№ 5305
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И.
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110141933 по описа за 2022 година
Предявен е иск от И. В. И., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС, срещу „Софийска
вода“ АД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: АДРЕС, Бизнес Център
ИМЕ по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на недължимост на сумата от 798,24 лв.,
представляваща част от сума в общ размер на 4265,18 лв. – стойност на ВиК услуги за
периода 28.08.2017 г. - 30.01.2018 г. и 28.07.2021 г. - 28.06.2022 г. за имот, находящ се в
АДРЕС, абон. № **********.
Ищецът твърди, че ответникът претендира от него сумата от 4265,18 лв.,
представляваща цена на доставени от ответното дружество ВиК услуги за периода
28.08.2017 г. – 28.06.2022 г., начислена по партидата, открита за процесния недвижим
имот. Твърди, че не дължи посочената сума, поради липса на валидно облигационно
отношение между страните, евентуално поради погасяването му по давност. Сочи, че
не е собственик, вещен ползвател или облигационен ползвател на имота. Оспорва
имотът да е водоснабден. Изразява становище, че при отчитането на общия и
индивидуалния водомер не са спазени изискванията на чл. 30 и сл. и чл. 32, ал. 3 от
Наредба 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, а също и изискванията на чл. 21, ал. 1
и ал. 5 от общите условия на ответното дружество. Твърди, че не е извършван
регулярен отчет на водомера. Оспорва данните, въз основа на които е начислена
претендираната сума, като твърди, че са отчетени от несертифицирано средство за
търговско измерване, което не отговаря на изискванията на ЗИзм. Оспорва методиката,
по която е определен размерът на задължението. Счита, че е начислено произволно
количество вода, а не реално потребено.
В срока за отговор ответникът оспорва допустимостта на предявения иск.
Признава иска по основание и размер, в случай че съдът приеме същия за допустим.
Моли за постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК. Излага
съображения, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което моли разноските
да бъдат възложени в тежест на ищеца.
1
С протоколно определение от 20.03.2023 г. проектодокладът е обявен за
окончателен в следния смисъл, че ответникът следва да докаже наличие на
облигационна връзка между страните, по силата на която в процесния имот за
процесния период са доставени „ВиК“ услуги на претендираното количество и
стойност, факти, спиращи или прекъсващи давността, за които не сочи доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното:
По допустимостта на иска
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1
ГПК е налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищцата
право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по
предявяване на претенции срещу ищцата, осъществени извън съдебното производство.
Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото
право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и
липсва необходимост ищцата да доказва правния си интерес. Отричането, че
съществува спор по предмета на делото, включително признаването на иска в хода на
производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят до отпадане
на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция
извънсъдебно (Решение № 43 от 1.II.1990 г., ВКС, II г. о.; Определение № 95 от
22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.), според която ответникът не
може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и процесуалното си
поведение. Видно от приложена справка за неплатени задължения от 14.07.2022 г.
ответникът претендира процесните задължения от ищеца, което допълнително
стабилизира правния интерес на ищеца от предявяване на иска.
На следващо място, допустимо е предявяването на частичен отрицателен
установителен иск. При решение, с което се уважава частичен отрицателен
установителен иск, диспозитивът не разпростира действие за непредявената част,
защото отричането на част от задължението, не налага извод за съществуването или
несъществуването на останалата част от него. Възможно е частичният отрицателен
установителен иск да бъде уважен както в хипотеза, когато цялото задължение изобщо
не е възникнало валидно, така и когато е погасена само част от задължението, която е
въведена като предмет на производството. При отхвърляне на частичния отрицателен
иск обаче силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив разпростира
действието си и за непредявената част, защото това означава, че цялото оспорвано от
ищеца вземане съществува в пълен размер (Определение № 60521 от 28.09.2021 г. на
ВКС по т. д. № 1532/2020 г., I т. о.).
По делото е отделено за безспорно, че между страните липсва облигационно
отношение по доставка на ВиК услуги за процесния период и процесния имот за
процесните суми, както и че процесните задължения са погасени по давност, както и че
ответникът е претендирал от ищеца процесната сума. Предвид изложеното, следва
уважаване на иска при липса на спорни обстоятелства по делото.
По разноските
2
Неоснователен е доводът на ответника, че не дължи разноски съгласно чл. 78,
ал. 2 ГПК. Макар и изрично да признава иска, ответникът е дал повод за завеждане на
делото, тъй като по никакъв начин не е оспорил, че не е издал процесните фактури, на
които се позовава ищецът в исковата молба, нито заявява, че ищецът не дължи сумите,
а сам ответникът твърди, че включването на погасени по давност вземания във
фактурите представлява изпълнение от страна на дружеството на негови законови
задължения. Поради това е неоснователен и доводът на ответника, че след като ищецът
завел друго дело за предходен период, в което е могъл да претендира недължимост и на
задълженията по процесния период, по настоящото производство не се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение. От това процесуално поведение на ответника,
свързано с липса на изрично изявление, че процесните задължения не съществуват,
както и с оглед изявлението му, че разполага с възможността да претендира вземанията
си, се извежда, че същият оспорва претенцията, което с оглед ищцовите твърдения
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на иска (Решение № 47 от
21.07.2021 г. по гр.д. № 2925/2020 г. на ВКС, II г. о.; Решение № 5 от 6.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 47/2010 г., III г. о.; Решение № 138 от 5.01.2016 г. на ВКС по т. д. №
1727/2014 г., II т. о.), поради което се приема, че ответникът е дал повод за завеждане
на делото и съответно не са налице и двете кумулативни предпоставки по чл. 78, ал. 2
ГПК, имайки предвид и горепосочената справка за неплатени задължения на ищцата,
която обхваща и процесния период.
На следващо място, при определяне размера на дължимото адвокатско
възнаграждение се прилага разпоредбата на НМРАВ, действала към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие, с оглед материалноправния
характер на нормите на наредбата (Определение № 27 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 4729/2019 г., IV г. о.; Определение № 499 от 19.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. №
3019/2018 г., II т. о.; Определение № 17 от 26.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1193/2016 г.,
I т. о.; Определение № 782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3545/2014 г., II т. о.;
Определение № 703 от 13.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2472/2014 г., I т. о.;
Определение № 270 от 24.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7159/2013 г., IV г. о.;
Определение № 189 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2014 г., IV г. о.). При
материален интерес по делото до 1 000 лв. минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 300 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ (изм. ДВ, бр. 68 от 2020 г.),
а в случая представеният договор за правна помощ и съдействие е сключен на
20.07.2022 г. преди изменението на същата разпоредба с ДВ, бр. 88 от 2022 г.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски от 51,55 лв. за държавна такса и такса за банков превод, а ищцовият
представител има право на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на сумата от 300 лв. за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение
на „Софийска вода“ АД, ЕИК: ********0, седалище и адрес на управление: АДРЕС, че
И. В. И., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС, не дължи сумата от 798,24 лв.,
представляваща част от сума в общ размер на 4265,18 лв. – стойност на ВиК услуги за
периода 28.08.2017 г. - 30.01.2018г. и 28.07.2021 г. - 28.06.2022 г., за имот, находящ се в
АДРЕС, абон. № **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Софийска вода“ АД, ЕИК:
********0, седалище и адрес на управление: АДРЕС, да заплати на И. В. И., ЕГН:
**********, адрес: АДРЕС, сумата от 51,55 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „Софийска вода“ АД, ЕИК: ********0,
седалище и адрес на управление: АДРЕС, да заплати на адв. К. Б., ЕГН: **********,
адрес: АДРЕС (офис-партер), сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4