Р Е Ш Е Н И Е 260034
гр. Кюстендил, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилски
окръжен съд, в открито съдебно заседание
на
шестнадесети септември
през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина
Джонева
при
участието на съдебен секретар Любка
Николова,
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 385
по
описа на КнОС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във връзка с чл.150 от СК.
М.Й.К.,
действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете М.С.М.,
ЕГН ********** и двамата с адрес ***, чрез адв. Е.П. - САК, действащ като
процесуален представител по пълномощие на ищеца, със служебен адрес гр. София
1000, район „***,
ул. „***"
№ ***,
ет. ***,
насочена срещу решение № 272/02.06.2020 г., постановено от Районен съд - гр.
Дупница по гр.д.№ 482/2020 г. по описа на същия съд.
С оспорвания първоинстанционен съдебен
акт ДнРС е изменил на основание чл.150 вр. чл. 143, ал.2 СК размера на
определената с постигната спогодба, одобрена е определение № 6373/19.07.2016,
постановено по гр.д.№ 7762/2016 г. на РС - Пловдив в полза на малолетния М.С.М.,
ЕГН ********** месечна издръжка и същата е увеличена от 150 лева на 190 лева и
ответникът С.Д.М., със съдебен адрес:***. оф. 4. адв. Г.И.,*** е осъден да
заплаща на малолетното си дете М.С.М., чрез неговата майка и законен
представител М.Й.К. месечна издръжка в размер на 190 лева, считано от
09.03.2020 г. - датата на подаване на и.м. в съда до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, като за разликата над уважения
размер от 190 лева до предявения размер от 250 лева, искът е отхвърлен.
Решението на районния съд се обжалва в частта, в която искът е отхвърлен. Иска
се отмяна на първоинстанционното в отхвърлителната му част и вместо това искът
да бъде уважен. Решението се приема за неправилно, поради това, че е
необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения в
първоинстанционното производство, които ограничили процесуалните права на
доверителката - М.Й.К. и станали пречка за разкриване на обективната истина по
делото. Сочи се. че съдът при постановяване на своя акт не се е съобразил с
нуждите на детето и с всички събрани доказателства, включително и писмени
такива, които установяват промяна в обстоятелствата от момента на
първоначалното определяне па издръжката до настоящия момент. Сочи се нарастване
на възрастта на детето, а оттам и завишени негови потребности от чисто битово
естество, както и тези свързани с образованието му в училище. Твърди се, че
неоснователно районният съд не е кредитирал посочените писмени доказателства,
поради което не установил и правилно фактическата обстановка по делото. Това е
обусловило и погрешни изводи относно действителните и завишени нужди на детето
от месечна издръжка в по-висок размер. Твърди се, че в хода на делото е
настъпила промяна във фактите и обстоятелствата релевантни за определяне
размера на необходимата издръжка и тази дължима от бащата. Сочи се, че
трудовото правоотношение на майката е прекратено със Заповед № 3 /30,03.2020 г.
на работодателя й. Твърди се, че в последствие ищцата се била регистрирала като
безработна. Акцентирано е върху променената и усложнена икономическа
обстановка, предвид което М.Й.К. се нуждаела още повече от справедлив размер на
месечна издръжка. Наличието на световна пандемия носело след себе си множество
негативни финансови последици върху трудещите се от една страна, а от друга
увеличавало сериозно ръста на безработицата. Отделно от това съществувал процес
на инфлация. Като процесуално нарушение се сочи необсъждането на тези
обстоятелства и се приема, че ако това е било сторено от първоинстаншюнния съд,
както и ако към становището на ответника за необходим размер издръжка от 190
лева месечно изразено в отговора се прибави и значението на инфлацията, то би
се приело, че сумата от 250 лева е обоснования размер на месечна издръжка. Като
процесуални нарушения създали пречка за разкриване обективната истина по делото
се сочат непроизнасянето по своевременно заявените в първоинстанционното
производство искания за изискване на изпълнително дело № 145/2018 г. па ДСИ при
РС - Дупница. както по искането на ищцата за изслушването й като страна да даде
обяснения по чл. 176 от ГПК, по които искания съдът се е произнесъл в о.с.з.,
проведено на 16.09.2020 г.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор от насрещната страна - С. ….М., със съдебен адрес:***1
оф. 41 адв. Г.И.,***. В съдебно заседание процесуалният представител изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт.
В изпълнение на разпоредбата на
чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши проверка на депозираната жалба и
констатира, че същата е редовна и допустима – отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект,
срещу подлежащ на обжалване акт.
С
оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК,
въззивният състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивен контрол за
правилността на обжалваното съдебно решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, както
и доказателствата, събрани в хода на въззивното производство, намира, че
обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Производството пред Районен съд –
Дупница се е развило по депозирана от М.Й.К.
с ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на М.С.М., ЕГН **********, и двамата с адрес: *** срещу С.Д.М.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, искова молба, с която са предявени искове с
правно основание чл. 150 СК.
Ищцата е изложила, че по силата на
постигната спогодба, одобрена с определение № 6373/19.07.2016 г., постановено
по гр.д.№ 7762/2016 г. на РС - Пловдив в полза на малолетния М.С.М., ЕГН **********
е присъдена месечна издръжка в размер на 150 лева, която бащата е осъден да му
заплаща, считано от 01.04.2016 г. до настъпване на законоустановена причина за
изменението или прекратяването й. Твърди, че се затруднява да покрива вече
променените финансови нужди на детето. Позовава се на настъпили обективни
обстоятелства, които обуславяли необходимостта от наличието на повече финансови
средства за отглеждане на детето. Предвид горното и разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 на СК моли съда да постанови
-
2 -
решение,
с което на основание чл. 150 от СК измени издръжката, като увеличи същата от 150
лева на 250 лева месечно, като осъди ответника да я заплаща, считано от датата
на завеждането на исковата молба.
В законоустановения едномесечен срок по
реда на чл. 131 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
процесуалния му представител по пълномощие адв. Г.И. ***. Оспорва размера на
търсената издръжка, приемайки същия за неоправдано завишен. Акцентира, че
новоизложените потребности на детето биха обусловили повишаване размер на
издръжката с не повече от 40 лева.
По делото не е спорно, че М.Й.К. и С.Д.М.
са родители на малолетното дете М.С.М.. Не се спори и относно обстоятелството,
че постигната спогодба, одобрена е определение № 6373/19.07.2016, постановено
по гр.д.№ 7762/2016 г. на РС - Пловдив в полза на малолетния М.С.М., ЕГН **********
е присъдена месечна издръжка в размер на 150 лева, която бащата е осъден да му
заплаща, считано от 01.04.2016 г. до настъпване на законоустановена причина за
изменението или прекратяването й.
От влязло в сила решение №43/04.01.2017
г., постановено от РС – Пловдив по гр.д.№6721 по описа на съда за 2016 г. се
установява, че брака между ищцата и ответника е прекратен, като упражняването
на родителските права по отношение на малолетното дете М.С.М. е предоставено на
майката.
От Удостоверение изх.№702/26.02.2020 г.
на Директора на Средно училище „***“
– град ***
се установява, че детето М.С.М. е ученик в съответното училище, І – ви клас,
дневна форма на обучение, както и че месечната му такса за храна е в размер на
36 лева.
От приложения към делото Договор за
обучение по чужд език № 126/09.09.2019 г., се установява, че детето М.С.М.
посещава извънкласни уроци по английски език, като от приложени към договора
фактури е видно, че годишната такса за обучението е 300 лева и същата е била
заплатена.
Детето М. също така посещава и уроци по
български народни танци, като абонаментната месечна такса е в размер на 16
лева.
Приети са като писмени доказателства и
медицински документи, удостоверяващи, че ответникът е във влошено здравословно
състояние, със сърдечно заболяване, налагащо болнично и медикаментозно лечение.
От представена Заповед №3/30.03.2020 г.,
издадена от „***“
АД, гр. Дупница е видно, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено и
същата е регистрирана като безработно лице към Агенция по заетостта, което
обстоятелство се установява от приложена регистрационна карта от 03.04.2020 г.,
издадена от АЗ, Дирекция „Бюро по труда“.
Пред въззивната инстанция е приложена
Епикриза, издадена от лекуващ лекар към Многопрофилна болница за активно
лечение „Вита“ ЕООД, от която е видно, че ищцата е претърпяла оперативна
интервенция – лапаромиементомия, като за същата е заплатила сумата от 1100 лев, видно от фактура №**********/13.07.2020
г. и приложен към същата касов бон.
По делото са приложени и два касови
бона, удостоверяващи заплатени медицински прегледи, манипулации и медикаменти
на стойност съответно 163.00 лева и 150.00 лева.
Приложена е фактура №268 от 23.07.2020
г., удостоверяваща заплатени учебни помагала за извънкласната дейност по
английски език на стойност 65 лева, както и фискални бонове за закупени детски
дрехи на стойност 96.80 и 74.97 лева.
При така установеното от фактическа
страна, КнОС от правна приема следното:
За да бъде изменен размер на присъдена
по-рано издръжка, е необходимо да се констатира изменение на обстоятелствата,
при които същата е била определена /чл. 150 СК/. В тази връзка релевантни са
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на субекта,
който я дължи /чл. 142, ал. 1 СК/.
В т. 19 на ППВС № 5/ 16.11.1970 г. е направено
тълкуване на това понятие „изменение на обстоятелствата“. Посочено е, че такова
ще има когато е налице трайно съществено изменение в нуждите на издържания или трайна и
съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Предпоставките са дадени при условията на алтернативност, поради което
е достатъчно наличието само
на една от тях, за да се приеме, че иска е доказан по своето основание. Не е необходимо също така да има продължителност на периода между
предходната издръжка и искането за изменение. Искът за изменение на издръжката
може да се предяви веднага щом е
налице промяна в обстоятелствата, при които е определена предходната издръжка.
В принципен аспект нуждите
на оправомощения да получи издръжка са детерминирани от неговата възраст,
образование, както и от всички обстоятелства, имащи значение за случая. От
данните по делото се установява, че с постигната спогодба, одобрена е
определение № 6373/19.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 7762/2016 г. на РС -
Пловдив в полза на малолетния М.С.М., ЕГН ********** е присъдена месечна
издръжка в размер на 150 лева. Към
този момент детето е било на 4 години. Към настоящия
момент детето е на 7 години, същото е ученик в първи клас на целодневна
форма на обучение. Установено е , а и не се спори, че детето посещава
извънкласни дейности – народни танци и курс по английски език, за които се
заплащат съответните такси. Безспорно тези променени условия в живота на
детето, ведно с настъпилите социално-икономически промени /увеличаване на
цените на стоките и услугите/, макар и обективни и стоящи извън волята на
родителите на малолетното дете, неминуемо водят до извода за увеличаване на
нуждата от парични средства за издръжката. За период от три години
обективно са нарастнали нуждите на детето от парични и материални
средства за неговото отглеждане, възпитание, обучение и развитие. Промяната в
нуждите на детето има траен и продължителен характер. Трайното
и същественото им изменение обуславя извода за основателността на иска за изменение на първоначално
определената издръжка.
Размерът на издръжката
следва да се определи според правилото на чл.142 ал.1 от СК, според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
дължи издръжка.
Следва да се отбележи,
че икономическите условия
на живот в страната, определени
от по-висок жизнен и социален стандарт, продиктуван
от ценови, социални и
демографски фактори, безспорно определят необходимост от по-големи средства за
издръжката на едно дето. С повишаване на възрастта и образователното ниво, нуждите на
детето от средства за издръжка, развитие и
обучение обективно се повишават. Размерът на издръжката обаче
не може да бъде определен само
въз основа на нуждите на детето. В този аспект съдът намира за нужно да
отбележи, че изложеният от ищцата довод за повишена заинтересованост на детето
от различни извънкласни дейности, включително и спорт, е характерен за деца на
неговата възраст, но същият не предопределя необходимостта от задължителното им
посещаване, доколкото и по делото не се събраха доказателства детето да има
изявени таланти, предопределящи необходимостта от доразвиването им. В този
смисъл за определяне размера на издръжката е необходимо да се съобразят не само
нуждите на детето, но същите следва да се съпоставят и с възможностите на
лицето, което дължи издръжка и при съотношението на двете величини да се определи
нейния размер. Задължението за издръжка се разпределя между родителите според
възможностите им. Принципът за
определяне на издръжката според възможностите и материалното състояние на лицето,
което дължи издръжка, е основен принцип в СК. В случая следва
-
3 -
да се подчертае, че материалното затруднение на единия родител не
следва да е причина необосновано да се натовари със завишена издръжка другия
родител, доколкото тя се дължи спрямо детето.
Според т. 5 на ППВС № 5/ 16.11.1970 г. „възможностите„ на лицето, което дължи
издръжка следва да се определят от неговите
доходи, имотно състояние, възраст, образование, професионална квалификация,
трудоспособност. Следва да се отчетат и „непосредствените грижи” / грижите и издръжката, доставяни в натура/ от родителя, който упражнява
родителските права. Според ППВС № 5 не
се освобождават от задължение за
издръжка лицата, които макар
и трудоспособни, неоправдано не работят. В този случай възможностите им да
заплащат издръжка се определят от тяхната
професионална квалификация и
другите обстоятелства, които са от значение за случая.
Установено е по делото, че към момента майката е безработна и
получава обезщетение за безработица от Бюрото по труда.
Няма данни към настоящият момент майката да реализира доходи от друга трудова
дейност. Същата обаче е в трудоспособна възраст, няма данни за наличието на
здравословни или други обективни фактори, предопределящи невъзможността й да се
включи в издръжката на малолетното дето. Безспорно е, че доходите на
майката не са достатъчни, за да покрият изцяло нуждите на детето. При това
положение другият родител също
дължи издръжка, съобразно възможностите и материалното си
състояние.
По делото се установи, че
ответникът реализира доходи от трудово правоотношение, които са в размер на
минималната за страната работна заплата. Към настоящия момент същият все още не
е освидетелстван от ТЕЛК и довода на защитата му, че предстои освидетелстване
не може да се вземе под внимание към настоящия момент при преценката за
възможността му да доставя претендираната издръжка. Към настоящия момент в
производството не са ангажирани доказателства същият да е възпрепятстван от невъзможност
да полага труд, доколкото представените медицински документи са за временна
неработоспособност, която е преодоляна към настоящия момент. За пълнота следва
да се отбележи, че дори и ответникът да не получава доходи, това обстоятелство не го освобождава от задължението му за
издръжка. Според утвърдената съдебна практика лицето, което дължи издръжка може да
бъде освободено от това задължение само при
„пълна, обективна и абсолютна невъзможност” да
дава издръжка. Такава невъзможност ще е налице, когато: родителят не работи по независещи от
него причини, въпреки полаганите усилия да си намери работа, няма имущество и
други доходи, от които да
поеме издръжката на детето, професионалната
квалификация и образованието на родителя не му позволяват да формира
доходи по трудово или
гражданско правоотношение. От доказателствата по делото не може да се направи извода, че ответникът се намира в невъзможност да поеме по-висок размер на дължащата се
издръжка на непълнолетното дете Стефан Стефанов Велков от досегашния такъв в
размер на 100 лева.
В контекста на горното,
отчитайки установените фактически положения, свързани с нуждите на детето,
материалните възможности на неговите родители и упражняването на родителските
права от майката, първоинстанционният съд е преценил, че бащата може да доставя
издръжка в размер на 150 лева. Настоящият съдебен състав споделя този извод на
районният съд и ще потвърди решението като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора на
въззиваемата страна следва да се заплатят сторените от същата разноски във
въззивното производство, възлизащи на сумата от 300 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на
основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 272/02.06.2020 г., постановено от
Районен съд - гр. Дупница по гр.д.№ 482/2020 г. по описа на същия съд В ЧАСТТА
МУ, с която съдът е отхвърлил иска за увеличение на определената с постигната
спогодба, одобрена е определение № 6373/19.07.2016 г., постановено по гр.д. № 7762/2016 г. на РС - Пловдив издръжка в
полза на малолетния М.С.М., ЕГН **********, която да заплаща неговия баща С.Д.М.
за разликата от присъдения размер от 190 лева до претендирания такъв от 250
лева, като неоснователен.
В останалата част решението като
необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА
М.Й.К., действаща в качеството си на майка и законен представител на
малолетното дете М.С.М., ЕГН ********** и двамата с адрес ***, да заплати на С.Д.М.,
с ЕГН **********, с адрес: *** сторените разноски пред въззивната инстанция,
възлизащи на сумата от 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: