РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. Пловдив, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20235001000463 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С."Н.**" -гр С.. – чрез пълномощника на
сдружението адв. Р. Ц., със съдебен адрес: гр.С., ул."С." № *, ет.* против
решение №167/05.05.2023г., постановено по търг.д. № 392/2022г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е осъдено С."Н.***"-гр.С. да
заплати на И. Ф. Б. ЕГН ********** сума, представляваща разликата над
25 000 лева до присъдения размер от 47 500 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на ищеца вследствие ПТП на ***., ведно
със законна лихва за забава, считано от 23.11.2020г. до окончателното
изплащане върху главницата, както и разноски съобразно уважената част от
иска.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че съдът
неправилно е определил приноса на пострадалия за настъпване на ПТП в
размер на 5 % като не е съобразил обстоятелството, че скоростта на
1
управлявания от него автомобил е надхвърляла с 28 км /ч технически
съобразената скорост с оглед конкретните условия. Намира, че не е отчетено
и обстоятелството, че движението на товарната композиция в дясна лента е
предвидимо препятствие, на което водачът е следвало да реагира със
задействане на спирачната система. Счита, че приносът на пострадалия е
равен на този на водача на товарната композиция. Моли съда да отмени
решението в обжалваната му част и определи по-голям размер на приноса на
пострадалия за настъпване на ПТП. Претендира присъждане на разноски,
сторени пред въззивния съд.
Постъпил е отговор по тази жалба от И. Ф. Б. – чрез неговия
пълномощник адв. М. Д., с който е изразено становище за неоснователност на
същата. Оспорва се наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия и се поддържа, че той е управлявал автомобила с разрешена за
магистралата скорост и не е имал възможност да възприеме товарната
композиция в по-ранен момент.
Постъпила е въззивна жалба от И. Ф. Б. ЕГН ********** от гр.С., обл.
Б., ул."И." №** – чрез пълномощника му адв. М. Д., с адрес: гр.С., ул."Г.М.Д."
№ **, ** против решение №167/05.05.2023г., постановено по търг.д. №
392/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е
отхвърлена претенцията на И. Ф. Б. против С."Н.**" за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 47 500 лева до пълния
претендиран размер от 100 000 лева. Жалбоподателят счита, че присъденото
обезщетение от 47 500 лева не репарира справедливо претърпените от него
вреди, а решението не отчита младата възраст на пострадалия и остатъчните
последици от травмите. Счита също, че не е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от негова страна и намира, че съдът неправилно е
определил неговия принос на 5 %. Претендира уважаване на претенцията до
претендирания размер от 100 000 лева. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение за адв. М. Д. на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. за
оказаната от нея безплатна права защита на ищеца пред въззивната
инстанция, както и върху обжалваемия интерес за производството пред
Окръжния съд.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна
С."Н.**" – С., с който е изразено становище за неоснователност на същата.
2
Намира, че съдът е отчел всички обективни данни по делото, касаещи
интензитета на болките и страданията на ищеца, но неправилно е занижил
неговия принос за настъпване на ПТП. Претендира присъждане на разноски
по делото пред въззивния съд.
Направено е искане от пълномощника на ищеца за намаляване, поради
прекомерност, на адвокатското възнаграждение, претендирано от
въззиваемата страна и жалбоподател - ответник.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Между страните към момента е влязло в сила решение
№167/05.05.2023г., постановено по търг.д. № 392/2022г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив, в частта, с която е осъдено С."Н.***"-гр.С. да заплати на И. Ф.
Б. сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на ищеца вследствие ПТП на ***., ведно със законна лихва за
забава, считано от 23.11.2020г. до окончателното изплащане върху
главницата. Ето защо настоящата инстанция не обсъжда въпроса за това
настъпило ли е ПТП на ***., причинно – следствената връзка между ПТП и
травмите на ищеца, отговорността на водача на товарна композиция Ф.С.,
сключената от последния застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с чуждестранния застраховател, чийто представител на
територията на Република България е ответника и липсата на определено и
изплатено обезщетение по отправената претенция до *** – обстоятелство,
обуславящо интереса от водения иск.
Следва да бъдат разгледани жалбите относно размера на определеното
обезщетение, репарира ли то в достатъчна степен травмите на ищеца,
настъпили вследствие на ПТП, налице ли е съпричиняване на вредосния
резултат от пострадалия и ако е налице – каква е степента, в която той е
допринесъл:
От заключението на допуснатата повторна тричленна съдебно –
медицинска експертиза /стр.226-235 от делото на ОС/ се установява, че при
процесното ПТП И. Б. е получил следните травматични увреждания: мозъчно
сътресение, без пълна загуба на съзнание, хоспитализиран без огнищна
неврологична симптоматика и без данни от образните изследвания за
травматични мозъчни увреждания, лицево-челюстна травма с множество
3
наранявания в областта на лицето – челото, дясната вежда, между лявата
вежда и горния клепач на лявото око, под долната устна, в областта на
брадичката и под нея, шийна гръбначна травма С0-С1 – фрактура на
окципитален кондил на основата на черепа в ляво тип III – авулзия чрез
тракция с аларния лигамент, довела до затруднение на движенията на врата и
главата за срок от три месеца, гръдна травма – контузия на гръдния кош с
фрактура на гръдната кост, както и множество мекотъканни охлузвания на
крайниците. След ПТП ищецът е бил хоспитализиран като лечението му е
проведено в Клиника по неврохирургия и Клиника по лицево-челюстна
хирургия в УМБАЛ „С.Г.“ – П.
Общият период на цялостно възстановяване от претърпените
травматични увреждания е продължил шест месеца. Налице са остатъчни
последици – непостоянни болки във врата при простуда или резки движения,
както и множество остатъчни белези по лицето, повечето от които ясно
видими и причиняващи загрозяване.
От заключението на вещото лице д-р Д.К.а по допуснатата съдебно –
психиатрична експертиза се установява, че при ПТП Б. е бил в състояние на
остър стрес, заради живото застрашаващите обстоятелства. Острата стресова
реакция е продължила дни, докато е бил хоспитализиран. Имал е значителни
порезни и разкъсни наранявания в областта на лицето, както и силни болки.
Последвал е период на страх, тревожност, малоценностови и негативни
мисли, свързани с процеса на лечение, перспективи и възстановяване. Бил е
зависим от грижите на близките си в първите три месеца след травмата.
Особено затруднено е било храненето му и физическата активност. Носел е
яка, което е водело до неудобства и по време на сън. Изпитвал е притеснения
и за прекъснатия учебен процес. Според вещото лице касае се за нарушена
адаптация. При ищеца тя е с продължителност от около шест месеца.
Положил отложените си изпити през лятото на 2020г., понастоящем работи,
спортува, създава партньорска връзка. Няма данни за синдром на
дезадаптация, трайни характерови промени и синдром на възбудимост с
натрапливости, свързани с преживяната травма.
Тези изводи са в унисон и със свидетелските показания на Ф.И. Б. –
баща на ищеца. Той е поел грижите за ищеца още в болницата. Видял е сина
си целия в кръв, той не е можел да говори, тъй като устната му е била
4
разцепена, лицето му било обезобразено. Ищецът не можел да се храни, не
можел да става от леглото, пиел само сокове през сламка. За обслужването му
се е грижил свидетеля. След прибирането им къщи за ищеца са се грижили
баща му, неговия брат и майката. Той бил унесен, с главоболие, залитал. На
врата му била поставена яка, а на гърдите – превръзка. Пиел обезболяващи.
През първите два месеца се чувствал най –зле. Преди катастрофата И. бил
активен, спортувал бокс и бойни спортове, понастоящем ходи само на фитнес,
за да избягва физически контакт. Бил е студент, наложило се е да отложи
явяването на изпити. Понастоящем белезите по лицето му са видими, личат
си и не могат да се премахнат. При застудяване се оплаква от болки в главата
и гърдите.
Съдът кредитира тези показания, тъй като дори и да се отчете, че
свидетелят е баща на ищеца, той има непосредствени впечатления от
състоянието на И. часове след катастрофата, както и от няколкомесечния
възстановителен период, а и показанията му се подкрепят от съдебно-
медицинската и съдебно – психиатрична експертизи и многобройните
писмени доказателства относно проведеното лечение.
Установява се от свидетелските показания и от приетите заключения на
съдебно-медицинската и съдебно – психиатрична експертизи, че ищецът е
претърпял значителни болки и страдания, произтичащи от травмите,
получени при ПТП на ***. Той е получил няколко сериозни травми – и
лицево-челюстна травма, и шийна гръбначна травма и гръдна травма с
фрактура на гръдната кост. Възстановяването е продължило няколко месеца и
е било съпроводено със значителни болки и затруднения в движението,
храненето и обслужването. Налагало се е да ползва чужда помощ за период
от три месеца. Имал е множество наранявания в областта на лицето.
Вследствие на тях понастоящем има множество остатъчни белези по лицето,
повечето от които ясно видими и причиняващи загрозяване. Претърпяла е
значителни по степен емоционални и психически вреди. Като съобрази
степента на причинените болки и страдания, обстоятелството, че се касае за
няколкомесечен възстановителен период с ползване на чужда помощ,
обстоятелството, че се касае за няколко различни травматични увреждания
едновременно, както и наличието на остатъчни видими белези по лицето,
причиняващи загрозяване, както и социално – икономическите условия в
страната преди три години, когато е настъпило ПТП, настоящият състав
5
счита, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението
за ищеца в размер на 50 000 лева е занижен. За репариране на вредите следва
да се определи обезщетение от 70 000 лева. До пълния предявен размер искът
се явява неоснователен, тъй като все пак е налице възстановяване от
сериозните травми и от нарушената адаптация.
Относно наличието на съпричиняване на вредосния резултат от
пострадалия и каква е степента, в която той е допринесъл:
От заключението на вещото лице инж. Т.П. по допуснатата съдебна –
автотехническа експертиза се установява, че основната причина за ПТП е
навлизането на товарен автомобил „М.“ влекач с полуремарке с водач Ф.С. в
дясната скоростна лента пред лекия автомобил „Р.“ модел К., управляван от
ищеца на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е.
когато мястото на удара е било вътре в опасната зона за лекия автомобил.
Скоростта на движение на лекия автомобил „Р.“ модел К., управляван от
ищеца в момента на навлизане на товарен автомобил „М.“ влекач с
полуремарке в скоростната лента е 108 км/ч. Разстоянието до мястото на
удара в момента на навлизане на влекача в скоростната лента е 70 – 71 метра,
а времето за изминаване на разстоянието до мястото на удара е 2.35 секунди.
Тъй като разстоянието до мястото на удара е по-малко от дължината на
опасната зона, водачът на лекия автомобил „Р.“ модел К. е нямал техническа
възможност да предотврати настъпването на удара чрез безопасно екстремно
спиране. От обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание на
19.04.2023г. при приемане на заключението му, се установява, че ако лекият
автомобил се е движил със скорост от 80 км./ч, дължината на опасната зона
би била 62-63 метра и той би имал възможност да спре преди
произшествието, ако реагира своевременно.
От страна на ищеца се възразява, че разрешената скорост на движение
по магистралата е 140 км/ч, той се е движил със 108 км/ч, която е в рамките
на разрешената. При това положение следва да се установи какви са били
пътните условия към момента на ПТП и дали скоростта в рамките на
разрешената все пак се явява съобразена с тях. В тази връзка по делото са
събрани свидетелски показания. Приложено е и ДП №***г. по описа на
ОДМВР – Пловдив, пр. пр. №***г. на РП – Пловдив.
От показанията на свидетеля И.В.И. се установява, че същият е минал
6
по магистралата броени секунди след процесното ПТП, на 200 метра след
мястото на инцидента е имало отбивка, по която е трябвало да се движи,
отбил е и е спрял, за да сигнализира на тел. 112. Той посочва, че видимостта е
била доста ниска, той самият е карал с около 90 км/ч точно заради тази ниска
видимост. Било е в тъмната част на денонощието, вечерта и на магистралата е
имало мъгла. Той посочва мястото на ПТП като **км на магистрала Т. в
посока Б..
Показанията на свидетеля И.И. се подкрепят и от материалите от
досъдебното производство. От писмо рег. №***г. от Началник РЦ -112 се
установява, че на ***. в 20.16 ч. е прието повикване от лице, което се е
представило като И.И.. Следват обаждания от още три лица. От справката за
метеорологичните условия, издадена от НИМХ – филиал П. се установява, че
към 20ч. - 21ч. на ***. на автомагистрала Т., км *** + 500 температурата е
била 1.6 градуса, относителната влажност над 90 % - до 96 %, облачността –
голяма с показател 7 – 2/3 от небето с облаци/, без дъжд и вятър, видимост 20
000 м.
От показанията на свидетеля С.М.А. се установява, че е спрял на
бензиностанция, която се намира от другата страна на магистралата,
противоположна на тази, в която е настъпило процесното ПТП. Той твърди,
че товарният автомобил е навлязъл на пътното платно от паркинга без
включени светлини. В този момент по магистралата са се движили две коли –
по-малката в средната лента, а другата, която е изпреварвала по-малката – в
изпреварващата /лявата/ лента. Камионът е излязъл на платното пред малката
кола, чули са се спирачки и е видял как колата е влязла под ремаркето.
Твърди, че е забелязал всичко, тъй като в района е било осветено от страната
на бензиностанцията и от страната на паркинга и заведението. Твърди, че
времето е било студено и сухо, не е валяло. По магистралата е имало мъгла в
района на П. и И. до П. времето било хубаво.
Последната част от показанията на свидетеля А. – относно видимостта
на мястото на ПТП не се подкрепя нито от справката от НИМХ, нито от
показанията на другите свидетели.
Въз основа на цитираните по-горе доказателства настоящата инстанция
намира, че към момента на ПТП на ***. атмосферните условия на посочено
място – км *** + 500 на автомагистрала Т. се характеризират с наличие на
7
мъгла в тъмната част от денонощието, обусловила ниска видимост. От
обясненията на вещото лице инж. П. в съдебно заседание се установява, че
ако лекият автомобил се е движил със скорост от 80 км./ч, дължината на
опасната зона би била 62-63 метра и той би имал възможност да спре преди
произшествието, ако реагира своевременно. Съгласно чл.20 ал.2 ЗДвП
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Ищецът е управлявал лекия автомобил със скорост 108 км/ч, която
макар и в рамките на разрешената – 140 км/ч е над съобразената с
конкретните атмосферни условия такава – 80-85 км./ч. Едновременно с това
той е приближил място на магистралата с наличен голям паркинг, от който се
предполага, че би могло да излезе пътно превозно средство. При намалената
видимост и възможността на пътя да има препятствие – излизащ от паркинга
автомобил, скоростта от 108 км./ч се явава несъобразена. С това той също е
допуснал нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и е допринесъл за настъпване на
ПТП. Неговият принос обаче е в много по-малка степен от този на водача на
товарната композиция. Той е навлязъл на пътното платно пред лекия
автомобил „Р.“ модел К., управляван от ищеца на място, по начин и в момент,
когато това не е било безопасно, т.е. когато мястото на удара е било вътре в
опасната зона за лекия автомобил.
Възражението за съпричиняване на вредосния резултат от пострадалия,
поради непоставен обезопасителен колан, е неоснователно. Видно от
заключението на вещото лице по допуснатата автотехническа експертиза инж.
П. травмите са получени от директен удар в задната част на ремаркето,
прикачено към влекача. Те биха се получили и със, и без поставен
обезопасителен колан. От заключението на повторната съдебно-медицинска
експертиза се установява, че настъпилите увреждания в областта на гръдната
кост и окципиталния кондил са най-чести при използван предпазен колан,
водещ до гръдна травма с шиен камшичен удар. Следователно няма
основание да се приеме наличие на съпричиняване от страна на ищеца,
8
поради непоставен обезопасителен колан.
С оглед на горното приносът на ищеца следва да се определи на 10 %, а
този на водача Ф.С. – 90 %.
На това основание обезщетението, което въззивния съд намира за
справедливо в размер на 70 000 лева следва да се намали с 10 % - поради
съпршичиняване. Така дължимата от ответника сума е в размер на 63 000
лева. Следователно решението в частта отхвърляща иска за разликата над
47 500 лева до размер 63 000 лева следва да се отмени като се присъди
допълнително още 15 500 лева над размера, определен от
първоинстанционния съд.
Сумата е дължима от ответника, ведно със законната лихва, считано от
23.11.2020г. - датата на извънсъдебно предявената претенция.
Въззивната жалба относно частта от решението, отхвърляща иска за
разликата над 63 000 лева до предявения размер от 100 000 лева, частично от
900 000 лева следва да се отхвърли като неоснователна.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на С."Н.**" -гр С.. като въззиваема
страна по жалбата на И. Ф. Б., касаеща размера на обезщетението за вреди, се
дължат разноски съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете,
които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати. От негова страна е
направено искане за намаляване, поради прекомерност, на адвокатското
възнаграждение, претендирано от въззиваемото сдружение. По делото пред
ПАС е представен договор за правна защита и съдействие, фактура и дневно
извлечение, от които е видно, че е заплатено възнаграждение в размер на
8 730 лева за изготвяне на въззивна жалба и за отговор по въззивната жалба,
както и за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Изчислен съобразно правилото на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението,
което се претендира е в минималния размер. Ето защо няма основание за
намаляването му, поради прекомерност. Съразмерно на уважената и
отхвърлена част от исковете на въззиваемото сдружение следва да се присъди
сумата 3396.60 лева за разноски пред въззивния съд, а до пълния претендиран
размер 9 180 лева искането следва да се отхвърли.
На адв. М. И. Д. ЕГН ********** от гр. С., бул."Г.М.Д." № **,** следва
да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. за
9
оказаната от нея безплатна права защита на ищеца И. Ф. Б. пред въззивната
инстанция, което съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете
възлиза на 3055.50 лева. На същата следва да се определи и допълнително
възнаграждение за оказаната от нея безплатна права защита на ищеца И. Ф. Б.
пред Окръжния съд – съобразно уважената част от иска, което възлиза на
1795 лева.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК следва ответникът С."Н.**" да бъде
осъден да заплати по сметка на Апелативен съд – Пловдив допълнително
държавна такса в размер на 620 лева – съобразно уважената част от иска.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК,
Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №167/05.05.2023г., постановено по търг.д. №
392/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е
отхвърлена претенцията на И. Ф. Б. против С."Н.**" за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 47 500 лева до размер
от 63 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С."Н.**" -гр С.. да заплати на И. Ф. Б. ЕГН ********** от
гр.С., обл. Б., ул."И." №** допълнително сумата 15 500 лева над размера,
определен от първоинстанционния съд, явяваща се разликата над 47 500 лева
до размер 63 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на
ищеца вследствие ПТП на ***., настъпило около 20.15 часа на АМ Т. в
района на км.*** на град Пловдив, между товарен автомобил М., модел ***, с
чуждестранен рег. № ***, с полуремарке, управляван от Ф.С., и лек
автомобил „Р. К.“ с рег.№***, управляван от ищеца, ведно със законна лихва
за забава, считано от 23.11.2020г. до окончателното изплащане върху
главницата
ПОТВЪРЖДАВА решение №167/05.05.2023г., постановено по търг.д.
№ 392/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е
10
отхвърлена претенцията на И. Ф. Б. против С."Н.**" за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 63 000 лева до пълния
претендиран размер от 100 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №167/05.05.2023г., постановено по търг.д.
№ 392/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е осъдено
С."Н.***"-гр.С. да заплати на И. Ф. Б. ЕГН ********** сума, представляваща
разликата над 25 000 лева до присъдения размер от 47 500 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца вследствие ПТП
на ***., настъпило около 20.15 часа на АМ Т. в района на км.*** на град
Пловдив, между товарен автомобил М., модел ***, с чуждестранен рег. №
***, с полуремарке, управляван от Ф.С., и лек автомобил „Р. К.“ с рег.№***,
управляван от ищеца, ведно със законна лихва за забава, считано от
23.11.2020г. до окончателното изплащане върху главницата.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА С."Н.**" -гр С.. да заплати на адв. М. И. Д. ЕГН **********
от гр. С., бул."Г.М.Д." № **,** сумата 3055.50 лева - адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. за оказаната от нея
безплатна права защита на ищеца И. Ф. Б. пред въззивната инстанция -
съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете, както и сумата 1795
лева - допълнително адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от
ЗАдв. за оказаната от нея безплатна права защита на ищеца И. Ф. Б. пред
Окръжния съд.
ОСЪЖДА И. Ф. Б. ЕГН ********** от гр.С., обл. Б., ул."И." №** да
заплати на С."Н.**" -гр С.. сумата 3396.60 лева – разноски по делото пред
въззивния съд – съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С."Н.**" -гр С.. за осъждане на
И. Ф. Б. ЕГН ********** от гр.С., обл. Б., ул."И." №** за заплащане на
разноски пред въззивната инстанция за сума над 3396.60 лева до пълния
претендиран размер от 9 180 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА С."Н.**" -гр С.. да заплати по сметка на Апелативен съд –
Пловдив допълнително държавна такса в размер на 620 лева – съобразно
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
11
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12