№ 2319
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100514220 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца „Еърхелп Германия“ ГМБХ срещу решение № 16540 от 04.09.2024 г.,
постановено по гр. дело № 11465/2024 г. по описа на СРС, 76 състав, с което е отхвърлен
предявеният срещу „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт, чрез „УИЗ ЕЪР Унгария Црт – клон България“
КЧТ осъдителен иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. „б“ Регламент 261/2004 г. за сумата от
400 евро, представляваща компенсаторно обезщетение за закъснял полет по направление
летище София, България – летище Аликанте, Испания, на 13.07.2023 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че от представените
доказателства се установявало валидно прехвърляне на спорното вземане, отнасящо се до
процесния полет, в полза на ищеца, доколкото същото било надлежно индивидуализирано в
договора за цесия с уникален номер на резервация. Ето защо въззивникът моли
първоинстанционното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Въззиваемият „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт, чрез „УИЗ ЕЪР Унгария Црт – клон България“ КЧТ,
е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е
1
правилно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради
следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Еърхелп Германия“ ГМБХ с предявен по реда
на Регламент № 861/2007 г. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от
Регламент № 261/2004 г. срещу „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт, чрез „УИЗ ЕЪР Унгария Црт –
клон България“ КЧТ, за заплащане на сумата в размер на 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснял повече от три часа полет № 4413 от 13.07.2023г., изпълнен по
направление от гр. София, България, до гр. Аликанте, Испания. Молителят „Еърхелп
Германия“ ГМБХ е подал исков формуляр съобразно европейската процедура за искове с
малък материален интерес по Регламент № 861/2007 г., в който е посочил, че по силата на
договор за цесия е придобил процесното вземане, титуляр на което е Б.Т. – потребител по
договор за въздушен превоз с ответника относно процесния закъснял полет.
Към исковия формуляр е приложено споразумение за прехвърляне на вземания (цесия) от
17.01.2024 г., с което потребителят Б.Т. е прехвърлил на „ЕърХелп Германия“ ГМБХ
вземането си по Регламент (ЕО) № 261/2004 г., което е индивидуализирано единствено с
номер на резервация – HJB2TQ. По делото обаче на са налице доказателства, от които да се
направи несъмнен извод, че посочената резервация се отнася именно до процесния закъснял
полет от София до Аликанте, осъществен на 13.07.2023 г. – в представената бордна карта
полетът е индивидуализиран с различен номер – W6 4413, като са посочени дата и час на
полета, които отсъстват в договора за цесия. Номерът на резервацията, който се явява
единственият индивидуализиращ белег на цедираното вземане, не е посочен в нито едно от
останалите приложени по делото писмени доказателства – извлечения от системата на
авиопревозвача, които установяват закъснение на полета, но не и че същият отговаря на
резервацията, посочена в договора за цесия. Приложената на л. 15 от делото снимка съдържа
информация за определен полет, но същата е на английски език и то в нечетлив вид, от
2
който не е видно нито дата и час на полета, нито ясен номер на резервация.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира за състоятелни доводите на въззивника, че
прехвърленото вземане е в достатъчна степен индивидуализирано с номер на резервация.
Същевременно, по делото липсват доказателства, които да свързват тази резервация на Б.Т. с
конкретния полет, осъществен със закъснение от ответното дружество, тъй като в нито един
документ не са посочени направлението на полета, датата и страните на договора за
въздушен превоз, които да съответстват на резервация с номер HJB2TQ. Следователно, по
делото не се установява пълно и главно в полза на ищеца да съществува вземане срещу
ответника в размер на претендираната сума, представляваща обезщетение за закъснял с
повече от три часа полет по направление София – Аликанте от 13.07.2023 г. Ето защо, искът
е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция,
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има право на
сторените пред въззивната инстанция разноски, но поради липсата на доказателства такива
да са били направени, съдът не дължи присъждането им.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16540 от 04.09.2024 г., постановено по гр. дело № 11465/2024
г. по описа на СРС, 76 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3