е, че кредитодателят е
предприел всички възможни действия с цел длъжниците да бъдат уведомени за
настъпилата предсрочна изискуемост.
В
едномесечния срок за отговор ответницата И.Ж. изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Счита, че не е налице
предсрочна изискуемост на вземането на ищцовото дружество и съда не е имал
основание, да постанови Разпореждане от 26.05.2017г. по ч.гр.д.№6644/2014г. 43
с-в на ВРС и да издаде Заповед №3529/25.05.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
Ищцовото дружество не е уведомило
ответника, че е налице предсрочна изискуемост на кредита.
Твърди, че не е ясно, на коя хипотеза от
договора, ищеца се позовава и твърди, че договора е преобразуван и обявен за
предсрочно изискуем-. т.32 или т.32.1 от сключения между страните договор за
кредит . Оспорва, че е налице която и да е от хипотезите на посочените две
точки, както и че изменението на договора, каквото представлява обявяването на
кредита за предсрочно изискуем е съобщено на длъжника и същият е уведомен за
тази предсрочна изискуемост.
За установяване факта на уведомяване на
длъжника, че кредита е преобразуван и е обявен за предсрочно изискуем, ищцовото
дружество се е позовало на изпратено уведомително писмо до длъжника. Оспорва
всички твърдения на ищеца относно връчването на писмо за предсрочна изискуемост
на кредита.
Счита, че ответницата не е поканена да
заплати сумите, които са предмет на осъдителния иск до настоящият момент. Излага,
че за да е налице основателност на искането на ищцовото дружество за връщане на
дадения в заем потребителски кредит, считаме, че следва договорните отношения
между страните да са прекратени, това да е на определено правно основание
посочено в договора или закона, да е уведомен ответника/ страна по договора за
потребителски кредит/ че се прекратява същия и следва, да върне отпуснатия му
кредит в пълния му размер и това трябва да стане предсрочно, както и да се
проследи дали в подобна хипотеза е налице договореност за връщане на отпуснатия
кредит.
Оспорва твърдението, че ответницата е
получавала сумата посочена в договора за потребителски кредит.
Счита че , процесният договор за
потребителски кредит е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на
чл.19 от Закон за потребителския кредит, а годишния процент на разходите /ГПР/
по кредита не отговаря на изискванията на чл.19 от посочения закон. Излага , че
претендираният размер на възнаградителната лихва освен недействителен е и
прекомерен.
Процесният договор за потребителски
кредит и в частност уговорките за дължимостта и размера на възнаградителната
лихва и неустойките са сключени в противоречие и нарушение на добрите нрави.
В конкретния случай, счита че ответника,
в качеството си на потребител е следвало да заплати на ищеца възнаградителна
лихва в размер, надвишаващ получената от потребителя в заем сума по главница и
то за период на ползване на заетите средства от само 24 м. и многократно
надвишаващ законната лихва. За срока на действие на договора, ответника е
следвало да върне на ищцовото дружество, освен главницата, възнаградителна
лихва, ко която е в размер на 50% от отпусната му в заем сума.
Възнаградителната лихва е в пъти по -висока от размера на законната лихва за
процесния период 09.05.2016г.- 09.05.2018г.
Счита, че клаузата в договора за кредит,
касаеща договорната лихва, противоречи на добрите нрави и добросъвестността,
поради което същата е нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД. Отделно от
възражението, че същата е недействителна, договорена и сключена в нарушение на
чл.19отЗПК.
Прави възражение за нищожност на
процесния договор, тъй като същият е сключен в нарушение и при заобикаляне на
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1
и чл.22 от Закона за потребителския кредит, поради което не е породил
действието си между страните. Наред с това клаузата за лихвата в договора е
нищожна, като противоречаща на добрите нрави и неравнопоставеност по смисъла на
чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителя. Клаузите на договора са
недействителни и същите са в противоречие на чл.143- чл.147 от ЗЗП. Претенцията
за заплащане на неустойка е прекомерна и следва да бъде намалена. Претенциите
за заплащане на неустойка са базирани според ищеца на основание т.11 и т.35 от
процесния договор за потребителски кредит. Сочените нарушения по т. 11 от
договора не счита, че са съществени и следва, да бъдат санкционирани със сума в
размер на 1706, 39лв.
Счита, че клаузите на договора касаещи
възнаградителната лихва, ГПР и неустойките са сключени в противоречие на
закона- ЗКП и ЗЗП, а в условията на евентуалност твърди, че са фиксирани от
ищеца на пределните граници на допустимото от закона. Да се претендира
неустойка, която е в размер почти 2/3 от заема отпуснат на ответника, като санкция
на това, че същият не е представил банкова гаранция в размер на сумата, която
следва ответника да върне на ищеца, като главница и прекомерна възнаградителна
лихва е необосновано и в противоречие на добрите нрави.
Излага ,че целият процесен договор за потребителски
кредит е сключен в нарушение на добрите нрави и е в явна неравнопоставеност
между страните.
По отношение на претендираната неустойка
по чл.35 от договора, прави същите възражения, като тези касаещи т. 11 от
договора.
Счита ,че претенциите за заплащане на
неустойка, както и разпоредбата на т.37 и т.11 от договора са в противоречие на
разпоредбата на чл.ЗЗ от ЗПК, в който е посочено, че при забава на потребителя,
кредитора има право единствено на претенция за заплащане на лихва върху
неплатената сума. Клаузите на договора
отнасящи се до претенциите за лихви са с цел заобикаляне разпоредбите на закона
и са недействителни. Договорът е сключен в нарушение и на чл.5 от ЗПК.
Счита претенцията за заплащане на лихви
за неоснователна, защото не е конкретизирана. Претенцията за заплащане на такси
неоснователна, тъй като клаузите на договора в тези част и претенцията, като
цяло са в нарушение разпоредбите на ЗПК, на разпоредбите на чл.21 и чл.ЗЗ от
същият.
Предвид нищожност на неустоичните
клаузи, както и на тези за такси, до настоящият момент излага ,че платените
такива от ответника са неоснователни. Неоснователно ищеца е отнесъл при
погасяване на вноските сумите за такси и лихви, като не е приспаднал с тях
главницата по кредита или евентуално възнаградителната лихва по същият.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор
ответницата Б*** Б. оспорва предявените искове като неосноветелни. В условията на
евентуалност оспорва размера на исковата претенция, като твърди, че дължимата
сума е значително по-малка от процесната, както главница, така начислена
лихва|- законна и наказателна, както и претенциите за неустойка по смисъла на
т. 11.3 от договора.
Оспорва твърденията за настъпване на
предсрочна изискуемост на процесният договор за кредит и падежа счита за
неясен. Счита, че уведомленията са нередовно връчени на кредитополучателя и
солидарният длъжник. В уведомленията не е посочено ясно на потребителите
размера на главницата, лихвите, неустойките, таксите и др., нито фиксирани периодите
за които се дължат. Уведомленията са подписани от лице/а без
представителна власт. Кредитора не е направил нужната грижа и усилия, за да
издири и уведоми ответниците, като адресите са посетени само веднъж.
Счита, че
финансовата институция не е изпълнила задължението си на осн.чл.60 ал.2 от ЗКИ.
Не е направено изявление от кредитора, което да е достигнало до
кредитополучателя и/или солидарният длъжник, че се счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми.
Счита, че
след като кредитора не е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем поради неизпълнение от кредитополучателя /КП/ на т.П, респ. т. 11.1 и
т. 11.2 от договора в 7-дневен срок от сключването му и е приемал суми за
погасяване, то ищеца се е съгласил с обстоятелството, че първият ответник - КП
не е предоставил и няма да предостави гаранцията описана в посочените текстове.
Неустойката неоснователно се претендира в двоен размер въпреки, че не са
настъпили условията на т.11.4 от договора, предвид датите на които е подписан
договора и депозирано заявлението по чл.410 от ГПК. Счита, че въпросната
неустойка неоснователно се претендира от солидарен длъжник/СД/ , които няма задължения по т. 11 от
договора. Прави възражение, че т.П и сл. от договора в Глава „Гаранции"
за неравноправни клаузи по см. на ЗЗП вр.ЗПК.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
По частно гражданско дело № 6644/17 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу И.Ц.Ж. ЕГН ********** с адрес *** и
длъжник Б.С.Б. ЕГН ********** с адрес *** да заплатят солидарно на кредитор Ф.
ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ ***с адрес ***, законен представител ***, сумата 5 308,85
лева / пет хиляди триста и осем лева и 85 ст./, представляваща по
Договор за потребителски кредит № ***/ 09.05.2016г. - 2560,84 лева - непогасена
главница, 402,32 лева – договорна лихва за период 09.11.2016г. до
09.03..2017г., 20,35 лева – наказателна лихва зазабавено плащане по т.4 от
Договора за периода 09.11.2016г. до 09.03..2017г., 60 лева – такса за
адм.разходи по т.5.1. от Договора и 2265,34 лева – неустойка за неизпълнение на
основание т.11.3 и т.35 от Договора; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.05.2017 г.
до окончателното изплащане на задължението, сумата от 106,17лева / сто и шест
лева и 17 ст./ представляваща заплатена държавна такса.
По делото е представен договор
за потребителски кредит № *** от 09.05.2016г. от който е видно, че на
кредитополучател И.Ц.Ж., със солидарен длъжник Б.С.Б., е предоставен кредит в
размер на 3000 лв., като сумата е усвоена еднократно по сметка на
кредитополучателя, ведно с погасителен план. По т.8 от договора като краен срок
за погасяване на вземането е уговорена датата 09.05.2018г.
Представено
е писмо от 21.03.2017г. до И.Ж. относно предсрочна изискуемост на задължение по
договор за потребителски кредит № *** от 09.05.2016г. Представено е писмо от
21.03.2017г. до Б.Б. относно предсрочна изискуемост
на задължение по договор за потребителски кредит № *** от 09.05.2016г.
Липсват доказателства за редовно връчване на кредитора и
солидарния длъжник.
От
заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ, което съда приема като
обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява че към
09.03.2017г. общото задължение е 5
308.85 лв., от който 2 560.84лв. главница, 402.32 лв. редовна лихва и 20.35лв.
наказателна лихва, 1706,39лв. наказателна лихва, 60 лв. неплатена такса по
н.5.1 от договора, 558,95 лв.по т.35 от договора ,формирана от редовната лихва
за периода от 09.03.2017г. до 09.05.2018г. в размер на 558.95лв. При настъпила
предсрочна изискуемост на кредита на 22.07.2017г., дължимата сума е от 5 356,32
лв, от който 2 560.84лв. главница, 563,97 лв. редовна лихва и 37,82 лв.
наказателна лихва, 1706,39 лв. наказателна лихва, 90 лв. неплатена такса по
н.5.1 от договора, 397,30 лв.по т.35 от договора. При настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на 25.07.2017г., дължимата сума е от 5438,62 лв., от
който 2 560.84лв. главница, 684,20 лв. редовна лихва и 64,12 лв. наказателна
лихва, 1706,39 лв. наказателна лихва, 120 лв. неплатена такса по н.5.1 от
договора, 303,07 лв.по т.35 от договора . договорената сума е преведена от
ищеца към ответника н 09.05.2016г. Изчислените законни лихви за периода от
09.05.2016г. до 09.03.2017г. са 33.65лв.Законните лихви за периода от
09.05.2016г. до 01.11.2017г. са 136.72 лв.При включване на възнаградителната
лихва и начислените суми по т.11 от договора,вноската би се променила от 185.19
лв. на 275лв. Изчисленият ГПР при
вариант на включване на претендираните суми по т.11 към редовната лихва е 139.
64%.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното
провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си,
че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение. В
настоящото производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е
твърдението за дължима сума по Договор за потребителски кредит № ***/ 09.05.2016г., сключен между "Ф.” ЕООД и
кредитополучателя И.Ц.Ж. и солидарен длъжник Б.С.Б..
Няма спор по делото, а се установява и от представените
писмени доказателства, че по писмено заявление на ищеца против ответника е
издадена заповед по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на настоящия
иск, както и че в законния срок длъжникът и солидарно задълженото лице са възразили, което обосновава правният интерес
на ищеца от воденето на положителен установителен иск за съществуване на вземането.
В законоустановения срок И*** Ж. и
Б.Б. са подали възражение срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Според
указанията дадени в т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д.№ 4/2013
г., ОСГТК, които са относими към настоящия казус, задължителен елемент от
фактическия състав водещ до настъпване на предсрочната изискуемост на пълния
размер на вземането по кредита, е уведомяването на длъжника от кредитора за
настъпване на предпоставките предсрочна изискуемост на кредита и то преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В разглеждания
случай, като доказателства за уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост
са представени покани /л.17-20 от
делото/, като липсват доказателства за редовното връчване на същите и
достигането им до адресата. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В
представените по делото известия за доставяне, липсва отразяване за редовно
връчване. С оглед на което, не би могло да се приеме за възникване на
предсрочна изискуемост на кредита към датата на депозиране на заявлението в
съда-22.05.2017г.
В настоящия случай окончателният
падеж на задълженията по процесния договор ще настъпи на 09.05.2018 г., а
заявлението е подадено на 22.05.2017г. С оглед на което, не би могло да се
приеме за възникване на предсрочна изискуемост на кредита към датата на
депозиране на заявлението в съда-22.05.2017г. и дължимите вземания за главница
и възнаградителни и наказателни лихви не са падежирали. Поради което, само на
това основание предявения установителен иск по чл.422 от ГПК се явява
неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
Предявеният осъдителен иск в условията на евентуалност.
По съществуването на
договора между страните не се спори. Установява
се от представените писмени доказателства, че с Договор за
потребителски кредит № ***/ 09.05.2016г., сключен между
"Ф.” ЕООД и кредитополучателя И.Ц.Ж. и солидарен длъжник Б.С.Б. е
предоставен кредит в размер от 3000 лв., които не е оспорен от ответниците.
Съгласно т.3.2 от договора, кредитът следвало да се погасява на вноски от по
185,19 лв. , платими до 9-то число на месеца. От заключението по ССЕ по т.3 се
установява, че сумата от 3000лв. е преведена по банков път на ответницата.
Ответницата
И.Ж. в подадения отговор прави възражение за нищожност на процесния договор,
тъй като същият е сключен в нарушение и при заобикаляне на разпоредбите на ЗПК
и ЗЗП. Поради
уговорената цел на кредитиране и качеството на кредитополучателя, процесния
договор, съгласно чл.
9 от ЗПК, без съмнение попада в приложното поле на този закон. С разпоредбата
на чл.
143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. За да се прецени дали конкретните клаузи по договор отговарят на
критериите на закона те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен
начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна
информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени
цената.
Изрично задължение на банката е в
условията, при които предоставя на потребителя конкретния банков продукт да се
съдържат кумулативно два елемента –методиката /метод/ за изчисляване на
съответната лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраенето на
договора.
Методът
на изчисляване на съответния лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно
разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/ или
индикатори. Поради това и предвид правната характеристика на договора за
кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите
съгласие за начина на формиране възнаграждението на кредитодателя, т.е относно
конкретната формула за определяне възнаградителната лихва - съществен елемент
от съдържанието на този вид банкова сделка. От тук съдът извежда, че методиката
за изчисление на лихвата, респ. БЛП, също се явява елемент от договора за
кредит, което само по себе си изключва възможността същият да бъде едностранно
променян от кредитодателя след сключване на кредитния договор, независимо дали
се касае до фиксиран лихвен процент или до променлив такъв. Когато потребителят
не е получил предварително достатъчно конкретна информация относно това как
кредитодателят едностранно може да промени цената на доставената му финансова
услуга, за да може на свой ред да реагира по адекватен съобразно интересите си
начин, както и когато методологията, създадена от банката-кредитор, като нейни
вътрешни правила, не са част от кредитния договор, последният не може да се
счита за добросъвестен по см. на общата дефиниция за неравноправната клауза по чл. 143
ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл.
144, ал.3, т.1 ЗЗП, т.е. дали изменението на цената се дължи на външни
причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са
породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. В
случая по т.3 от договора е уговорен начина на олихвяване с фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 41 %, което е залегнало и в Приложения погесителен
план –Приложение 2.
Относно
направените възражения за неравноправност на клаузи от договора за
потребителски кредит, респ. тяхната нищожност, ищецът следва да установи, че
договорът е сключен на основата на добросъвестността при спазване на добрите
търговски практики като със същия се запазва равнопоставеността на страните по
сделката, да установи спазване на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК и договаряне на
неустоечната клауза в чл. 11.3 от договора съобразно изменената законова
разпоредба и добрите нрави.
Уговорената в чл. 11.3 от договора неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, съдът намира за неравноправна и недействителна както по арг. на чл.
143, т.5 ЗЗП, така и по арг. от чл.
26, ал.1 ЗЗД. Възраженията на ответника И.Ж., съдът намира за основателни.
Неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението без да е нужно да се доказват по размер. Със задължителна
практика в ТРОСТК № 1/09 г., с т.3, е дадено разяснение, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на
сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът
на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е
обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на
неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да
съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да
ги разгледа, съобразно установеното в хода на процеса като настъпили юридически
факти, като едва тогава да извърши преценка за основателност на възражението,
т.е.следва да съобрази всички събрани по делото доказателства и направени
доводи, като ги съотнесе към разглеждания и разяснен със задължителна
тълкувателна практика на ВКС, предмет по направеното възражение на ответника.
Доколкото в случая размерът на неустойката от 1077,72 лева е 1/3 от заетата сума от 3000 лева, тя се явява
прекомерна и противоречи на обезщетителната й функция. Тази неустойка по своя
характер е санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв
начин не кореспондира с последиците от неизпълнението.
Следва да се отбележи, че изискване на обезпечение на задължение за всяка
закъсняла вноска с поемане на банкова гаранция в същия размер или застраховка при наличие на
поръчителство по същия договор, противоречи на принципа на добросъвестността и цели
да създаде предпоставки за начисляване на неустойката по чл. 11 от договора.
Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са
включени в посочения в договора ФГЛП от 41%. Именно възнаградителната договорна
лихва обхваща печалбата на търговеца, но в случая съдът намира, че клаузата на
чл. 11.3 от договора въвежда още един сигурен източник на доход на икономически
по-силната страна. От
това следва, че неустойката излиза извън присъщите и обезпечителна и
обезщетителна функции, поради което и като накърняваща добрите нрави е нищожна
на основание чл.
26, ал.1 пр.3 ЗЗД. Претендираната неустойка се явява недължима, като
основаваща се на нищожни клаузи от договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.
10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Съгласно ал.3 кредиторът не може да събира повече от веднъж такса
и/или комисиона за едно и също действие. Видът, размерът и действието, за което
се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 21
от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен
процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл.
32, ал.4 ЗПК, е нищожна.
Претенцията на ищеца, наред с главница и договорна лихва, касае начислената
неустойка по чл. 11.3, а така също и такса разходи, свързани с действия на кредитор
при забава в плащанията, т.е. такса разходи представлява обезщетение на кредитора
при забавено плащане. /т. 5 и т.6 от договора/. Нормите на договора следва да бъдат съобразени служебно от съда и
по специално императивното правило на чл.
33, ал.1 и 2 ЗПК. Цитираната норма в ал.1 предвижда, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Според ал.2
на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В
настоящия случай, от заключението по ССЕ се установява, че наказателна лихва е
в размер на 64,12 лв., такса по т.5.1 от договора е 120 лв., при начислена
законна лихва за същия период в размер на 136,72 лв.
Съдът
намира, че отговорността за разноски, въведена с клаузите на т.4 и т.5 от
договора, представлява по същество неустойка, дължима при забава на
изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за
покриване разходи по събиране на вземането. С предвиждане и начисляване на тези
наказателна лихва и такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана
с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.
21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С оглед
изложеното съдът приема разпоредбите на т.4 и т.5 от договора за нищожни и като
такива същите не пораждат права и задължения за страните по заемното
правоотношение, а съгласно чл. 23 от ЗПК, в този случай потребителят
дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи наказателна лихва или други
разходи по кредита. Съответно нормите му следва да бъдат съобразени служебно от
съда и по специално императивното правило на чл. 33, ал.1 и 2 ЗПК. Цитираната норма в ал.1 предвижда,
че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал.2
на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Както се
установи в случая, към момента на подаване заявлението по чл. 410 ГПК ищецът не е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Не е извършил това и с подаване
исковата молба по чл. 422 ГПК, която е получена от
ответниците редовно, т. е. към настоящия момент вземането на ищеца по договора
за кредит не е изискуемо. Поради което и неоснователна е претенцията за
начислена неустойка по т.35 от договора. Същата е свързана именно с обявяване
предсрочна изискуемост на договора, а не с настъпил падеж на отделни вноски по
същия.
Следователно
ищцовата претенция за целия остатък от кредита е неоснователна поради липса на
изискуемост на вземането. В тази хипотеза изискуеми към датата на подаване на
исковата молба – 25.07.2017 г. – са вземанията по кредита за главници и лихви с
настъпил падеж. По този въпрос е налице практика на ВКС - Решение № 83 от
26.05.2017 г. по т.д.№ 50394/2016 г., ВКС, 4-то г.о., Решение № 106 от 20.06.2017
г. по т.д.№ 60152/2016 г., ВКС, 4-то г.о., в които е прието, че когато в
договор е уговорено, че обезпечено с поръчителство задължение към кредитора ще
се погасява на отделни погасителни вноски с различни последователни падежи, то
погасяването на всяка от тези вноски води до погасяване на съответната част от
главното задължение. Когато дадена вноска не бъде погасена /чрез плащане или по
друг начин/ на съответния падеж тя става изискуема и кредиторът успешно може да
проведе иск срещу главния длъжник за плащането на същата вноска. От датата на
падежа на вноската започва да тече шестмесечния срок по чл.
147, ал.1 от ЗЗД /който е преклузивен, прекратява поръчителството и за него
съдът следи служебно – т.4б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС/ и ако
кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник в рамките на този
срок, с изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за плащане на
същата вноска. В обобщение е прието, че не е необходимо целият дълг да е станал
изискуем, за да започне на тече 6-месечния преклузивен срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД по отношение на
предходните вноски, чиито падежи вече са настъпили.
При
това разрешение изискуеми към датата на подаване на исковата молба – 25.07.2017
г. – са вземанията по кредита за главници и лихви с настъпил падеж за ответника
И. Ж***-главен длъжник по договора за кредит и за шест месеца от подаване на
исковата молба за солидарно задълженото лице, поръчител Б.Б..
Предвид
прогласената нищожност на договорената клауза за неустойка по т.11.3 от
договора и такси с клаузите на т.4 и т.5 от договора, извършените плащания по
тях следва да бъдат съотнесени по аргумент от чл.26 от ЗПК. Плащане съобразно чл.
76, ал.2 ЗЗД - погасяване първо на възнаградителната лихва, а след нея на
главницата. Съобразно решение № 211/26.01.2017 г. по гр.дело № 958/2016 г. на
Трето ГО на ВКС, разпоредбата на чл.
76, ал.2 ЗЗД има предвид само възнаградителната лихва /не и мораторната
такава/, без задължението за неустойка, лихва за забава по чл. 86 ЗЗД, които имат обезщетителен характер. При частично плащане, което не покрива
задължението за главница и лихва за забава /поради нищожност и недължимост на
неустойката и разноските/ по чл. 86 ЗЗД, поредността на погасяване е по чл. 76, ал.1 ЗЗД като се погасява първо
по-обременителното задължение - главницата.
Или, в конкретния случай, след
погасяване от платените 528,55 лева първо на възнаградителната лихва по
договора на осн.чл. 76, ал.2 ЗЗД предвид изготвеното
заключение по ССЕ, приложение 2, незаплатена редовна лихва дължима общо в
периода 09.11.2016г. до 09.07.2017г. остава сумата падежирала главница в размер
на 811,16 лева.
По отношение на поръчителя Б.Б., то съотнесени извършените
плащания шест месеца назад същата остава солидарно задължена за сумата от 440,78
лв., главница за периода от 09.01.2017г. до 09.07.2017г.
По разноските:
Предвид т.12
от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи
произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК
разноски, които предвид изхода на спора следва да се присъдят в полза на
задължените лица. Предвид липсата на такива и представяне на доказателства във вразка с направата на разноски в производството по чл.410
от ГПК, разноски не се присъждат.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
направените в исковото производство разноски 293,04 лв., д.т., 120 лв. депозит
за в.л. и 600 лв. адв. възнаграждение /л.93 от
делото/, съразмерно с уважената част на иска или сумата от 77,45 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане
ищецът следва да заплати на ответника И.Ж. направените в производството
разноски. От представеното по делото , копие от служебна карта на ответницата
/л.112 от делото/ не би могло да се направи обоснован извод, че същата е юрист
по смисъла на чл.38 ал.1,т.3 от ЗА, за да бъде присъдено възнаграждение за
предоставена безплатна защита по делото от адвокат.
Сумата от 1099,83 лв. представляваща съразмерно с
отхвърлената част от иска дължимо адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл.7 ал.2, т.3 от Наредба №4/2008г. в размер на 1190,388
лв. /595,44 лева.х2/ Съобразно разпоредбата на чл.38,ал.1,т.3 от ЗА следва да се
присъди в полза на адв. *** от АК Варна.
Съгласно чл.1 от
Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението
за оказаната от адвокат правна
помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен
договор с клиента , но не може да бъде по-малко от
определения в същата минимален размер за съответния вид
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал.
5 ГПК, съдът не е обвързан
от предвиденото в § 2 от Наредба
№1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което определено
съобразно нормативната уредба не води до извод за прекомерност. Следва да се
има предвид, че са предявени установителен и в
условията на евентуалност осъдителен иск. Поради което, изплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лв. не е следва да бъде намалявано поради
прекомерност.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане
ищецът следва да заплати на ответника Б.Б. сумата от 1847,10
лв. представляваща , представляваща съразмерно с отхвърлената част от иска
дължимо адвокатско възнаграждение /заплатено 2000 лв. л.62 от делото/.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Ф.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** против И.Ц.Ж. , ЕГН **********, с адрес ***
и Б.С.Б. , ЕГН **********, с адрес *** иск за приемане на установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно сумата 5 308,85
лева / пет хиляди триста и осем лева и 85 ст./, представляваща по
Договор за потребителски кредит № ***/ 09.05.2016г. - 2560,84 лева - непогасена
главница, 402,32 лева – договорна лихва за период 09.11.2016г. до
09.03..2017г., 20,35 лева – наказателна лихва зазабавено плащане по т.4 от
Договора за периода 09.11.2016г. до 09.03..2017г., 60 лева – такса за
адм.разходи по т.5.1. от Договора и 2265,34 лева – неустойка за неизпълнение на
основание т.11.3 и т.35 от Договора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.05.2017 г.
до окончателното изплащане на задължението за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6644/2017 г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА И.Ц.Ж., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на “Ф.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 370.38 лв.
/триста и седемдесет лева и тридесет и осем стотинки/ изискуема главница за
периода 09.11.2016г. до 08.01.2017г. по Договор за потребителски кредит № ***/
09.05.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба в
съда-25.07.2017г., до окончателното заплащане на задължението.
ОСЪЖДА
И.Ц.Ж.,
ЕГН **********, с адрес *** и Б.С.Б., ЕГН **********, с адрес *** да
заплатят солидарно на “Ф.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 440,78 лв./четиристотин
и четиридесет лева и седемдесет и осем стотинки/ изискуема главница за периода
09.01.2017г. до 09.07.2017г. по Договор за потребителски кредит № ***/09.05.2016г. ведно
със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба в
съда-25.07.2017г., до окончателното заплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска на “Ф.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против Б.С.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** за сумата от 370.38 лв.
/триста и седемдесет лева и тридесет и осем стотинки/
,
претендирана като главница за периода 09.11.2016г. до
08.01.2017г. по Договор
за потребителски кредит № ***/09.05.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата
молба в съда-25.07.2017г., до окончателното заплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска на “Ф.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против И.Ц.Ж.,
ЕГН **********, с адрес *** и Б.С.Б. , ЕГН **********, с адрес *** да
заплатят солидарно по Договор
за потребителски кредит № ***/ 09.05.2016г. горницата над 811,16 лева до 2560,84 лева, сумата от 402,32 лева – договорна лихва за период
09.11.2016г. до 09.03.2017г., 20,35 лева – наказателна лихва зазабавено плащане по т.4 от
Договора за периода 09.11.2016г. до 09.03.2017г., 60 лева – такса за
адм.разходи по т.5.1. от Договора и 2265,34 лева – неустойка за неизпълнение на
основание т.11.3 и т.35 от Договора.
ОСЪЖДА И.Ц.Ж. , ЕГН **********, с адрес ***
и Б.С.Б. , ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на “Ф.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 77,45 лв. /седемдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща направените разноски в производството,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА “Ф.”
ЕООД, ЕИК ***да
заплати на адвокат адв. ***, ЕГН **********
от АК Варна
сумата в размер на 1099,83 лв. /хиляда
деветдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки/, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА “Ф.”
ЕООД, ЕИК ***, да заплати на Б.С.Б. , ЕГН **********, с адрес *** сумата от
1847,10 лв. /хиляда осемстотин четиридесет и седем лева и десет
стотинки/ на осн.чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред
Варненски окръжен съд.
Районен съдия: